Решение по КНАХД №1278/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на А. И. Г., [ЕГН] от [населено място],[улица],чрез адвокат С. П. ,със съдебен адрес:[населено място],пл.“Съединение“№3,ет.4,офис 411 против Решение № 526 от 16.05.2025 г., постановено по АНД № 1905/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К № 9429978, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. И. Г., [ЕГН], на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 във връзка с ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, предвид липсата на доказателства за повторност на нарушението, както и в противоречие на материалния закон, тъй като не е установено съществен елемент от описаното административно нарушение, а именно, съдът не е отговорил на възражението за недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител адв. С. П., в която изразява становище по основателността на жалбата. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не се представлява. Депозирано е становище, в което се излагат доводи за неоснователността на жалбата и се иска съдът да я остави без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да потвърди решението на РС Пловдив, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав при Административен съд гр. Пловдив, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 18.06.2024 г. в 10:46 ч., в [населено място], на [улица]до блок 81, посока юг, е заснето извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Фолкiваген колф“ с рег. № РВ 49 48 КТ, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1, като при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена скорост от 71 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, или превишение на разрешената скорост с 21 км/ч.

Установено е, че собственик на процесното МПС е А. И. Г., както и че за същия е налице влязъл в сила ЕФ за същото нарушение от 28.06.2023 г. – ЕФ К/7597457, предвид на което, така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 ал.1 т.3 от ЗДвП на А. Г. е наложена глоба в размер на 200.00 лв.

Изложената в електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

При така установеното от фактическа страна, съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния електронен фиш, притежава изискуемите по закон реквизити и е бил съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

При обсъждане на събраните писмени и веществени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и правилно Г., в качеството му собственик на автомобила, е санкциониран, след като не е посочил с декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП друго лице, което да го е управлявало на процесната дата. Подробно първоинстанционният съд е изложил аргументи относно процедурата по установяване на нарушението с АТСС и издаването на електронния фиш, като е развил съображения в цялостния й аспект, с оглед дължимия цялостен контрол за законосъобразност на оспорения акт. Подробно е дал отговор и на наведените с жалбата възражения, като се обосновал защо е приел дадената правна квалификация на нарушението за достатъчна, и че правото на защита на жалбоподателя Г. не е било нарушено. Изложени са аргументи и относно квалифициращия признак "повторност" на вмененото на касатора нарушение.

Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.189 ал.4 изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш, и в случая, то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21 ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за населено място.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора Г., тъй като в качеството му на собственик на автомобила, в срока по чл.189 ал.5 изр. 2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението, и съгласно нормата на чл.188 ал.1 изр. 2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. Според последната, когато превишението на разрешената скорост в населено място е от 21 km/h до 30 km/h, наказанието е глоба в размер на 100 лева, а двойният й размер, предвид квалифициращия елемент "повторност", съгласно чл.182 ал.4 от ЗДвП възлиза на 200 лева.

Във връзка с горното, настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221 ал.2 изр. 2-ро от АПК. Районният съд законосъобразно е приел, че е налице повторност, тъй като в обжалвания ЕФ изрично е посочено, че нарушението е извършено при условията на повторност, като е посочен видът и номера на акта, въз основа на който наказващият орган е приел наличието от обективна страна на този съставомерен признак. Наведеното в касационната жалба възражение, че не е посочено кога този ЕФ е влязъл в сила не може да бъде кредитирано. Достатъчно е що се отнася до словесното изписване на квалификацията на нарушението, в частност на този квалифициращ признак, е да бъде посочен вида и номера на акта, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение. Обстоятелството влязъл ли е в сила и кога е въпрос на доказване, тежестта за което лежи върху наказващия орган.

В тази връзка, по административната преписка е представена справка за нарушител/водач относно ЕФ серия К № 7597457. Този фиш е издаден на 09.06.2023 г. срещу Г. за нарушение на скоростния режим. Връчен му е на 13.06.2023 г. и е влязъл в сила на 28.06.2023 година. Нарушението – предмет на разглеждане в настоящето производство е било извършено на 18.06.2024 г., в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7597457, за който няма данни да е бил обжалван (липсват и такива твърдения), поради което е влязъл в сила на 28.06.2023 г. Знанието на жалбоподателя за наличието на този електронен фиш се доказва и от факта на извършеното плащане по същия, също удостоверено в справката за нарушител-водач. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват тези на наказващия орган и да установяват, че този ЕФ не е бил влязъл в сила, когато е извършено настоящето нарушение и в този смисъл настоящият състав изцяло споделя изложените в решението мотиви.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Подробно, с оглед цялостния контрол за законосъобразност са обсъдени и въпросите касаещи процедурата за санкциониране на нарушители с ЕФ, както и задължителните реквизити, които той следва да съдържа. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на Районен съд гр. Пловдив за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъжданте на разноски по делото, съдът намира, че накива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 80 лева, съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в приложимата й редакция.

Ето защо и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХХI касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 526 от 16.05.2025 г., постановено по АНД № 1905/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА А. И. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], обл. Пазарджик, да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80/осемдесет/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.