№ 22
гр. Каварна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живко П. Г.
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Живко П. Г. Административно наказателно
дело № 20243240200220 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от Х. Г. Р. ЕГН ********** с адрес гр.Каварна ул.“===“ № 34 вх.А ет.2
ап.3,чрез адв.С. К.-АК гр.Добрич срещу НП № 24-0283-000397/13.11.20924г.
на Началник РУ-Каварна към ОДМВР Добрич,с което на основание чл.179
ал.2 вр.с чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200/двеста/ лева за извършено
нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното
постановление било незаконосъобразно и неправилно,постановено при
неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени процесуални
нарушения,касаещи материалния и процесуалния закони.В жалбата е
обективирано твърдение,че на посочения участък изпреварването е
забранено,тъй като преди процесното кръстовище е поставен пътен знак
„изпреварването забранено“ и при разминаване в указанията на пътните знаци
и маркировката,винаги се следва предписанието на пътния знак.Намира,че с
процесното наказателно постановление се ангажира
административнонаказателната му отговорност без основание.Моли съдът да
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично,представлява се от упълномощен защитник,който поддържа жалбата на
сочените в нея основания.
1
Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща
представител по делото,не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена
следната фактическа обстановка-По главен път I-9 в посока от гр.Каварна към
гр.Балчик Х. Г. Р. с ЕГН ********** управлява лек автомобил Сеат Ибиза с
рег.№ ... собственост на Д И. Г. с ЕГН ********** и на км. 513000 извършва
маневра завой на ляво за да навлезе в бензиностанция „Ромпетрол“ без да се
убеди,че няма да създаде опасност за другите участници в движението които
се движат след него.,в следствие на което блъска л.а. „Сузуки“ СХ4 с рег.№ В
...,който е започнал да го изпреварва в условията на пътна маркировка „М-3“ и
допуска ПТП.Актосъставителя А. А. Мл.АК при РУ Каварна ОДМВР Добрич
е квалифицирал нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП.Въз основа на посочената
по-горе констатация на жалбоподателя е издадено НП № 24-0283-
000397/13.11.20924г. на Началник РУ-Каварна към ОДМВР Добрич,с което на
основание чл.179 ал.2 вр.с чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200/двеста/ лева за извършено
нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
Видно от приобщената към доказателствения материал по делото докладна
записка изготвена от МлАК А. А./л.18 от делото/,тъй като е бил дежурен
автоконтрольор е пристигнал впоследствие на произшествието,което е било
запазено от колегите му Св.С. и Ан.К.,които свалили обяснения на
установените свидетели на възникналото ПТП-Валери Х.в ........На водачите е
издаден протокол за ПТП с пострадали лица № 16. От приложената по делото
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се
установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни
лица.
Към доказателствения материал по делото е приложена от АПИ Областно
пътно управление-Добрич справка за организация на движението по
републикански път I-9,Е-87 от км 50+470 до км. 51+490.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства,преценени в своята
съвкупност и по отделно,като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото ,съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима.Разгледана
по същество същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН,в
съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена
сила.Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в
Постановление № 10/1973г.,която е задължителна за съдилищата.
В случая съдът е длъжен,разглеждайки делото по същество,да установи чрез
допустимите от закона доказателства,дали е извършено административно
нарушение или не.
Съдът намира,че от представените по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала,не
се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателя нарушение.
Съдът намира,че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП и конкретно относно вината на жалбоподателя в случая.
От свидетелските показания на актосъставителя А. И. А. се установява,че
АУАН е съставен от лице неочевидец и че вписаните като свидетели по акта С.
П. С. и А. А. К.-също не са очевидци на нарушението,а са пристигнали на
местопроизшествието известно време след настъпване на ПТП-то.В
потвърждение на този извод са показанията на св.Св.С.:“…При пристигането
видяхме двата автомобила,които са предизвикали ПТП-то.Бяха
позиционирани на място и лица до тях“,както и показанията на св.Ан.К.:“…
Двамата със С. отидохме на местопроизшествието да регулираме
движението,после дойде служител на КАТ.Когато пристигнахме на място и
двамата водачи бяха там“.
От приобщената към доказателствения материал по делото докладна записка
изготвена от МлАК А. А./л.18 от делото/се установи категорично,че на
мястото на произшествието са присъствували очевидци на случилото се,а
именно установените свидетели на възникналото ПТП-Валери Х.в .......,но те
не са посочени от актосъставителя като такива в съставения от него АУАН.
3
Съдът констатира,че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН от
страна на актосъставителя.Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъствието на
кои лица се съставя всеки акт.Освен нарушителя/или респективно негов
представител/,следва да присъства в този момент и: -свидетелите
присъствували при извършване или установяване на нарушението.Това е
първата хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели-
очевидци,било на извършване на административното нарушение,било на
констатирането му от актосъставителя,без да се изисква някакъв специален
брой на тези свидетели.Когато липсват такива свидетели-очевидци,актът
следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели,като това
обстоятелство съгласно нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в
самия акт.
При съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН,тъй
като в случая и актосъставителя и свидетелите по акта не са очевидци на
нарушението.Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели,които са очевидци на констатираното нарушение.В процесния
случай на мястото на произшествието са присъствували очевидци на
случилото се,а именно установените свидетели на възникналото ПТП-Валери
Х.в ........Това обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта,но
актосъставитиеля не го е сторил.
