Р Е
Ш Е Н И Е № 260741
гр. Пловдив, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на четвърти март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14843 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД е предявило срещу З.В.Д.
***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 269,52 лв., представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2019 г., за обект, находящ се в гр. П., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2020г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 34,92 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 04.12.2018г. – 08.06.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2838/ 10.06.2020 г.
по ч.гр.д. № 6457 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
Ищецът твърди, че в
качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на
територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът бил клиент на топлинна енергия по отношение на обект на потребление,
находящ се в гр. П. Поддържа, че за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019
г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия за отопление, за битова гореща вода, както и
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, включваща главница за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. в размер на 269,52 лв., както и обезщетение за
забава в размер на 34,92 лв. за периода 04.12.2018 г. – 08.06.2020 г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6457 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, IV бр.с., която била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите
искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Същият не
се явява в откритото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа
в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, намира следното:
Предявените установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е процесуално
допустими – предявени са в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след
дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност
между сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на
ищцовото дружество е депозирал молба вх. № ***/ 24.02.2021 г., с която прави
искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован
за датата на първото съдебно заседание чрез лице от домашните, съгласно да
получи съобщението – л.25. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна чрез лице от домашните, съгласно да получи съобщението, видно от
съобщение – л.19.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
общи условия, препис-извлечение от сметка, съдебно-техническа експертиза, се
прави извода за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат.
Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на
заповед в съда – 09.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 75
лв., 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че З.В.Д., ЕГН: **********, адрес: *** дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, следните суми: сумата от 269,52 лв., представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., за
обект, находящ се в гр. П., ведно със
законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 09.06.2020г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 34,92 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018г.
– 08.06.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2838/ 10.06.2020г. по ч.гр.д. № 6457 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
ОСЪЖДА З.В.Д., ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева) – разноски пред първата
инстанция, както и сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 6457 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.
240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на РС
Пловдив, IV бр. състав, ведно с приложеното за послужване
ч.гр.д. № 6457 по описа за 2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