№ 235
гр. Сливен, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело
№ 20212200100333 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищцата ЗВ. Н. Т., редовно призована, се явява лично и се представлява
от адв. Ж.Т., редовно упълномощена с пълномощно по делото.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Третото лице помагач Г. ЯНК. К., редовно призован, не се явява. За
него се явява адв. Д., редовно упълномощен от по-рано.
Вещото лице ХР. УЗ., редовно призован, се явява лично.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход. Получили сме своевременно призовката и
сме редовно призовани.
Получено е писмено становище от ответника чрез юриск. Р., с което
заявява, че не може да се яви в съдебно заседание, но не се противопоставя да
бъде даден ход на делото.
АДВ. Д.: Считаме, че няма пречка да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
1
АДВ.Т.: Уважаема г-жо Председател, поддържаме исковата молба.
Поддържаме и доказателствените си искания с изключение на искането за
представяне на застрахователна полица, на застрахователната преписка при
ответника, като и за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, тъй като
тези факти и обстоятелства не се оспорват, видно от отговора, с който сме се
запознали. Поддържаме останалите доказателствени искания и водим тримата
свидетели, които сте допуснали. Както сме посочили подробно в молбата си
от 20.11.2021 г., която е при вас, представили сме пълномощно и договор за
правна помощ към тази молба, както и справки по чл. 336 ГПК, тъй като
поддържаме искането си за лихва върху платения размер от посочената дата
до момента на плащането, както и адвокатско възнаграждение. Поддържаме
тази своя молба. Нямаме други доказателствени искания към този момент.
В представеното писмено становище пълномощникът на ответната
страна заявява, че поддържа изложеното в писмения отговор.
АДВ. Д.: По отношение на исковата молба и направеното искане
считам, че то е допустимо, основателно. По отношение цената на иска
считам, че съдът по справедливост ще прецени това дали е превишена или не.
По отношение на доказателствените искания, нашето доказателствено искане
за поставяне на допълнителна задача е изготвено. Други такива нямаме. Само
ще помоля за лично обяснение на страната, когато пристигне в съдебна зала,
за да обясни на съда по какъв начин е постъпило самото събитие, от негова
гледна точка.
На основание чл. 146 от ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 02.12.2020 г., между с. Радево
и с. Сокол, общ. Нова Загора, настъпило ПТП, при което в резултат на
неправомерното движение на л.а. с марка БМВ модел 316i с регистрационен
номер ***, управлявано от Г. ЯНК. К., при употреба на алкохол, с
несъобразена с пътните условия скорост, при мокра асфалтова пътна
настилка, при навлизане от остър завой, същият загубил управление, навлязъл
в лентата за насрещно движение и ударил челно л.а. с марка „Киа“ с рег. №
****, който представлявал патрулно МПС на РУ МВР - Нова Загора, което
било спряло в пътния банкет по посоката си на движение, със светлинен син
2
сигнал, тъй като бил извършван оглед на ПТП. В резултат на удара били
причинени тежки телесни повреди на Т.С.Т., който в момента на удара се
намирал зад патрулния лек автомобил изпълнявайки задълженията си и
извършвайки проверка относно настъпилото ПТП. Същият бил незабавно
транспортиран от спешен екип на Бърза помощ в болнично заведение в гр.
