№ 225
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110161353 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 61353/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД,
като се твърди за товарен автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ........... била сключена
застраховка „КАСКО“, обективирана в застрахователна полица № 0312230089007666, като
автомобила бил собственост на „Булгаро Машини“ АД, а периода на застрахователно
покритие бил 20.03.2023 г. до 19.03.2024 г. Поддържа, че на 15.08.2023 г. в гр. Велико
Търново на ул. „Стоян Михайловски“ № 9 било възникнало ПТП, като товарен автомобил
„Дачия Дъстър“, рег. № ........... се движел по главната улица, като товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“, рег. № ......., го бил ударил, при виновно и противоправно
извършване на маневра за движение на заден ход, като в следствие на това по
застрахованият автомобил били нанесени вреди. Навежда доводи, че за ПТП-то бил изготвен
двустранен констативен протокол, като при ищеца била образувана застрахователна
преписка (именувана „щета“) № *********. Излага съображения, че по застрахователната
преписка на сервиза извършил ремонта била заплатена с преводно нареждане от 20.02.2024
г. сумата от 908,10 лева, като освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в
размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователно обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към
момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрито
застрахователен риск при ответника. Инвокира доводи, че е поканил ответника да заплати
претендираните суми, но плащане не било постъпило. Сочи, че е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес
от предявения иск. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
1
доказателствени средства, както и за допускане изслушването на САТЕ по задачи
формулирани в исковата молба, както и допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване или по делегация, за установява
на обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то. Иска да бъде признато за установено,
че ответника дължи претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се прави
отвод за недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът извънсъдебно не бил
представил надлежно всички документи, а представените такива не можели да установят
дори участниците в ПТП-то, поради което не бил станал повод за настоящото производство.
Твърди, че двустранният констативен протокол не бил съставен в съответствие с
изискванията на ЗДвП и приложимата подзаконова нормативна база, като липсвало съгласие
на участниците в ПТП-то досежно вината. Оспорва механизма на настъпването на ПТП-то,
като сочи, че не били налице предпоставките за ангажирането на отговорността на
ответника. Излага съображения, че претенцията е в завишен размер, което обосновава
подробно, като прави извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
му като застрахователно по застраховка „Гражданска отговорност“. Прави доказателствени
искания по реда на чл. 183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени
доказателствени средства в оригинал, както и да бъде допуснато събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване, както и за
допускане на задачи към заключението на САТЕ.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че отводът за недопустимост на исковата молба е
неоснователен. В случая не се касае за липса на някоя от положилтените абсолютни или
относилтелни процесуални предпоставки за упражняването на правото на иска, респ. за
наличието на отрицателна предпоставка – т. нар. процесуални пречки, а се касае за довод,
които следва да се разгледа по същество на правния спор. Следователно отводът за
недопустимост на исковата молба следва да бъде оставен без уважение.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
2
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право,
а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) за товарен автомобил „Дачия Дъстър“, рег. №
........... била сключена застраховка „КАСКО“, обективирана в застрахователна полица №
0312230089007666, като автомобила бил собственост на „Булгаро Машини“ АД, а периода
на застрахователно покритие бил 20.03.2023 г. до 19.03.2024 г.; 2) че на 15.08.2023 г. в гр.
Велико Търново на ул. „Стоян Михайловски“ № 9 било възникнало ПТП, между товарен
автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ........... и товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“,
рег. № .......; 3) че за ПТП-то бил изготвен двустранен констативен протокол, като при ищеца
била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № *********, като по
застрахователната преписка на сервиза извършил ремонта била заплатена с преводно
нареждане от 20.02.2024 г. сумата от 908,10 лева, като освен това били сторени обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) ответника не е заплатил претендирано
регресно вземане.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
Следва да бъде допуснато изслушването на заключението на САТЕ по въпросите
поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.
Доказателственото искане е допустимо, необходимо и относимо, като с оглед разпределената
доказателствена тежест същото ще допринесе за изясняване на предмета на правния спор и
главния факт по делото.
По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване, съдът
намира, че същото е направено своевременно и не попада в някоя от абсолютните или
относителни забрани, съобразно чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК. Следователно искането е
процесуално допустимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест, същото се
явява и относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателственото искане на ответника за
допускане събирането на гласни доказателствени средства не отговаря на изискванията на
чл. 156 ГПК, поради което на страната следва да се предостави възможност да отстрани
нередовността на искане, като посочи свидетеля, чийто разпит иска, респ. за какви факти
иска същият да бъде разпитан, като посочи и достатъчно индивидуализиращи данни, за да
свидетелят да бъде призован, доколкото последният е поискан при режим на призоваване.
По отношение доказателственото искане на ответника по реда на чл. 183 ГПК, съдът
намира, че същото принципно е направено своевременно, поради което е процесуално
допустимо. Но се явява не необходимо, доколкото същото е направено самоцелно, което
представлява особена форма на злоупотреба с процесуални права (арг. чл. 3 ГПК), тъй като
ответника не твърди, че подобни писмени доказателства не съществуват в оригинал.
Отделен е въпросът, че очевидно и с оглед твърденията на ответника на същия са
представени писмени доказателствени средства, като единствено се твърди, а не са
ангажирани доказателства, че на ответника не е представен оригинала на документи, респ.
че последният е бил върнат на ищеца. Тоест, искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.02.2025 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните,
че: 1) за товарен автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ........... била сключена застраховка
„КАСКО“, обективирана в застрахователна полица № 0312230089007666, като автомобила
бил собственост на „Булгаро Машини“ АД, а периода на застрахователно покритие бил
20.03.2023 г. до 19.03.2024 г.; 2) че на 15.08.2023 г. в гр. Велико Търново на ул. „Стоян
Михайловски“ № 9 било възникнало ПТП, между товарен автомобил „Дачия Дъстър“, рег. №
........... и товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег. № .......; 3) че за ПТП-то бил
изготвен двустранен констативен протокол, като при ищеца била образувана застрахователна
преписка (именувана „щета“) № *********, като по застрахователната преписка на сервиза
извършил ремонта била заплатена с преводно нареждане от 20.02.2024 г. сумата от 908,10
лева, като освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева;
4) ответника не е заплатил претендирано регресно вземане.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението на САТЕ, което да отговори на задачите
поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба при депозит в размер на 400,00
лева, вносим от ищеца в размер на 250,00 лева и от ответника в размер на 150,00 лева в
едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й., който да бъде уведомен да работи по допуснатата
САТЕ, след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца
чрез разпит на свидетеля В.К., ЕГН: **********, с адрес: ............., за установява на
обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то, при режим на призоваване, при депозит
в размер на 150,00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по
сметка на Софийският районен съд.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ответника в едноседмичен срок от съобщението
да посочи свидетеля, чийто разпит иска, респ. за какви факти иска същият да бъде разпитан,
като посочи и достатъчно индивидуализиращи данни, за да свидетелят да бъде призован,
доколкото последният е поискан при режим на призоваване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи в оригинал писмени доказателствени
средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
4
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5