Определение по дело №583/2017 на Окръжен съд - Бургас

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

           

Номер 1                                       02.01.2018                                       град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..……………….…граждански състав ………

на втори януари две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                      

                                                        Председател: Десислава Динкова

                                                         Членове:

                                                         

като разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….

т.дело №583 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „Робинзон бийч инвест“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД, със следните искания: да се приеме, че е погасено частично ипотечното право, учредено в полза на ответника, в размер на 97 717,69 евро, с равностойност 191 116,26 лв., която част съответства по стойност на стойността на дълга, обезпечена с договорна ипотека върху два самостоятелни обекта – апартаменти, след което да бъде постановено заличаване на вписването на ипотеките върху тях,  а именно – апартамент Д 5.13 с идентификатор 11538.13.49.2.73 и апартамент Е 5.18 с идентификатор 11538.13.49.2.77; да се приеме, че ищецът е направил частично погашение до размера на, респ.на стойност 97 717,69 евро с левова равностойност 191 116,26 лв., представляваща част от общо погашение от 1 596 712,20 евро от общ дълг по главницата в размер на 1 909 155 евро, произтичащ от договор за банков кредит във валута №029-В/2007/23.03.2007 год. и анекси към същия, както и да се приеме, че върху тази част (сума) от 97 717,69 евро не следва да се начисляват от ответника, респ.да се дължат от ищеца лихви след датата на последната сделка – 23.10.2015 год.

Ищецът  твърди от фактическа и правна страна, че страните са подписали спогодба по чл.365 от ЗЗД,  с която ищецът се задължил да прехвърли или да осигури за прехвърляне на кредитора (ответник) недвижими имоти и  така, чрез способа „даване вместо изпълнение“ да погаси своето задължение до размера от 1 596 712,20 евро с ДДС от общ дълг от 1 909 155 евро, както и да заплати сумата от 110 000 евро с цел погасяване на същия дълг. Твърди се, че кредиторът поел задължение, след получаване на съответния актив, да дава поетапно съгласия по чл.179 от ЗЗД за заличаване на вписаните ипотеки върху имотите на трети лица – купувачи. Заявява се, че в изпълнение на споразумението, ищецът организирал прехвърляне в полза на ответника на недвижими имоти, собственост на трети лица,  но не успял да осигури сумата от 110 000 евро и да я преведе по сметка на ответника. Твърди, че в тази част споразумението не е изпълнено, но не се противопоставя да останат вписани в полза на ответника ипотеките, които обезпечават тази част от дълга, а именно върху апартаменти  G 5.17 и G 5.18.

Твърди се в исковата молба, че след изпълнение на задълженията по спогодбата, ищецът на два пъти поискал от ответника информация каква част от кредитното задължение е спаднал, както и поискал да бъдат издадени съответните съгласия по чл.179 от ЗЗД. Твърди се, че ответникът не отговорил на молбите, а освен това се снабдил с изпълнителен лист за целия размер на дълга и образувал изпълнително дело №1784/2017 год. по описа на ЧСИ Т.Маджарова, по което насочил принудително изпълнение върху всички имоти, посочени в §2 на спогодбата, за които би следвало да даде съгласия по чл.179 от ЗЗД. Заявява се, че ответникът не е посочил на съда или на ЧСИ, че е получил активи на основание чл.65 ал.2 от ЗЗД, а освен това за времето от получаването на последния актив до образуването на изпълнителното дело, продължил да начислява лихви.

Ищецът твърди, че след като изпълнил спогодбата в частта „даване вместо изпълнение“ и след придобиване от ответника на активи от публична продан по изп.дело №564/15 год. на ЧСИ Ив.Божилова, е погасил част от първоначалния дълг, а именно 1 596 712,20 евро (от 1 909 155 евро). Твърди, че ответникът дал предварително съгласие за разделяне на ипотечното право, но не изпълнил поетото задължение по чл.179 ал.1 от ЗЗД да бъдат заличени ипотеките върху имоти на съответната стойност. Поради това претендира да бъдат заличени ипотеките, вписани върху имоти от §2 на споразумението, съответно на направените частични погашения на дълга чрез даване вместо изпълнение, а именно върху апартамент Д 5.13 с идентификатор 11538.13.49.2.73 и апартамент Е 5.18 с идентификатор 11538.13.49.2.77.

При проверка по допустимостта на предявените искове по реда на чл.130 от ГПК, съдът взе предвид следното:   

От представените с исковата молба доказателства се установява, че ищецът е длъжник на ответника по договор за банков кредит във валута №029-В/2007/23.03.2007 год., анекси и новационно споразумение към същия. Дългът е обезпечен с договорна ипотека, сключена с нот.акт №44, том ІV, рег.№2177, дело №622/26.03.2007 год. на нотариус под №110 на НК, вписана вх.рег.№2012/27.03.2007 год., акт №47, том ІІ, дело №1709/07 год. на СлВп Несебър, върху незастроен имот в м.“Козлука“, ведно с правото на строеж за изграждане на самостоятелни обекти, вкл.апартамент Д 5.13 (т.2.2.13) и апартамент Е 5.18 (т.2.3.13). Както се установява от §2 на споразумението от 26.06.2015 год., правото на строеж е реализирано и е трансформирано върху самостоятелни обекти на правото на собственост, вкл. процесните апартаменти. С двата процесни апартамента ищецът се е разпоредил, като ги е продал на трети лица с нот.акт №148, том ІІ, рег.№1831, дело №343/10.05.2012 год. и нот.акт №136, том І, рег.№1097, дело №134/30.04.2010 год., т.е. преди сключване на споразумението.

Съдебната практика приема, че когато обезпеченото с ипотеката задължение е изпълнено и тя е погасена, но кредиторът не дава съгласие по чл.179 ал.1 от ЗЗД,   може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. В този случай заличаването на вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване – решение № 431 от 8.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2010 г., IV г. о., ВКС.

Ипотеката предоставя право на кредитора да се удовлетвори от цената на имота, в чиято и собственост да се намира той – на длъжника- собственик, на ипотекарния длъжник или на трето лице, което го е придобило обременен с ипотечното право (чл.173 ал.1 от ЗЗД). В последната хипотеза собственикът може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът (чл.151 от ЗЗД), включително може да поиска установяване, че ипотеката е погасена и да иска заличаването ѝ – така  решение № 153 от 29.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 896/2015 г., II т. о., ВКС. Поради осъществените разпоредителни сделки с два от апартаментите, върху които е вписана договорна ипотека за обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за банков кредит, последният няма интерес от предявяване на установителен иск за погасяване на ипотечното право и заличаване на ипотеката. Третите лица са тези, които с имуществото си обезпечават задължението на ответника и които биха имали интерес от заличаване на ипотеката поради нейното погасяване. В случай, че те не предявят такива искове, ще бъдат принудени да търпят изпълнение върху собствените им имоти, но това по никакъв начин няма да повлияе негативно върху правната сфера на ищеца и няма да накърни негови права, което е още един аргумент за недопустимост на предявената претенция по пункт 1 от искова молба.

Претенцията по пункт 2 също се явява недопустима. С нея се иска да се установи, че ищецът е направил частично погашение до размера на, респ.на стойност 97 717,69 евро с левова равностойност 191 116,26 лв., представляваща част от общо погашение от 1 596 712,20 евро от общ дълг по главницата в размер на 1 909 155 евро, както и да се приеме, че върху тази част (сума) от 97 717,69 евро не следва да се начисляват от ответника, респ.да се дължат от ищеца лихви след датата на последната сделка – 23.10.2015 год. Иска се установяване на факт с правно значение – частично погашение (изпълнение) на определена стойност, който не е изрично предвиден в закона, ето защо по аргумент от чл.124 ал.4 изр.второ от ГПК претенцията за установяването му е процесуално недопустима.  

 

 

 

 

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че на основание чл.130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството – прекратено.

            Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ВРЪЩА исковата молба на „Робинзон бийч инвест“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД, със следните искания: да се приеме, че е погасено частично ипотечното право, учредено в полза на ответника, в размер на 97 717,69 евро, с равностойност 191 116,26 лв., която част съответства по стойност на стойността на дълга, обезпечена с договорна ипотека върху два самостоятелни обекта – апартаменти, след което да бъде постановено заличаване на вписването на ипотеките върху тях,  а именно – апартамент Д 5.13 с идентификатор 11538.13.49.2.73 и апартамент Е 5.18 с идентификатор 11538.13.49.2.77; да се приеме, че ищецът е направил частично погашение до размера на, респ.на стойност 97 717,69 евро с левова равностойност 191 116,26 лв., представляваща част от общо погашение от 1 596 712,20 евро от общ дълг по главницата в размер на 1 909 155 евро, произтичащ от договор за банков кредит във валута №029-В/2007/23.03.2007 год. и анекси към същия, както и да се приеме, че върху тази част (сума) от 97 717,69 евро не следва да се начисляват от ответника, респ.да се дължат от ищеца лихви след датата на последната сделка – 23.10.2015 год.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№583/17 год. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Бургаски апелативен съд, в седмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: