№ 28
гр. Харманли, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200600 по описа за 2024 година
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Образувано е по жалба на „Емилиано – 91“ ЕООД, с ЕИК 2*** със законен
представител А.Р.К. със седалище и адрес на управление: 4900 област Смолян община
Мадан гр. Мадан ул. **** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата № **********, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 2500,00 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, както и
заплащането на съответната такса в размер на 167,00 лева на основание чл. 10б, ал. 5
от Закона за пътищата.
Срещу издадения електронен фиш в законоустановения срок е постъпила
жалба от „Емилиано – 91“ ЕООД, с ЕИК 2*** със законен представител А.Р.К. със
седалище и адрес на управление: 4900 гр. Мадан ***, редовно упълномощена, с която
моли съда да се отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен,
необоснован и постановен при съществени процесуални нарушения.
В нея жалбоподателят сочи, че атакуваният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните норми,
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в разрез
с целта на закона. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваният ЕФ като
неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено
становище с вх. peг. № 1077 от 04.02.2025г.
1
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани,
се представляват от юрисконсулт Т. Д.. В хода на съдебните прения се пледира за
потвърждаване на оспорения електронен фиш. Счита, че същият е издаден при
спазване на материалния и процесуалния закон. Представени са подробни писмени
бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 04.09.2021г„ в 05:10 часа е установено нарушение №
CC01D52136635198E053011F160A6B31., с ППС ВЛЕКАЧ ДАФ *** регистрационен
номер СМ0481АТ, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, в община Харманли, за движение по път
А-4 км 62+476, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10162, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път А-4 км 62+476.
Собственик, на когото е регистрирано ППС е „Емилиано – 91“ ЕООД, с ЕИК
2***със законен представител А.Р.К. със седалище и адрес на управление: 4900 област
Смолян община Мадан гр. Мадан ул. ****. За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2
от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с
чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на „Емилиано – 91“ ЕООД се
налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. Независимо от налагането на това
административно наказание, „Емилиано – 91“ ЕООД дължи и заплащане на
съответната такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на
притежаваното от „Емилиано – 91“ ЕООД пътно превозно средство в размер на 167.00
лв. За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение е посочено –
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно
подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от
разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен неин анализ не се налага.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
видно от датата на депозирането й, от надлежно легитимирано за това действие лице
2
(срещу, което е издаден атакувания ЕФ) при наличие на правен интерес от обжалване
и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд- Харманли. Ето защо същата има
суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш. Жалбата е
подадена по пощата на 19.11.2024г. Следва да се отбележи, че електронният фиш е
връчен 06.11.2024г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 189ж, ал. 5 от
ЗДвП, от надлежно процесуално легитимирана страна - наказаното лице. Жалбата
съдържа всички законоизискуеми реквизити.
По приложението на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314
НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган,
в предвидената от закона писмена форма.
От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя
изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно
превозно средство – ППС влекач ДАФ *** регистрационен номер СМ0481АТ, с
технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, е преминало в община Харманли, за движение по
път А-4 км 62+476, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа и е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 10161,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,
ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-4 км 62+476. От статичните
изображения е видно, че ППС е с този регистрационен номер и при засичането му
безспорно се установява, че не е било в състав, като от статичното изображение е
видно, че ППС-то е с 2 оси. Докладът и статичните изображения на основание чл.
167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата.
По делото, от страна на административно наказващия орган са представени и
са приобщени като доказателства: Разпечатки от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а ал.3 от ЗДвП - 2 бр., снимков материал -2бр., Утвърден
Образец на ел. фиш и пълномощни - заверени като препис ксерокопия; писмо от
доставчика на услуги на жалбоподателя; становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ НТУ; справка-извлечение от
Информационната система по чл.167а ал.4 от ЗДвП.
3
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че разгледаната по същество жалба е
основателна.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен
фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението/21.01.2021 г.) е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се
прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3
от ЗДвП. В тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен
фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да
предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН,
а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на чл.
189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен
фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателна
отговорност на едно лице.
Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също
не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната
система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на
актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а,
ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2, във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш
за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се
4
конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш
за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
Видно от изложеното, към момента на нарушението не се установява
законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че електронен фиш
може да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Към настоящия момент е налице допълнение в разпоредбата на чл. 189ж, ал.
1, изр. първо от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с което изрично е предвидено, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
По изложените съображения настоящия състав на съда счита
незаконосъобразно на жалбоподателя е издаден електронен фиш, които подлежи на
отмяна. В случая приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на
акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно
постановление при наличието на предпоставките за това. Допуснатото процесуално
нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за
нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42 т.8 и чл. 44 ал.1 от Закон за
административните нарушения и наказания и да представи доказателства в своя
защита.
