О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№837 гр. Стара Загора 15.12.2023 год.
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при участието на
секретаря........................., като разгледа адм. дело №760 по описа за
2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл. 60, ал. 5 и 6 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 62 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на М.Г.Х.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, пребиваващ към момента на
образуване на делото в Затвора – Стара Загора, срещу Заповед №Л-4925 от 24.11.2023
год. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която
на основание чл. 60, ал. 1 и 4 от АПК е допуснато предварително изпълнение на
Заповед №Л-4925 от 24.11.2023 г., издадена от Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 4
от ЗИНЗС е наредено лишеният от свобода да бъде приведен от Затвора – Стара
Загора в Затвора - Бургас за доизтърпяване на наказанието.
Жалбоподателят оспорва изложените
факти и обстоятелства в мотивите на оспорената заповед, като излага подробни
съображения за липсата на законовите предпоставки за допускане на предварително
изпълнение на Заповед №Л-4925 от 24.11.2023 год. Претендира се отмяна на така
обективираното разпореждане за предварително изпълнение на заповедта за
преместване на жалбоподателя в Затвора гр. Бургас. Иска се и спиране на
допуснатото от административния орган предварителното изпълнение на Заповед №Л-4925
от 24.11.2023 год. Твърди, че не е изчакан тридневния срок за оспорване на
допуснатото предварително изпълнение, а е преместен незабавно след връчването
на заповедта. Същият има множество висящи дела в Административен съд Стара
Загора, неговите защитници са от този град, поради което и с преместването му,
ще се затрудни защитата му по образуваните административни дело.
Ответникът по жалбата не взема
становище по нейната основателност.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №Л-4925 от 24.11.2023
год. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
издадена на основание чл. 62, ал.1, т. 4 от ЗИНЗС, е наредено лишения от
свобода М.Х., изтърпяващ наказанието си „лишаване от свобода“ Затвора в гр. Стара
Загора да бъде преместен за доизтърпяване на наказанието си в Затвора – Бургас.
За постановяване на заповедта административният орган е изложил съображения,
свързани с цялостното неприемливото поведение на Х., както и психологическата
му несъвместимост както с длъжностните лица от администрацията, така и с
другите лишени от свобода. Твърди се че е налице системно отрицателно отношение
към всяко едно длъжностно лице, което има пряк контакт с него в ежедневието.
Усилията му са насочени към злепоставяне и уронване достойнството на инспектор
СДВР в ЗПС и инспектор-психолога. Тези негови действия пораждат психологическа
несъвместимост на Х. с когото да е било от длъжностните лица, като всички техни
действия се тълкуват превратно и целенасочено негативно от него. По отношение
на предварителното изпълнение са изложени аргументи, че същото е мотивирано от
действията на осъденият в продължителен период от време. Поведението спрямо
служителите от Затвора и манипулирането от негова страна на останалите лишени
от свобода, определено създавали напрежение, което може да ескалира и опасни
последствия, както за всички лишени от свобода, така и за работещите в Затвора
Стара Загора служители, които несъмнено са част от обществото като цяло. Максимално
бързото отделяне на лишеният от свобода от средата в Затвора Стара Загора ще
препятства ескалирането на създалото се напрежение и възможността за възникване
на конфликти между лишените от свобода и затворническата администрация и/или
масово неподчинение, от която би последвала значителна и трудно поправима
вреда, риск за живота и здравето както на лишените от свобода, така и на
служителите от Затвора Стара Загора.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена от активно легитимирано лице и в тридневния срок от съобщаването
на заповедта, в който може да се оспори разпореждането за предварително
изпълнение, независимо от наличието на жалба срещу самата заповед.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Предмет на настоящото производство
е само и единствено оспорване на допуснатото от органа предварително изпълнение
на Заповед №Л-4925 от 24.11.2023 год., поради което фактите и обстоятелствата
свързани със законосъобразността на самата заповед за преместване на
жалбоподателя от затвора гр. Стара Загора в Затвора гр. Бургас са извън
пределите на оспорването и не следва да се обсъждат.
Процесната заповед №Л-4925 от 24.11.2023
год., в която е обективирано разпореждането за допускане на предварително
изпълнение, е издадена от компетентен орган и при спазване на регламентираната
от закона писмена форма.
Общ и утвърден принцип в
съдебноадминистративното производство е придаденият суспензивен ефект на
жалбата - подаването й спира изпълнението на оспорения административен акт.
Възможността административният орган или съдът да постанови предварително
изпълнение е в отклонение от общия принцип и в този смисъл има изключителен
характер. Това налага във всеки отделен случай да се прецени наличието на една
или няколко от хипотезите, уредени в чл. 60 от АПК, а установяването на
наличието им е в тежест на административния орган.
Допускането на предварителното
изпълнение е сериозно изключение от общия принцип, че на изпълнение подлежат
само влезлите в сила административни актове. С оглед на това то следва да се
прилага при стриктно спазване на законовите предпоставки, само и единствено
тогава, когато са налице достатъчно доказателства за застрашаване на държавния
и обществен интерес в особено голяма степен. Доказателствата трябва да са
такива, че да може не само адресатът на акта да осъществи защитата на правата
си, но и съдът да осъществи контрол за законосъобразност, както по отношение на
реално застрашения обществен интерес, така и по отношение правата на субекта.
Съгласно чл.60, ал.1 от АПК в
административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин
интерес. В последния случай административният орган изисква съответната
гаранция. Съгласно ал.2 на чл.60 от АПК разпореждането за предварително
изпълнение се мотивира, а съобразно ал.3 предварително изпълнение може да бъде
допуснато и след постановяването на акта.
В конкретния случай в допуснатото
с разпореждане на административния орган предварително изпълнение е изложено,
че същото се постановява във връзка с втората и четвъртата предпоставки по чл.
60, ал. 1 от АПК, а именно за защита на особено важни държавни интереси и че
при закъснение на изпълнението й може да последна значителна или трудно
поправима вреда, като се сочи следното: Максимално бързото отделяне на лишеният
от свобода от средата в Затвора Стара Загора ще препятства ескалирането на
създалото се напрежение и възможността за възникване на конфликти между
лишените от свобода и затворническата администрация и/или масово неподчинение,
от която би последвала значителна и трудно поправима вреда, риск за живота и
здравето както на лишените от свобода, така и на служителите от Затвора Стара
Загора.
Изложените от органа основания,
относими към подробно разгледаното в съобразителната част на заповедта
поведение на жалбоподателя в продължителен период от време, обосновават
приложената мярка. Оспорвайки актовете, действията/бездействията на
администрацията М.Х. несъмнено осъществява своето право на защита, отнасяйки
жалбите и исковете си пред съда и др. институции, овластени да се произнесат по
тяхната допустимост и основателност. Но поведението му спрямо лишените от
свобода, поддаващи се на неговите манипулации и подстрекания, както и
поведението му спрямо служителите в затвора определено създава напрежение,
което може да ескалира и доведе до опасни последствия, както за всички лишени
от свобода така и за работещите в затвора служители, които несъмнено са част от
обществото като цяло. Имено техните интереси са особено важни и следва да бъдат
защитени, чрез превантивна дейност, която да пресече създалата се ситуация.
Фактите сочат на постигане на установената цел – да се разпореди промяна и
разделяне на Х. със средата, в чиито създаване сам е участвал с оглед охраната
на значимите държавни и обществени интереси, тъй като в крайна сметка тези
интереси са свързани с живота, здравето и сигурността на значителна маса от
хора – служители и лишени от свобода. Ненавременното преместване на Х. от гл.
т. необходимото време за стабилизирането на заповедта, като годен за изпълнение
административен акт в действителност може да доведе до значителна или трудно поправима вреда с
оглед създалата се обстановка. Максимално бързото откъсване на лишения от
свобода от неблагоприятната житейска среда в Затвора в гр. Стара Загора ще
препятства ескалиране на създалото се напрежение.
При допускане на ескалиране на напрежението, поради възникване на
конфликти между лишените от свобода и затворническата администрация и/или
масово неподчинение, то неизбежно би последвала значителна или трудно поправима
вреда, която може да застраши живота или здравето на самите лишение от свобода
и съответните надзиратели, да доведе до материални щети, да застраши и
обществения интерес, тъй като е застрашена сигурността и редът в затвора. При
възникване на опасни ситуации е ясно, че може да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта, а от закъснението на изпълнението може да
последва значителна или трудно поправима вреда.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че разпореждане на административния орган за
предварително изпълнение на Заповед №Л-4925 от 24.11.2023 год. на Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, съответства
на материалния закон и на неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви Административен съд – Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Х.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ срещу допуснатото предварително
изпълнение на Заповед №Л-4925 от 24.11.2023 год. на Главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, като неоснователна.
Определението може да се обжалва
на основание чл.62, ал.4 от ЗИНЗС с частна жалба пред тричленен състав на
Административен съд-Стара Загора в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: