Решение по дело №805/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 716
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20217050700805
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………

 

гр. Варна, ………….2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

         

                                                           Председател: Стоян Колев

 

при секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдията Стоян Колев адм. дело № 805 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Предмет на делото е предявен от „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от П.Д.П., чрез адв. Ж. иск против Агенция „Митници“ с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. АПК с цена от 360,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 2770/2019г. по описа на ВРС, направени във връзка с оспорване на НП № 381/2018/2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът налага твърдения за претърпени от него имуществени вреди в размер на 360,00 лв., произтичащи от изплатено адвокатско възнаграждение, във връзка с проведено съдебно производство по оспорване на издаденото наказателно постановление № 381/2018/2019г, но отменено изцяло с решение по НАХД № 2770/2019г. на ВРС, оставено в сила с решение по к.адм.д. № 2890/2019г. по описа на Адм.съд-Варна. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 360,00 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответната страна – Агенция „Митници“, не изразява становище по предявеният иск.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото НАХД № 2770/2019 г. по описа на ВРС се установява, че с решение № 1743/30.09.2019 г. е отменено наказателно постановление № 381/2018/2019 г., издадено от Заместник-Директор на Териториална Дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД е наложена имуществена санкция  в размер на 742,17 лева, представляваща 100 % от размера на избегнати публични държавни вземания, на основание чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ. С решение № 2503/19.12.19г. по адм.д. №2890/19г. на адм. Съд - Варна е оставено в сила решение №1743/30.09.2019г. по НАХД № 2770/2019г. на РС-Варна.

От представеното по НАХД № 2770/2019г. по описа на ВРС пълномощно се установява, че дружеството е упълномощило адв. Ж. да изготви и подаде жалба против  НП № 381/2018/2019 г., както и да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции, а от представеният договор за правна защита и съдействие се установява, че предмет на договора е изготвяне и подаване на жалба против НП № 381/2018/2019 г., както и процесуално представителство пред компетентния РС и че договореното адвокатско възнаграждение е 360,00 лв. с ДДС, дължимо след издаване на фактура. От фактура № 543/03.06.19г. се установява, че издадена от адв. Ж. на дружеството за 360,00 лв. с ДДС и предмет- изготвяне на жалба, завеждане и водене на дело срещу НП № 381/2018/2019г., а от представеното б.б. от 04.06.19г. (л. 19 от адм.д. № 1591/2020 г. на АС-Варна), се установява, че дружеството е заплатило на адв. Ж. по фактура № 543/03.06.19г. възнаграждение от 360 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1  ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно: 1). Установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице; 2). Настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и 3). Причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Това означава, че вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл. 203 ал. 1 АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.

Безспорно по делото е, че издаденото от Заместник-Директор на Териториална Дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, наказателно постановление № 381/2018/2019 г., е отменено с влязло в сила на 19.12.19г. решение № 1743/30.09.2019г. по НАХД № 2770/2019г. на РС-Варна /оставено в сила с решение № 2503/19.12.19г. по адм.д. №2890/19г. на Адм. съд-Варна/, като това обстоятелство по категоричен начин се установява и от писмените доказателства по делото.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В конкретния случай наказателното постановление е издадено от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен незаконосъобразен административен акт /издадено наказателно постановление/.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Съгласно Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. по т.д. №2/2016г. на ВАС при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД №2770/2019г. на РС-Варна, видно от представените по същото договор за правна защита и съдействие, фактура и доказателство за банков превод. Договореното и заплатено възнаграждение от ищеца - жалбоподател в производството пред ВРС е в размер на 360,00 лв. с ДДС. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая е договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при обжалване на издаденото НП пред ВРС, съответно за представителство пред Адм.съд-Варна, като същото е съобразено с фактическа сложност на делото и е в установения в наредбата минимален размер, като съгласно §2а от ДР на наредбата е начислен и дължимият данък върху добавената стойност, който се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, съгласно ТР №1/17г.

Налице са и трите предпоставки на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 25 лв. - ДТ и 360лв. - адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от П.Д.П. сумата от 360,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено НП № 381/2018/2019г. от 15.05.2019 г. на Заместник-Директор на Териториална Дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 17.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от П.Д.П. направените по делото разноски в размер на 385,00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: