Решение по КНАХД №1671/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Бургас, срещу решение № 53 от 15.07.2025 г., постановено по АНД № 184/2025 г. на Районен съд – Айтос, с което е отменено Наказателно постановление от Б-4/24.03.2025 г., издадено от касационния жалбоподател.

В касационната жалба се излагат възражения, че РС Айтос е постановил неправилно решение, при допуснати съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че в НП ясно е индивидуализирано мястото на извършване на нарушението. Твърди се, че на техническия ръководител на обекта са вменени задължения във връзка с безопасните и здравословни условия на труд и същият може да бъде субект на административнонаказателна отговорност.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени доказателства, иска отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.

Ответникът – Й. Г. Г., редовно уведомен не се явява и не изпраща представител. По делото е представено становище по касационната жалба, в което същата се оспорва, иска се решението на РС Айтос да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение на Районен съд – Айтос е отменено наказателно постановление от Б-4/24.03.2025 г., издадено от началника на РДНСК Бургас, с което на Й. Г. Г., за нарушение на чл.157, ал.7, изр.2, пр. 1 от ЗУТ вр. чл.30, ал.2, пр. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. вр. чл.163а, ал.4, вр. чл.163, ал.2, т.1, пр.2 от ЗУТ, на основание чл.233 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 07.10.2024 г. на строеж „Реконструкция на ВиК мрежата в [населено място], Подобект 1: Реконструкция на външни водопроводи и улична водопроводна мрежа на [населено място], община Айтос, област Бургас, Подобект 2: Реконструкция и доизграждане улична канализационна мрежа [населено място]“, служители на РДНСК Бургас установили необезопасени големи и дълбоки изкопи по ул. Паркова, ул. Места, ул. Хисарска, ъгъла на ул. Места и ул. Хисарска, ъгъла на ул. Лозенград и ул. Хисарска, ъгъла на ул. Н. Л. и ул. Чудни скали, [населено място], които са неоградени с предпазни огради, без да са поставени съответните знаци и табели, без сигнални ленти и светлинна сигнализация, с което се създавали предпоставки за инциденти, както с работещите на строителната площадка, така и с преминаващи пешеходци и МПС.

На 31.10.2024 г. е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.157, ал.7, изр. 2, пр. 1 от ЗУТ вр. чл.30, ал.2, пр. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. вр. чл.163а, ал.4, вр. чл.163, ал.2, т.1, пр. 2 от ЗУТ.

За да постанови решението съдът приел, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като е приел, че от описанието на нарушението не става ясно в кои точно участъци са установени необезопасени изкопи и какви знаци и табели не са поставени, като по този начин се нарушава правото на защита на лицето, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Наред с това, съдът е приел, че техническият ръководител не е административнонаказателно отговорно лице за изпълнение на задължението по чл.163, ал.2 от ЗУТ. С тези мотиви РС – Айтос отменил обжалваното НП.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е неправилно.

Съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като това следва да е посочено и в НП. Според касационния състав както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено (в т.ч. мястото на извършване), са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл.42, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което правото на защита на същия е осигурено. Посочени са конкретните улици в [населено място], чието местоположение безспорно е известно на ответника по касация, както и снимки, изготвени от проверяващите, въз основа на които безспорно се установява точното местоположение на необезопасените обекти.

На следващо място съгласно чл.164, ал.2, т.1 от ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.169, ал.1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.

Съгласно чл.163а, ал.4 от ЗУТ техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл.163, ал.2, т.1 – 5 от същия закон, които включват и тези по мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.

Пред настоящата инстанция е представена заповед с изх.№ 056/12.05.2023 г. (л.24), с която на ответника Й. Г., в качеството на технически ръководител в „Аква Темпус“ ООД, са определени задължения, вкл. и да създава схеми и реализира системи за ограждане на работната площадка в съответствие с изискванията на възложителите и правилата за здравословни и безопасни условия на труд и преминаване.

Изложеното дава основание на касационния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен, а наказателно постановление потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 53 / 15.07.2025 г. по АНД № 184/2025 г. по описа на Районен съд – Айтос.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Б-4/24.03.2025 г., издадено от началника на РДНСК Бургас

Решението е окончателно.