Съгласно разпоредбата на чл.24 ЗАНН административнонаказателната
отговорност е лична.Наказуеми със съответната санкция от специалния закон
са единствено нарушенията извършени виновно от конкретен
субект,отговарящ на критериите за вменяемостта.
Въпросът кой е автор на извършеното нарушение не намира еднозначен и
категоричен отговор в доказателствата по делото.Събраните в хода на
производството гласни доказателства обективирани в показанията на
свидетелите А. И. А., С. П. С. и А. А. К. не могат и не установяват този
факт.Нито актосъставителя А. А.,нито свидетелите по акта С. С. и А. К. са
очевидци на извършеното ПТП.
Разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП установява задължението за всеки водач
на МПС,който ще предприеме каквато и да е маневра,…..преди да започне
маневрата,трябва да се убеди,че няма да създаде опасност за участниците в
движението които се движат след него,преди него или минават покрай него и
4
да извърши маневрата,като се съобразява с тяхното положение,посока и
скорост на движение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и най-вече от
приложената по делото от АПИ Областно пътно управление-Добрич справка
за организация на движението по републикански път I-9,Е-87 от км 50+470 до
км. 51+490 се установява,че на посочения участък където е настъпило ПТП-то
изпреварването е забранено.В графа 6 от справката се установява ,че на км.
50+600 е поставен пътен знак А28,а именно кръстовище с път без предимство
в ляво и има непрекъсната маркировка М1.Знак В24,видно от горепосочената
справка е поставен на същия километър 50+600 и този знак налага забрана за
изпреварването на моторни превозни средства и мотоциклети с кош,който
знак се намира в дясно от посоката на движението при наличието на
непрекъсната маркировка М1.Не жалбоподателят,а другият участник в пътно
транспортното произшествие нарушавайки правилата за движение е
предприел маневра изпреварване при наличието на забрана с пътен знак В24 и
наличието на пътна маркировка М1-непрекъсната пътна маркировка.Според
настоящия съдебен състав,не е възможно другият участник в ПТП-то да е
започнал изпреварване на прекъсната маркировка М3,тъй като
жалбоподателят се е движел начело на колона от три автомобила,като другият
участник в ПТП-то е бил последен в тази колона.
При така събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени
доказателства остава недоказана вината на жалбоподателя за настъпването на
пътно транспортно произшествие.Липсата на доказателства в тази насока
внася основателно съмнение в изводите на наказващия орган за виновно
поведение от страна на санкционирания водач в лицето на жалбоподателя Х.
Г. Р..Този извод обаче остава недоказан за въззивната инстанция.При липсата
на доказателства в тази насока,тежестта за събирането на които е върху
административнонаказващият орган не може да се приеме,че настъпило ПТП
по смисъла на ЗДвП по вина на жалбоподателя в резултат на неизпълнение
именно на нормата на чл.25 ал.1 от ЗДвП,тъй като фактическата обстановка
във връзка с подобно противоправно поведение остава неизяснена.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна,съдът прие,че
липсват доказателства за извършено виновно поведение от страна на
жалбоподателя.Наказателното постановление е издадено в разрез с
5
разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН,съгласно която наказващия орган е
длъжен преди да се произнесе по преписката да установи всички спорни
обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието на
безспорни доказателства за виновното поведение на конкретния субект на
административнонаказателна отговорност.Ето защо настоящия съдебен
състав намира така депозираната по реда на чл.59 от ЗАНН жалба от Х. Г. Р.
ЕГН ********** с адрес гр.Каварна ул.“===“ № 34 вх.А ет.2 ап.3,чрез адв.С.
К.-АК гр.Добрич срещу НП № 24-0283-000397/13.11.20924г. на Началник РУ-
Каварна към ОДМВР Добрич за основателна.Наказателното постановление е
издадено при липса на задълбочено изследване от страна на наказващият
орган на спорните обстоятелства по преписката в нарушение на чл.52 ал.4 от
ЗАНН.Във вина на жалбоподателя е вменено нарушение като водач на лек
автомобил в разрез с императивната разпоредба на чл.24 от ЗАНН и без
наличието на доказателства за осъществено от него административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.В тази смисъл настоящия съдебен
състав намери,че наказателното постановление следва да бъде отменено
изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по
делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Ето защо и предвид отмяната на процесното НП, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. От
съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие и
пълномощно се установява,че въззивника Х. Г. Р. е възложил на адв.С. К.-ДАК
6
оказването на правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд гр.Каварна по обжалване на процесното
НП.Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400/четиристотин/
лева/минимално предвиденото в чл.18 ал.2,вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и е
заплатено в брой при подписване на договора,т.е. разходът е направен
съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г.
на ОСГТК на Върховния касационен съд,поради което РУ Каварна към ОД
МВР Добрич следва да заплати на Х. Г. Р. ЕГН ********** с адрес гр.Каварна
ул.“===“ № 34 вх.А ет.2 ап.3,процесната сума от 400 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0283-000397/13.11.20924г. на Началник РУ-Каварна към
ОДМВР Добрич,с което на Х. Г. Р. ЕГН ********** с адрес гр.Каварна
ул.“===“ № 34 вх.А ет.2 ап.3 на основание чл.179 ал.2 вр.с чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200/двеста/ лева за извършено нарушение на чл.25 ал.1 от
ЗДвП,като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РУ гр.Каварна към ОДМВР Добрич да заплати на Х. Г. Р. ЕГН
********** с адрес гр.Каварна ул.“===“ № 34 вх.А ет.2 ап.3 сумата от
400/четиристотин/ лева,представляващи направени от същия в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че
решението с мотивите е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7