Решение по дело №983/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260006
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20201420200983
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 07.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

и като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д. №983/2020 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.             

Образувано е по жалба на Г.М.Г. ***, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000473/08.09.2020 г., издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.18, т.1 Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е издадено от некомпетентен орган, че неправилно е приложена санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП вместо тази по чл.93, ал.2 ЗАвП, както и че се касае за маловажност на случая. При това се моли за отмяна на санкционния акт.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Ю. Ф..

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 03.09.2020 г., около 11:25 часа, по път I-1 /140+112 км/, в местността Железен мост с посока на движение към гр. Монтана, жалбоподателят управлявал товарен автомобил Мерцедес Атего кат N2 с рег. №**** и извършвал превоз на товари за собствена сметка от гр. София до гр. Монтана. Същият бил спрян за проверка от св. Ю. Ф. ***, който в хода на проверката установил, че жалбоподателят не представя трудов договор за назначение или извлечение от него или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето по чл.9 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ. При това той състави АУАН №277232, с който жалбоподателят е обвинен в нарушение по чл.18, т.1 Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият е вписал, че няма възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.18, т.1 Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ, на 08.09.2020 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.

По делото е представен трудов договор от 15.01.2004 г., сключен между „КРИД“ ЕООД, гр. Монтана и жалбоподателя в качеството му на „работник“.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания свидетел ю. Ф., както и от писмените материали по делото. От показанията на свидетеля се установява, че е извършил проверка и е съставил АУАН за това, че жалбоподателят не представя трудов договор за назначение или извлечение от него или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето по чл.9 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ. Установява се и това къде е извършена проверката, както и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата инстанция няма да ги анализира по-прецизно.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че при извършена проверка на 03.09.2020 г., около 11:25 часа, по път I-1 /140+112 км/, в местността Железен мост с посока на движение към гр. Монтана, е установено, че жалбоподателят управлява товарен автомобил Мерцедес Атего кат N2 с рег. №**** и извършва превоз на товари за собствена сметка от гр. София до гр. Монтана без да представя на контролните органи трудов договор за назначение или извлечение от него или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето по чл.9 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ. При това от обективна страна той е извършил нарушение по чл.18, т.1 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ, съгласно която разпоредба „При извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните документи: 1. заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът и/или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето по чл.9“.

Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е знаел, че при извършването на превоз е длъжен да може да представи на контролните органи трудов договор за назначение или извлечение от него или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето по чл.9 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ. Съзнавал е също, че при неизпълнението на това си задължение, нарушава обществените отношения, регламентиращи условията при които се извършва превоз, но въпреки това е извършил нарушението.

Неправилно обаче е приложението на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП. Съгласно тази норма се наказва „водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му…“ В случая обвинението не е за извършването на превоз „без издаден“ документ, а за непредставянето на документ на контролните органи, които се приема, че е издаден преди извършването на проверката. При това правилната санкционна норма е тази по чл.93, ал.2 ЗАвП, съгласно която се наказва „водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му“. Видно е, че наказващият орган не е съобразил коя е приложимата санкционна норма и неправилно е приложил тази на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, вместо тази по чл.93, ал.2 ЗАвП. Констатираното неправилно приложение на санкционната норма представлява процесуално нарушение, което е съществено и в същото време е несанируемо в хода на въззивната проверка. При това атакуваното НП като неправилно следва да се отвени, а жалбата да се приеме за основателна.

При този изход на делото, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН разноските по производството и адвокатското възнаграждение се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган, а това съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“ е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Видно е обаче, че се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 444 лв., която сума се явява завишена и неотговаряща на сложността на делото. Съгласно разписаното в чл.8, т.2 от Наредба №1/2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 1000 до 5000 лв., размерът на възнаграждението е 300 лв. плюс 7% за горницата над 1000 лв. В случая се касае за санкция в размер на 2000 лв., при което дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 370 лв. Ето защо искането следва да се уважи до размера от 370 лв., а в останалата му част до пълния претендиран размер от 444 лв. следва да се отхвърли.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0000473 от 08.09.2020 г., издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.18, т.1 Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ, на Г.М.Г.,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Г., ЕГН:**********, сумата в размер на 370,00 (триста и седемдесет) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 370 лв. до сумата от 444 лв. като неоснователно.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: