РЕШЕНИЕ
№ 976
гр. Сливен, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря П. М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230100648 по описа за 2024 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата си молба ищецът П. Г. Г. предявява против „ЕОС Матрикс”
ЕООД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не
дължи сумите по изпълнително дело № 829/2022 година на ЧСИ Г. Г.,
въвеждайки конкретни твърдения.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищцата не дължи сумата 4879,05 евро, представляваща
просрочена главница, дължима по договор за кредит от 2.10.2011 година и
договор за поръчителство от 20.10.2011 година, 332,44 евро, представляваща
договора лихва върху главницата за периода от 07.03.2012 година до
03.09.2012 година, 188,01 евро, представляваща наказателна лихва върху
просрочената главница за периода от 07.03.2012 година до 03.09.2012 година,
30 евро, представляващи заемни такси, законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението 04.09.2012 година до окончателното
изпълнение на задължението и разноски в размер на 674,76 лева.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се изразява становище, касаещо допустимостта и основателността на
1
предявените искови претенции, като се излагат конкретни възражения,
целящи опровергаване на въведените с исковата молба твърдения.
От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърлят исковите
претенции на ищеца като неоснователни. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява, но се
представлява от пълномощник. Исковите претенции се поддържат и се иска
уважаването им. Представена е писмена защита.
Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание не се
представлява от представител или пълномощник.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа заповед за незабавно изпълнение № 254 от 11.09.2012 година
по частно гражданско дело № 372 по описа на РС - Сливен за 2012 година, на
18.09.2012 година е издаден изпълнителен лист за осъждането на ищеца по
настоящото дело – П. Г. Г. да заплати солидарно с П. Г. Ф. на „БАНКА ДСК“
ЕАД сумата 4879,05 евро, представляваща просрочена главница, дължима по
договор за кредит от 20.10.2011 година и договор за поръчителство от
20.10.2011 година, 332,44 евро, представляваща договорна лихва върху
главницата за периода от 07.03.2012 година до 03.09.2012 година, 188,01 евро,
представляваща наказателна лихва върху просрочената главница за периода от
07.03.2012 година до 03.09.2012 година, 30 евро, представляващи заемни
такси, законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
04.09.2012 година до окончателното изпълнение на задължението и разноски в
размер на 674,76 лева.
Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на
20.10.2011 година е сключен Договор за кредит между П. Г. Ф.
кредитополучател и "ДСК ЕАД" като кредитор, като задължението е
обезпечено с Договор за поръчителство, сключен на 20.10.2011 година между
П. Г. Г. като поръчител и "ДСК ЕАД" като кредитор и между страните е
възникнало валидно облигационно отношение.
На 16.12.2020 година е сключен Договор за прехвърляне на вземания
между "ОТП Факторинг България" ЕАД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс"
ЕООД /като цесионер/, по силата на който "ОТП Факторинг България" ЕАД в
качеството на цедент, прехвърлило на „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството на
2
цесионер, портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за
кредити, сключени от цедента с физически лица.
Предмет на посочения договор за цесия са и вземанията, предмет на
настоящото производство. С оглед на настъпилото частно правоприемство,
настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс"
ЕООД.
На 22.08.2023 година на ищцата е връчена покана за доброволно
изпълнение, изх. № 77124/15.08.2023 година по изпълнително дело №
829/2022 година по описа на ЧСИ Г. Г., заедно с уведомление за извършено
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което било описано в
призовката. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила вземането по описания по-горе
изпълнителен лист първо на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, след това
вземането е прехвърлено на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
По заявление, вх. № 1515/26.01.2017 година от „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 56/2017 година по
описа на ЧСИ Павел Георгиев с рег. № 837, което е прекратено с
постановление от 14.10.2020 година на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Последните изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело №
56/2017 година са отбелязани на изпълнителния лист, като спрямо ищеца П. Г.
Г., то е от 05.04.2017 година.
От ответното дружество на 22.03.2022 година е подадено искане за
образуване на ново изпълнително дело под № 829/2022 година по описа на
ЧСИ Г. Г. К. рег. № 915 при КЧСИ и от взискателя са поискани изпълнителни
действия.
На 15.08.2023 година е наложен запор на банкова сметка на ищцата.
На 23.02.2024 година са поискани справки на активи на длъжниците с
налагане на съответните обезпечителни мерки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от
страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване
по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи изпълнение по
изпълнителното дело№ 829/2022 година по описа на ЧСИ Г. Г. К., рег. № 915
3
при КЧСИ, образувано по Изпълнителен лист от 18.09.2012 година, издаден
въз основа на заповед за изпълнение № 254/11.09.2012 година по ЧГД №№
372/2012 година по описа на РС - Котел, по силата на който ищцата е осъдена
да заплати солидарно с П. Г. Ф. на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 4879,05 евро,
представляваща просрочена главница, дължима по договор за кредит от
2.10.2011 година и договор за поръчителство от 20.10.2011 година, 332,44
евро, представляваща договора лихва върху главницата за периода от
07.03.2012 година до 03.09.2012 година, 188,01 евро, представляваща
наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 07.03.2012
година до 03.09.2012 година, 30 евро, представляващи заемни такси, законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 04.09.2012
година до окончателното изпълнение на задължението и разноски в размер на
674,76 лева е допустима, но е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
По правило длъжникът в изпълнителното производство има интерес да
установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително
решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.7 от ГПК.
Няма спор , а и от доказателствата по делото се установява, че по молба
от 26.01.2017 година е образувано изпълнително производство под номер на
дело № 56/2017 година по опис на ЧСИ П. Г., peг. № 837 при КЧСИ, по което
още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети
изпълнителни действия.
От издаване на Изпълнителен лист по ЧГД № 372/2012 година на
18.09.2012 година до образуване на изпълнително производство на 26.01.2017
година не е изтекъл общият петгодишен давностен срок.
Последните изпълнителни действия по образуваното изпълнително
дело № 56/2017 година са отбелязани на изпълнителния лист, като спрямо
ищеца П. Г. Г., то е от 05.04.2017 година.
От тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност, която е
отново прекъсната с искането от дата 22.03.2022 година за образуване на ново
изпълнително дело под номер 829/2022 година по описа на ЧСИ Г. Г. К. рег. №
915 при КЧСИ, като още с молбата са поискани от взискателя изпълнителни
действия, а именно налагане на запори на банкови сметки на длъжниците,
4
като на 15.08.2023 година е наложен запор на банкова сметка на ищцата, а на
23.02.2024 година отново са поискани справки на активи на длъжниците с
налагане на съответните обезпечителни мерки.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 година на ВКС по тълк. д.
№ 3/2020 година, ОСГТК е прието, че погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 година на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 година по т. д. № 2/2013 година, ОСГТК, ВКС. Съгласно чл. 130,
ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. Така в случая следва да се приеме, че за вземането
по издадените изпълнителни лист, коментирани в изложението по горе
давността е започнала да тече на 26.06.2015 година. След тази дата
изпълнителното дело са искани и извършвани изпълнителни действия, които
са годни да прекъснат отново давността. Поради това и вземанията не са
погасени по давност. Това обосновава извод за неоснователност на исковите
претенции, поради което същите следвало да се отхвърлят. До този
обобщаващ правен извод се стига като се имат предвид, че последиците при
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, т. е
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а
материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни или безрезултатни), е които е прекъсвана
давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. В този смисъл е Решение № 257 от
30.04.2020 година на ВКС по гр. д. -№ 694/2019 година, III година о., ГК. За
прекъсването па давността е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение, е погасено по давност. Решение № 325 от
13.01.2016 година на ВКС по гр. д. № 2783/2015 година, III година о., ГК. В
този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021 година на ВКС по гр. д. №
1747/2020 година, IV година о,. ГК: "когато по изпълнителното дело е
5
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той
дължи подчинение на представения и намираш се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото с прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново
дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
Преди 1980 година съдебната практика на ВС приема, че разпоредбата
на чл. 116, б. “в” ЗЗД трябва да се тълкува в смисъл, че погасителната давност
се прекъсва, както с исканията на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител, така и със самото им
предприемане в рамките на изпълнителен способ по време на висящото
изпълнително производство по ГПК. След 1980 година това тълкуване е
изоставено. В ППВС № 3/1980 година се възприема тълкуването,
аргументирано от Ж. Сталев след 1960 година, че с образуване на
изпълнителното производство по ГПК погасителната давност се прекъсва, а
по време на неговата висящност тя спира да тече. През 2015 година в т. 10 от
ТР № 2/2015 година, ОСГТК на ВКС отново се възприемат тълкуванията в
съдебната практика, съществуващи от преди 1980 година.
В теорията се приема, че действията по принудително изпълнение са
всички онези действия на кредитора, третите лица, действащи по негова
поръчка, и съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено към
удовлетворение по принудителен ред. Това понятие трябва да се разграничи
от близкото по значение понятие за изпълнителни действия. Те обхващат
действията на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и
съдебния изпълнител, които определят способа, чрез който пряко може да се
осъществи принудителна намеса в имуществената сфера на длъжника. Не
всички действия по принудително изпълнение са изпълнителни действия, но
всички изпълнителни действия са действия по принудително изпълнение.
Следователно, обхватът на първото понятие е по-широк от този на второто.
6
Според буквата на закона обаче, погасителната давност се прекъсва с
осъществяване на по - широкото понятие за действия по принудително
изпълнение. В допълнение трябва да се посочи, че чл. 116, б. “в” ЗЗД се говори
за “предприемане” на действия по принудително изпълнение. Подадената
молба за образуване на изпълнителното производство с посочен изпълнителен
способ в нея или овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и допълнителните
молби от взискателя след образуване на изпълнителното производство, с
които се сочи нов способ за изпълнение, прекъсват давността. Безспорно е, че
след получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, е
образувано изпълнително производство. Предприети са действия по
връчването на заповедта на длъжника, което не сочи на бездействие на
кредитора и поради това тези действия прекъсват давността. Няма значение
дали действията по принудителното изпълнение са били успешни, самото
сезиране на съдебния изпълнител е достатъчно основание давността да бъде
прекъсната - включително в случаите, когато принудителните действия не
могат да бъдат извършени, защото длъжникът не може да бъде открит на
посочения адрес. С тази юридическа мотивировка са и налагащите се
произнасяния на ОС- Сливен по сходни казуси, пример за което е Решение №
214 от 03.07.2024 година по ВГД 280 по описа на ОС – Сливен за 2024 година.
За пълното на изложението следва да се посочи, че с оглед на
настъпилото частно правоприемство, настоящ кредитор по процесното
вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс" ЕООД. Съгласно чл. 99, ал. 4 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, а има отношение единствено към противопоставимостта на
договора спрямо длъжника и трети лица. Съобщаването по чл.99, ал.4 от ЗЗД
има за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1
от ЗЗД. Длъжникът може успешно да възразява за липсата на уведомление,
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
до момента на уведомяването /в този смисъл Определение № 978/18.07.2011
година на IV г.о. на ВКС/.
По тези съображение се приема, че вземанията не са погасени по
давност. Това обосновава извод за неоснователност на исковите претенции,
7
поради което същите следва да се отхвърлят.
По правилата и с оглед изхода на процеса, съдът следва да присъди на
ответника претендираните от него разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. Г. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. *** срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Рачо Петков-Казанджията, № 4-6
искови претенции с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумите, за които
й срещу нея е издаден на 18.09.2012 година изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 372/2012 по описа на РС-Котел и е образувано
изпълнително дело № 829/2022 по описа на ЧСИ Г. Г., рег. № 915, с район на
действие ОС-Сливен, поради погасяване на вземанията по давност като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П. Г. Г. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Рачо Петков-Казанджията, № 4-6 сумата
200,00 лева /двеста лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8