№ 115
гр. Плевен, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20234430200182 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №77 от 20.12.2022г *** на Община
Плевен е наложил на основание чл.21 т.3 от Наредба №32/2016г. на
Общински съвет Плевен на *** ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул. ***, ЕИК ***, представлявано от управителя *** К. Х. Т.
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят *** ЕООД гр.Плевен, който го обжалва в срок и моли съда да
го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си
представител - адв. Н.Д. от АК-София, който изразява становище, че при
съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото
въз основа на него наказателно постановление не са били спазени
предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за
съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално
1
нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
За въззиваемата страна *** на Община Плевен се явява юрк.З. З., която
изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и
моли съда да го потвърди като такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№СК-9 от 13.10.2022г за установяване на административно нарушение от
който е видно, че при възстановяване на възникнала авария на водопровод на
ул. ***, не е заплатена гаранционна сума, дължима на основание чл.9 ал.3 от
Наредба №32 за изграждане на елементите на техническата инфраструктура
на територията на Община Плевен; Не е възстановена настилка от 2 м2 в 10-
дневен срок от извършване на аварийния ремонт, определен с чл.7 ал.3 от
Наредбата. Горното е установено от извършена проверка на 26.09.2022г., от
длъжностни лица от отдел „Строителен контрол“ при Община Плевен, за
която е съставен констативен протокол.
Акт за установяване на административно нарушение №СК-9 от
13.10.2022г е съставен в отсъствието на нарушителя. До юридическото лице -
нарушител *** ЕООД - Плевен била изпратена Покана за съставяне и
подписване на АУАН № СК-9 от 30.09.2022г. с рег. №ТСУ-26-2725-104 от
30.09.2022г. /л.15 от делото/, получена на 04.10.2022г. от лицето Д.Ч., видно
от известие за доставяне /л.16 от делото/.
Актът за установяване на административно нарушение с горепосочения
номер е изпратен до нарушителя на 14.10.2022г., видно от писмо с изх. №
ТСУ-26-2725-104 /л.19 от делото/ и актът е връчен на 17.10.2022г. на лицето
Р.Ш., видно от известие за доставяне /л.20 от делото/.
*** ЕООД - Плевен е депозирало писмено възражение с изх. №У
2798/21.10.2022г. /л.21 от делото/ в законоустановения 7-дневен срок от
връчването на АУАН. Административнонаказващият орган е намерил, че
изложените от дружеството възражения са неоснователни и не намират
потвърждение при извършената административна процедура. Въз основа на
2
АУАН, след като съобразил материалите по административно наказателната
преписка и без да съобрази постъпилото възражение било издадено
обжалваното наказателно постановление, за това, че при извършена на
26.09.2022 г. проверка относно ремонтни работи на водопроводната мрежа на
територията на гр.Плевен, компетентни длъжностни лица от общинската
администрация са установили, че *** ЕООД е извършило отстраняване на
авария в гр.Плевен, ул. ***, чрез разкопаване на пътната настилка на
горепосочения адрес.
Установено било, че засегнатата инфраструктура не е възстановена в
състоянието, в което е била преди ремонта, с което *** ЕООД гр.Плевен е
нарушило разпоредбите на чл.7, ал.3 от Наредба № 32/2016г. на ОбС-Плевен
за изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията
на Община Плевен - „След приключване на аварийния ремонт засегнатите от
него общински пътища и улици, пътна инфраструктура и озеленени площи се
възстановяват в срок от 10 (десет) дни от лицата, извършили аварийния
ремонт до състояние, съответствуващо на това преди извършването на
ремонта”.
Дата на извършване на нарушението: 26.09.2022г. аварията била
отстранена към 12.07.2022г., съгласно Сведение за извършени ремонтни
дейности по ВиК мрежата, изготвено от *** ЕООД. Пътната настилка е
следвало да бъде възстановена в 10-дневен срок - до 23.07.2022г.
включително. Считано от тази дата е налице бездействие на дружеството
извършило ремонта да изпълни задължението по чл.7, ал.3 от Наредбата,
продължено включително към датата на последната извършена проверка -
26.09.2022 г.
Като място на извършване на нарушението било констатирано в
гр.Плевен, ул. ***.
Направените констатации били отразени в Констативен протокол от
26.09.2022г., изготвен от *** В. Г. в качеството му на *** отдел „Строителен
контрол“ при Община Плевен и *** Й. П. на длъжност *** „Строителен
контрол“ при Община Плевен. По реда на чл.58 от ЗАНН, наказващият орган
е отправил Предложение №ТСУ 26-2725-93/28.11.2022г. за сключване на
споразумение, получено от *** ЕООД на 30.11.2022г., но такова не било
постигнато.
3
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Й. П. П. и свидетелите В. Б. Г. и Д. Г. С., чиито показания
съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства – констативен протокол от 26.09.2022г.,
Сведение за извършени ремонти по ВиК мрежите, Заповед №РД-10-644 от
08.06.2022г. на *** на Община Плевен, Приложение съм Заповед № РД-10-
644/08.06.2022г. на *** на Община Плевен, Покана за връчване на АУАН изх.
№ТСУ-26-2725-104 от 30.09.2022г. до *** ЕООД – Плевен, Известие за
доставяне ИД PS 5800 01РВ2G D, Писмо изх. №ТСУ-26-2725-104 от
14.10.2022г. за връчване на АУАН №СК-9/13.10.2022г., Известие за
доставяне ИД PS 5800 01ОС7Q S, Възражение изх. №У 2798/21.10.2022г. от
*** – Плевен до ***а на Община Плевен, Предложение за сключване на
споразумение изх. №ТСУ-26-2725-93/28.11.2022г., Известие за доставяне ИД
PS 5800 01Q6TK 4; Писмо изх. №ПНО-335-1/04.01.2023г. за връчване на
наказателно постановление, известие за доставяне ИД PS 5800 01QH4D J. От
показанията на актосъставителката Й. П. П. – *** в отдел „Строителен
контрол“ в Община – Плевен, и от показанията на свидетеля В. Б. Г. – ***
отдел „Строителен контрол“ в Община – Плевен, се установява, че в средата
на месец август 2022г. в Община - Плевен е постъпила справка за извършена
авария на ВиК мрежата. Според показанията на актосъставителя П. и
свидетеля Г. в края на месец септември 2022г. същите, в качеството им на
служители в отдел „Строителен контрол“ в Община - Плевен, извършили
проверка дали е възстановена настилката съгласно изискванията на Наредба
№2 на Общински съвет - Плевен до състояние, което е било преди
извършване на аварията. Според актосъставителя П. и свидетеля Г. било
установено, че пътната настилка не е възстановена. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя П. и свидетеля Г., тъй като техните показания
са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях неизпълнение на задълженията
на дружеството – жалбоподател по възстановяване на пътната настилка след
отстраняване на настъпила авария. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя ***
ЕООД в нарушение, което не е извършил.
