Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.08.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо Гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 7 489 по описа на съда за 2020
г., констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „У.К.Б.“ АДД срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 853
– А.Д.на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 111/2020, изразяващо се в постановяване на
разпореждане за разноски от 09.06.2020 г., с което е отказано да се намали
размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера на
сумата от 100 лв.
В
жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като
размерът на адвокатското възнаграждение било завишено и не отговаряло на
фактическата и правна сложност на делото.
Позовавайки се на нормата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят моли адвокатското възнаграждение да бъде
намалено поради прекомерност.
В срока
по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя, с което
жалбата е оспорена.
Частният съдебен изпълнител е
депозирал и мотиви.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Изпълнително дело № 111/2020 г.
по описа на ЧСИ рег. № 853 – А.Д., на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на А.Н.К.,
чрез адв. Г.Я., с приложено към молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен
лист от 11.03.2020 г. на РС - Карнобат, по гр.д. 258/2019 г., по който
жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя парични суми, описани в
изпълнителния титул.
Взискателят е подал молба за
събиране на горната сума.
На 19.05.2020 г. съдебният
изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, без данни за
датата на получаване от адресата.
На 29.05.2020 г. длъжникът е
наредил по сметка на ЧСИ – Д.сумата от 11 306, 52 лв. Като основание за
плащането е посочено изп.дело 111/2020 г.
На 02.06.2020 г. длъжникът е
възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на
750 лв.
С разпореждане от 09.06.2020 г.
ЧСИ – Д.е определил на основание чл. 78 ал.5 от ГПК сумата от 600 лв. –
адвокатско възнаграждение на взискателя.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Настоящият
съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
В
разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване
от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за разноски, а
този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на
материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред
него изп.д. № 111/2020 г., по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е
произнесъл с разпореждане, с което е редуцирал адвокатското възнаграждение на
взискателя, но не в размерите претендирани от настоящия жалбоподател. Това
разпореждане подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за
разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за
страните в процеса.
В хода на изпълнителното производство в молбата,
с която е сезиран ЧСИ рег. № 853 на Камарата на ЧСИ, процесуалният представител
на взискателя не е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия. С
изпратената покана за доброволно изпълнение на длъжника е поканен с двуседмичен
срок от получаването й да заплати посочените в поканата суми. Длъжникът е
изпълнил това свое задължение изцяло в срока за доброволно изпълнение /на
10-тия ден, считано от изпращането на същата, с оглед данните за датата на
нейното получаване/.
Според нормата на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
образуване на изпълнително дело в релевантната й редакция се дължат 100 лева /
с оглед изменението на разпоредбата, влязло в сила на 15.05.2020 г./. Релевантната редакция на
наредбата е тази, действала към датата на сключване на договора за правна
защита респ. плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, а именно
18.05.2020 г., видно от договора за правна защита и съдействие, приложен по
изп. дело. В този смисъл определение 499/19.07.2019 г. по ч.т.д. 3019/18 г. на
Второ ТО на ВКС.
С оглед на обстоятелството, че
длъжникът в изпълнителното производство е заплатил дължимата сума липсва основание
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на
действия респ. процесуално представителство.
Настоящият съдебен състав
намира за незаконосъобразен отказът на ЧСИ да редуцира адвокатското
възнаграждение до размера на 100 лв., поради което в тази част разпореждането на
ЧСИ следва да бъде отменено.
Разноски в
настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и
размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В
този смисъл определение
№ 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение
№ 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата
на „У.Б.“ АД, ЕИК ******разпореждане от 09.06.2020 г. на ЧСИ 853 – А.Д.по
изп.дело 111/2020 г. в частта за горницата над 100 лв. до присъдената сума от 600
лв. за разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Решението е
окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.