№ 169
гр. Свиленград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200926 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-1253-001166 от
20.09.2021 година на Началник Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР
- Хасково, с което на Ж. Д. С. с ЕГН ********** от град ************, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област
Хасково, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 400 лв.
Жалбоподателят Ж. Д. С. чрез процесуалния си представител – адвокат
А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен – постановен при съществено нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон, не бил извършил
нарушението, липсвали субективният и обективният елементи от състава на
нарушението, фактическата обстановка била неясна, непълна и невярна и
наложеното наказание било несправедливо. Претендират се разноски по
1
делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С., не се явява. За
него се явява адвокат А.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй
като липсвал субективният елемент от състава на нарушението, което можело
да се извърши само при форма на вина пряк умисъл, деянието представлявало
маловажен случай и било малозначително, както и поради допуснати
процесуални нарушения – мястото на нарушението било некоректно изписано
и водело до неяснота и в текста на Акта било налице ръкописно дописване,
като било неясно е кой е извършено и в кой момент. Представен е Списък на
разноските.
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 30.05.2021 година около обед свидетелят Т. Р. Т. и колегата му М. М.
Н. (към онзи момент служители в Група „Контрол на пътното движение по
главни пътища и автомагистрали” („КПДГПАМ”) при ОДМВР – Хасково),
при изпълнение на служебните си задължения се намират на автомагистрала
(АМ) № А - 4 (АМ „Марица”), при км. 94 + 143, находящ се на територията на
община Свиленград, област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП
„Капитан Андреево”, в посока към град София, респ. Харманли, където при
изпълнение на служебните си задължения спират за проверка моторно
превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 280 с
държавен регистрационен номер СТ 00 01 СМ, цвят зелен металик –
2
собственост на Старозагорската епархия (видно от Справка в системата АИС-
КАТ), управляван от жалбоподателя Ж.С. и с пътник свидетеля К.Д. Г.; при
която полицейските служители констатират липсата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за текущата 2021 година, респ. към
датата на проверката, за процесния лек автомобил. Полицейските служители
установяват липсата на действително сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” след справка в системата на РСОД. Отрицателният
факт за отсъствието на Застрахователен договор, потвърждават в показанията
си разпитаните свидетели Т.Т. и Костадин Г.. В този смисъл е и служебно
извършената справка в общодостъпния и публичен интернет-сайт на
Гаранционния фонд.
Свидетелят Т. Р. Т. – Младши автоконтрольор, І степен в Група
„КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково, която длъжност е
идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по
Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), предвид констатираната липса на
задължителна застраховка на автомобилистите в кръга на службата си, на
посочената дата, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA и с №
112495. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си М.
М. Н.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС при неизпълнение
на задължението за сключване на валиден Договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя като
ползвател на МПС. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписва за нарушена.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Ж.С.,
който сочи, че няма възражения против констатациите, изложени в него.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР –
Хасково, издава процесното НП № 21-1253-001166 на дата 20.09.2021 година.
В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
3
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 638, ал. 3 от КЗ и налага на
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС и негов ползвател,
административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. НП е редовно връчено -
лично на жалбоподателя, на 10.11.2021 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в
Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на
връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката
към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по КЗ, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-260 от
05.12.2018 година на Директора на ОДМВР – Хасково, и вземайки предвид
факта, че Т. Р. Т. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, І степен в
Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково и предвид факта,
че Димо Христов Чобанов заема длъжността „Началник на Сектор „ПП” към
ОДМВР – Хасково” (, което обстоятелство е служебно известно на Съда), т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ – Директора на ОДМВР - Хасково по надлежния
ред с административен акт - Заповед.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като е управлявал МПС, във
връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За
това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно
от която има наложени наказания за нарушения на ЗДвП с влезли в сила НП и
Фишове, както и че не са му налагани принудителни административни мерки.
Видно от приложената Полица е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на процесната дата, валидна от 14.49 часа. В този смисъл е и
4
служебно извършената справка в общодостъпния и публичен интернет-сайт
на Гаранционния фонд.
По делото бе допуснат и разпитан в процесуалното качество на свидетел
лицето К.Д. Г., който установи пред настоящия Съдебен състав, че е помолил
жалбоподателя да шофира служебния му автомобил, за да го отведе на среща
по работа и че С. не е знаел за липсата на застраховка „Гражданска
отговорност”.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 21.12.2021
година свидетели – Т. Р. Т. и К.Д. Г.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Т.Т., които са логични, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения
свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го
провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на
свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му
качество – служител на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношенията на подчиненост спрямо ОДМВР – Хасково (към
онзи момент), не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел предвид
липсата на вътрешни противоречия, от друга страна те не се компрометират и
при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че актосъставителят е бил в служебно правоотношение с
ОДМВР - Хасково - следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че
5
лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на
АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД №
1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда
показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установените факти на осъществено управление на МПС, във връзка с чието
използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г., тъй като те не са в
противоречие с другите събрани по делото доказателства.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
6
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН
– за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано
точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че начинът на
изписване на нарушената правна разпоредба в АУАН не създава неяснота относно
това, коя точно разпоредба е нарушена. Допуснатото техническо разместване при
посочване на нарушената разпоредба не съставлява съществено процесуално
нарушение, което да е ограничило правото на наказаното лице да разбере
вмененото му нарушение, респ. да организира надлежно правото си на защита
срещу същото.
7
Действително в АУАН е дописан регистрационният номер на процесния
автомобил без да е посочено кой е направил това, а и това не се установи в
съдебно заседание, но това не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Отделно от това не е налице неяснота по отношение на този регистрационен
номер, тъй като той е изписан малко по-нагоре в текста на Акта. Ето защо
наведеното в тази насока възражение от страна на адвокат Г., Съдът намира за
неоснователно.
Факт е, че в АУАН при описание на мястото на нарушението е посочено,
че деянието е извършено на АМ „Марица” и на пътя Стара Загора – Хасково –
ГКПП „Капитан Андреево”, но в случая Съдът счита, че мястото е точно и
коректно посочено, тъй като при км. 94 + 143 АМ „Марица” и пътят Стара
Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево” съвпадат видно от справката,
направена от Съда в официалния интернет-сайт на Агенция „Пътна
инфраструктура”, в който смисъл е и изявлението на свидетеля Т.. Т.е.
посочването по два различни начина на мястото на извършване на
нарушението не представлява съществено процесуално нарушение предвид
наличното съвпадение на участъците от двата пътя. Отделно от това в НП е
посочено абсолютно точно и ясно мястото на нарушението, т.е. изпълнено е
изискването на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Ето защо и това наведено от адвокат Г. в пледоарията му пред
Съда възражение е неоснователно.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 647, ал. 2 от КЗ. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания нормативен акт, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се
определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед
8
рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в
полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 30.05.2021 година
актосъставителят Т. Р. Т. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор, І
степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково”
(идентична с длъжността „Младши инспектор”) (в тази насока е и
изявлението на свидетеля Т., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 21.12.2021 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган
по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към
Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид
изложеното актосъставителят Т.Т. безспорно се явява длъжностно лице от
службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по КЗ. Лицето, подписало НП е заемало към момента
на издаването му длъжността „Началник на Сектор „ПП” при ОДМВР –
Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР –
Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо,
съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав
обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
9
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в
§ 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ, легално определение на
понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят
или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му
може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано
на територията на Република България и не е било спряно от движение.
Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ санкционира липсата на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на водача
– лицето несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В
този смисъл, тази административнонаказателна разпоредба, съдържа
едновременно и диспозицията и санкцията, поради това изводимо от нея е и
правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертано негативно, наред и след
като е предвидена санкция за неизпълнението му. Разбирана така, последната
разширява кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от
задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, която
е задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
(както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение).
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството
на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В
§ 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От
нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в
движение. В случая свидетелите – полицейския служител Т.Т. и Костадин Г.,
са категорични, че именно С. е бил водач на процесното пътно превозно
средство, тъй като именно той го е управлявал и на него е съставен АУАН,
10
при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е посочил подобно
възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание. В случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема,
че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
Свидетелските показания, кредитирани от Съда, обосновават преки и
категорични изводи относно обективният факт, че към дата 30.05.2021
година, около обед: 11.40 – 12.00 часа, жалбоподателят С. - несобственик, е
управлявал лек автомобил и за това МПС не е имало действащ Договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна. След като е
така, жалбоподателят предприемайки ползването, т.е. управлението на това
МПС, за което не е имало сключен валиден Договор за застраховка
„Гражданска отговорност” за 2021 година, безспорно е консумирал
административнонаказателния състав на чл. 638, ал. 3 от КЗ. По делото има
данни, че процесното МПС, че не е спряно от движение, както и че е
регистрирано на територията на Република България през 2017 година.
Доводи в обратната насока няма наведени. До същите изводи се стига и след
преглед на Справката, изпратена от РУ - Свиленград. Поради това, при
доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна на
нарушението - установени от показанията на разпитаните свидетели и
писмените доказателства, същият правилно и законосъобразно е бил наказан
от АНО и на посоченото правно основание ангажирана
админиситративнонаказателната му отговорност. Фактът, че няколко часа
след установяване на нарушението е сключена изискуемата застраховка не
променя горните изводи на Съда.
Осъщественото от С. деяние, във форма на бездействие е съставомерно и
по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото
жалбоподателят като водач на МПС, който го ползва и управлява по
обществени пътища е бил длъжен и е следвало да знае изискването и
задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да съобрази
поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от
извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване, но не е
положил необходимата грижа преди предприемането на управленито на
процесното МПС, а такава възможност е имал в рамките на субективните си
11
прояви и ако беше положил по-голямо внимание, най-малко с оглед
обстоятелството че е можел да направи справка в интернет-сайта на
Гаранционния фонд. В подкрепа на изложеното е и факта, че жалбоподателят
е шофьор от 1989 година и като такъв е следвало преди да предприеме
управлението на процесното МПС да се убеди, че е в изрядно състояние,
включително със сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Обстоятелството, че свидетелят Г. е уверил жалбоподателя, че няма проблем
във връзка с управлението на процесното МПС не променят изводите на Съда
за наличие на субективния елемент от състава на инкриминираното
нарушение с оглед изложеното. Ето защо Съдът не възприема изложените
доводи от страна на адвокат Г. в смисъл, че деянието може да се извърши
само при умишлена форма на вина и намира тези твърдения за неправилни.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, респ. малозначително, според Съда. И това е така, както
поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и
не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не
само на смекчаващо (не е правил опити да осуети или възпрепятства
проверката), но и на отегчаващи (МПС е управлявано по АМ „Марица”, която
е с обичайно интензивно и натоварено движение и наложените други санкции
за нарушения на правилата за движение по пътищата, които явно не са
изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект) обстоятелства. В тази
връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта
на нарушителя, доколкото възрастта от 57 години предполага житейски опит,
който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по
начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива. Т.е. тази
12
възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове
наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно,
правилно и обосновано е издадено НП. И не на последно място, при
разрешаване правният въпрос за осъществяване предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, релевантна са и обществените отношения, регулирани от КЗ, които са
свързани с отговорността за вреди, причинени на трети лица при управление
на МПС, чийто интереси са охранени от правото и ползващи се със засилена
защита и превенция. В този смисъл, типичната обществената опасност на
нарушенията от вида на конкретното е завишена, от друга страна и с оглед
нарасналия брой ПТП, със сериозни последици и вреди, вследствие
интензитета на пътното движение, увеличения брой автомобили,
включително и с високи технически възможности за развивана скорост. Тези
изводи на Съда не се променят (както вече бе посочено) и предвид факта, че
малко след проверката е била сключена застраховка, тъй като ако на
процесната дата примерно в 12.00 часа беше станало ПТП нямаше да има
застраховка. В подкрепа на този извод на Съда е и факта, че от 15.05.2021
година до датата на проверката не е била сключена задължителната
застраховка (в случай, че липсата на застраховка, касаеше промеждутък от
няколко минути или часове, би могло да се приеме маловажност на случая, но
изложеното е неприложимо в конкретния казус, тъй като застраховка не е
била сключена дни наред). Ето защо не е налице и това материалноправно
основание за отмяна на обжалваното НП, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на нарушение, респ. водещо до извод за малозначителност
на случая, което налага и неговото потвърждаване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на КЗ, като
се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
13
Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ за управляване на МПС, във връзка с
използването на което няма сключен и действащ Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на физическо
лице се налага административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Административното наказание „Глоба” в размер на 400 лв. е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето й под
този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно
наказание Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на жалбоподателя, т.е.
искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 21-1253-
001166 от 20.09.2021 година на Началник Сектор „ПП” към ОДМВР -
Хасково, с което на Ж. Д. С. с ЕГН ********** от град ************, за
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Ж. Д. С. с ЕГН
********** от град ************, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
14
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15