О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 18.10.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на осемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1897 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на СМТЛ „Дентал дизайн“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Управителя Иво Симеонов Василев срещу Определение № 12199 от
19.09.2019г. постановено по гр.д. № 14637/2019г. по описа на ВРС, XLVIII-ми състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната
исковата молба на частния жалбоподател и прекратено производството по делото
като недопустимо.
В частната жалба са наведени доводи
за неправилност и незаконосъобразност на определението, като постановено в
противоречие на материалния и процесуалния закон. Необоснован е извода на ВРС,
че незастроената част от дворното място и обособените закрити паркоместа представляват обща част към сградата, тъй като
всички етажни собственици са придобили чрез различни способи ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата, а
ид.ч. от мястото притежават на основание отделни
сделки. Следователно в случая е налице обикновена съсобственост между отделните
собственици по отношение на земята. Наред с това, в списъка на собствениците в
приложената по делото скица фигурират и лица, които притежават ид.ч. само от правото на строеж, но не и от земята.
Дворното място е обща част, само ако е налице пълно тъждество между
собствениците на самостоятелни обекти в
сградата и съсобствениците на ид.ч. от дворното
място. В случая, незастроената част от земята, отредена и разчертана по проект
за три паркоместа, се притежава от отделните членове
на ЕС в обикновена съсобственост. Останалите пет закрити паркоместа
представляват паркинг-гаражи, доколкото отговарят на изискванията за
самостоятелен обект съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. В самия проект е
отразено, че помещението е с предназначение за гараж, което им отрежда статут
на обща съсобствена вещ, а не на обща част на
сградата. В тази връзка няма пречка разпределението на ползването на обектите
да се извърши по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, поради което моли да се отмени
обжалваното определение, а делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.
По аргумент от чл. 130, пр.
последно от ГПК преписи от частната жалба не са връчени на другите страни.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявени от СМТЛ „Дентал дизайн“
ЕООД, ЕИК ********* срещу И.П.М., К.Т.З., К. Флориан Г.,
„Лифтексим“ ООД, „Валди груп“ АД, М.К.Я., Б.К.К. и С.Л.С.
искове с правно основание чл. 32, ал. 2
от ЗС за разпределение ползването на 8 паркоместа,
в сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. Варна, ж.к.
„Чайка“ № 195, разположена в ПИ с ид. 10135.2562.185,
при което на дружеството ищец се предостави ползването на 2 паркоместа.
Фактическите твърдения заложени в
обстоятелствената част на исковата молба са в следния смисъл: ищецът е
собственик на недвижим имот – магазин с ателие и склад на две нива, находящ се на сутеренен и приземен етажи, представляващ
самостоятелен обект с ид. 10135.2562.185.1.6, ведно с
принадлежащите към имота 32.1008% ид.ч. от общите
части на сградата с административен адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 195,
разположена в ПИ с ид. 10135.2562.185, целият с площ
от 306 кв.м., от който притежава 91 кв.м. ид.ч.
Сградата се състои от 7 самостоятелни обекти в режим на ЕС при описано
разпределение на ид.ч. от ОЧ на сградата. На
партерния етаж са разположени 5 броя закрити паркоместа,
а в незастроената част на ПИ – 3 броя открити паркоместа.
Съсобствениците не могат да вземат решение за използването и управлението на
общата вещ, поради което отправил искане за съдебно администриране чрез
разпределение ползването на паркоместата по реда на
чл. 32, ал. 2 от ЗС.
При тези твърдения, в обжалваното
определение ВРС приел, че предявеният иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС е недопустим,
доколкото в съсобственото на страните дворно място е
изградена ЖС в режим на ЕС, като дворното място по своята същност е обща част
по смисъла на чл. 38 от ЗС и по предназначение служи за реализиране нуждите на
тази съсобственост. Общите части в ЕС подлежат на разпределение по реда на чл.
42 от ЗС, поради което исковият ред по чл. 32, ал. 2 от ЗС е неприложим. По
тези съображения върнал исковата молба като процесуално недопустима.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗС ако не може да се образува
мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният
съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема
необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Искът има за предмет осъществяване
на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по
повод служене с общата вещ, по отношение на която мнозинство или не е било
формирано, или е взело решение, вредно за нея.
В исковата молба се съдържа
твърдение за наличие на съсобственост върху дворното място, в която е изградена
сграда в режим на етажна собственост между страните по делото при посочен обем
притежавани права от всеки от съсобствениците, както и твърдение, че не е
възможно да се образува мнозинство и вземе решение за разпределение на ползването
на обособени паркоместа на партерен етаж и
незастроената част от дворното място. При тези твърдения искът по чл. 32, ал. 2
от ЗС е допустим, а преценката за приложим друг ред – този по чл. 42 от ЗС
/който е отменен от 2011г./ е преждевременно упражнена от ВРС. Исковата молба е
нередовна, като по делото липсват твърдения по какъв начин е възникнала
съсобствеността, между кои лица и на какво основание по отношение на партерния
етаж, както и по отношение на незастроената част от дворното място. Липсват
твърдения също кога и по какъв начин е възникнала ЕС в имота. Доколкото исковата
молба е нередовна и не е проведена проверката по чл. 129 от ГПК, то последващата проверка за допустимост на иска по чл. 130 от ГПК е преждевременно упражнена.
Дали дворното място има или не
статут на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС не може да се прецени въз основа
на непълните твърдения в исковата молба и без да се отстранят нередовностите й по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и без да се
съберат експретни заключения по делото. Следва да е
ясно от една страна дали всички собственици на самостоятелни обекти в сградата
притежават идеални части от дворното място или само право на строеж, както и
дали трети лица, непритежаващи самостоятелни обекти в сградата са придобили
идеални части от правото на собственост върху мястото, респ. инвеститорът си е
запазил права върху терена. Правилото на чл. 38, ал. 1 от ЗС, че дворното място
е обща част по предназначение е валидно за частта от дворното място, нужна за
ползване на сградата по предназначение и за осигуряване на достъпа до нея.
Останалата част от него би съставлявало обща част на ЕС само ако е налице пълна
идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. В противен
случай незастроената част от дворното място, извън тази, която е необходима за
ползването на сградата по предназначение и за осигуряване на достъпа до нея, е
в режим на обикновена съсобственост и ползването й може да бъде разпределено с
договор между съсобствениците, по решение на мнозинството, притежаващо повече
от половината от вещта, или с решение на съда по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС и за
разпределението на ползването в този случай няма да е приложим реда по ЗУЕС. Наред
с твърдения в исковата молба, по делото следва да се установи въз основа на
заключение на СТЕ дали площите, върху които са разположени надземните паркоместа /в незастроената част на двора/ попадат в
обхвата на общите части или не, както и да се установи статута на партерния
етаж, в който са разположени 5 от паркоместата. Едва
след цялостна преценка на твърденията и доказателствата по делото съдът следва
да се прецени дали частите от имота, разпределение на които се претендира се
притежават от страните в режим на обикновена съсобственост или представляват
общи части в ЕС. Ето защо констатацията в обжалваното определение, че
предявеният иск е недопустим, като предхождаща проверката на исковата молба е постановена
в нарушение на чл. 130 от ГПК, поради което определението следва да се отмени.
Делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия по него от етап проверка на искова молба по реда на чл. 129 от ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
по частна жалба на СМТЛ „Дентал дизайн“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Иво Симеонов Василев
Определение № 12199 от 19.09.2019г. постановено по гр.д. № 14637/2019г. по
описа на ВРС, XLVIII-ми
състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател и прекратено
производството по делото като недопустимо.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него от етап проверка на
исковата молба по реда на чл. 129, ал. 1
и ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.