№ 218
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20251001000146 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Жо Транс БГ“ ООД срещу решение
№1382/16.10.2024г., постановено по т.д.№ 200382023г. на СГС, с което са отхвърлени
предявените от „Жо Транс БГ“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Костинборд, ул. Александър Стамболийски, № 72 срещу ДЗИ – Общо застраховане ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша, №89Б искове
с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.409 КЗ за заплащане на сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение по имуществена застраховка „каско”, сключена с полица №
440123211001486, за вредите, настъпили върху застрахованото имущество – товарен
автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер, с регистрационен номер № ******** на
14.01.2023 г. поради настъпило ПТП по път №4444 извън населената част на Мезьоходеш в
посока от Батоня към Мезьохедеш, Унгария, на жп прелез на кръстовището на път № 4444 /
65 км+240 м/ и жп линия № 121 между застрахованото ППС и пътнически влак № 37015
пътуващ от Мезьохедеш към Камарашпуста, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 27.10.2023 г., както и за обезщетение за забавено плащане в размер на 947,56 лв. за
период на забава 06.09.2023 г. до датата на исковата молба.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност , необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваният акт. Твърди се, че от събраните по делото доказателства
не се установява настъпилото ПТП да е причинено от водача при груба небрежност. Същият
бил положил дължимата грижа да осигури безопасността на пътуването си. Причините за
1
настъпилото ПТП се дължали и на пътната обстановка и по-специално - на високите храсти,
достигащи до самия прелез на светофарната уредба и поради тях водачът не е могъл да
възприеме визуално приближаващата мотриса. Моли обжалваното решение да бъде
отменено.
Постъпил е отговор на жалбата, с който се оспорва нейната основателност.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на
императивни материалноправни норми.
Настоящият съдебен състав намира, че решение е валидно и допустимо като не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Пред Софийски градски съд са предявени искове с правно основание чл.405, ал.1
КЗ и чл.409 КЗ за заплащане на сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по
имуществена застраховка „каско”, сключена с полица № 440123211001486, за вредите,
настъпили на върху застрахованото имущество – товарен автомобил марка Мерцедес, модел
Спринтер, с регистрационен номер № ******** на 14.01.2023 г. поради настъпило ПТП по
път № 4444 извън населената част на Мезьоходеш в посока от Батоня към Мезьохедеш,
Унгария, на жп прелез на кръстовището на път № 4444 / 65 км+240 м/ и жп линия № 121
между застрахованото ППС и пътнически влак № 37015 пътуващ от Мезьохедеш към
Камарашпуста, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.10.2023 г., както и
обезщетение за забавено плащане в размер на 947,56 лв. за период на забава 06.09.2023 г. до
датата на исковата молба.
За безспорно е прието обстоятелството, че на 14.01.2023 г. е настъпило ПТП по
път № 4444, извън населената част на Мезьоходеш в посока от Батоня към Мезьохедеш,
Унгария, на жп прелез на кръстовището на път № 4444 / 65 км+240 м/ и жп линия № 121
между застрахованото ППС и пътнически влак № 37015 пътуващ от Мезьохедеш към
Камарашпуста, при което са нанесени вреди на товарния автомобил, които са в степен,
обуславяща извода за настъпила „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, както и че
застрахованото ППС не е дерегистрирано.
Въззивникът посочва, че по делото било спорно единствено дали настъпилото
ПТП се дължи на обикновена или на груба небрежност от страна на водача на товарния
автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер, с рег. № ******** .
Съгласно уговорките в Общите условия, при които е сключен застрахователния
договор между страните, а именно клаузата на т.9.1.8 от Раздел 9 „Общи изключения“,
2
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на
умишлени действия или груба небрежност. Ответникът се позовава именно на основания за
приложението на тази клауза, която изключва отговорността му за заплащане на
застрахователно обезщетение, въпреки безспорно установените вреди.
Разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Т. Т., водач на застрахованото
МПС, установява, че е изпълнявал курс от Румъния към Чехия, по познат маршрут през
Унгария по който вече бил преминавал няколкократно. Пътят му преминавал
последователно през два неохраняеми жп прелеза, които се намирали на разстояние от около
300 метра един от друг със светлинна сигнализация /светофар/. Преминавайки през първия
прелез само намалил без да спира и приближавайки към втория прелез се разминал с
автомобили движещи се насреща му, възприел че и в двете посоки на движение нямало
спрели или преминаващи коли. Водачът управлявал превозното средство при затворени
прозорци, със слънчеви очила, а силното слънце, блестяло в страничните огледала на
автомобила и в сигналната уредба на прелеза. На самия прелез отляво на посоката на
движение на Т. имало редица от храсти и дървета със значителна височина, които пречели на
видимостта към релсовия път в посоката, в която се намирали. Водачът възприел
сигнализацията да излъчва бяла светлина, не чул шум и при приближаване на прелеза
намалил скоростта от 80 км/ч на 50 км/ч, като „буквално почти до линията“ възприел
преминаващия влак, състоящ се от две съчленени мотриси. Водачът Т. натиснал спирачката,
но не му стигнала секунда да избегне удара и се ударил в края на задното /второто/ вагонче,
като предницата на застрахования товарен бус била смачкана напълно и превозното средство
не можело да се движи повече на собствен ход.
Настоящия състав напълно споделя приетото от СГС, че при установените
неблагоприятни условия за интензивно слънцегреене върху светлинната сигнализация, което
по правилата на логиката влияе пряко и несъмнено върху възприятието изобщо на сигнала и
на цвета му и при наличието на визуални препятствия, които пречат на водача да възприеме
релсовия път като свободен в едната му посока, минималното усилие, което следва да
положи всеки водач, е да намали скоростта до степен, която да му позволи да възприеме
достатъчно рано, продължително и сигурно както цвета на светлинния сигнал, така и
липсата/движението на влаковата композиция. Вместо това от движение със скорост от 80
км/ч и при знание за наближаващ втори прелез, който водачът от предишен опит знае, че
съществува и е неохраняем, намаляването до скорост от 50 км/ч на неясно разстояние преди
прелеза по никакъв начин не му позволило да възприеме нито светлинния сигнал от
достатъчна близост и със сигурност, нито липсата/наличието на опасност от движение по
релсовия път, като субективното му усещане за цвета на сигнала е без значение с оглед
обективните условия. Дори постоянно мигаща в жълто светлинна уредба задължава всеки
един водач да изостри вниманието си, включително и с готовност да спре автомобила, за да
избегне ПТП. В случая самият водач заявява, че е възприел светлинен сигнал от уредбата.
Светофарът е бил видим, нямало е препятствие което да пречи на видимостта, а
невъзможността за възприемане на цвета на светлинния сигнал е още една причина водачът
3
да намали скоростта до степен да спре движението на автомобила, докато се увери какъв е
действителния цвят на сигнала. Вместо да предприеме действия по безопасното пресичане
на прелеза, водачът е управлявал автомобила с такава скорост, дори да приемем, че е била 50
км/ч – при която автомобила изминава 13,89 метра в секунда, която не му е позволила да
спре или да избегне удара (дори и с евентуални възможни маневри в насрещното, предвид
създадената естествената преграда каквато е напречно движещият се влак). Неизбежният
сблъсък, е в пряка причинна връзка с поведението на водача, тъй като и най-небрежният
водач знае , че при неблагоприятни за възприятията му условия следва да си осигури
такава възможност, която да обезпечи безопасното пътуване.
За необсъденото до тук на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция
препраща към направените фактически констатации и правни изводи, приети от
първоинстанционния съд, които споделя.
При съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сторените от последния в настоящото производство разноски на основание чл.
78, ал. 8 ГПК в размер на 250 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение №1382/16.10.2024г., постановено по търг. дело
№2003/2023г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 21-ти състав.
Осъжда „Жо Транс БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Костинборд, ул. Александър Стамболийски, № 72 да заплати на ДЗИ – Общо застраховане
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша, № 89 Б
на основание чл.78, ал.8 ГПК разноски по делото в размер на 250 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4