Решение по дело №7090/2015 на Районен съд - Пловдив

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 654

гр. Пловдив / 23.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Производството е образувано по предявените обективно съединени искове от адв.В.С., в качеството и на пълномощник на В.А.Д.  ЕГН:********** ***, със съдебен адрес *** **** против И.Р.Д. ЕГН:********** *** с правно основание чл.240 от ЗЗД. 

Ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем от 25.05.2011 год. е предоставил на ответника сумата от 9 000 евро, която е следвало да бъде върната в срок до 30.11.2011 год. с дължима възнаградителна лихва съгласно чл. ІІ,5 от договора в размер на 500 евро. Заетата сума не била върната на определената дата, въпреки многото опити на заемодателя да уреди доброволно отношенията си с ответника, включително и изпращане на нотариална покана. Ответникът към момента се бил издължил със сумата в размер на 6733 евро, с която била погасена договорената лихва от 500 евро и част от главницата, а останалата част от главницата останала непогасена. Поради забавяне на плащането ответникът дължал и мораторна лихва върху главницата от датата на падежа до настоящия момент.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2767 евро, непогасена главница по договор за заем от 25.05.2011г. и мораторна лихва върху главницата за периода от 30.11.2011г. до 11.06.2015г. в размер на 1028,18 евро. Претендира присъждането на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който не оспорва твърдението, че по силата на сключен между страните договор за паричен заем от 25.05.2011 год. ищецът му е  предоставил сумата в размер на 9 000 евро. Не оспорва срока за връщане на сумата до 30.11.2011 год., както и дължимата възнаградителна лихва в размер на 500 евро.

Ответникът твърди, че към момента дължимата сума е изцяло върната и не дължи изпълнение на парично задължение по процесния договор. Моли предявеният иск като неоснователен да бъде отхвърлен, също претендира разноски по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Между страните не се спори, че на 25.05.2011г. са сключили  Договор за паричен заем, по силата на които ищецът е предоставил на ответника сумата от 9 000 евро, която е следвало да бъде върната в срок до 30.11.2011год., ведно с дължима възнаградителна лихва съгласно чл.ІІ.5 от договора в размер на 500 евро

   На ответника И.Р. на 03.12.2013г. е връчена нотариална покана да се яви на 21.12.2013г. в нотариалната кантора на Нотариус И. *** и да изплати на ищеца  дадената в заем по силата на  процесния договор сума в размер на 9 000 евро и 500евро договорена между страните възнаградителна лихва.

От  отговора на ответника по повод изпратената му нотариална покана, както и от съставеният от  Нотариус И. *** констативен протокол от проведената пред него среща между страните, ответника заявява, че по процесния договор за заем е върнал на ищца сумата от 7 000 евро, като невърнатия остатък е в размер на 2 000 евро.

За установяване на извършеното от ответника плащане по процесния договор за заем, последния е представил по делото 13 на брой бордера, от които се установява, че за периода от 21.10.2011г. до 18.07.2014г., ответника И.Д. е извършвал парични преводи  на фирма „БОБО 03” ЕООД, с посочено основание – вноска по кредит.  

При така установеното, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан, поради което следва да го уважи изцяло.Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно отношение, възникнало  по повод на сключен между тях Договор за паричен заем от 25.05.2011г. по силата на който ищеца е предоставил на ответника сумата от 9 000 евро, с договорен срок за връщането и до 30.11.2011 год. и с дължима възнаградителна лихва съгласно чл. ІІ,5 от договора в размер на 500 евро.

От дадената по договора сума в размер на 9 000 евро, ищеца не претендира от ответника сумата 6 733 евро, за която твърди, че му е заплатена и с която съгласно чл.76 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, поради което основателно е изложеното от  ищеца, че с върнатата му по договора сума се погасява най-напред задължението за заплащане на 500евро възнаградителна лихва и част от главницата, поради което основателно се явява твърдението, че неплатения остатък от главницата по договора е в размер на 2 767 евро.

 Съдът намира, че не следва да кредитира представените от ответника 13 бордера, тъй като от тях се установява, че ответника е извършвал парични преводи на фирма „БОБО 03” ЕООД, която не е страна по процесния договор и не могат да бъдат убедителни писмени доказателства, доказващи  по несъмнен начин твърдението на ответника, че процесната сума е изцяло върната на заемодателя.

Ето защо съдът намира, че ответникът, в чиято тежест бе, не противопостави убедителни доказателства за погасяване на вземането на ищеца чрез плащането му, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи изцяло.

Основателен и доказан се явява и иска за заплащане на мораторна лихва от датата, на която вземането по договора е станало изискуемо, а именно – 30.11.2011г. до датата на предявяване на иска – 11.06.2015г. размера на който се установява от представената от ищеца справка за изчисление на мораторната лихва, както и иска за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. 

Неоснователно е възражението на ответника, че иска с който се претендира заплащане на мораторна лихва е погасен по давност, тъй като съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД, вземането за лихви се погасява с изтичането на тригодишна давност, която почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - 30.11.2011г.Този давностен срок е прекъснат от отговора на нотариалната покана от 16.12.2013г., с който признава задължението си по процесния договор /чл.116 б.”а” ЗЗД, от който момент е започнала да тече нова тригодишна давност, която не е изтекла към момента на подаване на исковата молба.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в настоящето производство разноски в общ размер от 997.60лв., от които 297.60лв. платена държавна такса и 700лв. адвокатско възнаграждение.

        С оглед на гореизложеното, съдът:

 

Р     Е     Ш     И

 

ОСЪЖДА И.Р.Д. ЕГН:********** *** да заплати на В.А.Д.  ЕГН:********** ***, със съдебен адрес *** ***** сумата 2 767 евро, представляваща непогасена главница по Договор за заем от 25.05.2011г. сключен между страните,  сумата от 1 028.18 евро мораторна лихва за периода от 30.11.2011г. до 11.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на завеждане на иска – 11.06.2015г. до окончателното и изплащане, както и разноски по делото в общ размер на  997.60лв.

        

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