№ 123
гр. Плевен, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20234430201555 по описа за 2023 година
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. 1 от ЗП, с № ********** от 23.04.2021 година, с който на основание
чл. 187а, ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата
на „*****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна,
представлявано от С. И. Д., ЕИК: **** е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят се представлява от адвокат Г. Г., ПлАК. Последният
моли съда да постанови решение, с което да отмени така издадения
електронен фиш, с който е наложена имуществена санкция на
представляваното от него дружество в размер на 2 500 лева поради
противоречие с принципа на пропорционалността и съразмерността. Сочи, че
в този смисъл е и постановеното Решение по дело С-61/23 на СЕС от
21.11.2024 година, съгласно което така наложената санкция е
непропорционална на извършване на нарушението. Съдът е приел, че
санкцията се явява в колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета доколкото
същата се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е
предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно
характера и тежестта на нарушението. Моли съда да присъди и направените
по делото разноски съгласно представен списък.- 700 адв. И 300 заВЛ
Ответникът по жалбата, редовно призован се представлява в съдебно
заседание от юрисконсулт И.. Последната моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди издадения електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Счита, че същият е издаден по предвидения в закона ред и
1
форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Нарушението е
доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства, в това
число са представени и доклад от Електронната система за събиране на пътни
такси, както и снимков материал, които доказват обстоятелството, че на
посочената в електронния фиш дата, процесното ППС се е движило в обхвата
на ППМ без за същото да е заплатена дължимата ТОЛ такса съгласно
изискванията на закона и с оглед факта, че ППС-то попада в категорията на
ППС-та, за които се дължи именно заплащане на ТОЛ такса, която дава
правото на ППС-то да измине съответното разстояние. В случай, че съдът
отсъди в полза на ответната страна, юрк. И. моли претендираното адвокатско
възнаграждение да бъде намалено до предвидения в закона минимум с оглед
фактическата и правна сложност по делото. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е подадена в
срока по чл.189 ал. VІІІ от ЗДвП.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
С обжалвания Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. I от ЗП № ********** от 23.04.2021 година, с който на основание чл.
187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата на
„*****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано
от С. И. Д., ЕИК: **** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
лева за това, че на 23.04.2021 година в 19:58 часа е установено нарушение с
ППС Влекач МАН ТГА., с рег. № **** с технически допустима максимална
маса 18 000 ,брой оси 2, екологична категория Евро 3, без ремарке,
собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3
км 100+471, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2
от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство
№40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км
100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка установяват по категоричен начин
приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, както и от изгответното и приета по делото заключение по
съдебно-техническа експертиза, като в хода на производството не са събрани
гласни доказателствени средства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
2
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
С Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЪДЪТ е приел,
че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а,
ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева,
противоречи на принципа на пропорционалност /съразмерността. Съдът
намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя
фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на
нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се
явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява
несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност
да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на
нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното
ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да
обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е
предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
По силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС
по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното
тълкуване на съюзното законодателство - Решение от 21.11.2024г. по дело
С61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че обжалваният електронен фиш е
издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури. Съдът приема, че размерът на наложената
имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса
на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в
3
липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен
случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.
Ето защо въззивната жалба е основателна, а обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен без да бъдат коментирани
останалите възражения и доводи на страните в настоящото производство.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски, следва на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН в полза на
„*****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано
от С. И. Д., ЕИК: **** да бъдат присъдени направените разноски пред
Районен съд Плевен в размер на 700лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 300 лева, съобразно
представен списък. Налице е възражение от страна на АНО по отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение, като се моли същото да бъде
намалено до законустановения минимум предвид фактическата и правна
сложност на делото.
В тази връзка съдът намира следното:
Чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес от 1000 до 10 000 лв. – в
размер 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., което определя и
минимума на адвокатското възнаграждение по настоящото дело в размер на
550 лева. Съдът констатира, че по делото са проведени шест открити съдебни
заседания. Изложени са доводи от адвоката в жалбата, както и в съдебно
заседание, като са правени и доказателствени искания в хода на
производството. С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер
на адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди е поисканият
такъв - 700,00 лева, като следва да се присъди и сумата от 300лв. за внесения
от жалбоподетелят депозит за ВЛ по изготвената съдебнотехническа
експертиза. Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и
същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от
адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за
сметка на държавен орган.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски, следва на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН в полза на
„*****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано
от С. И. Д., ЕИК: **** да бъдат присъдени направените разноски пред
Районен съд Плевен в размер на 1000 лева, съобразно представения списък.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. I от ЗП № ********** от 23.04.2021 година година, с който на
основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по
пътищата на „*****“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна,
4
представлявано от С. И. Д., ЕИК: **** е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал.
2 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА Агенция пътна
инфраструктура да заплати на „*****“ ЕООД сумата от 100 лева,
представляваща направените разноски пред Районен съд Плевен по НАХД №
1555/2023 година за адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Г., ПлАК в
размер на 700 лева и за заплащане на депозит за вещо лице в размер на 300
лева.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5