№ 173
гр. Бургас, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. П. И. чрез процесуален
представител адв. Светла Гонкова - Трайкова срещу Решение
№1142/07.06.2024 г., постановено по гр.д. №8171/2022 г. по описа на Районен
съд- Бургас. С обжалвания съдебен акт е прието за установено, че И. П. И.
дължи на Д. М. К. и А. М. на основание сума в размер на 1131,82 лв.-
главница, представляваща дължими арендни плащания за периода от 2016-
2021 г., получени от И. без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5386/2017 г.
на БРС, което вземане се дължи на ищците по равно, а именно за всеки от тях
по 565.91 лв. (петстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки),
за отдаваните под аренда за процесния период земеделски земи, находящи се в
землището на с. Есен, а именно: 1. НИВА с площ от 13.995 дка, пета
категория, находяща се в местност „АЧМАТА”, представляваща ПИ с
идентификатор 27615.162.4; 2.НИВА с площ от 7.487 дка, пета категория,
находяща се в местност „АРКАРА ЙОЛУ”, представляващ ПИ с
идентификатор 27615.170.97; 3. НИВА с площ от 8.316 дка, трета категория,
находяща се в местност „КАРА ТОПРАК”, представляваща ПИ с
идентификатор 27615.193.118; 4.НИВА с площ от 4.666 дка, четвърта
категория, находяща се в местност „КЕРЕЗЛИКА”, представляваща ПИ с
1
идентификатор 27615.150.61; 5. НИВА с площ от 7.532 дка, находяща се в
местност „ДАМЛАДЖАТА“ и представлява ПИ с идентификатор
27615.370.50; както и за имоти: 1.НИВА с площ от 9.347 дка, шеста категория,
находяща се в местност „АЧМАТА”, представляваща ПИ с идентификатор
27615.160.20; и 2. НИВА с площ от 3.899 дка, девета категория, находяща се в
местност „ЕЛАМА ЧЕШМА”, представляваща ПИ с идентификатор
27615.372.1.
Във въззивната жалба се застъпва позиция за неправилност на
първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон,
допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения,
както и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че за периода от
сключване на договора за доброволна делба през 2014 г. до момента, в който е
станало известено, че същият изначално не е породил действие през 2017 г. тя
е имала качеството добросъвестен владелец и е имала право да получава
добивите до момента на предявяване на иска за връщането им по аргумент от
чл. 71 ЗС. Оспорва по делото да са събрани доказателства относно отдаването
под аренда на процесните ниви, поради което счита, че ищците не са провели
успешно пълно и главно доказване на правнорелеватен факт от фактическия
състав, пораждащ вземането им спрямо нея. Счита за неправилен изводът на
съда за нищожност на саморъчното завещание, инкорпориращо общо
завещателно разпореждане на Й.Д. в ползва на И. И. поради неговата
неавтентичност. Твърди се, че въпреки заявеното своевременно оспорване от
страна на въззивника (ответник), съдът необосновано е кредитирал
заключението по повторната съдебно-графическа експертиза без да изложи
как същото кореспондира с останалите доказателства по делото. Намира, че
действията на съда съставляват съществено процесуално нарушение, което
следва да бъде отстранено от настоящата съдебна инстанция чрез назначаване
на тройна съдебно-графическа експертиза, със задача да отговори на въпроса
дали подписът, положен под саморъчното завещание е на завещателя Й.Д.. По
отношение на извода за дължимия размер се твърди, че съдът не е съобразил
действително получената от И. П. сума и не е отчел извършеното от нея
извънсъдебно плащане в размер от 1131.82 лв. При тези съображения
претендира решението да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени.
В жалбата е заявено искане за назначаване на тройна съдебно-
графологическа експертиза, вещите лица по която при използване на
сравнителни образци от подписа, използвани при изготвяне на единичените
експертизи, а и също такива, съхраняващи се в кметското намесничество в с.
Есен- адресна карта, подредени в регистър на нотариалните заверки
пълномощни и други документи, както и документи, съхраняващи се в
„Български пощи“- пощенска станция с. Есен, да отговорят на въпроса дали
автор на подписа, положен под саморъчното завещание е Й.Д..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната
жалба от Д. М. К. и А. М. К. чрез адв. Бердж Хаджолян. Със същия се оспорва
жалбата, като се заема становище за правилност на първоинстанционното
2
решение. Противопоставя се на заявеното искане за назначаване на тройна
съдебно-графологическа експертиза. Възразява по отношение на искането за
събиране на нови сравнителни образци от подписа на Й.Х.Д., като счита
същото за преклудирано. Възразява в случай на събиране на нови сравнителни
образци, да бъдат използвани документи, съхраняващи се в кметското
наместничество в с. Есен. Претендира при установяване от настоящата
инстанция автентичността на саморъчното завещания, то да бъде разгледана
евентуално заявената претенция за право на запазена част от наследството на
Димова.
По делото е постъпила и частна жалба срещу Определение
№4306/18.07.2024 г., с която е оставена без уважение молбата на Д. К. и А. К.
за изменения на решението в частта за разноските, като се моли същото да
бъде отменено, а на адв. Бердж Хаджолян присъдено дължимото по чл. 38, ал.
1, т. 3, пр. 3 ЗАдв възнаграждение. В срок за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна, с който частната жалба се
оспорва. Твърди се, че в хода на производството не са установени условията за
предоставяне на безплатна правна помощ, поради което в полза на адв.
Хаджолян не се дължи заплащане на хонорар.
Предвид обстоятелството, че изготвените в хода на
първоинстанционното производство съдебно-графически експертизи са дали
различни заключения и са били оспорени своевременно, съдът на основание
чл. 266, ал. 3 ГПК допусна искането на въззивницата за изготвяне на тройна
експертиза. Поставената задача бе след изследване на сравнителните образци,
използвани за единичните експертизи, да се отговори на въпроса дали
подписът, положен под саморъчното завещание, представено от въззивницата-
ответник е на лицето Й.Х.Д..
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата си, като заявява, че
когато Й.Д. е съставяла завещанието си е била в недобро състояние, ръцете й
треперели. Излага, че за нея завещанието, въпреки установеното от
експертизата, е истинско.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното.
Производството е образувано по предявен искове по чл. 30, ал. 3 ЗС и по
чл. 59 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК от Д. К. и А. К. срещу И. И. за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищците сумата от 1131,82 лв.,
представляваща дължими арендни плащания за периода от 2016-2022 г.,
получени от И. без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
3
считано от датата на подаване на заявлението – 18.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5386/2017 г. на БРС, което
вземане се дължи на ищците по равно, а именно за всеки от тях по 565.91 лв.
Ищците твърдят, че са собственици общо на ½ ид.ч. по отношение на
спорните имоти, респ. по ¼ ид.ч. всеки. Поддържат, че ответницата за периода
от 2016-2021 г. заедно с П. И. е отдавала под аренда недвижимите имоти и е
получавала арендни плащания. Сочат, че И. е платила извънсъдебно по
доброволен път само сумата от 1131,82 лв.
В срока за отговор ответницата е оспорила твърденията на ищците, като
поддържа, че дължимата сума съобразно установените с влязло в решение
притежавани идеални части от Д. К. и А. К. е платена в цялост. Оспорва
искането за заплащане съответно на частта на Й.Д., като твърди, че е
наследник по завещания за тази част.
За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че
конкуренцията между придобивните основания на ищците като наследници по
закон и на ответницата като наследник завещание следва да бъде разрешен в
ползва на ищците. Достигнал е до този извод като е приел твърденията на
ответницата, че е наследила съответните идеални части по завещание за
неоснователни. Намерил е, че представеното саморъчно завещание не
отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като поставеният подпис не е
изпълнен от завещателя, поради което едностранната сделка не е породила
целия разпоредителен ефект.
Решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към
мотивите му.
С оглед наведените оплаквания и доводи във въззивната жалба,
очертаващи предмета на въззивния контрол, следва да бъде добавено
следното.
Преклудирано се явява заявеното за първи път пред въззивната
инстанция правонамаляващо възражение за недължимост на част от сумите
поради упражнявано добросъвестно владение върху процесните имоти до
2017 г. В допълнение следва да се посочи, че нищожните договори, какъвто в
случая е този за доброволна делба изначално не пораждат целените правни
последици и не са годно правно основание да направят владелецът
собственик, поради което същият не би могъл да бъде добросъвестен по
смисъла на чл. 70 ЗС.
Неоснователно е оплакването, че районният съд е приел за доказан
факта, че процесните имоти са били отдавани под аренда от ответника и
именно той е получавал техния плод при липса на доказателства. На първо
място, в отговора на исковата молба не се спори относно обстоятелството дали
нивите са били отдадени под аренда, а единствено се излагат възражения, че
4
на ищците е заплатена сума, дължима съобразно установените със съдебно
решение идеални части в съсобствеността и релевирано правоизключващо
възражение за придобиване по завещание на притежаваните от Й.Д. идеални
части от недвижими имоти. Извършеното от И. И. плащане в размер на
1131,82 лв. районният съд правилно е ценил като извънсъдебно признание за
факта, че ответникът е получавал арендни плащания от отдаваните под наем
ниви, по отношение на които е имала съзнанието, че е има качеството
съсобственик.
На последно място, не е налице и поддържаното от въззивницата
съществено процесуално нарушение при приложение на чл. 203 ГПК. В хода
на съдебното дирене пред въззивната инстанция бе назначена тройна съдебно-
графическа експертиза, която след изследване на сравнителните образци,
използвани за единичните експертизи, да отговори на въпроса дали подписът,
положен под саморъчното завещание, представено от въззивницата- ответник
е на лицето Й.Х.Д.. Видно от представеното по делото заключение, което
настоящият съдебен състав намира за обективно, пълно и безпристрастно
дадено, подписът в саморъчно завещание от 16.11.2020 г. не е изпълнен от
лицето от Й.Х.Д., а от друго лице с имитация на подписа й. Същото налага и
извод, че правилно първоинстанционният съд е приел представеното от
ответницата саморъчно завещание за нищожно поради неспазване на
предписаната от закона форма и непроизвело разпоредителното си действие.
При гореизложените мотиви се налага извод за правилността на
първоинстанционния съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По постъпила частна жалба срещу Определение №4306/18.07.2024 г., с
която е оставена без уважение молбата на Д. К. и А. К. за изменение на
решението в частта за разноските съдът намира следното. Съгласно чл. 38, ал.
1 ЗАдв са налице три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие: 1) на лица, които имат право на издръжка, 2)
материално затруднени лица и 3) роднини, близки или на друг юрист. В
разпоредбата липсва изискване предварително клиентът да доказва наличието
на някое от посочените основания, поради което оказването на безплатна
помощ се извършва единствено по преценка на самия адвокат на база
заявеното от доверителя му. В подкрепа на изложеното е и предвиденото в ал.
2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски. Респективно на адвоката се следва присъждане на
възнаграждение единствено в благоприятен за неговия доверител изход на
спора. В този смисъл преценката дали да предостави „pro bono“ правна помощ
при съществуващ риск да не получи никакво възнаграждение е само негова.
Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не може да бъде обсъждано от
съда при произнасяне по отговорността за разноските, като предпоставките за
присъждането им са: 1) да има доказателства за извършване на безплатна
правна помощ; 2) в съответното производство насрещната страна да е осъдена
за разноски. При кумулативното наличие на двете условия съдът е длъжен да
5
присъди адвокатското възнаграждение, платимо на процесуалния
представител, като при определяне конкретния размер се изхожда от
действителната фактическа и правна сложност на спора. В случай, че
страната, която следва да заплати направените по делото разноски, оспори
наличието на предпоставки по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв за предоставяне на
правна помощ не са налице, тя следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че страните по договора за адвокатска услуга са
договорили предоставянето на адвокатска помощ по различни от посочените в
разпоредбата причини. Като се е произнесъл за наличието на основание по чл.
38, ал. 1 ЗАдв районният съд е излязъл извън правомощията и постановил
неправилен съдебен акт, поради което обжалваното определение следва да
бъде отменено и вместо него постановено ново, с което ответницата да бъде
осъдена да заплати на адв. Бердж Хаджолян адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв в размер на 800 лв. за осъществено процесуално
представителство на ищците пред първата инстанция. Определеният размер,
от една страна е съобразен към необвързващия съда минимум по Наредба №1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От
друга, в духа на Решение на СЕС по дело C-438/22 г., хонорарът е преценен и с
оглед действителната фактическа и правна сложност на спора. Адвокат
Хаджолян е изготвил исковата молба, инциирала производството, писмено
становище по отговора на исковата молба, писмено становище по изготвения
от съда проекто-доклад и е участвал в три открити съдебни заседания, което
налага извод за активно поведение, оправдаващо присъждането на
възнаграждение в посочения размер.
По отговорността за разноски пред въззивната инстанция:
Предвид изхода на спора на въззиваемите се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендирано е единствено адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, за което са представени и два броя
договори за правна защита и съдействие, видно от които представителството
се осъществява безплатно. Съдът при вече изложените по-горе съображения
определя размер от 400 лв. предвид по-ограничения обем на извършени
процесуални действия от адв. Хаджолян пред настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК, Окръжен
съд- Бургас,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1142/07.06.2024 г., постановено по гр.д.
№8171/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.
6
ОТМЕНЯ Определение №4306/18.07.2024 г., постановено по гр. д.
№8171/2022 г., като вместо това постановява
ИЗМЕНЯ Решение №1141/07.06.2024 г., постановено по гр.д.
№8171/2022 г. и го допълва в частта за разноските, като ОСЪЖДА И. П. И. с
ЕГН ********** и адрес: гр.***, ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ап.** да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Бердж Хаджолян
сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Д. К. и А. К. в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН ********** и адрес: гр.***, ж.к. *** бл.**
вх.* ет.* ап.** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв
на адв. Бердж Хаджолян сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Д. К. и А. К. във
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7