№ 22904
гр. София, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110131137 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ищцата М. С. И. твърди, че между страните е сключен договор за кредит „Бяла карта“
на 16.12.2021 г., заедно с Приложение № 1 към него, Рамков договор за издаване и
предоставяне на платежна карта Бяла карта и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити. Сочи, че съгласно сключения
договор, ответникът се е задължил да предостави на ищцата револвиращ кредит в
максимален размер 1200 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал
чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят имал право по всяко
време да усвоява суми по главницата до максималния размер на кредитния лимит, като се
задължил да заплаща текущото си задължение до всяко второ число на текущия месец.
Твърди, че договорът е сключен за неопределен срок при ГЛП 43,2 %, като върху усвоения
размер на кредита, дължимият дневен лихвен процент възлизал на 0,12 %, а лихвата се
изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването се
приемало, че календарният месец е с продължителност 30 дни. Твърди, че ГПР по договора е
45,9 %. Излага, че съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, в срок от пет дни, считано от дата на
активиране на предоставения платежен инструмент, кредитополучателят следва да
предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция или едно физическо лице -
Поръчител, които да отговарят на изискванията, посочени в договора, като при
непредоставяне на такова, съгласно чл. 20 от договора, била дължима неустойка в размер на
10 % от усвоената и непогасена главница. Излага, че неустойката се начислявала на шесто
число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение. Оспорва
договора за кредит като нищожен при твърдения, че посоченият в договора ГПР е
неправилен, т.к. не включва дължимата неустойка. Аргументира подробно, че на практика
изискванията за предоставяне на обезпечение са били неизпълними. Твърди, че не е ясно как
е формиран ГПР, както и какво включва. Счита, че неустойка също трябва да бъде включена
в ГПР. Поддържа, че посочването на грешен размер на ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика. Подробно излага, че неустойката излиза извън присъщите функции,
както и че накърнява добрите нрави.
1
С оглед изложеното ищецът прави искане за прогласяване нищожността на Договор за
кредит „Бяла карта“, сключен на 16.12.2021 г., поради противоречие със закона. Претендира
разноски.
Ответникът „АФ“ АД излага, че финансовият продукт „Бяла карта“ е револвиращ
кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
платежен инструмент – кредитна карта. Сочи, че веднъж сключили договора,
кредитополучателите сами решават кога и как да усвояват суми, респ. излага, че ако през
даден месец не е усвоена сума, кредитополучателят не дължи нищо. Не оспорва, че между
страните е сключен договор, по силата на който е предоставил на ищцата револвиращ
кредит с максимален размер от 1 200 лв., но твърди, че кредитният лимит е увеличаван
неколкократно до сумата от 2 500 лв. Подробно аргументира, че договорът е сключен при
спазване на нормативните изисквания. Развива съображения в насока, че неустойката и
възнаградителната лихва не накърняват добрите нрави. Твърди, че начислената лихва по
договора е в общ размер на 1 683,19 лв., а усвоените от ищцата суми – 14 000 лв. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Не се противопоставя делото да бъде
гледано в о.с.з. без присъствието на представител на дружеството. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Счита, че по
отношение на ищеца не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна
помощ по смисъла на чл. 38 ЗАдв.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е приет Договор за кредит „Бяла карта“ от 16.12.2021 г. (между „АФ“ –
кредитодател и М. С. И. – кредитополучател). Видът на кредита е револвиращ, под формата
на разрешен кредитен лимит, усвояван чрез платежна карта. Максималният размер на
лимита първоначално е 1 200 лв., срокът на договора е неопределен, както и основните
финансови параметри на кредита – договорен фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 43,2
% и посочен годишен процент на разходите (ГПР) 45,9 %. Документът съдържа и уредба на
начина на формиране на „текущо задължение“ и „общо задължение“ (включително
главница, договорна лихва, неустойки, разходи за събиране, законна лихва за забава и др.),
падежни правила (плащане до определена дата) и поредност на погасяване при частични
плащания. От съдържанието на договора за потребителски кредит „Бяла карта“ се
установява, че след сключването му и след активиране на предоставената платежна карта
кредитополучателят е поел допълнително договорно задължение в срок до пет дни да
предостави обезпечение на кредита. Договорът предвижда две алтернативни, но еднакво
тежки форми на обезпечение – предоставяне на банкова гаранция с бенефициер
кредитодателя за сума в размер на 1 829,16 лв. със срок на валидност две години, подлежаща
на подновяване при неприключване на договора или при увеличение на кредитния лимит,
или предоставяне на поръчител – физическо лице, което трябва кумулативно да отговаря на
редица изисквания: минимална възраст, доказан брутен доход не по-нисък от 1 500 лв.,
безсрочен трудов договор с минимум шестмесечен стаж, липса на задължения или
поръчителства към същия кредитор, липса на негативна кредитна история и да не е член на
домакинството на кредитополучателя. При непредоставяне на което и да е от тези
обезпечения в предвидения кратък срок, договорът предвижда автоматично начисляване на
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която се включва в
текущото задължение и се начислява ежемесечно, считано от шесто число на месеца, до
момента на действително предоставяне на обезпечение, без да е предвиден краен предел
или ограничение на това начисляване.
По делото е прието и Приложение № 1 към договора – „Рамков договор за издаване и
предоставяне на платежна карта Бяла карта“ (с КИД/КПД 973606 от 16.12.2021 г.),
включително Общи условия и Тарифа. В тези документи се съдържа правната рамка на
платежния инструмент, чрез който кредитът се усвоява – издаване и предоставяне на
картата, идентификация на картодържателя, правила за активиране/ползване, комуникация
чрез интернет профил/личен акаунт, месечни извлечения, СМС уведомления за транзакции,
както и техническите способи за авторизация на операции (ПИН/кодове/мобилно
2
приложение и др.). В частта „Тарифа“ са посочени такси и комисиони, свързани с
използването на картата (напр. такси за теглене в определени хипотези, такса при
неоснователно оспорване и др.), дневни/седмични лимити и др.
Приет като писмено доказателство е и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ). От формуляра се
установява изпълнение на преддоговорното информационно задължение на кредитора –
предоставяне на потребителя на стандартизирана информация за кредитора, вида на
кредита, общия размер (лимит), начините на усвояване, срока на договора, начина на
формиране на текущото задължение, лихвения процент, ГПР и посочените допускания при
изчислението му, както и примерни сценарии на оскъпяване при различно поведение на
потребителя (включително сценарии при непредоставяне на обезпечение и при начисляване
на неустойка и/или разходи за събиране). Формулярът съдържа и данни за изискваните
обезпечения (банкова гаранция или поръчител с конкретни изисквания), права на отказ,
правила за предсрочно погасяване и др.
По делото са приети и справки на ответника от неговата информационна система за
извършени плащания и постъпления на суми по сключения договор.
От правна страна съдът намира следното:
Подадената искова молба е редовна. Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество е и основателен.
По делото е обявено за безспорно, че между страните е сключен договор за кредит
„Бяла карта“ на 16.12.2021 г. със соченото от ищеца съдържание, в това число и че част от
съдържанието на договора е клауза предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, която не е включена в размера на ГПР.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че процесният договор
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и спрямо него
намират приложение императивните изисквания на Закона за потребителския кредит,
целящи осигуряване на пълна прозрачност относно реалната цена на кредита и защита на
икономически по-слабата страна. В конкретния случай, макар в договора формално да е
посочен годишен процент на разходите, от съдържанието му се установява, че след
сключването му и след активиране на платежния инструмент кредитополучателят е обвързан
с допълнително задължение в изключително кратък срок да предостави обезпечение при
условия, които по своята същност са обективно затруднени за изпълнение, като при
непредоставянето му договорът предвижда автоматично, периодично и неограничено във
времето начисляване на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница.
Тази неустойка, предвид начина на уговарянето , не изпълнява присъщите
обезпечителна и обезщетителна функции, а представлява сигурно и предвидимо оскъпяване
на кредита, което по икономическата си същност съставлява допълнителен разход за
потребителя и следва да бъде отчетено при формиране на годишния процент на разходите.
Невключването на този разход в ГПР води до несъответствие между декларирания и
действителния годишен процент на разходите, като по този начин на потребителя е
предоставена непълна и подвеждаща информация относно реалната цена на кредита и той е
поставен в невъзможност да прецени действителните икономически последици от договора
и да направи информиран избор, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Тъй като годишният процент на разходите е съществен елемент на договора за
потребителски кредит, липсата на коректно определен такъв обуславя недействителност на
договора в неговата цялост по силата на чл. 22 ЗПК, като в случая не може да се приеме
частична нищожност, доколкото порокът засяга основния ценови параметър на договора.
Наред с това, уговарянето на неустойка с описаното съдържание и последици води и до
накърняване на принципите на добросъвестност и справедливост, като прехвърля върху
потребителя риска от кредитоспособността и заобикаля защитните механизми на закона,
поради което договорът противоречи както на императивни правни норми, така и на добрите
нрави, което налага прогласяването му за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка
3
с чл. 22 ЗПК.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен поради което Договор за
кредит „Бяла карта“, сключен на дата 16.12.2021 г. следва да бъде обявен за недействителен
поради противоречието му със закона.
При този изход на делото право на разноски има ищцовата страна.
Ищцата претендира присъждане на 50 лв. – държавна такса и 640 лв. – адвокатско
възнаграждение за чието заплащане е представено като доказателство Договор за правна
помощ и съдействие от 03.04.2025 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 640 лв. Като доказателство за неговото плащане е представена Разписка №
02000025251256686/04.04.2025 г. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно, предвид което редуцира
размера му до 300 лв., поради следните съображения: по делото е подадена искова молба и
доказателства за сключването на договора. Проведено е едно съдебно заседание, в рамките
на което се е явил процесуалният представител на ищцата. Не са събирани доказателства
различни от представените с исковата молба. Делото не е с фактическа и правна сложност.
Поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сума в размер на 350 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. С. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул.
„ЯС“ ет. 5, ап. 20, срещу „АФ“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „ИВ“, ул. „Б“ № 1, бл. 9, ет. 2 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“ от
16.12.2021 г.
ОСЪЖДА „АФ“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „ИВ“, ул. „Б“ № 1, бл. 9, ет. 2 да заплати на М. С. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, бул. „ЯС“ ет. 5, ап. 20 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 350 лв. /50 лв.
– държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение/ - съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4