Р Е Ш Е Н И Е
Номер 86 26. 08. 2020 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
град Търговище
на двадесет и пети август 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: НИКОЛАЙ КАЗАКОВ
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 84 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.Л.М.
***, против Решение №
96/22.06.2020 г. по НАХД №86/2020
г. на Поповския районен съд, с което потвърден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К, № 3419390, издаден от ОДМВР гр.Търговище, с който и на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на К.Л.М. ***, ЕГН-**********,
е наложена ГЛОБА в размер на 600 лв.
/шестотин лева/ за нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП .
С
касационната жалбата се релевират
доводи за неправилност и
незаконосъобразност на акта. Моли се
въззивното решение да бъде отменено. В с.з. не взема становище. Приложените
писмени доказателства към жалбата са идентични с представените пред въззивния
съд.
Ответникът не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище, дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
След
като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни
оплаквания в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка,извършена
съгласно чл.218 АПК, административен съд намира следното:
Административен съд Търговище, намира касационната
жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
Районният съд е установил от
фактическа страна, че на 23.02.2020 г. мобилна система за
видеоконтролиране на нарушенията на правилата за движение по пътищата “TFR1-M”
с № 527 била включена и автоматично
заснемала автомобилите, които се движат с превишена скорост. След приключване
на работната смяна операторите на мобилното устройство снели информацията от
камерата. В издаденият Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3419390 е
отразено, че на 23.02. 2020 г., в 11.32 ч., в Област Търговище, в Община
Попово, на път II-51 км38+000, извън населено място, движещ се в посока
гр.Попово е бил заснет л.а.”Джип Компас“
с рег.№ …, който се движел със скорост 113 км/ч, или с превишена стойност на
скоростта 53 км/ч.
В съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен и връчен на нарушителя.
Приложена е била снимка, на която в
11:32:16 ч. на 23.02.2020 г., е заснет л.а. марка "Джип Компас“ с рег.№ …
в локация с GPS координати: 26.08394/ 43.35633º, както и че максимално
допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената скорост 113 км/ч.
Приложени са били доказателства за одобряване на типа средство за измерване –
мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M”, от която е видно, че същата
съответства на одобрения тип, както и Протокол за използване на същото
техническо средство, удостоверяващо мястото на позиционирането му в деня на
проверката. Мобилната система за видеоконтрол “TFR-1M” е била в л.а. с рег.№ … с посочен час за
начало 08.00 ч. и край на работа 12.00 ч. От приложената справка от ОПУ
Търговище е прието, че се установява:
при км38+000 на път II-51 има поставени пътни знаци B26 /ограничение на
скоростта до 60 км/ч/, като към датата на заснемане на нарушението – 23.02.2020
г. тяхното място не е било променено. Анализирайки
приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че използваната за заснемане
мобилната система за видеоконтрол “TFR-1M”
е бил настроена по начин, че да отчита скоростта на движение само за
навлезлите в зоната на ограничението пътни превозни средства, като обхватът й е
бил регулиран съобразно местоположението на полицейския автомобил спрямо
местонахождението на пътен знак В-26. Мястото, където са били застанали
служителите на РУ Попово е отбивка в непосредствена близост до пътя, по който се е движел касатора в
посока към гр.Попово, като пътният знак B26 ограничаващ скоростта на движение
до 60 км/ч е бил поставен по посоката на движение в съответствие с нормативните
изисквания. Съгласно чл.49,ал.1 от ППЗДвП пътните знаци за забрана се поставят
непосредствено преди участъците, за които се отнася забраната, като принципно
тази забрана следва да важи до
следващото кръстовище или до знак, който я отменя. Съдът е приел, че тази
разпоредба също е стриктно спазена, тъй като е видимо ясно и от скицата на пътя
приложена по делото. За стриктно е прието, че са спазени и изискванията на
чл.79,ал.2, във вр. с Приложение № 16 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, касаещи разположението именно на
поставения пътен знак В 26. Следователно и доколкото липсват данни за поставен
друг знак отменящ въведената със пътен знак В26 забрана за движение със скорост
по-висока от
При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че в
производството по ангажиране административнонаказателната отговорност на
нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до неговото опорочаване.
Съдът е приел,
че в електронния фиш ясно и разбираемо за нарушителя е посочено, че нарушението
е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е посочен и
неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на извършване на
нарушението – „ на път II-51 км38+000“, както и посоката на движение на лекия
автомобил. В приложената по преписката снимка
ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са
максимално разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената
скорост на движение на автомобила – 117 км/ч, от която коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта. Нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса и това е така
дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая. Законът
не разграничава правните последици от
установени със стационарни или мобилни технически средства нарушения, тъй като
полицейският служител изпълнява задължения само по техническото обслужване на
техническото средство и го придвижва от едно място за контрол до друго.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6
от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от
министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията
на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото
на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл. 189, ал.15 ЗДвП изрично се посочват като веществени
доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато
нарушението е установено с такива технически средства или системи, какъвто е
настоящият, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен
начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост
или да се индивидуализира нарушителя. От приобщената по делото като веществено
доказателство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване
е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, М. е осъществил
посоченото от административно-наказващият орган нарушение. От обективна страна
същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си
да избере скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща
допустимата такава – 60 км/ч. извън населено място, въведена пътен знак
"В26".
При издаването на обжалвания електронен фиш, съдът не е констатирал допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189,ал. 4 от ЗДвП реквизити – посочени са всички данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Нарушението е безспорно установено, от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал.
Настоящата инстанция споделя изводите
на районния съд. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила.
Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран.
Обсъдени са всички събрани по делото доказателства.
Касационното
производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на
закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно,
т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна
квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде
приложен. В настоящето производство не
са налице доказателства районният районен съд да е допуснал такива нарушения.
Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива.
Споделят се изводите на районния съд.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид
относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
При
извършената служебна проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани
допуснати от съда нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
атакуваното решение.
По
изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно
основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение .
Водим от
горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1
от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 96/22.06.2020 г. по НАХД №86/2020
г. на Поповския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.