№ 15204
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110151607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на М.П.С., чрез пълномощника адв. Б. З.,
срещу „**************“ ЕООД, с която е предявен частичен осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платени по нищожен
договор за предоставяне на поръчителство №******** суми в размер на 100
лева – частична претенция от общо 600 лева, платени по договора за
предоставяне на поръчителство.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2021 г. ищцата сключила с
трето за спора лице - „******************“ АД, договор за предоставяне на
паричен заем № ******** в размер на 1500 лева. В чл. 4 от договора за заем
било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с
гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на посочени в
договора условия или банкова гаранция (в размер от сумата по процесния
договор), което съставлявало изискване за получаване на кредит и не се
предоставял избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да
бъде това обезпечение, като посочените условия били неосъществими за
ищеца. Чрез поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да
изпълни, кредиторът целял да го насочи към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя „******************“
АД дружество, което било свързано и с допълнителни разходи по договора за
кредит. Твърди, че на датата на сключване на договора за кредит, сключил с
1
ответника договор за предоставяне на поръчителство № ********, по силата
на който „**************“ ЕООД поело задължението да обезпечи пред
„******************“ АД изпълнението на задълженията на ищеца по
договора за заем, като обезпечението се изразявало в наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.
Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да
заплати на ответното дружество сума в размер на 600 лева, която била
разсрочена за плащане заедно с месечната вноска по договора за заем.
Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да
предоставя дължимите парични суми на „******************“ АД, което
пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от
„**************“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния
договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължало в полза на поръчителя, като
„******************“ АД единствено било овластено да приеме плащането –
фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след
това да предаде на поръчителя. Предвид това, именно ответникът бил
материално легитимиран да отговоря по процесната претенция. Твърди, че
задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство
било изцяло погасено. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със
сключването му се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не можело да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР по
договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в
договора следвало да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Заплащането на сумата
по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с
договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Поддържа, че договорът за възлагане на поръчителство е
недействителен като сключен без основание, тъй като в полза на потребителя
не се предоставяла услуга, а единствено било уговорено, че задължението му
2
от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като навежда доводи,
че двете дружества са свързани. Релевира и довод, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване задълженията по договора за
заем, а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително
възнаграждение за заемодателя, вземането по който е обезпечено с процесния
договор за възлагане на поръчителство, с оглед на което последният бил
нищожен и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор.
Поради изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 10 лева – частична
претенция от общо 600 лева, представляваща платени суми по нищожен
договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2022г. до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът „**************“ ЕООД, чрез пълномощника
юрисконсулт М.К., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове,
като навежда доводи за недопустимост на предявения иск за прогласяване
нищожността на договора и моли производството по същия да бъде
прекратено. Счита предявените искове за неоснователни и моли същите да
бъдат отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване твърдените основания за нищожност
на договора; както и, че е заплатил на ответника спорната сума, а
ответникът следва да докаже наличието на основание за получаване и
задържане на сумата, както и фактите, от които произтичат възраженията му.
Съдът намира предявения частичен осъдителен иск за допустим, а
исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На
основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Направените от страните доказателствени искания са допустими и относими
към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими
за установяването им.
3
Направеното с писмения отговор искане за присъединяване на
настоящото дело към гр.д. №48593/2022г. по описа на СРС съдът намира за
неоснователно, тъй като това искане е следвало да бъде направено по по-рано
заведеното гр.д. №48593/2022г. по описа на СРС, а не по настоящото дело. На
следващо място това искане се явява неоснователно и поради
обстоятелството, че при извършена служебна справка съдът констатира, че не
е налице пълна идентичност на страните по настоящото дело и по гр.д.
№48593/2022г. по описа на СРС, както и, че делата са с различен предмет.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъединяване
на настоящото дело към гр.д. №48593/2022г. по описа на СРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.06.2023г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „**************“
ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в
заверено копие всички документи, свързани с процесния договор за
поръчителство № ******** от 11.02.2021 г., като ПРЕДУПРЕЖДАВА
ответника, че непредставянето на документите ще бъде преценявано от съда,
съгласно чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА третото неучастващо по делото лице
„******************“ АД да представи в едноседмичен срок от получаване
на съобщението документите, посочени в молба на ищеца по чл.192 от ГПК,
приложена към исковата молба, за което на третото лице да се връчи препис
от молбата.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.А.Д..
4
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5