Решение по дело №2262/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 477
Дата: 30 април 2025 г.
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20243100102262
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. В., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря ГА.ина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20243100102262 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. А. срещу З. Ш. З. за връщане сумата 27868.20 лв.
сбор от суми, предоставени по договор за заем от 11.01.2023 г. за заплащане на
л.в. по чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска: 05.11.2024 г. до окончателното й изплащане, с
присъждане на разноски.
Ответникът оспорва иска. Предявява възражение, че плащанията са
извършени по привиден лизингов договор, с който страните са прикрили
договор за заем между дружеството на ищеца и третото лице-продавач
"Финасити" ЕАД.
По същество страните поддържат становищата. Ищецът представя
писмени бележки. Ответникът претендира разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Между страните е безспорно, че ищецът е платил лизингови вноски в
общ размер 26210.85 лв.
Приема се, че непълният обратен документ може да бъде съставен след
сключването на договора (определение № 1588 от 12.06.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 3989/2022 г., IV г. о., ГК).
От представената с отговора в заверен препис (л. 68) декларация с нот.
заверка на подписа рег. № 192/05.04.2024 г. се установява, че ищецът е заявил,
че ответникът няма и за в бъдеще няма да има никакви финансови задължения
към него относно ЛА, за който ищецът е заплатил лизинговите вноски.
Ищецът е предявил реплика, основана на твърдение, че е бил подведен
от ответника да подпише Д, тъй като не разбирА. б. език (л. 80).
1
Съдът приема, че ищецът носи тежестта да установи обстоятелството, че
не е разбирА. б. език (решение № 185 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1161/2018 г., III г. о., ГК). Пълно доказване би могло да бъде проведено само
чрез експертно заключение на лингвист, съпоставено и с други доказателства
(решение № 206 от 31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6832/2014 г., IV г. о., ГК).
Ищецът не е провел такова доказване.
От показанията на свид. А.Ю. (л. 100) се установява, че ищецът е
разполагА. с текста на Д преди да я подпише и сам е указА. как проектът да
бъде поправен (л. 89-94). Показанията могат да бъдат проверени.
В показанията си свид. Е.М. (л. 99) сочи, че ищецът й показА. Д, но след
като я подписА.. Тогава ищецът не й казА. и не предприел нищо.
Поради това, независимо дА.и ищецът въобще е знаел б. език, съдът
приема, че е разбирА. изявлението в Д, която е подписА..
Д прави вероятно твърдението на ответника за привидност.
В показанията си свид. З.а (съпруга на ответника) сочи, че ЛА бил
прехвърлен от дружеството на ищеца на "Финасити" ЕАД, за да го предостави
по договор за финансов лизинг на ответника, а с получената сума дружеството
да плати свои задължения.
Показанията кореспондират с договора от 15.09.2022 г. (л. 52) и с тези на
свид. М.Р..
Ако ответникът е искА. да купи автомобила, а дружеството – да получи
сума, тогава те биха могли да сключат договор за продажба на изплащане.
В показанията си само свид. М.Г. сочи, че ответникът поискА. да купи
автомобила и работел за ищеца срещу лизинговите вноски, но също, че знае
това от ищеца. Това е единственото и изолирано доказателство, че сумите са
платени по договор за заем.
В показанията си свид. З.а и Р. сочат, че колата стояла пред
производствения отдел на дружеството и я карА.и всички, които имат нужда.
В показанията си свид. М.Г. сочи само, че не е виждА. автомобили там.
Съдът приема, че по-убедителни са доказателствата, събрани по искане
на ответника. Страните са целили прехвърляне, за да осигурят средства за
дружеството. Между страните по делото не е сключен договор за заем.
С Д от 05.04.2024 г. ищецът е заявил, че ответникът няма задължения
към него т.е. дори да се приеме, че е бил сключен договор за заем,
задълженията по него биха били погасени, независимо от способа.
Ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски в размер
2500 лв. по списък (л. 98).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. А., гражданин на Р. Т., род. на ***** г.
ЛНЧ **********, пост. адрес: ***** чрез адв. Х. Т. Х. от ВАК адрес за
призоваване: ***** срещу З. Ш. З. ЕГН **********, пост. адрес: ***** за
2
връщане сумата 27868.20 лв. (двадесет и седем хиляди и осемстотин и
шестдесет и осем лева и 20 ст.) сбор от суми, предоставени по договор за заем
от 11.01.2023 г. за заплащане на л.в. на основание чл. 240 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяването на иска: 05.11.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. А., с. ЛНЧ, с. а. да заплати на З. Ш. З. с. ЕГН, с. а. сумата
2500 лв. (две хиляди и петстотин) лв., разноски по списък, на основание чл.
78, А.. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжА.ване с въззивна жА.ба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
3