№ 981
гр. Русе, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520101243 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „Угренова Естейт“ ЕООД-София /с предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД/ твърдят, че са се снабдили срещу ответницата със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6302/2021 г. по описа на РРС за
сумата от 26,24 лв.–цена за потребени и неплатени далекосъобщителни
услуги през периода 01.04.-31.05.2019 г.Актът бил връчен на длъжницата в
хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК.
Твърдят, че се легитимират като кредитор по отношение на ответницата
въз основа на Анекс от 10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., с
която “С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер по договор
за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания “БТК“ ЕАД, им
прехвърлило вземанията си спрямо П. СТ. М..
Сочат, че на 21.03.2019 г. между това лице и последното дружество бил
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги.Съгласно чл.29 от
Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор, заплащането на следващата се цена се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя на
дата, предварително уточнена при подписване на контракта.
1
Твърдят, че ответницата потребила, но не заплатила услуги на обща
стойност от 26,24 лв., за което били издадени следните фактури:
- фактура № **********/01.05.2019 г. за отчетен период 01.04.-
30.04.2019 г. сума в размер на 16,99 лв. /с ДДC/;
- фактура № **********/01.06.2019 г. за отчетен период 01.05.-
31.05.2019 г. сума в размер на 16,99 лв. /с ДДC/;
Сочат, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
„БТК“ ЕАД ответницата се съгласила и приела ОУ на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.Съгласно
чл.45.1 от тях, дружеството има право да получава в срок всички плащания,
дължими от клиента в уговореното количество и на уговореното
място.Според чл.35, потребителят е длъжен да заплаща определените от
„БТК“ ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 25 от ОУ, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 15 дни след датата на
издаването й.В резултат на допуснатото неизпълнение от страна на
потребителя, съгласно чл.43 от ОУ доставчикът прекратил едностранно
договора на 22.07.2019 г. Твърдят, че ответницата е надлежно уведомена за
прехвърлянето на дълга, но до настоящия момент вземането от 26,24 лв. не е
погасено. Искат съда да признае за установено по отношение на насрещната
страна, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 6302/2021 г. по описа
на РРС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.Търсят се
разноски за двете производства.
Ответницата П. СТ. М. не се явява в съдебно заседание.назначеният й
процесуален представител оспорва иска.Счита, че вземането е погасено по
давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6302/2021 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу П. СТ. М. за
сумата от 26,24 лв., съставляваща задължения по договор за мобилни услуги
от 21.03.2019 г. през периода по заявлението-01.04.-31.05.2019 г., със
законната лихва от 24.11.2021 г., с обезщетение за забава от 6,51 лв. за
времето 17.06.2019 г.-15.11.2021 г., както и 205 лв.-разноски за
2
производството.Актът бил връчен на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от
ГПК.Съдът е указал на кредитора, че може в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземанията си.Разпореждането е връчено на страната на
02.02.2022 г. Исковата молба по настоящото дело е постъпила на същата дата.
Предмет на спор не е обезщетението за забава.
Ищецът се легитимира като кредитор по отношение на ответницата въз
основа на Анекс от 10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., с
която “С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер по договор
за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания “БТК“ ЕАД, им
прехвърлило вземанията си спрямо П. СТ. М. (л.8,9,л.11-л.23).По делото няма
възражение във връзка с твърдението, че ответницата е надлежно уведомена
за прехвърлянето на дълга.
Във връзка с възникналите между П. СТ. М. и “БТК“ ЕАД
облигационни отношения са приложени Заявление/договор за мобилни
услуги от 21.03.2019 г., Декларация за запознаване с ОУ от 01.11.2018 г.,
Общи условия на „БТК“ от 15.06.2009 г.Съгласно чл.45.1 от последните,
първоначалният кредитор има право да получава в срок всички плащания,
дължими от клиента в уговореното количество и на уговореното
място.Според чл.35, потребителят е длъжен да заплаща определените от
„БТК“ ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 25 от ОУ, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 15 дни след датата на
издаването й. По делото няма спор, че в резултат на допуснатото
неизпълнение от страна на потребителя, на основание чл.43 от ОУ
доставчикът прекратил едностранно договора на 31.05.2019 г.
Обстоятелството не се оспорва от насрещната страна.
Относно размера на задълженията са представени Фактура №
**********/01.05.2019 г. за отчетен период 01.04.-30.04.2019 г. сума в размер
на 16,99 лв. /с ДДC/, представляваща цена за мобилни услуги-месечен
абонамент с приложена отстъпка, както е посочено в договора от 21.03.2019
г., със срок за погасяване-18.05.2019 г., и Фактура № **********/01.06.2019 г.
за отчетен период 01.05.-31.05.2019 г. за същата стойност и определен падеж-
18.06.2019 г.Така общото задължение възлиза на 33,98 лева, от които ищецът
е претендирал в заповедното производство само 26,24 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД е подаден в
предвидения в закона преклузивен срок, предвид което се явява допустим.
Разгледана по същество, претенцията е основателна.По делото безспорно се
установява, че между ответницата и първоначалния кредитор са възникнали
взаимоотношения по договор от 21.03.2019 г., по силата на който абонатът се
е задължил срещу предоставените му от мобилния оператор
3
далекосъобщителни услуги, да заплаща месечна цена от 16,99 лева, с
вкл.ДДС.Няма спор, че “БТК“ ЕАД са били изправен съконтрахент.
Потребителят не е ангажирал доказателства, нито твърди да е погасил
вземанията на праводателя на ищеца за м.април и м.май 2019 г. нито към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-24.11.2021 г., нито до
приключване на устните състезания по настоящото дело.Неоснователно е
възражението на ответната страна, че от представените в производството
фактури не става ясно за каква точно далекосъобщителна услуга се
отнасят.Посочените в тези документи суми съответстват по размер на
уговорената между страните месечна цена по контракта.
Ответната страна е направила възражение, че вземанията са погасени по
давност.Съдът намира доводът за неоснователен.Действително се касае до
периодични плащания, които според чл.111 б.“в“ от ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност.В процесния случай обаче падежите на
задълженията са настъпили съответно на 18.05.2019 г. и на 18.06.2019 г.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 24.11.2021 г., към която дата не е
изминали три години, дори без приспадане на времето по чл.3 от
ЗМДВИП.Главницата се следва със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
В полза на ищеца се дължат направените разноски за двете
производства, при съобразяване на по-малкия заявен размер на вземанията по
това дело.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. СТ. М., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.“...“ № 7, вх.2, ет.5, че дължи на “Угренова
Естейт” ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование “ЮБЦ” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “България” № 81, вх.В,
ет.8, чрез адв.В.П. Г. от АК-София, сумата от 26,24 лв., съставляваща цена за
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 01.04.-31.05.2019 г. по
договор за предоставяне на мобилни услуги от 21.03.2019 г., сключен с “БТК“
ЕАД, за което са издадени данъчни фактури №**********/01.05.2019 г. за
отчетен период 01.04.-30.04.2019 г. (16,99 лв.) и № **********/01.06.2019 г.
за отчетен период 01.05.-31.05.2019 г. (16,99 лв.), ведно със законната лихва
от 24.11.2021 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК под № 3130 от 24.11.2021 г. по ч.гр.дело № 6302/2021 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА П. СТ. М., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“...“ № 7, вх.2,
4
ет.5, да заплати на “Угренова Естейт” ЕООД, ЕИК ********* /с предишно
наименование “ЮБЦ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. “България” № 81, вх.В, ет.8, чрез адв.В.П. Г. от АК-София, по банкова
сметка IBAN: BG94 BPBI 7942 1020 5772 01, BIC: BPBIBGSF, сумата от 405
лева-разноски по делото, както и сумата от 164,25 лв.-разноски по ч.гр.дело
№ 6302/2021 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5