РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Карлово, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320101392 по описа за 2024 година
Производството е по предявени евентуално обективно съединените
искове, с главен иск - иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
(претърпени загуби и пропуснати ползи) с правно основание чл. 233, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД в размер на 2974.95 лева и евентуален иск
- иск за заплащане на обезщетение за неимуществени врели, с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД в размер на 1 200 лв.
Ищецът - Г. К. К. твърди, че на 04.07.2023г. сключил с ответника
договор за наем на недвижим имот, по силата на който му отдал за временно и
възмездно ползване за срок от 12 месеца, считано от 04.07.2023г., следния
недвижим имот, представляващ негова индивидуална собственост, а именно:
Апартамент № 6 по договор за наем (а по документ за собственост -
Апартамент БЗ). находят се в гр. П., ул. ***. От сключването на договора за
наем до датата на прекратяването му на 31.10.2023г. (въз основа на покана-
изявление за разваляне на договора за наем, отправена от ищеца до
ответника), надлежно е изпълнявал всички свои задължения по сключения
между страните договор за наем. Що се отнася до ответника обаче - това не
било така.
Твърди, че на 20.10.2023г. узнал, че ответникът е наводнил наетия
апартамент. На 21.10.2023г. извършил предварително уговорено с ответника
посещение в наетия апартамент, при което установил, че причиненото от
1
ответника наводнение довело до нанасяне на имуществени вреди в
апартамента. На 22.10.2023г. след предварително уточнение с ответника,
посетил наетия апартамент, като бил придружен от майстор, който
констатирал, че разходите за поправянето на щетите ще бъдат в не по-малък
размер от 1 320 лв. Ответникът обаче категорично отказал да заплати
посочените разходи, въпреки обстоятелството, че наетият апартамент бил
увреден в резултат на наводнението, причинено виновно от него по време на
ползването му. По този начин ответникът е нарушил чл. 15 от договора за
наем, който предвиждал, че наемателят е длъжен да заплати на ищеца, като
наемодател обезщетение в пълен размер за виновно нанесените щети в
апартамента. Съгласно чл. 18 от договора за наем, ответникът предал депозит
в размер на 600 лв., от който ищецът се е удовлетворил, съгласно чл. 19, б. „а”
и чл. 20 от договора за наем. Задържайки го, тъй като ответникът виновно е
нарушил и чл. 19, б. „а”, предл. 2 от договора за наем. Имайки предвид
изложеното твърди, че е налице неизпълнение на договорните задължения на
ответника по сключения между него и ищеца договор за наем, което
неизпълнение е дало предпоставка на последния да развали на основание чл.
87, ал. 2 от ЗЗД едностранно сключения помежду им договор за наем.
Твърди, че на 31.10.2023г. в присъствието на двама свидетели (Г.Д.Г. и
В.К.М.) е представил покана- изявление за разваляне на договора за наем на
адреса на наетия апартамент: гр. П., ул. ***, ап. 6 (Б3) лично на ответника, но
той отказал да я получи. Отказът на ответника бил удостоверен с изписването
на трите имена и подписите на посочените двама свидетели, присъствали на
отказа.
Отново на 31.10.2023г. ответникът в присъствието на споменатите двама
свидетели предал на ищеца, като наемодател държането (ключовете) за наетия
апартамент, за което ищецът му е представил приемо-предавателен протокол,
описващ подробно причинените щети от ответника, вследствие на
наводнението и състоянието на наетия апартамент към момента на
предаването обратно на държането от ответника на ищеца. Ответникът обаче
отново е отказал да подпише представения му от ищеца протокол, който отказ
отново бил удостоверен с изписването на трите имена и подписите на
посочените двама свидетели, присъствали на отказа.
От съдържанието на приложения към исковата молба приемо-
предавателен протокол било видно, че на 31.10.2023г. ответникът предал на
ищеца обратно наетия апартамент в следното състояние и причиниш щети:
- Коридор: лошо състояние, като гардеробът бил с увредена дясна
страница и долна лайсна, вследствие на наводнението;
- кухня/трапезария/бокс: лошо състояние, като хладилникът бил със
2
счупена дръжка на вратата; ъгловият диван бил продънен вследствие на
неправилно използване; фурната и мивката била в лошо състояние, а пердето
в хола било похабено;
- спалня: лошо състояние, като двойното легло с двоен матрак и ракла
били увредени вследствие на наводнението; вратата към спалнята била с
видими надути части по нея и касата, а по стената в спалнята имало следи от
вода;
- баня/тоалетна: лошо хигиенно състояние.
Общото състояние на наетия апартамент било лошо/занемарено и
незадоволително, с доста щети по обзавеждането, като наетият апартамент
имал нужда от основно почистване и ремонт.
