Мотиви към
Решение № 562/03.08.2011г. постановено по АНД № 719/2011г. по описа на Районен съд -
Разград
Производството
е по реда на чл. 375 НПК.
Разградска
районна прокуратура е направила предложение за освобождаване от наказателна
отговорност, спрямо Обвиняемият И.Г.С.,
ЕГН ********** е български гражданин, със
средно образование, неосъждан,
работи в чужбина, адрес за призоваване: гр.И*****, мобилен телефон № ******* и
да му се наложи административно наказание за престъплението, за което е обвинен
по досъдебно производство № ЗМ-В-248/2009г. по описа на ОД на МВР-Разград,
вх.1510/2009г. на РП-Разград, а именно: за това, че на 08.04.2009г. в гр.Разград е потвърдил неистина в
писмена декларация по чл.17, ал.1 от „Правилника за издаване на българските
документи за самоличност” /действащ към момента на деянието – 08.04.2009г./,
която по силата на закон – чл.160, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.8, ал.2 от ЗБДС
/действащ към момента на деянието – 08.04.2009г./, се дава пред орган на
властта – Началник сектор „КАТ – Пътна Полиция” при ОД на МВР-гр.Разград, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В открито
съдебно заседание РРП поддържа Предложението си.
Защитникът
моли за наказание в законовия минимум.
Делото бе
разгледано в отсъствието на подсъдимия, тъй като са налице предпоставките на
чл. 269, ал.3, т.1, т.2 и т. 4 б.”а” НПК.
РРС прие от
фактическа и правна страна следното:
Досъдебното производство е образувано
срещу И.Г.С., ЕГН ********** *** за
престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Обв.И.Г.С. притежавал свидетелство за
управление на МПС № **** издадено на ****. от ОД на МВР-гр.Разград.
Обв.С. от около 10 години работел в Р. Австрия.
Поради тази причина той почти през цялото време
на отминалите 10 години пребивавал там.
През м.април 2009г. на обв.С. била извършена
проверка от Федералната Дирекция на полицията – Виена, Австрия. В процес на проверката австрийските
полицейски служители установили, че обв.С. е управлявала МПС след употреба на
алкохол, поради което в съответствие с австрийските законови разпоредби СУМПС №
*** издадено на *****. от ОД на МВР-гр.Разград му е отнето за срок от 4 месеца,
считано от 04.04.2009г. до 04.08.2009г.
Въпреки това обстоятелство, при завръщането
си България на 08.04.2009г. той се явил
н сектор „КАТ” при ОД на МВР-гр.Разград и съгласно изискванията на чл.17, ал.1
от ПИБДС /действащ към момента на деянието 08.04.2009г./ той подал
декларация по силата на чл.160, ал.1 от ЗДВП и чл.8, ал.2 от ЗБДС /действащ към
момента на деянието/, в която декларация, следвало да послужи за започване на
процедура за издаване на дубликат на СУМПС на обв.С. и в същата декларация, той
декларирал, че СУМПС № *** издадено на ****г. от ОД на МВР-гр.Разград, че било
изгубено от него, което в случая било отнето от полицейските служители в Р Австрия.
Процедурата регламентиращи случаите за
издаване на дубликат на свидетелство за управление на МПС е регламентирана в
чл.160 от Закона за движение по пътищата, в който е указано, че при загубване
всяко лице следва да подаде декларация, в която да удостовери обстоятелствата,
при което е било загубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелството
за управление на МПС както и от чл.8, ал.2 от Закона за българските документи
за самоличност, която от своя страна също указва, че в случай на загубване,
повреждане или унищожаване български документ за самоличност трябва да бъде
подадена декларация относно тези обстоятелства и детайлизирането на тази
процедура е определено в правилника за издаване на български документи за
самоличност.
Обв.С. се е възползвал от горепосочените
разпоредби и на 08.04.2009г. пред органите на „КАТ-ПП” при ОД на МВР-гр.Разград е потвърдил неистина в
писмена декларация, че е загубил своето свидетелство за управление на МПС. Въз
основа на подадената от него декларация на 10.04.2009г. на обв.С. било издадено
друго СУМПС с №№ ****, което е предадено на упълномощения от него св.В. С..
В
хода на разследването от заключението на графологическата експертиза е установено, че подписа положен в
горепосочената декларация в графа „декларатор” в декларацията по чл.17, ал.1 от
ПИБДС от 08.04.2009г. е изпълнен
от И.Г.С..
Разпитан в хода на досъдебното
производство в качеството на обвиняем С.
се признава за виновен, и дава обяснение по случая.
При
така изложените фактически обстоятелства от правна страна следва извода, че с
поведението си обв.С. ***, е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е осъществено
умишлено по смисъла на чл.11, ал.1, пр.1
от НК, като форма и вид на вина.
Описаната фактическа обстановка и правна
квалификация се установява от обясненията на обвиняемия и показанията на
свидетелите Н. Н., В. С. и Д. Д.,
назначената в хода на разследването
графологическа експертиза, свидетелство за съдимост на обвиняемия и други документи.
Обвиняемият
И.Г.С., ЕГН ********** е български гражданин, със средно образование, неосъждан, работи в чужбина.
Така с
деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.313, ал.І от НК.
Обект на
процесното престъплението са обществени отношения, свързани с т. нар.
"лъжливо документиране". Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, като е потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността
на обстоятелството, че е загубил СУМПС.
От субективна
страна, деянието е извършено умишлено - подсъдимият е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
С оглед на
изложеното, съдът прие, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението
по чл. 313, ал. 1 НК, освободи го от наказателна отговорност и на осн. чл. 78а НК, му наложи административно наказание "глоба", в размер на 2980лв.
Съдът приложи този институт, предвид че за горното умишлено престъпление е
предвидено наказание до три години "лишаване от свобода" или
"глоба". Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван досега от
административна отговорност по реда на чл. 78а НК. Няма имуществените щети от
престъплението.
Единствения спор по делото е какъв да бъде
размера на глобата, която следва да бъде наложена на обвиняемия.
При предвидена
от законодателя санкция към момента на деянието по чл. 78а НК /редакция ДВ бр.
75/2006г./ във вр. с чл. 2, ал.2 НК, от 500 до 5 000 лв., средния
размер на същата се явява сумата от 2 750 лв.
Съдът наложи
на обвиняемия глоба в размер на 2980 лв., което е малко над средния размер на
санкцията.
Съдът определи
цитираната глоба, като на основание на
чл. 47, ал.1 НК, се съобрази и с имотното състояние на обвиняемия – 12 000
лв. годишни доходи. Съдът съобрази и семейното положение на обвиняемия - децата
му са навършили отдавна пълнолетие.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се вземе предвид факта, че
обвиняемия е проявил трайно незачитане на установения правов ред, като е
извършил процесното престъпление с цел да избегне следващата му се
административно наказателна отговорност за извършено от него нарушение за което
му било отнето СУМПС. Факта, че обвиняемия е извършил престъплението за да
избегне последиците от извършеното административното нарушение си /отнемане на
СУМПС/, разкрива високата обществена опасност на дееца - същият упорито не зачита установения правов
ред. Самото деяние – декларирането на процесните неверни данни също се отличава
с висока обществена опасност, тъй като чрез същото се избягва следващата се
административно наказателна отговорност – отнемане на СУМПС за извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата. Чрез процесното престъпление би
останало несанкционирано противоправно поведение - нарушение на правилата за движение.
Ненаказуемостта от своя страна на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, които правила регламентират дейност представляваща източник на
повишена опасност, би довела до изключително тежки и непоправими последици –
увреждане имущество и здраве, както и лишаване от живот на неограничен брой
граждани. Следва да се вземе предвид, че незачитането на установения правов ред
от страна на обвиняемия не е инцидентно.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид
самопризнанията на обвиняемия, добрите характеристични данни и изразените самокритичност и съжаление.
РРС не намира
факта, че подсъдимият не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и
че друг път не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК за
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като тези обстоятелства са отчетени
от законодателя като основание за освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК /арг. чл. 56 НК/.
Съдът счете,
че с така наложеното наказание ще се реализират целите на същото, визирани в
чл. 36 НК, като наложеното наказание е съответно на извършеното престъпление по
смисъла на чл. 35, ал.3 НК.
По горните
съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Атанас Христов/