Решение по дело №8/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260024
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20213500500008
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

               /23.02. 2021г.                                                                  гр.Търговище

в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД- ТЪРГОВИЩЕ                                      първи състав

 

На  първи февруари                                                                2021 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар:  Станка Желева

 като разгледа докладваното от председателя в.гр.д. №8 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производството е по чл.258  и следващи от ГПК.

Производството по в.гр.д.№8/2021г. по описа на Окръжен съд- Търговище е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на М.П.К. с ЕГН:********** и С.Г.С., ЕГН: **********,***, действащи чрез своя пълно-мощник адв.Ц.И. *** ПРОТИВ Решение № 260091/2020г., постановено по гр.д. № 2088/19г. по описа на Районен съд- гр.Търговище, с което е бил ОТХВЪРЛЕН предявеният иск против И.М.Т., ЕГН:********** от гр.София, кв.“Надежда 2“, бл.253, вх.В, ет.2, ап.52, действаща чрез пълномощник адв.И.И. *** и А.М.А., ЕГН:********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Й.К. ***, със съдебен адрес:***, хотел „Мизия“, ет.1, офис 118, иск за допускане на изкупуване при действително уговорените условия за покупко-продажба в нотариален акт № 8, том XIV, дело № 683/2019г. на СВ при РСТ на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА- ЖИЛИЩЕ- АПАРТАМЕНТ №1, с идентификатор № 73626.507.478.1.1, по Кадастралната карта на гр.Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на ИД на АГКК - София, находящ се в гр.Търговище, ул.„Хан Кубрат”, №7, ет.2, с предназначение- жилище, апартамент, с площ от 87.00 кв. м., при граници и съседи на жилището: на същия етаж: няма, под обекта: обект № 73626.507.478.1.2, над обекта: няма, ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 73626.507.478 по Кадастралната карта на гр.Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на ИД на АГКК- София, с предназначение- урбанизи-рана, начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10м.), с площ от 249.00кв.м. (двеста четиридесет и девет) кв.м., находящ се в гр.Търговище, ул.„Хан Кубрат”, №7, при граници и съседи: ПИ 73626.507.520, ПИ 73626.507.479 и ПИ 73626.507.477, ведно с трите избени помещения от страна на калкана към съседната сграда, ведно с източната половина от подпокривното пространство и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, като неоснователен, на основание чл. 33, ал.2 от ЗС.

Считайки решението на първоинстанционния съд за необосновано, постановено при противоречие със събраните доказателства, при нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение, с което е нарушен принципа на равнопоставеност и правото на защита, молят съда да го отмени, като уважи предявения от тях иск. Считат, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че ищците са собственици на имота, подробно описан в съдебния акт, като имотът се намира в режим на съсобственост с първия ответник. Не претендират разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивниците не се явяват, постъпила е молба вх.№ 260441 от 29.01.2021г. от техния пълномощник- адвокат И., в която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие като поддържа въззивната жалба и наведените в нея основания.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата- ответник И.М.Т., действаща чрез адвокат И.И. ***. Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна, решението на съда според него не страда от сочените от въззивниците пороци. Съдът правилно е приложил и материалния закон. Наследодателите на страните по делото са построили въз основа на взаимно отстъпено по между им право на строеж в нотариална форма жилищна сграда на два етажа с два отделни апартамента на всеки етаж. На основание чл.63 от Закона за собствеността всеки от реализиралите правото на строеж е станал собственик на построеното от него. Поради това, че двата етажа са самостоятелни обекти и са собственост на различни лица е налице етажна собственост, а не съсобственост. При етажна собственост чл.33, ал.2 от ЗС е неприложим. Съдът е достигнал до този извод и правилно е отхвърлил предявения иск.

Ето защо моли съда, да потвърди атакуваното с въззивната жалба решение и присъди на доверителката му направените от нея разноски в тази инстанция- платеното възнаграждение за един адвокат.

С отговора е направено доказателствено искане за прилагане на представен нотариален акт №80, том1, дело №99 от 1999г., с който М.П.К. и съпругът й Петър Йорданов Колев са продали на С.Г.С. и Ваня Г.С. първия етаж, представляващ самостоятелно жилище от съсобствения имот на ул.„Кубрат“, №7 в град Търговище, заедно с принадлежащите избени и тавански помещения. Този нотариален акт не е бил известен на доверителката му до момента на постановяване на решението в първа инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата И.М.Т. не се явява, за нея се явява адвокат И.И. ***. Оспорва въззивната жалба, представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК от въззиваемия- ответник А.М.А., ЕГН:********** ***, действащ чрез пълномощник адв. Й.К. *** не е постъпил отговор.

В съдебно заседание въззиваемият А.М.А. не се явява, за него се явява адвокат Иван И. ***, редовно упълномощен от деня на съдебното заседание. Оспорва въззивната жалба, претендира присъждане на разноски в тази инстанция и представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.

След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по спора въззивният съд констатира следното след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270 от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанционния съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо по отношение на въззивницата С.Г.С. и на двамата ответници- въззиваемите И.М.Т. и А.М.А..

По отношение обаче на въззивницата М.П.К. с оглед представеното ново писмено доказателство с отговора на въззиваемата И.Т., а именно Нотариален акт №№80, том1, дело №99 от 1999г. на нотариус Г.Г. настоящият съдебен състав намира следното, а именно: М.П.К. не притежава активна материална и процесуална легитимация да води настоящия иск и следователно решението на първоинстанционния съд се явява недопустимо в тази му част и като такова следва да се обезсили, а производството на първоинстанционния съд по отношение на нея да се прекрати.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В исковата си молба ищците са поискали от съда да постанови решение, с което да допусне изкупуване от тяхна страна на недвижимия имот- земя и жилище- апартамент, при същите условия при които е била извършена продажбата между ответниците.

          Ответниците са оспорили предявения иск с доводи, че не са налице основанията на чл.33 от ЗС, поради липса на съсобственост между ищците и първите двама ответника.

          Първоинстанционният съд е изложил подробно и точно фактическата обстановка по делото, като на основание чл.272 от ГПК настоящият състав на съда препраща към мотивите му.

          По отношение на оспорването от въззивника, че първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на закона, настоящият състав на съда не споделя това становище на въззивниците, напротив изцяло споделя становището на първоинстанционния съд  и препраща към мотивите му, като допълва и свои мотиви в тази насока.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е анализирал нормата на чл.33, ал.2 от ЗС за допускане изкупуването на съсобствен дял от имот, а исковата молба е депозирана в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл.33, ал.2 изр. второ от ЗС. Настоящият състав счита, че мотивите на първоинстанционният съд са подробни и изцяло съобразени с духа и буквата на закона досежно приложението на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС, съгласно която съсобственик може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Другият съсобственик е длъжен да предложи имота на съсобственика на действително договорената цена и ако същият откаже да го купи, то съсобственикът може да го продаде на трето лице. Предложението и отказът трябва да са направени на действително договорената цена. Ако имотът не е предложен на съсобственика или не е предложен на действително договорените условия, тогава за съсобственика възниква правото да предяви иск да изкупи имота при договорената цена. Нормата на  чл.33 от ЗС дава право на съсобственика да бъде предпочетен при продажба на идеална част от друг съсобственик на трето лице, чуждо на съсобствеността. Основната предпоставка за уважаване на иска по чл.33, ал.2 ЗС е наличието на съсобственост между ищеца и продавача по договора за продажба, по който ищецът може да встъпи, упражнявайки правото си на изкупуване, ако го е предявил в двумесечен срок от узнаване на продажбата.

         В конкретния случай, правилно съдът е приел, че ищците, в чиято тежест е установяване на факта, че процесният имот е в режим на съсобственост, не са провели успешно пълно и главно доказване на този правно релевантен за спора факт. Нещо повече, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи несъмнено, че процесния имот, представлява самостоятелен обект в двуетажна сграда, построена в поземлен имот, съсобствен между ищците и първата ответница, в която сграда има и друг самостоятелен обект, собственост на ищците. Твърденията на ищците, че процесният имот, находящ се втория жилищен етаж на сградата, е съсобствен между тях и ответниците са неоснователни, доколкото се установява в първоинстанционното разглеждане на делото, че праводателят на ответницата и ищците са си отстъпили взаимно право на строеж в съсобственото дворно място, като изрично са договорили, че праводателят на ответницата ще построи втори етаж, а ищците и Петър Колев- първия жилищен етаж на двуетажна сграда, като по този начин и на основание чл.63 от ЗС всеки от тях е станал собственик на съответното жилище- на първи и втори етаж, а в последствие видно от представения договор за съдебна делба от 1970г. са извършили делба и са прекратили съсобствеността и върху избените помещения и подпокривното пространство, разпределяйки се ползването на общите части на сградата. След реализиране на правото на строеж, земята, която е останала съсобствена е изгубила самостоятелното си предназначение, същата осигурява ползването на сградата по предназначение и вече има обслужващ характер. По този начин между страните по отношение на изградените два самостоятелни обекта в сградата не е налице съсобственост, а е възникнала етажна собственост, спрямо която разпоредбите на чл.33 от ЗС не се прилагат и като собственици на жилището ответниците са имали право да се разпоредят с него, прехвърляйки го на трето лице, ведно с прилежащите идеални части от обслужващия терен, без ограниченията на чл.33 от ЗС.  В този смисъл е и съдебната практика, част от която сочи първоинстанционния съд в мотивите към решението си.

          В жалбата неколкократно се прави възражение, че съдът е допуснал процесуално нарушение при постановяване на обжалвания съдебен акт, без обаче да се сочи в какво се изразява това процесуално нарушение. Единствено се изтъква, че това „довело до ограничаване правото на защита на доверителката ми“. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно и неаргументирано. Затова и не дължи произнасяне по него.

По отношение на разноските-  и двамата въззиваеми претендират присъждане на разноски пред настоящата инстанция, представили са списъци на разноски. Въззивниците следва да заплатят на двамата разноските, сторени пред настоящата инстанция както следва: на И.М.Т. в размер на 1 200.00лв., на А.М.А.- 500.00лв.   

Въз основа на изложените съображения и  мотиви настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище

 

Р  Е  Ш  И  :

 

На основание чл.270, ал.3 от ГПК ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМО решение №260091 от 18.09.2020г. на Районен съд- Търговище, постановено по гр. дело №2088/2019г., в частта в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.П.К., ЕГН:********** *** ИСК, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на нея.

 

На основание чл.271, ал.1 от ГПК, ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО решение №260091 от 18.09.2020г. на Районен съд- Търговище, постановено по гр. дело №2088/2019г., в частта в която е:

ОТХВЪРЛЕН предявения от С.Г.С., ЕГН: **********,***, действаща чрез пълномощник адв. Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес:*** против И.М.Т., ЕГН: ********** от гр.София, кв.“Надежда 2“, бл.253, вх.В, ет.2, ап.52, действаща чрез пълномощник адв. И.И. от ТАК и А.М.А., ЕГН:********** ***, действащ във въззивната инстанция чрез пълномощник адв. Иван И. от ТАК, иск за допускане на изкупуване при действително уговорените условия за покупко-продажба в нотариален акт №8, том XIV, дело №683/2019г. на СВ при РСТ на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА- ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор № 73626.507.478.1.1, по кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на ИД на АГКК- София, находящ се в гр.Търговище, ул.„Хан Кубрат”, №7, ет.2, с предназначение- жилище, апартамент, с площ от 87.00 кв. м., при граници и съседи на жилището: на същия етаж: няма, под обекта: обект № 73626.507.478.1.2, над обекта: няма, ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 73626.507.478 по кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на ИД на АГКК- София, с предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10м.), с площ от 249.00 кв. м. (двеста четиридесет и девет) квадратни метра, находящ се в гр. Търговище, ул.„Хан Кубрат”, №7, при граници и съседи: ПИ 73626.507.520, ПИ 73626.507.479 и ПИ 73626.507.477, ведно с трите избени помещения от страна на калкана към съседната сграда, ведно с източната половина от подпокривното пространство и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, като неоснователен, на основание чл. 33, ал.2 от ЗС;

          СА ОСЪДЕНИ М.П.К., ЕГН:********** и С.Г.С., ЕГН:**********,***, да заплатят на И.М.Т., ЕГН:********** от гр.София, кв.“Надежда 2“, бл.253, вх.В, ет.2, ап.52, направените разноски в първата инстанция в размер на 1750лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК;

         СА ОСЪДЕНИ М.П.К., ЕГН:********** и С.Г.С., ЕГН:**********,***,  да заплатят на А.М.А., ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в първата инстанция размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН:********** и С.Г.С., ЕГН:**********,***, да заплатят на И.М.Т., ЕГН:********** от гр.София, кв.“Надежда 2“, бл.253, вх.В, ет.2, ап.52, направените разноски във въззивната инстанция в размер на 1 200лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

         ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН:********** и С.Г.С., ЕГН:**********,***,  да заплатят на А.М.А., ЕГН:********** ***, направените по делото разноски във въззивната инстанция размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията по чл.280 от ГПК.

                                                                                      

                                                                                                1.

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                    

       2.