Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на пети октомври през 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 9605 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273
С решение № 118987
от 12.06.2020 г. СРС, 51 с-в, по гр.д.№ 47743/2019 г. е осъдил „С.в.” АД да
заплати на И.Д.В. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сума в размер на 206,58 лв.-неоснователно
получена стойност на ВиК услуги за периода от 28.08.2018 г. до 16.08.2019 г. за
апартамент № 95, находящ се в гр.София, жк „********“, ул. „********кл.№
**********, като е отхвърлил иска за разликата над 206,58 лв. до претендираните
358,14 лв. и за периода от 16.08.2016 г. до 27.08.2018 г.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца И.Д.В. в частта, с която е отхвърлен
иска.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е
кредитирал заключението на приетата по делото техническа експертиза в частта, с
която се прави счетоводен анализ, същата е некомпетентна и изготвена въз основа
на данни на ищеца.Твърди, че ответникът не е оспорил надписването на сметките и
е признал факта, че процесната сума е платена.Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната
жалба-„С.в.” АД не взема становище по нея.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищецът- И.Д.В.
твърди, че е ползвател на услугите на „С.в.“ АД с клиентски № ********** за имот, находящ се в гр.София, жк
„********“, ул. „********ет.********.Излага твърдения, че за периода от 16.08.2016
г. до 28.08.2018 г. начислените му месечни сметки не съответстват на реално
предоставените услуги и са надписани със сумата от 151,56 лв., а считано от
28.08.2018 г. задълженията по партидата му се формират не според изразходеното
количество вода, на база един ползвател, а не според показанията на водомерите
което е около 10 000 л. вода на месец.Твърди, че през 2018 г. домът му е
бил посетен от двама служители на „С.в.“ АД за проверка на водомерите и
пломбите им и са го уверили, че всичко е наред.От ответното дружество е
съставен контролен лист от 28.05.2018 г., но твърди, че не е получавал
екземпляр от него, и че след текста, описващ водомерите и пломбите има поставен
знак „Z“, какъвто са поставя на празни полета, но по-късно на
второто поле е добавен текст.Оспорва да е получавал предписание и твърди, че не
е допуснал никакво нарушение, което да налага санкция.Твърди, че за периода
16.08.2016 г.-28.08.2018 г. сметките му са надписани със сумата от 151,56 лв.,
а от 28.08.2018 г. до 16.08.2019 г. са му начислени сметки на база един
потребител, а не според показанията на водомерите в размер на 206,58 лв.Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му възстанови сумата
от 358,14 лв., която сума е получена от него без основание.
Между страните не
се спори, че ищецът има качеството на потребител на В и К
услуги.Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
и обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника процесната сума от 358,14
лв.
На основание
чл.155 ГПК въззивният съд е обявил на страните, че са му служебно известно Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „С.в.“ АД, одобрени
от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.ѝ
От заключението на
приетата по делото техническа експертиза /ТЕ/ на в.л.А.Ч.е установено, че за
периода 16.08.2016 г.-28.08.2018 г. определянето на ползваните В и К услуги е
ставало от монтирани в имота 4 бр. водомери-два в кухнята /№ 1 и № 2/ и два в
банята / № 3 и № 4/, описани в контролен лист № 0239096/28.05.2018 г., като три
от тях са изправни и метеорологично годни, а за водомер № 4 е отразено, че е без
възвратна клапа, за което е дадено съответно предписание.За посочения период по
реални отчети на водомерите количеството на доставените В и К услуги възлиза на
78,515 м3 вода на стойност 154,46 лв.Стойността е определена по
утвърдените от КЕВР цени, които през
периода са променяни два пъти, което е
отразено в съответната фактура.Вещото лице е представило и подробна справка за
формираните задължения и извършените плащания по периоди за клиентски №
********** на адрес: гр.София, жк „********“, ул. „********ет.******** /Приложение
№ 3/.
Останалите
доказателства не установяват относими към предмета на спора обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на
настоящото производство е иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в
отхвърлителната му част за разликата над 206,58 лв. до 358,14 лв. и за периода
16.08.2016 г.-27.08.2018 г.В останалата част решението е влязло в сила поради
необжалването му.
Съгласно разпоредбата
на чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне.
Първоинстанционният
съд е приел, че за периода 16.08.2016
г.-27.08.2018 г. по реални отчети на водомерите са доставени 78,515 куб.м. вода
на стойност 154,46 лв., която сума съответства на начислената и платена от
ищеца сума за този период, поради което не е установено сметките да са
надписани и ищецът да е заплатил по-висока стойност на тези услуги от реално
дължимите и е отхвърлил иска като неоснователен.
Настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.Не се установи при постановяване на решението да е допуснато
нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
По делото се
установи, че ответникът е потребител на В и К услуги за процесния имот, и че е заплатил
сумата от 151,56 лв. на ответника за процесния период.От приетата по делото ТЕ
се установи, че сумите за исковия период са начислени според реалните отчети на
водомерите по цени, утвърдени от КЕВР.
Неоснователни са
оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
заключението на приетата по делото техническа екпертиза с мотиви, че не е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, както и че вещото е работило по данни
на ответника, без да посети процесния имот.Техническата експертиза е изготвена
по данни за реални отчети на измервателните уреди, които се съхраняват при
ответника и за отговор на поставените задачи не е необходимо посещение в
процесния имот.Констатациите на експертизата не са в противоречие с останалите
доказателства по делото, същите не са оспорена от ищеца.Въззивникът не е
поискал допускането на повторна ТЕ, нито на комплексна такава за опровергаване
на изводите на така изготвеното заключение, поради което не са налице пречки за
кредитиране на същото.
Несъстоятелни са
доводите, че ответникът не е оспорил твърденията му за надписани сметки, поради
което този факт следва да се счита за безспорен.С отговора на исковата молба ответникът
е оспорил изцяло иска.В съответствие с разпределената му доказателствена тежест
ответникът е установил, че е получил процесната сума при наличие на годно основание
и същата не подлежи на връщане.Следва да се добави, че разграничението на
исковите суми по период е направено едва със становището на ищеца от 11.11.2019
г. по отговора на исковата молба, препис от което не е връчен на ответника и
същият не е бил представляван в съдебно заседание, на което е докладвана
молбата.
Неоснователно е
възражението на въззивника за допуснати неточности на първа страница в
изготвената от вещото лице справка, като е отразено, че е платил сума в размер на 5,82 лв. вместо 16,79
лв.Видно от приложената към ТЕ справка посочената на стр.1 сума от 5,82 лв.
представлява главница, като в графите за плащане коректно е посочено, че на
20.09.2016 г. е платена сума от 9,48 лв., а на 21.10.2016 г.-7,31 лв. или общо
16,79 лв.
Поради изложените
съображения на предявеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди в
обжалваната част.
Разноски не се
претендират от въззиваемата страна.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 118987 от 12.06.2020 г. на СРС, 51 с-в, по гр.д.№ 47743/2019 г. в
обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.