№ 3928
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513544 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 27.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 39046/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ГО, 153 състав, „ПИРИНСКА ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ АД /ЕИК
*********/ е осъдено да заплати на „ВЕВА ИНВЕСТ“ ЕООД /ЕИК *********/ на
основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД сумата 4 546.40 лв., представляваща
остатък от неизплатена цена за поддръжка и доставка на консумативи на басейни по
три броя фактури: № ********** от 12.08.2019 г., № ********** от 09.09.2019 г. и №
********** от 14.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-
17.07.2022 г., до изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
1031.86 лв.- разноски по делото.
С определение от 11.10.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е
отхвърлена молба на ответника „Пиринска туристическа компания“ АД за изменение
на цитираното решение в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от „ПИРИНСКА ТУРИСТИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Вева Инвест“ ЕООД- гр. Бургас /ищец по делото/ не
изразява становище по повод подадената от ответника жалба.
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1
ЗЗД и чл.327, ал.1 ТЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
1
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да
бъде отменено в частта относно присъдената на ищеца сума от 1 285.20 лв., за която е
издадена процесната Фактура № **********/ 14.06.2021 г.
В останалата част обжалваното решение е правилно, като въззивният съд
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявения от „Вева Инвест“ ЕООД осъдителен иск по чл.79, ал.1, изр.1
ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 3 261.20 лв. общо, за която са
издадени процесните фактури № **********/ 12.08.2019 г. и № **********/
09.09.2019 г., като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Договорът за търговска продажба и договорът за изработка са консенсуални и
по начало неформални, поради което и сключването им може да бъде установявано с
всякакви допустими от закона доказателствени средства, обективиращи съгласието на
страните по съществените елементи на договорното правоотношение-
индивидуализация на предмета на договора и размер на уговорената цена на стоки и
услуги. Тъй като писмената форма е форма за доказването им, а не форма за
валидността им, същите могат да бъдат сключени и вербално между страните, като в
доказателствената тежест на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/, който черпи изгодни за себе си
правни последици от твърдяното договорно правоотношение, е да установи наличието
/чрез насрещни съвпадащи волеизявления на страните/ и съществените елементи на
договора /предмет и цена/, каквото доказване в случая според въззивния съд е
проведено за част от спорното вземане, дължимо по фактури № **********/
12.08.2019 г. и № **********/ 09.09.2019 г.
Съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал- писмени
доказателства и експертно заключение на съдебно- счетоводна експертиза, обосновава
извод на въззивния съд, че страните по делото са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет: поддръжка на басейни, доставка на
консумативи и резервни части за същите, по което ищецът „Вева Инвест“ ЕООД бил
продавач и изпълнител, а ответникът „Пиринска туристическа компания“ АД- купувач
и възложител. Установява се въз основа на доказателствата и дадено от ищеца
изпълнение по договора, имащ смесен характер- продажба и изработка, както и
приемане на работата от ответника- възложител по договора, без възражения, относно
стоките и услугите, за които са издадени процесните фактури от 12.08.2019 г. и
9.09.2019 г.
Въз основа на направени от възложителя заявки са извършени доставка на
консумативи и резервни части и поддръжка на басейни, за което са съставени Фактура
№ **********/ 12.08.2019 г.- за сумата 5 076 лв. /с включен ДДС/, и Фактура №
**********/ 09.09.2019 г.- за сумата 2 185.20 лв. /с включен ДДС/, за които е
установено въз основа на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-
счетоводна експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от
страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, че са
2
били отразени в дневника за покупки и в подадените в НАП от „Пиринска
туристическа компания“ АД месечни справки- декларации по ЗДДС за м.08. и
м.09.2019 г.
Действията по отразяване на посочените две фактури в счетоводството на
ответника, включването им в дневника за покупките и в справките- декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същите, за което са направени констатации в
приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение, са
равнозначни на признание за твърдяното от ищеца договорно правоотношение, вкл.
цената на предоставените стоки и услуги и вземането на доставчика/изпълнителя по
фактурите /в този смисъл: Решение № 114/ 26.07.2013 г. по т.д.№ 255/ 2012 г. на ВКС, І
ТО- ТК; Решение № 138/ 17.10.2011 г. по т.д.№ 728/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО-ТК;
Решение № 30/ 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/ 2010 г. на ВКС, І ТО- ТК и др., постановени
по реда на чл.290 ГПК/. Основание за извършените от ответника счетоводни
записвания е извършването на реална доставка /по която същият е получател на стоки
и услуги/, поради което и с оглед събраните в процеса доказателства следва да се
приеме, че процесните стоки и услуги- на стойност 3 261.20 лв., са били доставени на
ответника и приети от него.
Неоснователно е направеното от ответника в писмения отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК възражение, че горепосочените две фактури не били подписани
от негов представител и поради това не го обвързвали. С оглед приложимата в случая
разпоредба на чл.301 ТЗ, установяваща презумпция за мълчаливо съгласие на
търговеца с извършените от негово име без представителна власт действия, ако същият
не се е противопоставил веднага след узнаването им, се налага приемането на извод,
че извършената от ищеца работа, отразена в процесните две фактури, цитирани по-
горе, надлежно осчетоводени от ответника, е била приета от последния. За разлика от
гражданското право, при което извършените от чуждо име без представителна власт
или извън границите на представителната власт правни действия изобщо не пораждат
правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща
недействителност на сделката- чл.42, ал.2 ЗЗД/, при търговските сделки /каквато е
процесната/ законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания
търговец на съгласие, респ. потвърждаване на действията, при липса на изрично
противопоставяне веднага след узнаването. В случая изискването по чл.301 ТЗ за
противопоставяне веднага след узнаването не е спазено от ответника, поради което и
приемането на работата, за която са издадени процесните две фактури, отразени в
счетоводството на ответника, следва да се счита потвърдено от последния при
условията на чл.301 ТЗ- чрез непротивопоставяне.
Процесните фактури датират от 12.08.2019 г. и 9.09.2019 г. и според експертното
заключение са осчетоводени от ответника /отразени са в дневника за покупки към
подадените в НАП месечни справки- декларации по ЗДДС/ своевременно- през
м.08.2019 г. и м.09.2019 г., т.е. узнаването на оспорените действия е станало най- късно
през м.09.2019 г., поради което и заявеното от ответника едва в хода на настоящото
съдебно производство /в подадения на 4.10.2022 г. писмен отговор по чл.131 ГПК/
противопоставяне на документираното с тези фактури приемане на работата не
отговаря на изискването за противопоставяне „веднага след узнаването” по смисъла на
чл.301 ТЗ, съответно законовата презумпция не е оборена от него. При това положение
направеното в хода на съдебното производство възражение не е от естество да
рефлектира върху приетите по основателността на иска за сумата 3 261.20 лв. правни
изводи.
Предвид установената по делото доставка на стоки и услуги и приемане на
изработеното от ответника по сключения с ищеца договор, за първия- купувач и
3
възложител по договора, е възникнало задължение да заплати дължимото договорно
възнаграждение в размер на 3 261.20 лв. общо /по посочените две процесни фактури/.
Налице са визираните в разпоредбата на чл.327, ал.1 ЗЗД и чл.266, ал.1 ЗЗД
предпоставки, поради което и предявеният от „Вева Инвест“ ЕООД иск за присъждане
на посочената сума- договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от
завеждане на делото, правилно е уважен с обжалваното решение.
Неоснователен, обаче, е искът на „Вева Инвест“ ЕООД за присъждане и на
сумата 1 285.20 лв.- вземане по Фактура № **********/ 14.06.2021 г., тъй като според
неоспореното експертно заключение на съдебно- счетоводната експертиза тази
фактура не е била включена в дневниците за покупки и в подадените в НАП от „ПТК“
АД месечни справки- декларации по ЗДДС за периода от м.06.2021 г. до м. 05.2022 г.,
като дружеството не е ползвало и правото на приспадане на данъчен кредит с
начисления по тази фактура ДДС. Доколкото липсват други доказателства, освен
издадената от ищеца фактура от 14.06.2021 г. /неподписан частен документ, съдържащ
изгодни за издателя си факти/, за такава доставка на стоки и услуги в полза на
ответника, не може да се приеме, че дължимото от ищеца пълно главно доказване на
производящите спорното материално право за сумата 1 285.20 лв. е надлежно
проведено от ищеца, поради което и искът му за тази сума подлежи на отхвърляне
като недоказан и неоснователен.
При тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде
отменено в частта, в която предявеният от „Вева Инвест“ ЕООД иск по чл.79, ал.1 ЗЗД
е уважен за сумата 1 285.20 лв. и вместо това следва да бъде постановено решение за
отхвърлянето му като неоснователен. В останалата част решението като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за
разноски между страните, като дължимата от ответника на ищеца- съразмерно на
уважената част от иска, сума следва да бъде определена на 740.16 лв., за която
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а в останалата част- отменено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника сумата
28.27 лв.- разноски за първоинстанционното производство /за юрисконсултско
възнаграждение, определено на 100 лв./, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати
на въззивника сумата 53.97 лв.- разноски за въззивното производство /за платена държ.
такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на 100 лв./, съразмерно на
уважената част от жалбата. Въззиваемата страна, имаща право на разноски, не е
поискала такива, поради което и разноски на същата с настоящото въззивно решение
не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 27.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 39046/ 2022 г. на
Софийски районен съд, ГО, 153 състав, в частта, в която „Пиринска туристическа
компания“ АД /ЕИК *********/ е осъдено да заплати на „Вева Инвест“ ЕООД /ЕИК
*********/ на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД сумата 1 285.20 лв.,
представляваща остатък от неизплатена цена за поддръжка и доставка на консумативи
за басейни по Фактура № ********** от 14.06.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба- 17.07.2022 г., до изплащане на вземането, а също и в частта
4
относно присъдените на „Вева Инвест“ ЕООД разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата
740.16 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВЕВА ИНВЕСТ“ ЕООД- гр. Бургас /ЕИК
*********/ срещу „ПИРИНСКА ТУРИСТИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ АД- гр. София
/ЕИК *********/ иск с правно основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД
и чл.327, ал.1 ТЗ за присъждане на сумата 1 285.20 лв., претендирана като дължимо
договорно възнаграждение за поддръжка на басейни и доставка на консумативи и
резервни части за басейни, за което е издадена Фактура № **********/ 14.06.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.07.2022 г., до
изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Вева Инвест“ ЕООД- гр. Бургас /ЕИК *********/ да заплати на
„Пиринска туристическа компания“ АД- гр. София /ЕИК *********/ сумата 28.27 лв.
/двадесет и осем лева и 27 ст./- разноски за първоинстанционното производство, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 39046/ 2022
г. на Софийски районен съд, ГО, 153 състав, в останалата част, в която „Пиринска
туристическа компания“ АД /ЕИК *********/ е осъдено да заплати на „Вева Инвест“
ЕООД /ЕИК *********/ на основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата 3 261.20 лв.,
представляваща дължимо договорно възнаграждение /остатък/ за поддръжка и
доставка на консумативи за басейни, за което са издадени Фактура № **********/
12.08.2019 г. /с остатък от 1 076 лв./ и Фактура № **********/ 09.09.2019 г. /за сумата
2 185.20 лв./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
17.07.2022 г., до изплащане на вземането, а също и в частта относно присъдените на
„Вева Инвест“ ЕООД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 740.16 лв.
ОСЪЖДА „Вева Инвест“ ЕООД- гр. Бургас /ЕИК *********/ да заплати на
„Пиринска туристическа компания“ АД- гр. София /ЕИК *********/ сумата 53.97 лв.
/петдесет и три лева и 97 ст./- разноски за въззивното производство, на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5