Сливен, но въпреки указаната му помощ от медицинския екип починал на
03.12.2020 г. Твърди, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
описаното ПТП и смъртта на Т. Т., като счита, че вина за настъпилото ПТП
има Г. ЯНК. К., който е нарушил правилата за движение по пътищата, с което
е причинил смъртта на Т.. Било образувано сл.д. № 55/205/220 по описа на
ОСлС - Сливен пр. пр. № 2277/2020 г. по описа на ОП - Сливен, което до
момента не е приключено и не е изготвен обвинителен акт. Твърди, че
отговорността на водача причинил увреждането по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ била застрахована при ответника към
момента на настъпване на ПТП. Твърди, че в резултат на настъпилото
увреждане ищцата, която е съпруга на загиналия, претърпяла неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, тъй като била лишена
от опората на съпруга си, претърпяла трагично загубата му и същата й
нанесла непоправима морална вреда. Преди инцидента ищцата е била
активна, борбена и силна и имала спокоен живот със съпруга си, като същата
имала планове да бъде майка и двамата били създали щастливо семейство, за
което имали много планове. Твърди, че трагедията от загубата на съпруга й е
изключителна, тъй като същият бил в разцвета на силите си и в момент, в
който тя имала най-голяма нужда от неговата подкрепа и любов. Твърди, че
са налице неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от загубата на съпруга й, подробно описани в исковата молба и
моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника, в качеството му
на застраховател, да й заплати обезщетение в размер на 250 000 лв. за
претърпените вреди, както и сумата 2716 лв. обезщетение за претърпените
имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху посочените
суми, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция на
11.12.2020 г ., до окончателното им изплащане, или алтернативно считано от
датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, а именно
01.01.2021 г. Претендира и направените разноски.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който не оспорва
3
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, не оспорва обстоятелството, че на 02.12.2020 г. е
реализирано ПТП с участието на посочения застрахован автомобил, не
оспорва допустимостта на предявените искове, но оспорва същите по размер.
Прави възражение, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
реализиране на вредоносния резултат, като Т. Т. е паркирал управлявания от
него служебен автомобил на пътното платно, в тъмната част на денонощието,
непосредствено след завой и макар и да е бил с включен светлинен сигнал
счита, че пострадалият не се е съобразил с ограничената видимост на пътния
участък, като по този начин е създал опасност за себе си и за останалите
участници в движението. Оспорва обема на твърдяните неимуществени вреди
и твърди, че претендираното обезщетение не е съобразено с трайната
практика на съдилищата. Оспорва претенцията за лихва, като счита, че се
претендират две лихви за един и същи период за забава и следва да бъде
присъдена само една. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е подала
претенция за заплащане на обезщетение, по молба с вх. № от 17.12.2020 г.,
като твърди, че е изискал допълнителни документи от ищцата установяващи
противоправността на извършеното от застрахования, но същата е
представила такива и данни за банкова сметка едва на 17.05.2021 г., а на
30.08.2021 г. е представила документи за образуваното наказателно
производство и предвид изложеното, счита, че до 30.08.2021 г. лицето не е
оказало съдействие, поради което и задължението не е било погасено
доброволно.
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45 от ЗЗД.
В тежест на ищцовата страна е да докаже твърденията си в исковата
молба, а имено, че ищцата е съпруга на пострадалия, да докаже твърденията
си за наличие на непозволено увреждане с елементите на същото деяние,
противоправност, вина, да докаже вида и характера на търпените увреждания
и техния интензитет, да докаже обстоятелството, че е отправила
застрахователна претенция, че причинителят на ПТП е застрахован при
ответника.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат.
Приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
4
обстоятелството, че отговорността на Г. ЯНК. К. управлявал л.а. с марка БМВ
с рег. № *** към 02.12.2020 г. е била застрахована при ответника по валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обстоятелството,
че ищцата е отправила претенция за обезщетение на 17.12.2020 г. към
застрахователя.
В хода на производството са изложени твърдения от двете страни, за
изплатено обезщетение на ищцата в размер на 120 000 лв. за неимуществени
вреди на 17.11.2021 г., което обстоятелство също не е спорно между страните.
Липсват обстоятелства, за които страните не са посочили или поискали
събирането на доказателства.
АДВ. Т.: Г-жо Председател, молим да обявите за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че смъртта на Т. Т. е настъпила в резултат
на произшествие на 02.12.2020 г., тъй като считаме, че за това не се спори. На
следващо място моля да имате предвид, че ние твърдим, че клиентът ни е
предявил своята извънсъдебна претенция на 11.12.2020г., а ответната страна
твърди 17.12.2020г. и ние сме представили доказателства в тази връзка,
поради което моля да се промени, тъй като четохте, че е безспорно, че е 17.12.
20г. Не е безспорна датата на претенцията, която сме предявили и на
последно място моля да добавите към правната квалификацията на исковете и
двата иска за законна лихва които сме претендирали, а именно иск по чл. 429
ал. 3 и иск по чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ. Както и да посоча едно уточнение, тъй
като записахме в доклада, че сме претендирали алтернативно двете лихви в
исковата молба, молим да имате предвид, че претендираме същите
едновременно и сме посочили аргументацията си на стр. 4 и 5 в исковата ни
молба, а не алтернативно. И също така ако може да добавите в доклада и
исканията ни по молбата от 20.11.2021г., във връзка с лихвата, която
претендираме. Моля да запишете, че претендираме адвокатско
възнаграждение върху тази част, тъй като сме ги посочили конкретно като
суми.
В момента се явява третото лице помагач Г. ЯНК. К..
АДВ. Д.: Не възразяваме срещу доклада. Считаме, че следва да бъде
приет. Нямаме други доказателствени искания. Единствено държим на
5
изслушването на привлеченото лице, което в момента се яви в съдебна зала.
Във връзка с направените искания съдът намира същите за отчасти
основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА доклада по чл. 146 от ГПК като приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, което се признава между
страните, че смъртта на Т.С.Т. е настъпила в резултат на описаното в
исковата молба ПТП.
ЗАЛИЧАВА като безспорно обстоятелството за датата, на която е
предявена претенцията пред застрахователя.
Предявените искове за лихви са предявени в условията на обективно
съединяване, като същите намират правното си основание в а именно иск по
чл. 429 ал. 3 от КЗ и иск по чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА допуснатите писмени доказателства.
АДВ. Т.: Ние възразяваме и не считаме, че е необходимо да се дават
обяснения от третото лице.
АДВ. Д.: Така или иначе третото лице е пълноправна страна по ГПК и
единствено и само не може да се разпорежда с предмета на делото, но като
страна има право да дава обяснения и становище по отношение, на които е
настъпило ПТП, тъй като така или иначе в мотивите на съда ще залегнат
обстоятелства, които са в интерес на третото лице или против неговия
интерес.
Съдът намира, че третото лице - помагач следва да бъде дадена
възможност да изрази становище по основателността на иска, като не са
налице условия страната да дава обяснения по конкретни обстоятелства на
основание чл. 176 от ГПК, тъй като другите страни не са направили такова
6
искане.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ Г.К.: Искът е основателен и трябва да се
заплати обезщетение от застрахователя.
СТРАНИТЕ: Не възразяваме да се изслуша заключението въпреки, че
допълнителното такова е представено на 19.11.2021 г.
Самоличност на вещото лице Х.В. У. – ***, българин, български
гражданин, висше образование, неосъждан, без родство и други отношения
със страните и техните представители по делото.
Вещото лице ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПРИТАН КАЗА: Поддържам даденото заключение. По схемата,
която е в експертизата, двата червени автомобила са в момента на удара. Това
са автомобили в момента на удара, както е изнесена позицията. Жълтият
автомобил е автомобил БМВ след удара. Това е за настоящото ПТП.
Автомобил БМВ движейки се, а автомобилът, който е бил катастрофирал
преди това е л.а. „Рено“ е бил катастрофирал преди това и е бил извън
платното в дясно по посока на движение на БМВ.
Автомобил „Киа“ е единият от червените автомобили и е в посока
обратна на посоката на движение. Това автомобил БМВ, който удря
автомобил Киа, като реално „Киа“-та продължава посока назад и надясно
спрямо автомобил БМВ, а автомобил БМВ напуска платното за движение,
движейки се по посоката на означения зелен автомобил. В случая двата
червени автомобила са в момента на удара, изнесена е позицията на
автомобилите в момента на удара, автомобил БМВ в крайното положение на
покой, лек автомобил „Киа“ в крайното положение на покой.
Изследваният механизъм на ПТП почива на обективни данни, както и
на допълнително направен оглед от мен на мястото на събитието, но не
непосредствено момента след неговото настъпване, а на по-късен етап от
досъдебното производство. Съобразил се съм с протокола за оглед на ПТП и
посочените в него обективни находки.
В протокола има данни за това, че л.а. „Киа“ е бил с включени светлини
за специален режим на движение.
„Непрекъсната разделителна линия“ се има предвид разделителната
7
линия на лентите за движение, като в случая лентите са били ограничени в
ляво и в дясно също от непрекъсната линия.
АДВ. Т.: Нямаме въпроси към експертизите. Моля да се приеме както
основното, така и допълнителното заключение.
АДВ. Д.: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приемат както
основната, така и допълнителната експертиза.
В писменото си становище пълномощникът на ответника заявява, че
няма въпроси към авто-техническата експертиза.
На вещото лице Х.В. У. да се издаде РКО за сумата 400 лв., от внесения
депозит.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ППРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото
първоначалното и допълнителното заключение на съдебната авто-техническа
експертиза.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените от ищцовата страна
свидетели.
САМОЛИЧНОСТ на свидетелите:
А.Р.А. – ***, българин, български гражданин, неосъждан, без родство
със страните.
Н.З.Р. – ***, българин, български гражданин, неосъждан, баща на
ищцата З.Т..
Съдът разясни на свид. Н.Р., че като баща на ищцата може да откаже да
свидетелства.
СВИД. Р.: Желая да свидетелствам.
Т.Н.Т. – ***, българин, български гражданин, неосъждан, без родство
със страните.
Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
8
Съдът отстрани от залата свидетелите А.Р.А. и Т.Н.Т. и ПРИСТЪПИ
към разпит на свид. Н.З.Р..
Свидетелят Н.З.Р. ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм баща на ищцата ЗВ. Н. Т. и желая да
свидетелствам. Т. го познавам от 12 години, откакто са заедно с дъщеря ми.
На 02.12.2020 г. се прибрах от работа. Около 21,30 ч., точно не съм сигурен,
ми се обади зам. началника на РУ на Нова Загора, тъй като се познаваме. Аз
съм бивш служител на РУ на МВР. По принцип нямам токова контакти със
служители и се учудих, че ми звъни по това време. Помислих, че ще ме пита
за някой от селото. Аз знаех, че Т. е на работа, той ми каза, че е претърпял
ПТП и го попитах как е, добре ли е. Аз си мислех, че е нещо по-леко, но той
ми каза, че е много сериозно, че Т. е в Сливен и това беше. Даже аз се бях
върнал от работа, пих една ракия и не трябваше да шофирам и с моята
съпруга извикахме едно такси от Нова Загора и тръгнахме директно за
Сливен, като решихме да не безпокоим нито З. нито родителите на Т., понеже
мислехме, че може да е нещо леко. З. я докара колегата на Т. и още едно
момче. Тя не знаеше къде се намира, ние не знаехме какво да й кажем. Ние
като дойдохме и вече питахме в спешното в реанимация къде е Т. и те ни
казаха, че е много сериозно положението на момчето, че той е в реанимация и
чакат хирург от Стара Загора. Въобще не сме го виждали Т.. В болницата
стояхме от 21,30 ч. до 03 и нещо, когато ни съобщиха. През това време З.
беше постоянно с нас. Тя плачеше. Тя ходеше при мен, при майка си, напред,
назад. Докторът от Стара Загора закъсня, тя го чакаше и той като излезе тя го
молеше да направи всичко възможно, но още по външния вид на лекаря беше
ясно и думите му бяха „Травмите на това момче са несъвместими с живота.
Всичко е в божиите ръце.“. Тя З. даже му каза ако трябва да се извика
хеликоптер да се закара до София и доктора каза, че не трябва да се мести.
Бяхме пред реанимация аз, бащата на Т. и прекия му началник М. Д. и излезе
един доктор и неговите думи същите бяха, направи ни впечатление, че и той
така започна, че нараняванията на Т. са били несъвместими с живота и каза,
че много съжалява, но Т. почина. Ние незнам в какво състояние бяхме. З.
беше долу, с майка си и се качиха и аз трябваше да го кажа на З.. Тя направо
се свлече, припадна. Бяхме аз и моята съпруга, З., майката и бащата на Т. и
9
две момчета, които докараха З. - Т. и М. и М. Д. и отвън имаше патрулен
автомобил от Сливен, явно пратен от Дирекцията, за да се следи състоянието
и се интересуват момчетата за състоянието на Т.. След като ни съобщиха и аз
й казах на З. и на майка й, и на майката на Т., ние незнаехме какво да правим,
прибрахме се в Нова Загора, защото трябваше да изчакаме аутопсия. З. си
дойде с нас и просто тя не искаше да го приеме това нещо, че Т. вече няма да
се върне, че Т. го няма и няма да се върне. Мина погребението и остана при
нас няколко седмици, за да се съвземе малко. Срина й се целият живот. Те
бяха неразделни. Те бяха заедно от 12 години. Сключиха граждански брак
2019 г. Те двамата си организираха сватбата, с такова желание и с такъв
мерак. Даже го празнувахме тук в Сикрет гардън в Сливен. Бракът беше в
Стара Загора. Всичко те двамата си направиха. Те си живееха в Стара Загора,
купиха си жилище, оправиха си го, даже си бяха поръчали спалня, а спалнята
дойде след погребението на Т.. Постоянно живееха в Стара Загора, а той
работеше в Нова Загора в КАТ и си пътуваше в зависимост от графика.
Когато се случи това беше гъст графика, но когато си почиваше беше в Стара
Загора. Два дни нощни работеше, после два дни почиваха, но не съм сигурен.
Знам, че тогава им се беше събрало много дни да работят. Преди брака си те
живееха заедно. З. беше на 17 години когато се запознаха с Т.. Тя като
завърши отиде да учи в Пловдив и той, за да са заедно се премести в Пловдив,
за да са заедно в Пловдив и двамата си бяха заедно в Пловдив. Не си спомням
коя година беше това. Като завърши и отиде да учи студентка в Пловдив и
той на другата година се премести при нея в Пловдив, а когато тя завърши и
магистратурата се прибраха в Нова Загора. Тя беше започнала по някаква
програма да работи в Общината, а той беше полицай в Нова Загора. Мисля, че
той започна в полицията през 2013 г. Голямо желание имаше да бъде
полицай. Кандидатства в Симеоново, беше първа резерва, но не го приемат.
После кандидатства в Стара Загора, но и там не стана нещо. Даже вече
мислех, че ще се откаже, но тогава той кандидатства в Сливен и беше първи в
резултатите и така започна. Имаше такова желание и самочувствие. Той беше
автоконтрольор, но не съм сигурен с каква степен. Т. беше страхотен човек.
Не беше някой рисков играч, беше спокоен, уравновесен, сериозен, не
предприемаше необмислени действия, спортуваше, не пиеше, не пушеше,
беше здраво момче. По характер беше спокоен и уравновесен. Със З. имах
чувството, че са родени един за друг. След като тя се запозна с него и повече
10
не се разделиха, до 3.12. Тя беше щастлива, усмихната. З. сега е една дупка,
тя не е същия човек, тя сякаш не живее. Тя е в Стара Загора в момента. Работи
в сладкарница Неделя. Изцяло Т. се грижеше за нея. Двамата се допълваха
във всичко. Почти на нас не са разчитали, ние сме били толкова спокойни
даже в Пловдив докато бяха, понякога с дни не сме се чували, но сме били
сигурни, като са двамата. С майка й сме говорили, че толкова спокойно не ни
е било. Той беше покоен, не употребяваше алкохол, въобще беше много
точно момче. Сега З. все още живее с него. Всяка втора дума й е Т.. Те
толкова неща си постигнаха двамата сами и сватбата, и жилище си купиха,
кола си купиха, ние чакахме внуче и това беше последното, което трябваше да
се случи.
Когато работех в РУ Нова Загора не съм ходил на произшествия на това
място. На завоя даже не съм ходил и след случая. Знам, че са ставали ПТП, но
нямам сили и не съм ходил и след ПТП-то. Не знам каква е причината да
стават там ПТП.
Не си спомням коя година се върна З. в Нова Загора. Те живееха в
Стара Загора, като си купиха жилище. Те го купиха 2018 г., мисля че, една
година преди да сключат граждански брак, имаше нужда от малък ремонт,
направиха си ремонта и се преместиха там. Тя караше и втори смени до 9-10
часа и се прибра вкъщи след работа. В Нова Загора Т. изпълняваше
задълженията си. Не мога да кажа със сигурност колко пъти оставаше при
родителите си в Нова Загора, тъй като както посочих смените му бяха
различни. В момента З. ходи на работа и работи по 13 часа само и само да не
е вкъщи самичка, защото у тях всичко и говори за Т.. Всичките му вещи още
стоят, не е пипнала нищо.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетеля. Да се освободи от
залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелят от залата.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля А.Р.А., ПРЕДУПРЕДЕН за
наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам и З. и Т.. Познавах се почти цял живот с
Т.. А със З., откакто са заедно. Тогава тя беше 12 клас, когато се запознаха с
Т.. Аз живея в София, но тогава живеех в Нова Загора. Ние живеехме през 7-8
къщи с Т. и го познавам от много малък. В София живея от 2008 г. Прибирам
11
се, за да се видя с всички. Минимум веднъж в месеца се прибирам и винаги се
срещах с Т..
Отношения ни бяха доста близки, даже да кажа основно аз се прибирах
с идеята да се видя с тях. Аз бях кум на тяхната сватба. Аз ще започна с Т.,
защото се познаваме доста отдавна. Той си беше такъв човек, с който ходехме
заедно на училище. Т. беше на място момче, на което му се чуваше
приказката. Доста волеви човек. В този момент беше 20 годишен, когато се
запознаха със З. и тогава се промениха нещата. Стана много по-отговорен,
искаше по-сериозна работа, говореше за семейство, за неща, които до тогава
не ги мислехме, стана различен човек. Тръгна след нея да работи в Пловдив,
защото тя учеше в Пловдив. З. я приеха да учи там, а той беше готвач и отиде
да работи там, за да са заедно, доколкото знам беше даже началник в
ресторант Лайпциг. През 2014 г. беше когато стана полицай, тогава вече го
избраха. Той няколко години се мъчеше, той упорстваше и накрая се получи
и тогава вече се върнаха в Нова Загора. Те бяха заедно със З.. Когато се
върнаха в Нова Загора живееха в едно жилище, в жилището на З.. Те купиха
жилище в Стара Загора и отидоха там. Плана им беше такъв, семеен. Това
беше точно преди сватбата им. Мисля, че 2018 г. беше. Следваха да си вземат
жилище, да се отделят, да нямат вече от едната или от другата страна нещо,
просто чисто семейство с всички решения да си ги вземат те, затова
направиха сватба. Много се радвах, когато ме поканиха за кум. Правиха
планове за деца. Даже аз тогава бях наел обекти покрай Нова Загора с идеята,
да се виждаме по-често с тях. Т. беше човек, който всичко даваше за нея. Това
е, абсолютно всичко. Тя беше винаги на първо място за него. На първо. Той
можеше да си го позволи това и той можеше да го направи. За жена си даваше
всичко. След случилото се нещата много се промениха. З. е много нестабилна
в момента, слаб човек, доста много е отслабнала, не си вдига телефоните,
трудна е комуникацията с нея, но се надявам да се оправят нещата с нея.
Ходя, когато мога в Нова Загора и винаги се чуваме и виждаме. На
напоследък е трудно да се комуникира с нея, не си вдига телефона. Звъниш,
звъниш, пишеш. Това не е тя. Тя беше общителна, тя беше много приказлива,
много, тя правеше връзките да се виждаме по-често, а сега тя не е този човек.
Незнам дали се вижда с други приятели. От общите познати, които имаме и те
са така, когато са й звънели не вдига и на тях. Звъним си едни на други
общите познати и по този начин се свързваме познатите, да видим какво се
12
случва и да не е станало нещо с нея. З. в момента работи в сладкарница
Неделя, аз съм ходил и там.
Не мога да отговоря на въпроса колко пъти е нощувал Т. в Нова Загора
по време на работата си, защото когато сме си правили срещи и той е казвал,
че е нощна е бил в Нова Загора, а в другите случаи в Стара Загора си беше. То
работата му бе ще такава.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетеля. Да се освободи от
залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелят от залата.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Т.Н.Т., ПРЕДУПРЕДЕН за
наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в РУ в Нова Загора група Пътен контрол.
От 2012 г. познавам Т. Т.. Заедно работехме. Той започна една година след
мен, значи 9 години. 2013 г. започна също в група Пътен контрол. Познавам
съпругата му. Отношенията ни бяха професионални и близки, приятелски. Аз
живя в Нова Загора. Познавал съм се с него още преди да започне в
Полицията. Като цяло Т. беше най-отговорния служител в група Пътен
контрол, показател за това е, че когато започна аз бях с една година стаж и
началника прецени за него, че е много по-отговорен и си върши работата
прецизно, конкретизирам съставянето на документи, беше му зачислен
служебен автомобил, тъй като беше по-отговорен и следеше за контролните
прегледи, за смяна на масла. Още на първата година го повишиха в младши
автоконтрольор първа степен. Началникът го видя, че е по-отговорен, той
дори в момента, бившия началник е с Ковид, но и той може да каже същото за
Т.. Като цяло много мъжко момче, много отговорен. Също беше социално
отговорен като цяло, не само в работата си, по време на службата, но и извън
нея. Дребни неща му правеха впечатление това, че някой не е пресякъл
правилно, такива дребни неща с детайли, които много се набиваха на очи,
като цяло и беше много предпазлив. Винаги е гледал собственото си здраве и
ми е правил забележка като преследваме някой като не спре, аз имам сериозна
катастрофа при едно такова преследване, от глупост и Т. винаги ми казваше
как може да правя такива глупости. Беше много разумен. На първо място
беше голям мъжкар и никога не я поставил в ситуация да говори по адрес на
жена си З. или както сме се шегували колегите за някаква друга жена. Това
13
ми е направило впечатление, че никога не е споменавал за друга жена и
подаръци постоянно й правеше. Той беше доста добър готвач. Ходили сме на
семейни вечери, той ги приготвяше. З. я видях когато Т. почина, аз бях с нея
същата вечер. Аз бях в отпуска на 02. срещу 03.12 и тъй като колегата, който
беше на смяна, ми се обади на мен да се свържа със З., тъй като бяхме по-
близки и аз да й съобщя за катастрофата и след това приятел от Стара Загора
я взе и дойдоха до Нова Загора и заедно тръгнахме за болницата в Сливен.
Всичко беше толкова внезапно, че изобщо не сме й мислели, че ще стане най-
лошото. Мислехме, че първоначално е нещо леко, тъй като постоянно стават
случаи с ударен полицай, но никой е не предполагал по пътя на отиване към
болницата, че ще е най-лошото. Притеснена беше. Като ми се обадиха и
казаха, че работата е сериозна, не съм й го казал на нея, че е толкова сериозна,
но беше видимо притеснена, но не сме помислили, че ще се случи това. След
смъртта на Т. жена ми се чуват със З. постоянно, но има доста голяма промяна
в нея, много се затвори, не е същата като преди. Тя като цяло е много
жизнерадостна, но сега като се съберем мълчание, размисли и имам
чувството, че сякаш живее още с него. Вече мина една година, а все тя говори
за него, постоянно. Всичко им вървеше последователно. Първо си взеха
жилище, сватбите ни бяха в една година, нашата беше септември 2019 г., а
тяхната октомври. На нас ни се роди син и на тях такива им бяха плановете.
Той не можа да види сина ми, защото трябваше да минат 40 дни от
раждането, жена ми държи на тези неща и не можа да го види просто. Те
имаха планове за дете. Поне като сме си говорили с Т. на работа, че е време и
особено и аз като станах баща и той искаше. Т. учеше в Пловдив Публична
администрация. Той го завърши. Края на 2018 г. го завърши или началото на
2019 г. Като цяло той си кандидатстваше за тази длъжност за пътен полицай,
тъй като доста му харесваше нашата работа и се гордееше много, че точно
катаджия е станал, тъй като другите, които са от охранителна полиция
изпълняват други задачи имат семейни скандали, сбивания, а нашата
длъжностна характеристика е спазване на пътното движение и да не
настъпват ПТП и да няма пострадали и ранени шофьори и други участници в
движението - пешеходци, колоездачи и като цяло си харесваше работата и не
е изявявал желание да се издига. Искаше да е на пътя.
Мястото на ПТП го знам. То е общински път между селата Радево и
Сокол. Ставали са ПТП там. Такива тежки случаи не е имало. Дори след
14
конкретния случай с Т. дори мисля, че е нямало и леки случаи там. Основната
причина е навлизането с несъобразена скорост в завоя. Той си е ляв, остър
завой. То пак според сезона зависи, на пролет като се раззелени по-нямаш
видимост, но зимата имаш повече видимост.
Ние сме малко хора в службата в Нова Загора, аз когато започнах бяхме
12 човека, после съкратиха щата на 6, като единия е инспектор, който е само
редовна смяна и на нас ни се натрупват доста смени дневна, дневна, нощна,
нощна и той когато е между дневна и нощна поне или два или три пъти в
седмицата оставаше в Нова Загора.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетеля. Да се освободи от
залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелят от залата.
АДВ. Т.: Г-жо Председател, молим да се произнесете по искането ни с
исковата молба за комплексна съдебно психологична и психиатрична
експертиза и поддържаме това свое искане. Други искания нямаме. Правим
искането по този начин, тъй като когато едно лице твърди, че е употребявало
някакви медикаменти и дали има нужда от медикаменти, в случай, че
психиатъра е доктор и може да отговори на този въпрос и поради тази
причина сме поискали такава експертиза. Не сме представили доказателства,
че е употребявала медикаменти ищцата.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
Съдът намира искането за допускане на комплексна психиатрична и
психологична експертиза от части основателно, като с оглед поставените
въпроси и представените доказателства, намира, че следва да бъде назначено
вещо лице психолог, който да отговори на поставените въпроси, след
запознаване със събраните доказателства включително и разпита на
свидетелите и след лично интервю с ищцата. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушването и НАЗНАЧАВА съдебна експертиза, която да
се изготви от вещо лице Р. Ив. М., със специалност психология, която след
запознаваме с представените доказателства и интервю с ищцата да отговори
15
на въпросите поставени в исковата молба в т. 5 при депозит в размер на 200
лв. от бюджетните средства на съда.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания на този етап.
С оглед изложеното намира делото за неизяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 13.12.2021 г. от
13,30 часа, за която дата страните да се считат за редовно призовани.
Да се призове вещото лице.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото се за закри в 10,30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
16