4
Съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен в отсъствие на
представляващия дружеството - нарушител. Процедурата по съставяне и
предявяване на АУАН е строго регламентирана в ЗАНН, съгласно
разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. На първо място това означава, че
Актът за установяване на административното нарушение, съобразно чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН, се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, какъвто се
явява и настоящият случай. Ал. 2 на същият член от ЗАНН, посочва
възможността за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя - когато
той е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че в конкретния случай се касае за нарушение на императивната
разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и неизпълнение и нарушение на
императивната разпоредба на чл.40, ал. 2 от ЗАНН, касаеща съставяне на
АУАН в отсъствието на нарушителя. Актосъставителят Й. П. П. не е
изпълнил задължението си съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 от
ЗАНН, като нарушителят – жалбоподател в настоящето производство, не е
бил нито потърсен на известният за актосъставителя постоянен адрес, нито е
бил надлежно поканен за съставяне на АУАН. Поканата за съставянето на
АУАН е връчена на ненадлежно лице, доколкото няма данни по
административнонаказателната преписка, лицето Д.Ч., да е надлежно
упълномощена да представлява търговското дружество в производството по
реализирането на административнонаказателната му отговорност. При липса
на специални правила за връчване на книжа на юридически лица в
административнонаказателния процес, на основание чл. 84 от ЗАНН
приложение следва да намерят правилата, уредени в чл.180, ал.5 от НПК,
съгласно който на учреждение или юридическо лице връчването става
срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. В този
смисъл е и непротиворечивата практика на съдилищата, като например
Решение № 2551 от 03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3219 / 2018 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив. Действително поканата е
5
получена на 4.10.2022год., видно от известието за доставяне /лист 16 от
делото/, за което е положен и съответния подпис. Липсва обаче отбелязване,
какво е длъжностното качество на лицето Д.Ч. при адресата на пратката и
било ли е натоварено да получава книжа. В тежест на
администратвнонаказващият орган е да докаже законосъобразността на
процедурата по ЗАНН за налагането на административното наказание.
Поради изложеното може да се направи извод за нередовно връчване
на поканата до дружеството – нарушител за съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. Според настоящия съдебен
състав пропуските при оформяне на връчването не биха могли да бъдат
санирани в хода на съдебното следствие с евентуално събиране на гласни
доказателствени средства /разпит на лицето, което е извършило
връчването/, доколкото в чл. 180, ал.7 от НПК изрично е предвидена
писмена форма за действителност на удостоверяванията във връзка с
връчването. В този случай изискването за писмено отразяване имената
на получилото лице, връзката му с адресата и задължението да предаде
пратката не е самоцелно, а е гаранция за истинността на отбелязванията
с оглед наказателната отговорност за невярно документиране по чл. 313
НК. Налице е изрична норма /чл.43 от ЗАНН/, която регламентира
процедурата по връчването на АУАН, същият се предявява на нарушителя -
ал.1, а ако е съставен в негово отсъствие, се изпраща на съответната служба, а
ако няма такава на общинска администрация за предявяване и връчване –
ал.4. В нито едни момент от производството не се доказа надлежното
упълномощаване на лицето Р.Ш. да представлява *** ЕООД пред Община -
Плевен, във връзка с извършваната проверка и изричното упълномощаване да
получава АУАН и съответно издадените наказателни постановления.
Спазването на тези императивни законови изисквания, касаещи
удостоверителния акт, с който се слага началото на
административнонаказателното производство, гарантира неговия процесуален
стабилитет, а неспазването им, каквито се установиха в настоящия случай,
съществено нарушение на процесуалните правила в производството по
установяване на административните нарушения, респективно, по тяхното
санкциониране, водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице в
този процес и отменянето на атакувания административен акт, без дължимо
произнасяне по същество на посоченото в него нарушение.
6
Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен
опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална
възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН
съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за
отмяна на НП. В този изричен смисъл е непротиворечивата съдебна
практика, като например Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. №
1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к. адм.
н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 554 от 12.03.2018 г. по к.
адм. н. д. № 37 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1065 от 19.06.2017 г. по н. д. № 1046 / 2017 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. №
2911 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН
ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на
административно наказателното производство.
Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно
връчен на представител на нарушителя. В конкретния случай АУАН е връчен
на лицето Р.Ш., за която не се доказа упълномощаване да представлява ***
ЕООД пред Община - Плевен във връзка с извършваната проверка и
изричното упълномощаване да получава АУАН и съответно издадените
наказателни постановления. Това е така доколкото личното присъствие при
съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни интереси
на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда
запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите
възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие е
гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН . Чрез личното
си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е
съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се
твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. А
в конкретния случай АУАН е връчен на лицето Р.Ш., за която не се доказа
7
упълномощаване да представлява *** ЕООД пред Община - Плевен във
връзка с извършваната проверка и изричното упълномощаване да получава
АУАН и съответно издадените наказателни постановления.
Съставянето на АУАН е първия формален акт, с който се поставя
началото на административнонаказателния процес и нарушенията при
неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на
наказателното постановление, независимо, че последващите действия са
извършени надлежно. В този смисъл е константната съдебна практика, като
например Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив,, Решение № 1228 от 11.07.2017 г.
по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по н. д. № 1148/2015 г. на Административен
съд – Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 / 2012 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив.
Административнонаказателното производство се образува със
съставянето на акт за установяване на извършеното административно
нарушение. Той има установителна, сезираща и обвинителна функция. С него
се установяват фактите, елемент от състава на нарушението, повдига се
обвинение срещу извършителя и се сезира административнонаказващия орган
за налагане на административно наказание. При това положение, за да бъде
гарантирано правото на защита на лицето, срещу което е съставен АУАН, то
трябва да бъде запознато с фактите, които са му вменени във вина и с
правната норма, която въздига осъществяването им в административно
нарушение. На следващо място, съдържанието на наказателното
постановление, следва да отговоря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, които
са определени в посочената правна норма по императивен начин. Съгласно
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да включва
описание на нарушението, да са посочени датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено и да са посочени
доказателствата, които го потвърждават, а чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвежда
изискването за посочване на законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. Същевременно, решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН, релевантни
за реализиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя, административнонаказващият орган е ограничен в рамките на
8
фактическото и правното обвинение формулирано в акта. Недопустимо е
обвинението да излиза извън тези рамки. Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН,
следва да се съдържат и в АУАН, за да може нарушителят да има възможност
да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е
извършил. Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН е безусловно императивна, тъй
като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Съгласно посочената за нарушена норма на чл.7, ал. 3 от Наредба №
32/2016г. на ОбС - Плевен за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура на територията на Община - Плевен „След приключване на
аварийния ремонт засегнатите от него общински пътища и улици, пътна
инфраструктура и озеленени площи се възстановяват в срок от 10 (десет) дни
от лицата, извършили аварийния ремонт до състояние, съответствуващо на
това преди извършването на ремонта. Ако възстановяването е невъзможно
поради обективни причини, лицата, извършили прокопаването, възстановяват
повредите по пътното платно и тротоарите, за да осигурят проходимостта им.
Качеството на извършените възстановителни работи се удостоверява с
протокол, съставен от длъжностно лице, определено от ***а на Община
Плевен“. Както бе посочено по-горе административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана затова, че не е възстановена
настилка от 2 m2 в 10 - дневен срок от извършване на аварийния ремонт,
определен с чл. 7, ал. 3 от Наредбата. В конкретния случай описаните в Акт
№ СК -9/13.10.2022г. факти и обстоятелства не изпълват състава на сочената
за нарушена правна норма. В АУАН е посочена само датата на извършване на
проверката, но липсват както датата на извършване на нарушението така и
почти всички обективни признаци от състава на нарушението. Това го
опорочава, тъй като се нарушава законово изискване за наличие на съществен
реквизит, възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен да упражни
правото си да възрази, като същевременно затруднява
административнонаказващият орган при постановяване на наказателно
постановление, а съда – при постановяване на решение по жалба на
наказаното лице. Горното процесуално нарушение не е от категорията на
9
тези, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е
съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление
следва да бъдат посочени обстоятелствата, при което е извършено
нарушението. В този смисъл, необходимо е да е налице правно единство не
само между правната квалификация на деянието, но и между текстовото
описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. С оглед
на това, решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН, релевантни за реализиране
на административнонаказателната отговорност на нарушителя,
административнонаказващият орган е ограничен в рамките на фактическото и
правното обвинение, формулирано в акта и е недопустимо обвинението да
излиза извън тези рамки. Административнонаказващият орган е следвало да
изпълни задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и преди да се произнесе по
преписката е следвало да провери акта за неговата законосъобразност и
обоснованост и да го върне на актосъставителя. В конкретния случай обаче
недопустимо и в противоречие с процесуалните норми и правила, в опит да
допълни и прецизира обвинението, административнонаказващият орган е
включил нови факти и обстоятелства, а именно: „При извършена на
26.09.2022г. проверка относно ремонтни работи на водопроводната мрежа на
територията на гр.Плевен, компетентни длъжностни лица от общинската
администрация са установили, че *** ЕООД е извършило отстраняване на
авария в гр.Плевен, ул.***, чрез разкопаване на пътната настилка на
горепосочения адрес. Било установено, че при отстраняване на възникналата
авария засегнатата пътна инфраструктура не е възстановена в състоянието, в
което е била преди ремонта, с което *** ЕООД - Плевен е нарушило
разпоредбите на чл.7, ал.3 от Наредба № 32/2016г. на ОбС-Плевен за
изграждане на елементите на техническата инфраструктура на територията на
Община Плевен - „След приключване на аварийния ремонт засегнатите от
него общински пътища и улици, пътна инфраструктура и озеленени площи се
възстановяват в срок от 10 (десет) дни от лицата, извършили аварийния
ремонт до състояние, съответстващо на това преди извършването на
ремонта”“. Направените констатации били отразени в Констативен протокол
от 26.09.2022г., изготвен от *** В. Г. в качеството му на *** отдел
„Строителен контрол“ при Община Плевен и *** Й. П. на длъжност ***
10
„Строителен контрол“ при Община Плевен. Считано от 12.07.2022г. – датата
на отстраняване на аварията, е налице бездействие на дружеството,
извършило ремонта, да изпълни задължението по чл.7, ал.3 от Наредбата,
продължило включително до датата на извършената проверка - 26.09.2022 г. С
това, правото на защита на жалбоподателя е нарушено, тъй като той е
поставен в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е привлечен
към отговорност и на практика с обжалваното наказателно постановление е
наказан за деяние, за което не му е предявено обвинение.
Административнонаказващият орган от своя страна, не е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , като е следвало преди да се
произнесе по преписката, респ. преди да издаде наказателното
постановление, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, а при необходимост да извърши допълнително разследване на
спорните обстоятелства. При безспорно установено нарушение и нарушител,
АУАН е следвало да бъде съставен при спазване на процедурата и според
изискванията на ЗАНН, така както е сторено с обжалваното наказателното
постановление.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира за правилни доводите за допуснати съществени нарушения на
ЗАНН при издаване на АУАН, които са опорочили и издаването на
оспореното наказателно постановление. Предвид горното, обжалваното
наказателното постановление следва да бъде отменено с оглед допуснатите
съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на
процеса.
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН (изм. ДВ бр.
94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.),, след като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намери искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по реда на АПК за основателно, поради което
същото следва да бъде уважено. Така претендираните разноски от страна на
дружеството-жалбоподателя *** ЕООД, с ЕИК *** в размер на 480
(четиристотин и осемдесет) лева съдът намира за допустима, основателна и
доказана по размер. Видно от приложения договор за предоставяне на правни
услуги от 7.02.2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 8.02.2023
11
г., същите са заплатени напълно и в брой на адвокатско дружество *** и са в
размера съответен на посочения в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към Закона за адвокатурата, заявени са и се претендират от
защитата в съдебно заседание, поради което и съдът прие претенцията за
основателна за посочения размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №77 от 20.12.2022г. на ***а на
Община Плевен, с което е наложено на основание чл.21 т.3 от Наредба
№32/2016г. на Общински съвет Плевен на *** ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул. ***, ЕИК ***, представлявано от управителя *** К.
Х. Т. административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ***а на Община Плевен да заплати на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН на жалбоподателя *** ЕООД разноски за адвокат в размер на 480лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12