Решение по КНАХД №1442/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Д. С. Д., чрез адв. С. П. от ХАК, против Решение № 137/10.06.2025 г., постановено по АНД № 265 по описа за 2025 година на Районен съд - Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. В тази връзка се твърди, че обжалваното решение се основавало на предполо­жения, като районният съд явно приел, че съставеният Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) притежавал предварителна­та доказателствена сила. От друга страна се сочи, че устните обяснения на полицейските служители не били доказател­ствено средство, а средство за защита на отразеното в акта. Освен това съдът изобщо не коментирал представената Справка за отглежданите от жалбоподателя животни, в които не се цитирало да има биволи. Поддържа се още, че по делото не било спорно, че убитото животно не било мар­кирано с ушна марка, което на практика изключвало иден­тифицирането му, а оттам и индивидуализирането на собственика му. След като АУАН и Наказателното постановление (НП) били издадени при липса на доказателства за собствеността на убитото животно, не били налице материалноправните предпоставки за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя за процесното деяние.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 137/10.06.2025 г., постановено по АНД № 265 по описа за 2025 година на Районен съд – Хасково и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното НП № 24-1253-004307/10.02.2025 г. на Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - Хасково. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 137/10.06.2025 г. по АНД № 265/2025 г. Районен съд - Хасково е потвърдил НП № 24-1253-004307/10.02.2025 г. на Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, с което на Д. С. Д., на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 184, ал. 5, във връзка с чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание – ,,Глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 106, ал. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е посочил най-напред, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са били спазени изискванията на ЗАНН, като нарушение е описано ясно и конкретно, без възможност за объркване. На следващо място е прието, че нарушението е установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства, като няма такива, които да внасят съмнение в това. Във връзка със собствеността на домашното животно, което е било без съответната ушна марка и поставен номер, съдът се е позовал на кредитираните от него показания на двамата разпитани свидетели - полицейските служители Д. Б. и Д. П.. Мотивирал се е още, че липсват възражения от нарушителят за това обстоятелство в съставения в АУАН, така и в законоустановения 7-дневен срок след връчването му. На следващо е съобразил и невъзможността животно без ушна марка да е отбелязано от Министерството на земеделието и храните в регистъра на животновъден обект. Ето защо е обоснован изводът, че в случая с поведението си жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение, предвидено в чл. 106, ал. 1 ЗДвП, за което е санкциониран с предвиденото в съответната административнонаказателна разпоредба наказание „Глоба“ в установен размер от 100 лв., като няма възможност за изменението му.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, подробно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на процесуални правила са неоснователни.

В тази връзка следва да се отбележи, че въззивната инстанция е дала правилни и законосъобразни отговори на всяко едно от тях, доколкото същите вече са били поставени за разглеждани пред нея, поради което следва да бъдат споделени изцяло и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН настоящият съдебен състав препраща към мотивите на решението ѝ в съответните части.

Въпреки това е уместно да се отбележи следното:

По отношение на съставения в случая АУАН следва да се има предвид, че той се ползва с презумптивна доказа­телствена сила съгласно специалния закон - чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Видно от мотивите на атакуваното решение, констатациите в АУАН и в НП, и най-вече спорният въпрос относно собствеността на убитото домашно животно, обаче са приети за доказани от районния съд след внимателна и прецизна съпоставка на целия събран и обсъден доказателствения материал по делото.

Неправилно се поддържа, че показанията на полицейските служители не били доказател­ствено средство, а средство за защита на отразеното в акта. Безспорно се приема, че както актосъставителят, така и свидетелите по акта, могат да бъдат разпитвани в качеството им на свиде­тели по делото, респ. да са източник на гласни доказателствени средства в процеса. Много често единствено именно чрез техния разпит могат непосредствено да бъдат събрани доказателства относно начина, по който е извършено и/или установено вмененото на наказаното лице администра­тивно нарушение. В този смисъл вж. П., Л., И., Р. Процесът по ЗАНН. С., 2009 г., стр. 307 и сл.

Невярно е и твърдението, че районният съд изобщо не коментирал представената Справка за отглежданите от жалбоподателя животни. Същият изрично е отбелязал в решението си, че след като удареният бивол е бил без ушна марка и номер, няма как да фигурира в официални данни за отглежданите животни в обекта на Д. С. Д.. Ето защо и представените писмени справки за животновъден обект, в които са посочени вида и броя на отглежданите животни, а в една от тях и номерата на ушните марки на животните (в т.ч. и представеното пред настоящата инстанция удостоверение за регистриран животновъден обект), не разколебават изводът за отглеждане на животни - биволи от жалбоподателя.

При това положение следва да се приеме, че противно на поддържаното в касационната жалба, авторството на процесното деяние е било безспорно установено по делото. В този ред на мисли наведеното от касатора възражение за недоказаност на извършеното нарушение не може да бъде споделено.

Относно оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същото.

Ето защо съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137/10.06.2025 г., постановено по АНД № 265 по описа за 2025 година на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.