№ 1420
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110109586 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на
„***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул.
„****, с която против „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Д*****, са предявени обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №2720/23.05.2024 г. по ч.гр.д.
№6152/2024 г. описа на ВРС, а именно: сумата от 4170 лева, представляваща
главница – дължима сума по неформален договор за изработка – извършване
на СМР в плувен басейн, находящ се в недвижим имот в гр. ******, вземането
по който е обективирано във фактура №*****., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 489,66 лева –
лихва за забава, начислена за периода от 11.07.2023 г. до 20.05.2024 г.
Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
права:
1
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано
ч.гр.д № 6152/2024 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в
законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд,
ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземането си по издадената заповед.
В исковата молба се сочи, че ищецът осъществява търговска дейност в
сферата на строителството. Твърди се, че в началото на месец юни 2023 г., на
проведена среща на лицата, представляващи двете търговски дружества –
страни по спора, ответникът възложил на ищеца извършването на строителни
дейности на обект - плувен басейн в имот находящ се в гр. *****, а именно:
ръчно оформяне на изкоп, доставка и полагане на фолио, армировка дъно
басейн, направа зидария бетонни блокчета, бетон замонолитване блокчета,
направа плоча около басейн, залепване борд басейн, изкоп канал за
комуникации и фундамент, бетон фундамент, обратно засипване басейн,
насипване дъно басейн с фракция, допълнителна армировка и транспорт
плочи борд. Ищецът изготвил количествено-стойностна сметка /КСС/ за
предвидените строително-монтажните работи /СМР/. Съгласно същата,
трудът и материалите за изпълнение на работата били на обща стойност от
5475,00 лв. без ДДС. КСС била приета от ответника, като при предаването на
справката, на ответника бил изплатен в размер на 2000 лева. Уговорено било
остатъкът да бъде изплатен след изпълнение на възложената работа и издване
на фактура.
Ищецът сочи, че след сключване на договора и изпълнение на
възложеното, била издадена фактура №*****., за сумата от 4170 лева с ДДС
/3475 лв. без ДДС/. Въпреки заявено обещание за плащане, ответникът не
изпълнил задължението си. С нотариална покана, изпратена до ответното
дружество, ищецът отправил искане за пълно изпълнение на поетото
задължение за плащане, в десетдневен срок от получаване на поканата. До
датата на подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. №6152/2024 г. по
описа на ВРС, ответникът не изпълнил задължението за плащане.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
2
исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и
моли за нейното отхвърляне. Намира предявените искове за частично
основателни, като заявява, че не дължи сумите в претендирания размер.
Твърди, че уговорената стойност на възложените СМР, възлизала на сумата
от 4510,00 лева без ДДС. Заявява, че по сключения между страните
неформален договор не е било постигнато съгласие за извършване на
допълнителни СМР, тъй като ищецът бил наясно, че при евентуална
необходимост от извършването на допълнителни видове СМР по обета,
възлагането им, респективно заплащането им по вид, количество и труд се
договаряло пряко с главния инвеститор на обета – „****. Поради това, намира
претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 1095,00 лева, без ДДС,
представляваща цена за допълнителни видове СМР, съгласно КСС, която била
различна от първоначалната ККС, уговрена на от 13.06.2023 г., за
неоснователна. Твърди, че между страните липсва уговорка за извършване на
допълнителни СМР, извън тези включени в КСС от 13.06.2023 г.
Намира, че доколкото на ищеца не е било възложено извършването на
допълнителни дейности, същият не може да претендира заплащането им.
Оспорва дейностите по КСС да са на обща стойност 5475 лв. без ДДС, като
сочи, че тази сметка не му е била известна до връчване на препис от исковата
молба. Същата не е била изпращана на ответника и той не е знаел за нейното
съществуване. Заявява, че общата сума на извършените от ищеца СМР,
възложени му от ответника, възлиза на 4510 лева, без ДДС, от която сума,
авансово и в брой са платени 2000 лева. Дължимият от ответното дружество
остатък е в размер на 2510 лева, без ДДС.
Възложените от ответното дружество СМР и извършени от ищцовото
дружество са подробно описани по вид и актувани по количества и цени в
получената от ответника на 13.06.2023 г. количествено-стойностно сметка, по
която ответното дружество е извършило авансово плащане в размер на 2000
лева, без ДДС. Признава, че дължимият остатък от 2510 лв. без ДДС не е бил
заплатен, тъй като ищецът е фактурирал сума за допълнителни дейности,
които не били извършени, като кредиторът отказвал получаване на сумата от
2510 лв. без ДДС.
Оспорва твърдението, че дължи на ищеца сумата от 4170 лева с ДДС, за
която е била издадена фактура № 0000001129110.07.2023 г., както и
3
твърдението, че сумата е формирана на база изготвената КСС, представена с
исковата молба. Намира, че претендираната от ищеца сума не е реално
дължима, тъй като включва допълнителни видове СМР, за извършването на
които няма данни да са били договарени и възложени за изпълнение. Оспорва
КСС, представена с исковата молба.
Оспорва твърдението на ищеца, че е било постигнато съгласие за
начисляване на ДДС върху стойността на извършените СМР, като заявява, че
всички цени на труд и количество за извършени работи са били договорени
без ДДС, поради което и авансовото плащане в размер на 2000 лева, е било без
начислен ДДС. Оспорва ответникът да е обещавал плащане на сумата от 4170
лв. без ДДС, тъй като същата е недължима. Заявява, че ищецът е отказал да
приеме предложената му от ответника сума в размер на 2510 лева без ДДС.
Изразява готовност за доброволно разрешаване на възникналия правен спор.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК, като в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК №2720/23.05.2024 г. по ч.гр.д. №6152/2024 г., по описа на РС – Варна, за
заплащане на следните суми: 4170 лева, представляваща главница – дължима
сума по неформален договор за изработка – извършване на СМР в плувен
басейн, находящ се в недвижим имот в гр. ******, вземането по който е
обективирано във фактура №*****., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението; 489,66 лева – лихва за забава, начислена за
периода от 11.07.2023 г. до 20.05.2024 г., както и сторените разноски в
заповедното произоводство.
Заповедта е връчена на ответника, който в законоустановения срок от
съобщаването депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.414 ГПК. На заявителя е указана възможността да предяви иск
за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който в
изпълнение разпореждането на заповедния съд, представя искова молба за
установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
4
От приобщения по делото договор №**** и приложение №1 към същия,
се установява, че между „****, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ИН по ДДС BG*****, е сключен договор, по силата на
който възложителят „****, възлага на изпълнителя „****“ ЕООД, да изпълни
строителни работи по видове и количества, съгласно Приложение №1.
Уговорено е, че договорът влиза в сила след получаване на първото авансово
плащане. Същото е в размер на 7064 лева без ДДС и се дължи в тридневен
срок от подписване на договора. Съгласно чл.3.1 от договора, строителните
работи по Приложение №1 следва да бъдат изпълнени в рамките на 10
календарни дни – от 19.06.2023 г. до 28.06.2023 г. Предвидено е, че
приемането на изпълнените СМР ще се извърши с приемо-предавателен
протокол, подписан от страните по договора, като в срок от 2 календарни дни
от приемането, изпълнителят издава данъчна фактура. Съгласно Приложение
№1 към договор №****, СМР касаят обект – плувен басейн в имот – хотел
„***“, находящ се в гр. ****, ул. „***“. Общата цена на договора е 19588 лева
без ДДС.
По делото е представена количествено-стойностна сметка /КСС/,
изготвена от ищеца, с ивеститор А. Д. /управител на ответното дружество/, за
обект „Басейн „***“. В същата са включени СМР за направа на басейн, както
и допълнителни СМР. В първите СМР са включени следните дейности: ръчно
оформяне изкоп; доставка и полагане фолио; армировка дъно басейн; бетон
дъно басейн; направа зидария бетонни блокчета 20/40/20; армировка зидария
блокчета; бетон замонолитване блокчета; направа плоча около басейн;
залепване борд басейн. Същите са на обща стойност 4380 лева.
Допълнителните СМР, съгласно КСС, са: изкоп канал за комуникаци и
фундамент; бетон фундамент; обратно засипване басейн, насипване на дъно с
фракция; допълнителна армировка и транспорт плочи борд и са на стойност
1095 лева. Съгласно посоченото в КСС, общата стойност на извършеното е
5475 лева, от която авансово е заплатена сумата от 2000 лева, поради което е
дължим е остатък в размер на 3475 лева. В КСС е посочено, че същата е
подписана от управителя на ищеца.
Приобщена е фактура №*****., издадена от „***“ ЕООД, с получател
„****“ ЕООД, за сумата от 4170 лв. с вкл. ДДС /3475 лв. без ДДС/, с
основание „Извършени СМР“. Фактурата е получена от ответника –
5
обстоятелство, което не се оспорва от последния.
Видно от нотариална покана на нотариус И. О., рег.№*** НК, връчена на
ответника, на дата 11.04.2024 г., по реда на чл.47 вр. чл.50, ал.4 ГПК, ищецът
определя на „****“ ЕООД, десетдневен срок, в течение на който да заплати
дължимата сума по фактура №*****., в общ размер на 4170 лева. В поканата
се сочи, че „****“ ЕООД е възложил на „***“ ЕООД, изграждането на плувен
басейн в обект – хотел „***“, гр. ****, като възложеното е било изпълнено в
периода м.юни – м.юли 2023 г. Поради това, че не е бил уговарян падеж,
сумата по фактурата се дължи на датата, на издаване на счетоводния
документ. Посочено е, че въпреки обещанията на ответника, задължението не
е погасено.
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените от тях свидетели.
В показанията си свидетелят на ищеца - К. Г. К., заявява, че за периода от
2019 г. до 2024 г. е работил във „****, като е изпълнявал трудови задължения,
свързани с поддръжката на хотел, който се намира на ул. „***“, гр. ****.
Познава управителите на ищцовото и ответното дружество. След като бил
изграден басейнът в хотела, не е виждал управителя на „****“ ЕООД. Не е бил
свидетел на пререкания между управителите на двете дружества, в т.ч., че
нещо е било направено, а не е било възложено, или че някой е имал някакви
задължения. Не знае между дружествата да е имало спор във връзка с басейна.
Сочи, че поръчката е била изпълнена през лятото на 2023 г. Свидетелят е
ангажиран с поддръжката на хотела и не е участвал в извършване на СМР.
Воденият от ответника свидетел - В. О. Х., заявява, че от около една
година работи в „****“ ЕООД, на длъжност продавач-консултант. Трудовите
задължения на свидетеля са свързани с комуникация с всички клиенти на
дружеството, с обработване на входяща и изходяща информация, изпълнява и
трудови задължения като продавач-консултант във физическия магазин. Св. Х.
е запозната с поръчката и с изпълнението на СМР, на плувен басейн, находящ
се в гр. ****, ул. „***“. Сочи, че при ответника е изградена система, в която се
въвежда, поддържа и съхранява информация за всички клиенти, като с
постъпване на работа, тя е била запозната с тази система. Видяла, че с ищеца
отношенията не били приключени, тъй като имало незавършена платежна
част. Сочи, че изпълнението е било завършено, но имало неуредени
6
финансови взаимоотношения. Договорът бил сключен с „****, като била
изготвена КСС от „****“ ЕООД. Стойността на тази поръчка, по КСС била
4500 лв., като било извършено авансово плащане в размер на около 200 лв.
Налице е дължим остатък, но причината за неуредените отношения било
искането на ищеца да му бъдат заплатени допълнителни дейности, чието
изпълнение не му е било възлагано. Сочи, че практиката на ответника е при
евентуална необходимост от допълнителни работи, уговорката следва да се
направи с главния възложител. Твърди, че на ищеца е било предлагано
заплащане на дължимия остатък, но „****“ ЕООД не са приели плащане на
предложената им сума. Не може да посочи дали е виждала издадена фактура
от „****“ ЕООД, която да е била приета за плащане. Заявява, че ответникът
има готовност да заплати дължимата сума по първата КСС, но не и по КСС с
включени допълнителни дейности.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.286
ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими,
поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. По
предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало
между страните по делото облигационно правоотношение, по силата на което
ответникът да е поел задължението да заплати претендираната от ищеца сума,
за изпълнението, от страна на последния, на възложени му от ответника точно
определени дейности; размер на уговорената сума и настъпване на
изискуемост на задължението, както и неизпълнение на това задължение, от
страна на ответника. Липсата, на която и да е от посочените предпоставки
води до неоснователност на предявения иск. При въведени възражения против
вземането, от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и
докаже същите, в т.ч., че е заплатил претендираната сума или че са налице
други обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащане. В
7
тежест на ответника е да докаже, че е предложил на ищеца да му заплати
сумата от 2510 лева, а последният е отказал получаване на сумата.
Разпоредбата на чл.258 ЗЗД дава легална дефиниция на договора за
изработка. Съгласно посочения законов текст, това е съглашение, с което
едната страна – изпълнител се задължава да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Съществените условия на договора обхващат неговия предмет,
възнаграждение и изпълнение на поръчаното. Следователно, доказването на
твърдяната договорна връзка означава установяване на съвпадащи
волеизявления на страните досежно елементите от същественото
съдържание.
Страните не спорят, че се намират в облигационна връзка, въз основа на
сключен между тях неформален договор за изработка, в изпълнение на който
ищецът е следвало да извърши СМР на обект – хотел „***“, гр. ****,
представляващи част от дейностите, които ответното дружество, като
изпълнител, се е задължило да осъществи по договор /за изработка/ №025 от
08.06.2025 г., сключен с възложителя „****.
Ответникът оспорва твърдението, че на обекта са били извършени
допълнителни дейности, но не оспорва, че е приел и осчетоводил процесната
фактура №*****. Не се твърди, че в периода от получаване на счетоводния
документ, до връчване на заповедта за изпълнение, респективно на преписа от
исковата молба, ответникът, като получател на фактурата да е оспорил
начислената с нея сума.
Ответникът – възложител по договора за изработка е приел извършената
работа. Макар между страните да не е подписан приемо-предавателен
протокол, това обстоятелство се установява от факта, че след извършване на
монтажа, ответникът не е възразил срещу извършеното, като в противния
смисъл нито се събраха доказателства, нито се въведоха възражения.
Задължение на възложителя е да приеме извършената работа, като при
приемането , той трябва да я прегледа и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да
се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
Ответникът представя КСС, за която твърди, че е окончателната и
възнаграждението на изпълнителя следва да се заплати при съобразяване на
8
включените в същата суми за отделните СМР. Посочената КСС е изпратена от
ищеца на ответника, на дата 13.06.2023 г., като същата е изготвена
непосредствено след подписване на договор №**** /тук следва да се посочи,
че в договора е вписана дата на сключването му – 12.06.2023 г./. В „първата“
КСС, в частта „Направа на басейн“, са включени дейности по десет позиции, а
в представената от ищеца КСС, в същата част са включени 9 позиции,
респективно, ответникът признава извършването на дейността „направа
облицовка басейн със стиропор“, която не е включена във „втората“ КСС.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа, поради което при приемане на работата,
всички суми за извършените СМР са дължими.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
получил издадената от ищеца фактура, респективно бил е наясно как е
формирана начислената с нея сума. В случай, че е имал възражения за
несъответствие между действително извършеното на обекта и стойността на
СМР, които изпълнителят твърди, че е осъществил, то той е имал
възможността да заяви своите възражения. Доказателства за отправени
възражения по извършеното не се събраха по делото. При приемането на
работата възложителят е имал правото и възможността да направи всичките
си възражения за неправилно изпълнение на договорената работа, тъй като в
противен случай тя се счита за приета. В случай, че бе установено отклонение
от поръчката или ако изпълнената работа е с недостатъци, или ако се твърди,
че не са извършени дейностите, за които е издадена фактурата, той е имал
възможността да иска поправянето на работата без заплащане, заплащане на
разходите, необходими за поправката или намаляване на възнаграждението, с
оглед привеждането му в съответствие с действително извършеното. Както се
установи от показанията на св. Кънчев, управителят на ответното дружество е
посетил обекта в гр. ****, като не заявил каквито и да е претенции по
отношение на извършеното. Доколкото липсват категорични данни за
направени възражения от страна на възложителя, в срока по чл.265, ал.3 ЗЗД,
то към датата на депозиране на писмения отговор на исковата молба, тези
права са погасени. Работата се счита за приета, респективно дължи се
заплащане на възнаграждение за същата.
Ответникът признава, че по КСС от 13.06.2023 г., за сумата от 4510 лева
9
/5412 лв. с ДДС/, от която е заплатил аванс в размер на 2000 лева, като не
оспорва, че дължи неплатения остатък. Независимо от горното, след приемане
на извършените СМР, възложителят не е заплатил дължимата сума.
Въведеното възражение, че плащането не може да бъде извършено
единствено поради отказ на изпълнителя да приеме сумата, е неоснователно,
доколкото по делото нито се твърди, нито се представят доказателства, че
ищецът е върнал на ответника платена сума, както и че изобщо е било
извършено плащане на сума, различна от аванса в размер на 2000 лева.
Съдът не споделя възражението на ответника, че уговорените суми по
неформалния договор за изработка са без начислен ДДС. Фактът, че в
кореспонденцията между страните, сумите са без включен ДДС, не означава,
че при издаване на счетоводните документи този данък не се начислява.
Видно от договор №**** и Приложение №1 към същия, всички вписани суми
са без вкл. ДДС, а в договора изрично е посочено, че възложителят „**** е
регистриран по ДДС, респективно при приемане на възложената работа, върху
дължимото възнаграждение се дължи и ДДС. Във фактура №*****. е посочен
и ИН по ДДС на ответника „****“ ЕООД – BG****.
При горните доводи, съдът намира, че ответникът дължи сумата, за
която е издадена фактура №*****. - 4170 лева с вкл. ДДС, в пълен размер. С
оглед установената основателност на главния иск, доказан по своето
основание е и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава. Доколкото не
уговорен падеж за плащане, следва да се приложи правилото на чл.303а, ал.3,
изр. първо ТЗ – 14 дни след получаване на фактурата, поради което лихва за
забава се дължи за периода от 24.07.2023 г. до 20.05.2024 г. Изчислена, на
основание чл.162 ГПК, с онлайн лихвен калкулатор, дължимата лихва е в
размер на 469,91 лева. За разликата над този размер до претендираните 489,66
лева, както и за периода от 11.07.2023 г. до 23.07.2023г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от
исковете, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ
размер на 770,33 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №*** от 18.06.2014 г. по т.д. №*** г. на ОСГТК,
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
10
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
590,68 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в полза на ответника, се следват сторените разноски по делото само
в заповедното производство, в размер на 0,85 лв. За исковото производство не
се присъждат разноски, доколкото не се представя доказателство за
извършването на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д*****,
ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, ул. „****, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №2720/23.05.2024 г. по ч.гр.д.
№6152/2024 г. описа на ВРС, а именно: сумата от 4170 лева, представляваща
главница – дължима сума по неформален договор за изработка – извършване
на СМР в плувен басейн, находящ се в недвижим имот в гр. ******, вземането
по който е обективирано във фактура №*****., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 469,91 лева
лева – лихва за забава, начислена за периода от 24.07.2023 г. до 20.05.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава, за разликата над 469,91 лева до
претендираните 489,66 лева и за периода от 11.07.2023 г. до 23.07.2023 г.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Д*****, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, сумата от 770,33
лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
производство, както и сумата от 590,68 лева - разноски по ч. гр. дело №
6152/2024 г. по описа на ВРС.
11
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, ул. „****, ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д***** „***“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, сумата от 0,85 лева,
представляваща разноските сторени от ответника по ч. гр. дело № 6152/2024 г.
по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12