№ 410
гр. Плевен, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20224430104338 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща
молба Вх. № 29337/07.12.2022г. от “****, със седалище и адрес на управление
гр.**** 128, представлявана от изпълнителния д****, чрез ****, против Д. И.
В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр****А, ет.1, ап.4, за признаване за
установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 367,42
лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г., и сумата от 37,63 лева, представляваща
лихва за забава за периода 05.01.2021 г. – 05.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумите,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1254/20.04.2022г. по
ч.гр.д. № 2154/2022г. по описа на РС-Плевен.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2154/2022 г. по описа на РС-Плевен, по
1
което има издадена Заповед за изпълнение № 1254/20.04.2022г., връчена на
длъжника. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна
топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в
гр.П**** вх.Д, ап.4, е с абонатен №12430. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства по опис и е направено доказателствено искане за
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
юрисконсулт Цветомир Ватовски, като исковата молба се поддържа по
изложените съображения. Прави се уточнение, че е настъпило плащане на
01.03.2023г. от страна на ответницата на сумата от 50 лева, с която сума е
погасена изцяло дължимата мораторна лихва. Отправено е искане към съда да
отхвърли претенцията в тази й част, като погасена чрез плащане. Ищецът
оттегля доказателствените си искания за допускане на съдебно-икономическа
и съдебно-техническа експертизи. Поддържа се исковата претенция само по
отношение на главницата в пълен размер на 367,42 лева, ведно със законната
лихва, считано от 01.03.2023г. Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответницата, редовно уведомена, не се
явява и не се представлява.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът намира, че въпреки отправеното искане от ищеца по реда на чл.
238 ГПК и въпреки обстоятелствата, че ответницата е предупредена за
последиците от своето бездействие-неспазване сроковете за размяна на книжа
и неявяването в съдебно заседание, следва да бъде постановено решение,
което да бъде мотивирано по същество. Горното е обусловено от
обстоятелството, че ищецът е представил доказателства и е отправил искане
към съда да отхвърли претенцията в частта за мораторната лихва, като
погасена чрез плащане.
От приложеното ч.гр.д. №2154/2022 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 19.04.2022г. пред РС-Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
2
ответницата за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1254/20.04.2022г., която е
връчена на длъжника Д. В. лично. На 23.06.2022г., последната е подала
възражение по чл. 414 ГПК в указания срок. С Разпореждане на съда,
получено на 13.07.2022г., е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения
срок – на 11.08.2022г.
С Разпореждане №12587/30.11.2022г. настоящото производство е оставено
без движение, като са дадени указания на ищеца да уточни точния размер на
претендираната сума, като съобрази за каква сума е издадена заповедта за
изпълнение и по отношение на кои лица. С уточняваща молба Вх.
№29337/07.12.2022г. ищецът е конкретизирал, че в петитума на исковата
молба е допусната техническа грешка, и същата да се счита за предявена за
1/2 от посочените суми, за посочените, по отношение на Д. В.. Уточняващата
молба касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът
приема иска за допустим.
Не се спори по делото, че ответникът Д. И. В., ЕГН **********, е
собственик на 1/2 ид.ч. от процесния ап. 4 в гр.*** вх.Д. Това се установява
от приложените от ищеца писмени доказателства: заверено копие на
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №2, том XIII, рег.
№12847, дело №1776 от 2007г. от 12.10.2007г. на н**** с район на действие
РС-Плевен; заверено копие на молба за подновяване на договорна ипотека с
нотариална заверка на подписите рег. №6352/11.09 2017г. на **** рег. №467
на Нотариалната камара; заверено копие на искане за вписване на възбрана по
изп.дело №948/2018г. по описа на ЧСИ *** заверено копие на Постановление
за възлагане на недвижим имот от 21.09.2021г. на ЧСИ ****, в сила от
19.10.2021г.; заверено копие на справка НБД от **** по изп. дело №1413 по
описа за 2018г.; заверено копие на Справка № МДТ-42321812/2020г. от
Община Плевен –Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“; както и
справка от Агенция по вписванията. Другата 1/2 ид.ч. от процесния
недвижим имот е собственост на брата на ответницата - *** по отношение на
когото заповедта за изпълнение е влязла в сила и съответно е бил издаден
изпълнителен лист на 12.07.2022г. с надлежно отбелязване върху заповедта
за изпълнение / лист 14-15 от ч.гр.д. №2154/2022 г. по описа на РС-Плевен/.
3
Не е спорно и че имотът е топлофициран, налице са фактури, издадени за
процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот. Видно
е, че още през 2002г. е сключен договор за включване в системата за
индивидуално топлоотчитане на абонатите в ***ходове Д и Е, както и
споразумителни протоколи за разпределение на ТЕ между топлинен
счетоводител и ищеца, като доставчик на ТЕ.
За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление и
препис-извлечение от сметка, неоспорени от ответника, съгласно които
отдадената ТЕ включва сума за отопление с ИРУ; сума за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, и сума за дялово разпределение, като главницата е за
периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г. и е изчислена на 734,85 лева / 367,42
лева/, а лихвата за забава за периода 05.01.2021 г. – 05.04.2022 г. – на
75,25 лева /37,63 лева/. В о.с.з. на 02.03.2023г. ищецът е признал, че е налице
погасяване от страна на ответницата на 01.03.2023г. на сумата от 50 лева, с
която сума е погасена изцяло дължимата лихва за забава. Въпреки, че по
делото не са представени писмени доказателства за това плащане, съдът
приема това обстоятелство за доказано, на първо място поради изявлението
на ищеца, и на второ – доколкото това признание от страна на ищеца е
изявление за неблагоприятен за него факт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: При липсата на спор между страните, че ответникът е
собственик на недвижимия имот в гр. Плевен, и че имотът е бил
топлофициран, фактическото обитаване на имота е ирелевантно
обстоятелство за качеството на потребители на топлинна енергия на
ответника - собствеността на имота придава качеството на потребител на
топлинна енергия. Това качество е уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
4
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се и размера
на разпределеното потребление за имота за исковия период и неговата цена.
Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода
на делото, е на ответника, в тази насока доказателства са само изявленията за
заплащане на 50 лева лихва за забава, и то след предявяване на иска. Не се
констатират неравноправни клаузи в представените още в заповедното
производство ОУ на ищеца, които касаят начисляването, отчитането, срока за
плащане и начисляването на лихва.
Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като
потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са били изцяло дължими от ответника към
подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите
по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер.
Поради гореизложеното, искът за главница в размер на 367,42 лева се
явява основателен и доказан като размер и период към датата на подаване на
заявлението, и следва да бъде уважен изцяло. С оглед пълното плащане в хода
на делото, претенцията за 37,63 лева лихва за забава, като заплатена в хода на
производството, следва да се отхвърли, като погасена чрез плащане.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да
присъди в полза на ищеца изцяло направените от него разноски в исковото
производство възлизащи на 125 лева, от които 25 лева за държавна такса и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, т.к.
исковете са били изцяло основателни при завеждане на производството.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Съдът
следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, съгласно представения списък на разноските, възлизащи на 25
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д. И. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр****А, ет.1, ап.4, ДЪЛЖИ на „*** със седалище и адрес
на управление гр. ****” №128, представлявана от изпълнителния д****,
сумата от 367,42 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес гр.П****
вх.Д, ап.4, с абонатен №12430 за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 01.03.2023г., до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
1254/20.04.2022г. по ч.гр.д. № 2154/2022г. по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*** със седалище и адрес на управление
гр. ****” №128, представлявана от изпълнителния д**** иск с правно
основание чл. чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че Д. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр****А, ет.1, ап.4, дължи сумата от 37,63 лева лихва за забава за периода
05.01.2021 г. – 05.04.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№ 1254/20.04.2022г. по ч.гр.д. № 2154/2022г. по описа на РС-Плевен, КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Д. И. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр****А, ет.1, ап.4 ДА ЗАПЛАТИ на „*** със седалище и
адрес на управление гр. ****” №128, представлявана от изпълнителния д****,
разноски в исковото производство в размер на 125 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Д. И. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр****А, ет.1, ап.4, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН” АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
****” №128, разноски по ч.гр.д. № 2154/2022г. по описа на РС-Плевен в
размер на 25лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Плевен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6