Съдът намира, че от момента на издаването му, до момента на подаване на
жалбата срещу него е изтекъл на основание чл.80 ал.1 т.5 вр. чл.81 ал.3 НК, приложим
на основание чл.11 ЗАНН тригодишен погасителен давностен срок за наказателно
преследване. Така същият от датата на нарушението 04.09.2021година, която съвпада с
датата на издаване на ЕФ, е изтекъл тригодишен давностен срок по смисъла на чл.80
ал.1 т.5 от НК към 06.11.2024г. От страна на административният орган не са
предприети надлежни действия, с които течащият давностен срок да е бил прекъснат с
надлежни действия за наказателно преследване на нарушителя съобразно
изискванията на чл.81 ал.2 от НК, поради което не следва да се прилага хипотезата за
абсолютна давност за погасяване на наказателното преследване, посочена в
разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК.
От материална страна жалбоподателят е извършил описаното нарушение на
чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Субект на задължението по
нормата поначало се явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан
ползвател в свидетелството за регистрация, каквато не е настоящата хипотеза,
доколкото жалбоподателят се явява именно собственик на пътното превозно средство.
Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС в
обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. В случая липсват по
делото доказателства за заплатена каквато и да е такса за преминаването на ППС.
Следва да бъде посочено, че не е спазен принципа за пропорционалност,
като това е въпрос по приложението на материалния закон, като в тази връзка
5
настоящият състав на съда съобрази Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-
61/2023г.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното
право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една
мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане
на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко
ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели
(в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на
санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е
подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е
несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в
Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид
вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за
определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.
С оглед изложеното и при съобразяване на обстоятелството наложеното
наказание противоречи ли с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, следва да се има предвид и дело С-
61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение
№113/31.01.2023г. по КАНД№997/2022г. на Административен съд – Хасково. В
Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване
за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба
или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази
система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б
от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „глоба“ във фиксиран размер от
2500,00лв., противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността. Съдът
намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран
размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и
дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с
правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, съгласно която норма, държавите-членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушение на
националните разпоредби, предприети по настоящата директива. Те предприемат
всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални
разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл.144 от
АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното
тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г.
на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Харманли електронен фиш е
6
издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси
от ППС за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на
наложената санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на
съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на
възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при
съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или
други обстоятелства от техническо естество.
Неоснователни са доводите на въззивния жалбоподател, за прилагане на
принципа за пропорционалност и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН да намали
наложената санкция, като определи такъв размер който е едновременно
пропорционален, ефективен и възпиращ. В тази връзка в т.50 от Решението от
21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., Съдът на Европейския съюз е посочил, че по-
специално при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид
разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата
пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на
задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от
изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил
предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е
изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие. Т.е. само по
себе си законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена
санкция изключва възможността такава преценка да бъде извършвана от съда.
Решенията на СЕС са задължителни за националните съдилища,
разглеждащи идентични казуси, с казуса, по който е постановено решението на СЕС за
тълкуване нормите на Европейското право. В случая е налице идентичност на
спорното правоотношение, по което е постановено цитираното решение на СЕС, със
настоящия спор.
От всичко изложено следва, че налагането на имуществена санкция във
фиксиран размер от 2500 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в
противоречие с принципа за съразмерност, а противоречието с принципа за
съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ.
Ето защо въззивната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е
незаконосъобразен, и следва да бъде отменен само на това основание, без да бъдат
коментирани другите наведени във въззивната жалба доводи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на сторените пред настоящата
съдебна инстанция разноски е частично основателно. В тази връзка следва да се има
предвид, че то е заявено своевременно и се явява доказано от представените договор
за правна помощ и съдействие от 31.01.2025 г., платено в брой. Възражение на
въззиваемата страна за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като същото е в
размер определен на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 36 ЗА, във вр. с чл.
18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и същото е в минимален размер 550 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за
административните нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от
електронната система за събиране на пътните такси по чл.10 ал.1 от ЗДвП, №
********** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който за извършеното нарушение по чл. 102 ал.2 от Закон
за движение по пътищата и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на
„Емилиано – 91“ ЕООД, с ЕИК 2*** със законен представител А.Р.К. със седалище и
адрес на управление: 4900 област Смолян община Мадан гр. Мадан ул. **** е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.00лв., както и съответна такса по
чл.10б ал.5 от Закон по пътищата, съобразно категорията на притежаваното от
дружеството пътно превозно средство в размер на 167,00 лв.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на
«Емилиано – 91“ ЕООД, с ЕИК 2*** със законен представител А.Р.К. със седалище и
адрес на управление: 4900 област Смолян община Мадан гр. Мадан ул. **** сумата от
550,00 лева, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за произнасянето му пред Административен съд Хасково, по реда на
Глава XII от Административно процесуален кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8