Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 07.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на осми юли,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6423
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът В.П.П. твърди, че през периода 24.10.2016г. до
24.10.2019г. включително, е в служебни правоотношения с МГПГ в Регионална
дирекция „Гранична полиция” – гр.Русе, при Главна дирекция „Гранична полиция”
при МВР, като работел на длъжност „командир на отделение“ със статут на държавен
служител. Във връзка с това и за този времеви период е полагал труд,
включително и през нощта /22.00 часа – 6.00 часа/, като е изпълнявал служебните
си задължения по утвърдени протоколи и графици, на смени от 12 часа при
сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3
от ЗМВР. Задълженията си е изпълнявал на територията на РДГП – гр.Русе. На
основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично. От 24.10.2016г.
до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на РДГП – гр.Русе и
графици от Началник МГПГ – гр.Русе за дежурствата и отчитане на положения труд
при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Надвишаването на нормата на работни часове за периода следва да се
заплати, като извънреден труд. Въпреки надлежното изпълнение на възложеното му,
работодателят неправилно е отчитал и начислявал положения от него нощен труд, в
резултат на което през посочения период е положил извънреден труд, част от
който не му е заплатен. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се състояи от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. В предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е
и допълнителното месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът на организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с
Наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период от 24.10.2016г.
до 24.10.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г., като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата – при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Твърди, че за периода от 24.10.2016г. до 24.10.2019г. е положил общо 1 390
часа нощен труд, както следва: за 2016г. – 114 часа; за 2017г. – 494 часа; за
2018г. – 384 часа и за 2019г. – 398 часа. Тези часове нощен труд следва да се
преизчислят с коефициент 1.143 и възлизат на 1 588.76 часа дневен труд,
което води до положен извънреден труд от 198.76 часа, който е следвало да му
бъде платен допълнително. Съобразно трудовото му възнаграждение, часовата
ставка е в размер на 6.00 лева или за 198.76 часа извънреден труд му се дължи
допълнително възнаграждение от 1 403.57 лева. Твърди и че съгласно чл.181,
ал.3 от ЗМВР, за процесния период, в качеството му на служител на РДГП –
гр.Русе, полагащ труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа, нарочно посочено в
Заповед № 4066з-2799/26.10.2015г. на директора на РДГП – гр.Русе, му се дължат
ободряващи напитки. Съгласно чл.4 от посочената разпоредба на закона е
определено, че размерът на сумите за ободряващи напитки се определя ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи. През процесния период в сила на
били следните заповеди на последния: № 8121з-38/19.01.2016г., №
8121з-57/09.01.2017г., № 8121з-45/16.01.2018г. и № 8121з-1717/28.12.2018г.
Твърди, че през периода от 24.10.2016г. до 24.10.2019г. не са му били
предоставяни ободряващи напитки, поради което му се дължи паричната
равностойност на полагащите му се в общ размер на 130.80 лева, която по периоди
от нормативно определен размер са както следва: 14.10.2016г. до 31.12.2016г. –
за 20 нощни смени х 0.60 лева = 12.00 лева; 01.01.2017г. до 31.01.2017г. – за
61 нощни смени х 0.60 лева = 36.60 лева; 01.01.2018г. до 31.01.2018г. – за 50
нощни смени х 0.60 лева = 30.00 лева и 01.01.2019г. до 14.10.2019г. – за 55
нощни смени х 0.60 лева = 33.00 лева. Твърди и че за процесния период
24.10.2016г. до 24.10.2019г., по времето в което са му възлагани и дейности,
включително но не само във връзка с изпълнение на Плана за овладяване на кризисната
ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията
на Република България, не са му предоставяне хранителни продукти, въпреки, че
такива е следвало да му бъдат предоставени на основание чл.181, ал.3 от ЗМВР и
Заповед № Iз-2335/20.11.2013г. на министъра на вътрешните
работи, поради което ответникът му дължи паричната им равностойност, която за периода 24.10.2016г. до
24.10.2019г. възлиза в размер на 31.20 лева – 3 броя командировки, общо 26
смени по 1.20 лева на смяна. Счита и че ответникът му дължи лихва за забава
върху главницата на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от изискуемостта на възнаграждението до датата на предявяване на иска –
24.10.2019г., която възлиза в размер на 188.75 лева. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумите от: 1 403.57
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв от общо 198.76 часа за периода
24.10.2016г. до 24.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР; 188.75
лева, представляваща лихва за забава върху главницата на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от изискуемостта на
възнаграждението до датата на предявяване на иска – 24.10.2019г.; 130.80 лева,
представляваща паричната равностойност на непредоставените му ободряващи
напитки за периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г. и 31.20 лева, представляваща паричната
равностойност на непредоставените му хранителни продукти за периода
24.10.2016г. до 24.10.2019г., ведно със законната лихва върху трите главници
считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.178, ал.1, т.3, чл.86 от ЗЗД и чл.181, ал.3 от ЗМВР.
Ответникът Главна Дирекция „Гранична полиция” - МВР
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46,
оспорва изцяло предявените искове. С оглед на характера на служебното
правоотношение на ищеца, относно изчисляването и заплащането на положения от
него труд, следва да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове. Твърди, че на ищеца редовно е
плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, защото за
положения нощен труд той е получавал допълнително заплащане по 0.25 лева на час
и следователно не следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд
в дневен, тъй като ще се получи дублиране в заплащането. Съгласно чл.181, ал.5 от ЗМВР условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал.1-3 от
с.чл. се определят с наредби на министъра на вътрешните работи. В чл.10 на
приетата на това основание Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015г., в сила от
14.08.2015г. – за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна
храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа, е предвидено, че
ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Безплатните тонизиращи
напитки са с целево предназначение, а не натурално възнаграждение по служебно
правоотношение, поради което не може да се компенсират с пари. По тази причина
искът за заплащане на апричната равностойност на полагащите се на ищеца
ободрителни напитки за процесния период се явява неоснователен. Твърди и че
Плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления
миграционен натиск към територията на Република България е действал в периода
м.11.2013г. до м.03.2014г., което е извън посочения от него период, поради
което искът му за претендираната парична равностойност на непредоставените му
хранителни продукти е неоснователен. Този иск е неоснователен и защото на ищеца
за целия процесен период, ежемесечно, на основание чл.181 от ЗМВР му е
заплащана парична сума за храна в размер на 120.00 лева.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от
представените писмени доказателства и заключението на изготвената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че през периода 24.10.2016г. до
24.10.2019г. включително, ищецът е бил в служебни правоотношения с МГПГ в
Регионална дирекция „Гранична полиция” – гр.Русе, при Главна дирекция „Гранична
полиция” при МВР, като работел на длъжност „командир на отделение“ със статут
на държавен служител. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи
и графици, при режим на труд на смени – дневна и нощна от 22.00 – 6.00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. За този период нощният труд на ищеца е
бил с продължителност 1 390 часа, признат като такъв от работодателя и
заплатен в размер на 0.25 лева на час. Ответникът е заплатил на ищеца
допълнително възнаграждение за 1 334 часа нощен труд в размер на общо
333.50 лева. Възнаграждението за положен нощен труд за м.юни 2017г. от 56 часа
в размер на 14.00 лева, не е било начислено и заплатено на ищеца.
В счетоводството на ответника не е
извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя
на сумарно работно време, съобразно правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. В случай
на такова преобразуване, полученият извънреден труд, който не е заплатен на
ищеца, би бил 198.76 часа на обща стойност 1 403.57 лева в брутен размер и
не би довел до надвишаване на 70 часа извънреден труд за тримесечен период в
рамките на процесните три години. Вещото лице е посочило, че дължимото
обезщетение за забава върху получената сума след преобразуването за периода до
образуване на делото е в размер на 188.75 лева.
Според заключението на вещото лице,
в случай, че бъде приета за основателна исковата претенция по отношение на
претендираните суми за ободряващи напитки, непредоставени на ищеца от
ответника, то тяхната стойност е съответно 103.80 лева за отработените от него
173 нощни смени за периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г. В случай, че бъде
приета за основателна исковата претенция по отношение на претендираните суми за
хранителни продукти, непредоставени на ищеца от ответника, то тяхната стойност
е съответно 31.20 лева за отработените от него 26 смени по 1.20 лева на смяна
за три командировки във връзка с изпълнение на Специализирани полицийски
операции за извършване на граничен контрол на държавната граница, и други мерки
по опазване на обществения ред за решаване на миграционния и бежански проблем,
както следва: Със Заповед № 3282з-3514/13.12.2016г. командирован от
15.12.2016г. – 29.12.2016г. – положени 7 смени; със Заповед № 3282з-1794/06.06.2018г.
командирован от 08.06.2018г. – 02.07.2018г. – положени 12 смени и със Заповед №
3282з-2460/16.08.2019г. командирован от 20.08.2019г. до 03.09.2019г. – положени
7 смени.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По исковете
с правно основание чл.178, ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Отношенията
между страните, предмет на настоящия правен спор се уреждат основно от ЗМВР и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове и заповеди. ЗМВР се явява
специален по отношение на ЗДСл, КТ и издадените въз основа на тях други
нормативни актове, по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и
с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период, ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно
време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид
всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка, според чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г., в сила
от 19.08.2014г., отм., бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№
5450/2016г., обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. действа Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични и
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.) при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 часа за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две
наредби - Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
последната приложима към процесния период от м.10.2016г. до м.10.2019г., липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на
изрична норма, обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1.143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ. В този смисъл е и Решение № 311/ 8.І.2019г.
на ВКС по гр.д.№ 1144/2018г. с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но даващо принципно
разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на
въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се
установява, че за периода от 24.10.2016г. до 24.10.2019г. включително ищецът е
положил нощен труд в размер на 198.76 часа, който, преизчислен с коефициент 1.143
за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1588.76 часа, за които
ответникът като работодател дължи заплащане. Според заключението на вещото
лице, при съобразяване промените в брутното трудово възнаграждение на ищеца за
процесния период, за положения от него извънреден труд му се дължи
възнаграждение в размер 1 403.57 лева. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните по законовоопределения ред и въз основа на него следва да
се приеме, че предявеният иск за заплащане на извънреден труд е доказан и по
размер. То е било дължимо от работодателя заедно с останалото трудово
възнаграждение, поради което с неплащането му ответникът е изпаднал в забава,
за която дължи обезщетение в размер на законната лихва, което, според
заключение на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза,
възлиза на 188.75 лева за периода считано от датата на съответните падежи до
датата на предявяване на иска – 23.10.2019г., какъвто е и размерът на предявеният
иск с правно основание чл.86 ЗЗД от след направеното изменение.
Полученото
от ищеца възнаграждение за положен нощен труд от 0.25 лева за час е на
основание разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР и се явява специфично
допълнително трудово възнаграждение (както и това за научна степен, за време на
разположение и др.), а не компенсация за положен извънреден труд, каквато
работодателят дължи след трансформацията на основание чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Поради това не би могло да бъде споделено виждането на
ответника, че с присъждането на допълнително възнаграждение на ищеца за положен
извънреден труд, същият ще бъде компенсиран „двойно“. Плащането на това
допълнително възнаграждение следва да бъде кумулирано със заплащането на
извънреден труд след трансформацията на часовете нощен труд в дневен.
По исковете
с правно основание чл.181, ал.3 от ЗМВР:
Съгласно
този текст от закона, за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т.1 – 3 и ал.3, се осигурява безплатна храна. На служителите по чл.142, ал.1, т.1 – 3 и ал.3, полагащи труд през нощта, от 22.00 до 6.00 часа, се осигуряват ободряващи
напитки. Съгласно ал.4 от посочената разпоредба на ЗМВР, сумите за ободряващи
напитки се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
През процесния период са били в сила четири заповеди, в които размерът на
сумата за ободряващите напитки е определен на 0.60 лева или за отработените от
ищеца за процесния период 173 нощни смени е следвало да му бъдат осигурени
ободряващи напитки, каквито няма спор по делото, че не са му предоставяни, а и
това е видно от съдебно-икономическата експертиза. По тази причина следва да му
бъде изплатена тяхната равностойност в размер на 103.80 лева. Законовата забрана
да се компенсира предоставянето на ободряващи напитки с парични средства, на
която се позовава ответника, следва да се разбира в смисъл, че по време на
служебното правоотношение, работодателят не може сам да вземе решение и вместо
ободряващи напитки, да дава техния паричен еквивалент. Това ограничение обаче
не лишава служителя от възможност да бъде компенсиран за неправомерно
недадената натурална престация. Този иск като доказан по правното му основание,
така и по размер, следва да се уважи изцяло. Върху главницата следва да се
присъди и законна лихва считано от датата на предявяване на иска – 24.10.2019г.
до окончателното й изплащане.
Съгласно Заповед
№ Із-2335 от 20.11.2013г. „при провеждане на специализирани полицейски операции
за извършване на граничен контрол на държавната граница и други мерки по
опазване на обществения ред за разрешаване на миграционния и бежански проблем,
включените в заповед и участвалите в мероприятието служители от МВР да получат
допълнителни хранителни продукти на стойност 1.20 лева на смяна“.
Съгласно
§26а от ДР на ЗМВР „специфични служебни дейности“ са пряко изпълнявани
от държавните служители по този закон
дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна,
експертно-криминалистическа, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и
неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или
превантивна дейност по чл.17, ал.2, т.1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна
защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали,
летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни
вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални
операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране,
съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства. Цитираната норма сочи, че за да се определи допълнително
възнаграждение по чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР служителят следва пряко да
осъществява изброените в §26а от ДР дейности - т.е. същите да са му пряко
възложени и/ или да следват от длъжността, която заема.
За процесния
период ищецът е бил командирован на три пъти във връзка с изпълнение на
специализирани полицейски операции за извършване на граничен контрол на
държавната граница - със
Заповед № 3282з-3514/13.12.2016г. командирован от 15.12.2016г. – 29.12.2016г. –
положени 7 смени; със Заповед № 3282з-1794/06.06.2018г. командирован от
08.06.2018г. – 02.07.2018г. – положени 12 смени и със Заповед №
3282з-2460/16.08.2019г. командирован от 20.08.2019г. до 03.09.2019г. – положени
7 смени. Не
се спори, че за тези смени не са му предоставени хранителни продукти и напитки
съгласно цитираната заповед. С оглед на това и по изложените по –горе
съображения и тази искова претенция се явява доказана по основание и
размер. Дължимите на ищеца суми по нея са в размер на 31.20 лева за отработените от него
26 смени по 1.20 лева. Този иск също следва да бъде уважен изцяло, като доказан
както по правното си основание, така и по размер. Върху главницата следва да се
присъди и законна лихва считано от датата на предявяване на иска – 24.10.2019г.
до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 550.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното от ответника
възражение за прекомерност на договореното и заплатено от страна на ищеца на
редовно упълномощения от него адвокат, адвокатско възнаграждение. По делото са
предявени четири обективно съединени иска, а и възнаграждението е договаряно и
заплатено към момента на завеждане на делото, когато са действали предходните
разпоредби на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, където минималния размер за всеки иск е бил 300.00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и
предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд - гр.Русе държавна такса върху
уважения размер на предявените искове от 70.17 лева и направените по делото
разноски в размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция”
- МВР със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза №
46, ЕИК 1290101250071, да заплати на В.П.П. ***, с ЕГН: **********, сумите от:
1 403.57 лева /хиляда четиристотин и три лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв от общо 198.76 часа за периода
24.10.2016г. до 24.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР; 188.75
лева /сто осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 24.10.2019г.; 130.80 лева /сто и
тридесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща паричната равностойност на
непредоставени ободряващи напитки за периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г. и
31.20 лева /тридесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща паричната
равностойност на непредоставени хранителни продукти за периода 24.10.2016г. до
24.10.2019г., ведно със законната лихва върху трите главници считано от 24.10.2019г.
до окончателното им изплащане, както и сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева
– направени по делото разноски за заплатено възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция” - МВР със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Княгиня Мария
Луиза № 46, ЕИК 1290101250071, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд –
гр.Русе сумата от 370.17 лева /триста и седемдесет лева и седемнадесет
стотинки/ - държавна такса за производството по делото и направени разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: