РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Нови пазар, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20253620100172 по описа за 2025 година
Производството по делото е по предявени искове, по реда на чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК.
Предявена е искова молба от „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК *********, чрез адвокат С.С. от
*АК, срещу И. Г. С., от гр. К., за установяване, че вземанията по Заповед за изпълнение
№*** от ***г., издадена по ч.гр.д. № *** г. на НПРС – съществуват.
Иска се и присъждане на направените по заповедното производство разноски, както и
тези в настоящото.
След указания, по делото е платена дължимата ДТ в пълен размер от общо 100 лв., за
предявените общо два установителни иска.
Предявените искове са следните:
1) Установителният иск по чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, в
размер на 500 лева, за период от ***г. до изплащане на вземането – главница по Договор за
паричен заем, произтичащо от договор за кредит № *** от *** г., ведно със законна лихва за
период от ***г. (датата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането;
2) Установителен иск по чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 26,50 лева –
представляваща мораторна лихва за период от *** г. до ***г.
Исковете се основават на Договор за паричен заем № *** от ***г., сключен от
разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП с падеж 25.07.2024г. между „КРЕДИТО“
ООД и И. Г. С., от гр. К..
1
Исковете са спрямо ответник, който в заповедното производство е бил уведомен за
издадената заповед за изпълнение – лично, на дата ***г. В законоустановения едномесечен
срок, съгл. чл. 414 от ГПК, е подадено възражение срещу заповедта, за недължимост на
вземането по издадената заповед. На заявителя е даден едномесечен срок за предявяване на
иск срещу длъжника, същият е спазен, съотв. – в деловодството на РС Н. е постъпила молба
в законоустановения срок.
Ищецът „КРЕДИТО“ ООД сочи, че съгласно Договор за паричен заем № *** от ***г.
между него и длъжника, са договорени условията на самия кредит – размер на кредита 500
лева, в договора е била начислена и такса за експресно разглеждане, в размер на 110 лева.
Общият размер на задължението било в размер на 610 лева, като е договорено между
страните – задължението да бъде погасено с една погасителна вноска, с падеж на
25.07.2024г., същото било отбелязано в приложение 1 към договора, представляващо
погасителен план. Договорени били ГЛП - 0,00 % и ГПР – 0,00 %. В чл. 3 от Договора било
уговорено връщането на заемната сума да се извършва по банкова сметка на кредитора или
чрез системата на Изи пей, по нарочен номер.
Ищецът твърди, че сумата от 110 лева, представляваща такса за експресно разглеждане
не е била включена в заявлението по чл. 410 от ГПК, нито се претендира в настоящото
производство. Сочи, че таксата за експресно разглеждане не била задължително условие за
отпускане на кредита, както и при какви условия би следвало да се прецени – дали тази
такса влияе на размер на ГПР.
Ищецът сочи, че е изпълнил задължението си да предаде заемната сума – на
кредитополучателя, ответник в наст. производство. Същевременно, ищецът твърди, че
ответникът не бил изпълнил своите задълженията по договора за кредит до изтичането на
крайният срок за погасяване на кредита (25.07.2024г.), както и до подаване на исковата
молба.
Тъй като описаните задължения не били погасени в съответните срокове, от страна на
ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на
основание на което е образувано ч.г.д. № *** година на НПРС. По същото частно гр. дело е
издадена заповед за изпълнение с №*** от ***г. срещу ответника, която му е връчена лично,
а срещи нея е постъпило бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
спрямо ответника, че вземанията, присъдени по заповед за изпълнение съществуват.
Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното
производство.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника И. Г. С., от гр. К. –
лично. В законоустановения срок, по чл. 131, ал. 1 от ГПК – писмен отговор не е депозиран,
не са направени възражения, не са представени доказателства, не са направени
доказателствени искания. Ответникът е редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, но не се явява в и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
2
отсъствие.
С нарочна молба, докладвана в първото по делото съдебно заседание, ищецът прави
искане по чл. 238 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение по делото при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК: Съгласно чл.
238 ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Според чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при
кумулативното наличие на следните предпоставки: когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответната страна.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК, не се е явила в първото по делото заседание и не е направила искане делото да
се разглежда в нейно отсъствие.
Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно връчено на ответната
страна, последствията по чл. 238 от ГПК, а именно, че ако не представи в срок отговор и не
се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което
също е редовно връчено на ответната страна.
Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Исковете са допустими, а от представените с исковата молба писмени доказателства,
които не са оспорени от ответника, може да се направи извод, че исковете са вероятно
основателни.
Неприсъственото решение съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК не се мотивира по същество и
в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК и
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат
уважени.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
3
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
483,10 лв., от които 83,10 лв. за държавна такса, и 400,00в. за адвокатски хонорар – за
заплащането на същите са представени доказателства по делото.
Ищецът е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Предявените искове са уважени в цялост. Пропорционално на уважените от съда
искове и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца за разноски по исковото производство в общ размер на 483,10 лв., от които 83,10 лв.
за държавна такса и 400,00в. за адвокатски хонорар.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика – т.12 от ТР № 4/18.06.2014г., по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от съда по исковото производство следва да се присъдят на
ищеца пропорционално на уважените искове от всяка от сумите за разноски.
Съгласно издадената Заповед за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № *** от ***г., на
НПРС, са присъдени разноски пропорционално на уваженото по Заявлението, както следва
– за ДТ от 25,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. За разноските по
заповедното производство също е представен списък по чл. 80 от ГПК, както и
доказателства, от които може да се изведе, че същите са действително направени.
Съразмерно уважените искове, от направените по заповедното дело разноски, следва да
се присъдят такива в цялост, а именно: в общ размер на 425,00 лв., от които 25,00 лв. за
държавна такса и 400,00в. за адвокатски хонорар.
Така мотивиран съдът и на основание на чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, във вр.
с чл. 240 от ЗЗД, спрямо И. Г. С., ЕГН **********, от гр. К., общ. К., обл. Ш., ул. ***, че
вземането на „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Г, офис 32, представлявано от
управителя Р. Н. Т., за сумата от 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем № *** от ***г., ведно със законна лихва за период от
***г. (датата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането –
СЪЩЕСТВУВА, като вземането е присъдено по Заповед за изпълнение №*** от ***г., по
ч.гр.д. № *** от ***г., по описа на НПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД,
спрямо И. Г. С., ЕГН **********, от гр. К., общ. К., обл. Ш., ул. ***, че вземането на
„КРЕДИТО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
4
1407, р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Г, офис 32, представлявано от управителя Р. Н. Т.,
за сумата от 26,50 лв. (двадесет и шест лева и петдесет ст.), представляваща мораторна
лихва за период от ***г. до ***г. – СЪЩЕСТВУВА, като вземането е присъдено по Заповед
за изпълнение №*** от ***г., по ч.гр.д. № *** от ***г., по описа на НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, И. Г. С., ЕГН **********, от гр. К., общ. К., обл. Ш., ул. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Г, офис 32, представлявано от
управителя Р. Н. Т., направените по делото разноски, от които: 483,10 лв. (четиристотин
осемдесет и три лева и десет ст.) – разноски за исковото производство и 425,00 лв.
(четиристотин двадесет и пет лева) – разноски за заповедното производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от
ГПК.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, има правата по чл. 240,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от постановяване на решението да поиска от
Окръжен съд Ш. неговата отмяна, при наличието на предпоставките по чл. 240 от ГПК (ако е
била лишена от възможност да участва в делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа
от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично
или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.). Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, има правото да
предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й
бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. Искът
може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно
новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено
доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5