Наред с всички упоменати щети, причинени от ответника в резултат на
наводнението, ответникът не е заплатил и консумативните разходи по време
на действието на договора за наем, които били изцяло негово задължение,
съгласно чл. 13 от договора за наем. Но този начин ответникът нарушил
виновно и посочения чл. 13 от договора за наем, като ищецът е заплатил,
както следва: разходи за ползване на електричество към „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД в общ размер на 75.67 лв. за периода от 16.09.2023г.
до 15.11.2023г.; разходи за ползване на вода към „ВиК” ЕООД - П. в размер на
12.18 лв. за периода 06.10.2023г. - 07.11.2023г. и разходи за поддръжка на общи
части на сградата към „Вход Мениджър” ООД в размер на 45.00 лв.
Освен споменатите консумативни разходи, ищецът е направил и
следните разходи за закупуване на ново обзавеждане и почистване на наетия
апартамент, който бил увреден вследствие на наводнението, причинено
виновно от ответника, а именно:
- закупуване от Дружество регистрирано по ЗЗД - СЪНИХОУМ на врата
и 3 бр. аксесоари в общ размер на 519.00 лв. с вкл. ДДС;
- предоставени услуги от „СЪЛИВЕР” ООД в размер на 532.75 лв. с вкл.
ДДС;
- почистване на наетия апартамент от ЕТ „С.К.-90-К.К.” в размер на
360.00 лв. с вкл. ДДС;
- закупуване от „АПОГЕЙ 99” ОДД на XT дръжка хлад. БЕКО сива и
транспорт в размер на 50.35 лв. с вкл. ДДС.
Наред с изложените имуществени вреди (претърпени загуби),
вследствие на виновно причиненото от ответника наводнение в наетия
апартамент, ищецът понесъл и имуществени вреди (претърпени загуби), които
се изразявали в направени от него разходи отпреди наводнението за
закупуване от „СУТРЕЙД” ЕООД на 2 бр. крила и комплект дръжки - 2 бр. в
3
общ размер от 690 лв. с вкл. ДДС, както и заплащане на монтаж на 2 бр.
интериорни врати при първоначалното им поставяне от „СУТРЕЙД” ЕООД в
размер на 90 лв.
Твърди, че за периода 31.10.2023г. (дата на прекратяване на договора за
наем) - 31.11.2023г., ищецът е бил в обективна невъзможност да отдаде под
наем на друго лице увредения от ответника апартамент и по този начин е
претърпял още имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на един
пропуснат месечен наем в размер на 600 лв., в какъвто размер е бил и
месечният наем на ответника. Твърди, че понесъл и неимуществени вреди
(болки, страдания и притеснения) вследствие на наводнението на собствения
му апартамент от ответника, необхоД.стта от извършването на ремонт и
заплащането на всички посочените разходи, както и вследствие
невъзможността в посочения период да отдава апартамента на друго лице.
Доколкото е налице фактическия състав на непозволеното увреждане смята, че
размерът по справедливост на претърпените от него неимуществени вреди
възлиза в размер на 1 200 лв., по ако съдът прецени, с оглед нормата на чл. 52
от ЗЗД, би могъл да определи по справедливост обезщетение и в друг размер.
С оглед изложената фактическа обстановка ищецът твърди, че е
претърпял вреди, вследствие виновно поведение на ответника в общ размер от
4 174.95 лв., от които: имуществени вреди в размер на 2 974.95 лв.
(претърпени загуби - 2 374.95 лв. и пропуснати ползи 600 лв.) и
неимуществени вреди (болки, страдания и притеснения) в размер на 1 200 лв.
Съобразно всичко изложено мотивира наличието на правен интерес от
предявяване в условията на евентуалност на следните осъдителни искове:
1. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени
през време на ползването на наетата вещ с правно основание чл. 233, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД в размер на 2974.95 лв. и
2. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД в размер на 1200 лв.
Посочва, че настоящата искова молба следва да се приеме като покана
по реда чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на посочените обезщетения в общ
размер от 4 174.95 лв., макар че за вземане, произтичащо от непозволено
увреждане, каквото е предмет на евентуалната претенция по чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД във вр. е чл. 52 от ЗЗД, ответникът като длъжник се смята в забава и без
покана по аргумент от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В този смисъл, ответникът като
длъжник следва да се смята в забава от момента, в който настоящата искова
молба му бъде връчена.
С допълнителна молба, депозирана по делото на 29.03.2024г. ищецът
уточнява следното:
4
Като главен иск в настоящото производство е предявен искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби и
пропуснати ползи) с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл.
82 от ЗЗД в размер на 2974.95 лева.
Като евентуален иск в настоящото производство е предявен искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени врели, с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД в размер на 1 200 лв. Посоченият иск е
предявен в условието на евентуално обективно съединяване с главния иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби и
пропуснат ползи) е правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД във вр. с
чл. 82 от ЗЗД в размер на 2 974.95 лв., като връзката между евентуалния и
главния иск е положителна, т.е. съдът следва да разгледа и да се произнесе по
евентуалния иск, ако уважи главния иск.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от
ЗЗД, сума в размер на 2974.95 лева, а в условията на евентуалност, да осъди
ответника, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД да заплати
на ищеца сума в размер на 1 200 лв. Посочва банкова сметка, съгласно
изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК - IBAN: *******.
В ХОДА на делото, с протоколно определение, постановено на
15.01.2025г., на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в
размера на предявения иск, като същият се счита предявен в размер, както
следва: обезщетение за имуществени вреди, причинени през времето на
ползване на наетата вещ по иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от
ЗЗД, във вр. с чл. 82 от ЗЗД в размер на 2974.95 лева и обезщетение за
неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 52 от ЗЗД в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва върху общата
сума от 4174.95 лева, считано от 21.12.2023 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът - П. К. намира предявеният иск по чл. 233, aл. 1, изр. 2 във
вр. с чл. 82 от ЗЗД за допустим, но предявеният иск по чл. 45, ал. 1 във вр. с чл.
52 от ЗЗД за недопустим. Посочва, че претендираната вреда - неимуществена е
настъпила на облигационно договорно основание, а не е в резултат на деликт.
В свое Решение № 462 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 1474/2015 т., Г.К., IV Г.О.,
което е по чл. 290 от ГПК, ВКС насочва и определя следното:
„Основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата,
при които ищецът подържа да е претърпял вредата. В случая безспорно е
установено по делото,че вредата е настъпила при неточно изпълнение на
задължения по спедиционен договор, поради което обезщетението за
5
изправната страна следва да бъде на договорно, а не на деликтно основание.
Това е така поради обстоятелството, че увреждането е реализирано като
неосъществен, но дължим резултат по съществуваща облигационна връзка.
Не се касае за неизпълнение на общото задължение, произтичащо от закона
да не се вреди другиму поради което отговорността е договорна, а не
деликтна.“
Посочва, че в исковата молба са изложени фактически обстоятелства,
твърдящи наличие на договорни отношения между страните. Ищецът няма
правен интерес от провеждането на деликтен иск, при наличие на договорни
клаузи, гарантиращи интересите му, както и при наличие на достатъчна
законова регламентация, вкл. и за неимуществените му вреди на договорно
основание - чл. 79 от ЗЗД. Поради липса на правен интерес от провеждане на
деликтен иск, моли производството в тази му част да бъде прекратено.
По отношение на основателността на предявените искове, ответникът
оспорва същите както по основание, така и по размер. Не оспорва
обстоятелството, че на 04.07.2023 г. с ищеца сключили договор за наем за
апартамент № 6, находящ се в гр.П., ул. *** за срок от 12 месеца. Оспорва
всички останали обстоятелства, на които се основават предявените искове.
Оспорва обстоятелството, че е наводнил наетия апартамент, както и че е
причини описаните в исковата молба щети.
На 20.10.2023г. докато се къпел усетил вдигане нивото на водата в
банята. Веднага спрял душа и установил, че сифонът е запушен. На пода извън
банята имало съвсем малко вода, която успял веднага да подсуши с хавлиена
кърпа. В банята на апартамента липсва каквато и да било вентилация и
влагата от банята отива към вътрешността на апартамента.
Оспорва обстоятелството, че след като освободил наетия от него
апартамент, същият имал нужда от основно почистване и ремонт.
Апартамента го е предал изчистен и в състоянието, в което съм го наел. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съгласно чл. 18 от договора предоставил на ищеца депозит в размер на
600 лв., като гаранция, която сума ищецът следва да ползва и компенсира с
този депозит разходите за електричество към „ ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, разходите за вода към „ ВиК“ ЕООД и разходите за
поддръжка за общите части на сградата към „Вход Мениджър“ ООД в размер
на 45 лв.
В тази връзка прави възражение за съдебно прихващане с вземането си в
размер на 600 лв.- депозит платен на ищеца при сключването на договора,
подлежащ на връщане след прекратяването на договора, който не е върнат или
6
приспаднат с вземанията на ищеца за консумативи и евентуално доказани
щети по апартамента. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения договор за наем на недвижим имот от
04.07.2023г., Г. К. К. в качеството си на наемодател предоставил на П. К., в
качеството му на наемател за временно и възмездно ползване -
АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. П., ул. *** за срок от 12 месеца, считано
от 04.07.2023г. Съгласно чл. 18 от договора, наемателят предава на
наемодателя сума от 600 лева, която служи за обезщетение в случай на
нарушения от страна на наемателя, като тази сума остава у наемодателя през
целия период на действие на договора, като депозит.
Представеният нотариален акт № 6, том 3, дело № 779/17.01.1996г.
удостоверява, че ищецът Г. К. К. е собственик на отдадения на ответника под
наем апартамент.
По делото е представена посочената в исковата молба покана- изявление
за разваляне на Договор за наем от 04.07.2023г., адресирана до П. К. от Г. К.
К., поради наводняване на нетия апартамент на 20.10.2023г., причинено от
наемателя и довело до повреждане на гардероб, спалня и интериорна врата. В
същата се посочва, че на 22.10.2023г., след като страните предварително се
уточнили, наемодателят посетил наетия апартамент, като бил придружен от
майстор, който констатирал, че разходите за поправянето на щети ще бъдат в
размер на 1 320 лв., за което наемателя категорично отказал да заплати.
Посочено е, че с поведението си ответникът е нарушил чл. 15 от договора за
наем, които предвиждал, наемател да заплати на наемодателя обезщетение в
пълен размер за виновно нанесените щети в апартамента.
Представен е и Приемо-предавателен протокол, изготвен за подписване
от страните по настоящото дело, отразяващо състоянието на апартамента,
както следва:
- Коридор: лошо състояние, като гардеробът е с увредена дясна страница
и долна лайсна, вследствие на наводнението;
- кухня/трапезария/бокс: лошо състояние, като хладилникът е със
счупена дръжка на вратата; ъгловият диван - продънен вследствие на
неправилно използване; фурната и мивката в лошо състояние, а пердето в хола
е похабено;
- спалня: лошо състояние, като двойното легло с двоен матрак и ракла са
увредени вследствие на наводнението; вратата към спалнята е с видими
надути части по нея и касата, а по стената в спалнята има следи от вода;
7
- баня/тоалетна: лошо хигиенно състояние.
В поканата и в приемо-предавателения протокол е отразено, че на
31.10.2023г. същите са представени лично на П. К. на адрес в гр. П., ул. ***,
ап. 6, в присъствието на свидетелите - Г.Д.Г. и В.К.М., но ответникът е отказал
да ги получи.
Като доказателства по делото са представени следните документи:
- касов бон за заплащане на разходи към „ВиК” ЕООД-П. за ползване на
вода от 13.11.2023г. на стойност 12.18 лева;
- касов бон за заплащане на разходи към „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД за ползване на електричество от 27.11.2023г. и
Разписка от Изипей АД от 08.11.2023г. за заплащане на разходи към „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД за ползване на електричество от
08.11.2023г. на обща стойност от 75.67 лева;
- разписка от Изипей АД от 08.11.2023г. за заплащане на разходи към
„Вход Мениджър” ООД за поддръжка на общи части на сградата в размер на
45.00 лева;
- фактура № **********/23.11.2023г. за заплащане разходи за закупуване
от ДЗЗД СЪНИХОУМ на врата и 3 бр. аксесоари, придружена от касов бон от
23.11.2023г. на стойност от 519.00 лева;
- фактура № **********/14.11.2023г., за заплащане на предоставени
услуги от „СЪЛИВЕР” ООД, придружена от касов бон от 14.11.2023г. на
стойност 532.75 лева;
- фактура № **********/03.11.2023г. за заплащане на разходи за
почистване на наетия апартамент от ЕТ „С.К.-90-К.К.”, придружена от касов
бон от 03.11.2023г. на стойност от 360.00 лева;
- разписка за прием на паричен превод от 04.11.2023г. за закупуване от
„АПОЕЕЙ 99” ОДД на XT дръжка хлад. БЕКО сива и транспорт, придружена
от складова разписка за приемане/предаване на МЦ от 03.11.2023г. на
стойност 50.35 лева.
Всички изброени платежни документи възлизат на крайна цена от
1594.95 лева.
По отношение на разходите, направени от ищеца отпреди наводнението,
същият представя:
- касов бон от 14.01.2017г. за заплащане на капаро от 150 лв. във връзка
със закупуване от „СУТРЕЙД“ ЕООД на: 1 бр. крило Gradde Zwinger; 1бр.
крило Gradde Zwinger; 1 бр. peг. каса Gradde; 1 бр. peг. каса Gradde и комплект
дръжки Agva стандарт - 2 бр., придружен от клиентска поръчка от
8
14.01.2017г.;
- касов бон от 23.01.2017г. за заплащане на остатъчна сума от 540 лв. във
връзка със закупуване на посочените вещи, придружен от клиентска поръчка
от 23.01.2017г.;
- касов бон от 23.01.2017г. за заплащане на монтаж на 2 бр. интериорни
врати при първоначалното им поставяне от „СУТРЕЙД“ ЕООД, придружен от
работна карта от 14.01.2017г. и от калкулация на монтажна дейност от
23.01.2017г. на стойност 90.00 лева или разходите направени от ищеца
разходи отпреди наводнението възлизат общо на 780.00 лева.
Общата сума на разходите по всички изброени платежни документи
възлиза на 2376.95 лева.
Страните не спорят, че ответникът е предоставил на ищеца сумата от
600 лв., като депозит при сключването на договора, който не е усвоен. При
калкулиране на тази сума, която се претендира като имуществена вреда, с
оглед обективната невъзможност за отдаване на имота под наем, поради
наводнението, разноските възлизат на 2974.95 лева, на каквато стойност е и
исковата претенция.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете
страни. От разпита на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се
установява следното:
Свидетелят В.К.Х. твърди, че на 31.10.2023г., ответникът предал в
негово присъствие ключовете за апартамента на Г. К.. Тогава заварил
апартамента виД. наводнен. В коридора на стените се виждала влага около 10-
15 см нагоре. Водата била стигнала до стаята за спалнята, като в това
помещение мебелите, представляващи спалня, гардероб и вратата за стаята,
ниско долу били надути от влага вследствие на наводняване. В тази спалня
явно водата била най-много и се е стичала, защото там основно най-много се
виждали пораженията от водата. Твърди, че имал офис в същата сграда, на
първия етаж и в негово присъствие била предявена поканата и приемо-
предавателния протокол за щетите, които ответникът е отказал да подпише.
Твърди, че причината за щетите по апартамента били виД. от наводнение,
което по преценка на свидетеля се случило два-три дни преди 31.10. П. си
признал, че се е къпал и въобще не е забелязал, че водата е излязла отвън и
наводнението станало по време на къпане. За наводнението узнали, когато
комшията под процесния апартамент съобщил на ищеца, че му е прокапало в
коридора от тавана и бил помолен да се качи горе и да види какъв е проблема.
Процесният апартамент на трети етаж се държал от П.. Когато посетил
апартамента на 31-ви октомври видял, че от влагата страниците на спалнята
били надути, вратата също. В коридора имало един гардероб, който също бил
9
наводнен от страни и се виждало как е шупнал талашита. Вътре били скъсани
пердетата, счупена дръжката на вратата на хладилника. Ищецът дори накарал
момчето да си изчисти хладилника, защото вътре бил мухлясал. Диванът бил
продънен, счупен. Отделно апартаментът бил много мръсен. Твърди, че на
31.10.2023 г. посетил апартамента в качеството на свидетел на Г. К. и в негово
присъствие предоставил на ответника покана за плащане на щетите и за
разваляне на договора за наем, както и приемо-предавателен протокол,
описващ щетите по апартамента и предаването на ключовете. Ответникът
отказвал всякаква комуникация с Г., като думите му били: „Аз съм оставил
един депозит, оправяй си щетите, не ме интересува нищо друго.“ Ответникът
в негово присъствие заявил, че наводнението станало в негово присъствие, но
казал - „какво толкова е станало“. Твърди, че отказа на ответника да заплати
щетите се отразил на Г.. Същият бил виД. много разстроен и ядосан, дори се
чудел дали цялостен ремонт да прави на апартамента или частичен.
Притеснявал се, че всичко това били разходи, които трябва да покрие. Дори в
един момент се чудел дали да не вземе някакъв кредит, за да може по-бързо да
отстрани нещата и пак да го отдава под наем. Преди да се отдаде апартамент
под наем, ищецът направил ремонт, мебелите в него не били чисто нови, но
били здрави и запазени. Ищецът сменил кухненски шкафове, боядисал
апартамента и го освежил.
Свидетелят Г.Д.Г. твърди, че когато ответникът предал на 31.10.2023г.
ключовете на апартамента, същият не бил в добро състоянието. Твърди, че на
посочената дата бил в този апартамент, като представител на фирмата
посредник, която посредничила при наемането на апартамента. След като
влезли в самия коридор се виждало по вградения там гардероб, подутина на
дясната страница. В спалнята по самата стена се виждала влага. Констатирали
счупена дръжката на хладилника, леки разкъсвания по пердетата. Наложило
му се да седне на дивана, за да напишат протоколи и лекичко пропаднали,
съответно като навдигнали дивана установили, че бил счупен. В спалнята,
освен по стената, от водата самото легло отдолу било леко раздуто. Като
хигиена апартамента бил доста занемарен. ВиД. от наводнение била
причината за причинените щети. В негово присъствие, в деня на предаване на
ключовете на 31.10.2023г. от Г. на П. била представена покана за плащане на
щетите и за разваляне на договора за наем, както и приемо-предавателен
протокол, който описвал щетите по апартамента и даването на ключовете. П.
отказал да подпише документите и да плати щетите, като смятал, че това,
което имало като депозит реално стигало. Същият ден, ответникът си изнасял
багажа, а баща му го чакал долу. П. не е отричал за наводнението, като
проблемът тръгнал от сифона на банята, но казвал: „Станалото, станало, не е
кой знай какво, няма да дам повече пари“. Твърди, че след като П. отказал да
10
плати щетите, ищецът се чувствал, като ощетен човек, не му било приятно,
бил притеснен, че ще загуби реално ползването на апартамента.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се
установява следното:
Свидетелят М. К. К., баща на ответника твърди, че неговият син държал
жилище под наем в гр. П.. Твърди, че посетил този апартамента два пъти, а
третия път не се качил горе. Причината, поради която синът му го напуснал
апартамента била, че там имало проблеми от наводнение, поради което
трябвало да плати някаква огромна сума. Опитали се да говорят със
собственика, но същият отказал да поеме разноските. Същият претендирал
сума от 1600 лева, за някакви щети и те отказали да ги платят. Твърди, че
видял щетите, но същите не били нещо особено. Доколкото си спомнял, на
самата спалня отдолу имало малко паднала боя, на касата на вратата също
имало малко, по стените не е видял нищо, може би малко захабено и зацапано,
но без паднали мазилки. До входа на банята имало едно петно, а между банята
и двете каси имало съвсем малко паднало. Когато синът му се настанил в
апартамента, там имало нормални мебели, телевизор. Спалнята имала голяма
бяла табла и тя била подпухнала, а като отишли там, вече й паднала боята. В
другата стая имало едно канапе, като диван, което изглеждало добре, но като
седне човек потъвал, бил счупен, но така бил от самото началото.
Хладилникът бил стар. За банята имало от прага стълбичка надолу, без праг.
Апартамента посетил първия път преди година и половина при нанасянето му,
и вторият път приблизително един или два дни преди П. да го напусне, за да
го огледа. На 31.10.2023г., когато синът му връщал ключовете, не се е качвал
до горе. Предполага, че причината за тези щети била ненавременен ремонт. По
принцип в самата баня, душът бил много близо до самата врата на банята. На
31.10.2023г. П. отказал да заплати щетите.
Свидетелят М. Т. В. твърди, че П. имал жилище под наем в П., в което е
ходил доста пъти на гости и с нощувка. При нанасяното му апартаментът, там
имало стари мебели, диванът си бил изтърбушен, счупен в средата, продънен.
Банята била стара, със стари плочки тъмни на цвят със замърсени фуги. В
спалнята имало бяло легло, което отпред имало плоскост. Освен леглото, друга
мебел нямало в спалнята. П. напуснал квартирата, тъй като го обвинили едва
ли не, че е счупил всичко там - спалня, врата, диван, дръжка някаква на
хладилник. Преди да напусне жилището посетил жилището, но не забелязал
да има някаква съществена промяна от наеманото му. Имало случай, в който
П. бил търсен да плаща обезщетение и да води преговори, като му пращали
някакъв, който се представял за съдия-изпълнител, какъвто дефакто не бил.
Същият ден вечерта му бил на гости, но явно сутринта е станало
наводнението, което не е видял. Твърди, че присъствал по време на описа и
11
хората, които го правили казали, че всичко било „лом“, че П. счупил всичко в
следствие на наводнението - вратата, легло и гардероб, които също били
наводнили, което обаче не отговаряло на истината и като цяло доста
преувеличили нещата. Твърди, че на гардероба леко била се подула едната
дъска, и на леглото имало нещо. Не знае кога е текла водата от банята. Твърди,
че по стените нямало следи от вода. Обвинили П. за наводнение, но не знае
дали той е наводнявал апартамента. П. не му е споделял за наводнение на
апартамента.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Не е спорно между страните за сключен помежду им договор за наем на
недвижим имот от 04.07.2023г., който е прекратен към настоящия момент. Не
спорно, че всички дължими от ответника наемни вноски са надлежно
заплатени в полза на ищеца. Договорено е, че наемателят следва да заплаща
всички комунални режийни консумативи по време на договора. Не е спорна
отговорността на наемателя при виновно причинени на имота вреди. Не е
спорно, че при подписване на договора, ответникът заплаща на ищеца сумата
от 600 лв., представляваща депозит, който следва да бъде върнат при
прекратяване на договора. Не е спорно между страните, че ответникът не е
подписан протокол, в който да е отразено състоянието на имота към момента
на прекратяване на договора за наем. Не е спорно, че липсват двустранно
подписани между страните документи, които да отразяват някакви забележки
от която и да е от страните по отношение на имота и обзавеждането в него.
Предявен и иск, с правно основание чл.233, ал.1, предл.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2242.10 лв.,
представляваща обезщетение за причинени вреди от ответника, посочени
подробно в исковата молба, а именно:
- закупуване от Дружество регистрирано по ЗЗД - СЪНИХОУМ на врата
и 3 бр. аксесоари в общ размер на 519.00 лв. с вкл. ДДС;
- предоставени услуги от „СЪЛИВЕР” ООД в размер на 532.75 лв. с вкл.
ДДС;
- почистване на наетия апартамент от ЕТ „С.К.-90-К.К.” в размер на
360.00 лв. с вкл. ДДС;
- закупуване от „АПОГЕЙ 99” ОДД на XT дръжка хлад. БЕКО сива и
транспорт в размер на 50.35 лв. с вкл. ДДС;
- имуществени вреди (претърпени загуби), които се изразявали в
направени от него разходи отпреди наводнението за закупуване от
12
„СУТРЕЙД” ЕООД на 2 бр. крила и комплект дръжки - 2 бр. в общ размер от
690 лв. с вкл. ДДС, както и заплащане на монтаж на 2 бр. интериорни врати
при първоначалното им поставяне от „СУТРЕЙД” ЕООД в размер на 90 лв.
За да се приеме, че ищецът е претърпял вреди от ползването на
отдадената под наем вещ, същият следва да установи, че именно ответникът е
увредил описаните елементи на жилището му. В негова тежест е да установи
също, че вещта - апартамента е била в значително по-добро състояние към
датата на сключване на договора за наем – 04.07.2023г., т.е. че е налице вреда
изразяваща се в повреждане и захабяване в повече от обичайното ползване.
Макар и да не са налице писмени доказателства в тази връзка, съдът приема от
събраните гласни доказателства, а и от факта, че ответникът не твърди
противното, че към този момент - 04.07.2023г., апартамента е бил в добро
общо състояние.
В същото време съдът приема, че ищецът установи по безспорен начин
състоянието на имота към датата на предаване владението му от страна на
ответника на 31.10.2023г. От приетите гласни доказателства, които съдът
намира за последователни и вътрешно безпротиворечиви, от очевидци на
щетите в апартамента се установи състоянието на жилището към датата на
връщане на владението - 31.10.2023г. В апартамента вследствие на
наводнението са увредени мебели, интериорна врата, стените, счупена е
дръжка на хладилник, скъсано е перде в едно от помещенията, счупен е дивана
и хигиената му е в лошо състояние.
В чл. 233 от ЗЗД, изрично се казва, че наемателят дължи на наемодателя
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, а
такива според чл. 231, ал. 1 от ЗЗД са и тези, дължащи се на обикновеното й
употребление, каквито според неизчерпателното изброяване в същия закон са
и замърсяването на стени в помещенията. Следователно, и за останалите
посочени ищеца щети от наводнение в процесния нает апартамент, настъпили
през време на ползването му от ответника (чл. 233, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл.
231, ал. 1 ЗЗД) се дължи обезщетение. Тяхното възстановяване е в тежест на
наемателя – ответник. Отговорността му за тези вреди, причинени през време
на ползването на вещта, почива на презумпцията на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, за
виновно им причиняване от него, която е оборима чрез доказване, че вредите
се дължат на причина, за която не отговаря. С оглед на това, не ищецът в
случая носи тежестта да докаже по делото, че щети от наводнение и
замърсяване на процесния апартамент се дължи на ползването му от
ответника, а последният носи тежестта да обори презумпцията на чл. 233, ал.
1 от ЗЗД, че същото се дължи на причина, за която не отговоря, защото в
нормата на чл. 233, ал. 1, изр. 4 от ЗЗД е предвидено, че до доказване от същия
на противното, следва да се приеме, че този апартамент му е бил предаден от
13
ищеца в добро/незамърсено състояние (чл. 154, ал. 2, изр. 2 от ГПК).
По делото обаче, ответникът не представи и няма доказателства, че
посочените щети от наводнение и замърсяване в процесния апартамент се
дължат на причина, за която не отговаря. От приетите гласни доказателства
категорично се установи, че П. К. е признал за наводнението на апартамента,
но отказва да поеме отговорността за това, като заплати щетите.
Представените платежни документи за това установяват стойността на щетите
и същите възлизат на 2242.10 лева, колкото се претендира от ищеца. Предвид
изложеното, съдът приема за доказана понесената от ищеца вреда в общ
размер от 2242.10 лева и същата следва да бъде уважена.
Предвид основателността на иска, следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за прихващане. Съгласно чл.18 от договора, ответникът
е предоставил на ищеца депозит 600 лева, който служи за обезщетение в
случай на нарушения от страна на наемателя, като тази сума остава у
наемодателя през целия период на действие на договора. Този депозит не е
върнат, поради което следва да бъде извършено прихващане. Ето защо, искът
е основателен за сумата от 1642.10 лева, а за горницата над 1642.10 лева до
2242.10 лева, искът следва да бъде отхвърлен, поради прихващане със сумата
от 600 лева (до този размер направено възражението за прихващане с отговора
на исковата молба).
По иска за обезщетение за пропуснати ползи по чл. 79, ал.1 предл.2 ЗЗД,
вр.чл.82 от ЗЗД
По този иск се претендира сума в размер на 600 лв., представляващ един
месечен наем, ищецът следва да установи, причинната връзка между
неизпълнението и претендираните вреди, както и техният размер.
Твърдението за претърпени в резултат на увреждането пропуснати ползи е
подкрепено с убедителни доказателства. Пропуснатите ползи са реално
настъпили, а не евентуални вреди. В тежест на ищеца е да докаже, че договор
за наем за процесния имот е щял да бъде сключен, което не се е осъществило
единствено поради неизпълнение на задълженията по договора за наем от
страна на ответника. Съобразно даденото с ТР № 3/12.12.2012г. по т.д. №
3/2012г. на ВКС, ОСГТК, задължително тълкуване, реалността на
пропуснатите ползи се разкрива само в доказаната възможност да бъде
увеличено имущественото на кредитора поради договорното неизпълнение, а
не чрез логически предположения за закономерното настъпване на
евентуалното увеличение.
В конкретния случай, посочените обстоятелства се установяват от
събраните по делото доказателства. В депозираните по делото свидетелски
показания на свидетеля В.К.Х. се съдържат данни за това, че ищецът бил виД.
14
много разстроен от състоянието на имота, дори се чудел дали цялостен ремонт
да прави на апартамента или частичен. Притеснявал се, че всичко това били
разходи, които трябва да покрие. Дори в един момент се чудел дали да не
вземе някакъв кредит, за да може по-бързо да отстрани нещата и пак да го
отдава под наем.
Отделно от това ищецът твърди, че неизпълнението на задължението за
отстраняване на вреди от ответника и непочистване на жилището е причина
да не е отдаден имота в период от един месец, през който да се извърши
ремонт и почистване, като по делото са представени доказателства реално
направени разноски в апартамента по неговия ремонт. Предвид наличието на
доказателства, че е налице неосъществено увеличаване патримониума на
ищеца, настъпило поради договорно неизпълнение, предявеният иск за
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 600 лева за
периода от един месец след прекратяване на договора за наем с ответника
следва да бъде уважено.
По отношение иска с правно основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД:
Безспорно е по делото, че между страните са възникнали валидни
облигационни връзки по сключен договор за наем на недвижим имот от
04.07.2023г. на недвижим имот, находящ се в гр. П., както и че наемателят е
длъжен да заплати консумативните разноски по ползването му. От приетите
по делото доказателства, се установи, че за срока на ползване, ответникът не
си е заплатил разноските за електричество, вода и поддръжка на общите части,
които са поети от ищеца и възлизат на обща стойност от 132.85 лева.
Претенцията за заплащане на сумата от 132.85 лева, представляващи
направени от ответника и заплатени от ищеца суми за консумирано
електричество, вода и поддръжка на общите части в жилището е основателна
и следва да бъде уважена по силата на чл.232, ал.2 от ЗЗД. От представените
по делото доказателства се установи, че разходите за това са направени по
време на действие на договора за наем и че дължимите суми за тези разходи е
заплатена от ищеца.
По отношение на евентуално предявения иск:
Доколкото при евентуално съединяване на искове по почин на ищеца,
съдът се произнася само по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск, то
съдът не следва да се произнася по евентуален иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени врели, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 52 от ЗЗД в размер на 1 200 лв., доколкото главният иск, с правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от
ЗЗД е уважен.
В тази връзка, Решение № 117/31.05. 2016г. по гр.д. № 5673/2015г. ва
15
ВКС, III ГО посочва, че когато ищецът прибягва до обективно съединяване на
исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на
главния иск. Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при
условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в
поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при
уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по
същество по останалите евентуални искове.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски в пълен размер, съобразно уважения иск, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Същите възлизат в общ размер на 1669.00 лева,
съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съдържащ се на
л. 29 от делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.233, ал.1, предл.2 от ЗЗД, П. К. от гр. Б.,
общ. К., обл. П., ул. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. К. от гр. П.,
бул. *** с ЕГН ********** сумата от 1642.10 лева, представляваща
обезщетение за нанесени на собствения на ищеца апартамент, находящ се в гр.
П., ул. ***, ап.6 вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1642.10 лева до
2242.10 лева, поради прихващане с депозит в размер на 600 лева по чл.18 от
договор за наем от 04.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.12.2023г. до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал.1 предл.2 от ЗЗД във вр.чл.82 от ЗЗД,
П. К. от гр. Б., общ. К., обл. П., ул. *** с ЕГН ********** да заплати на Г. К.
К. от гр. П., бул. *** с ЕГН ********** сумата от 600.00 лв., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи в размер на 600 лв., представляващ един
месечен наем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 21.12.2023г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, П. К. от гр. Б., общ. К.,
обл. П., ул. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. К. от гр. П., бул. ***
с ЕГН ********** сумата от 132.85 лева, представляваща консумирано от
ответника електричество, вода и поддръжка на общите части в жилището,
отдадено под наем с договор за наем на недвижим имот от 04.07.2023г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
16
исковата молба в съда - 21.12.2023г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. К. от гр. Б., общ. К., обл.
П., ул. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. К. от гр. П., бул. *** с
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1669.00 лева,
съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че присъдените суми могат да бъдат изплатени
на ищеца по следната банкова сметка – IBAN: *******.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му, пред П.ски окръжен съд.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
17