№ 3659
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110134238 по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.07.2017 г.– 30.04.2019 г. на ответника топлинна
енергия, като потребителят не е заплатил, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което
са изпаднали в забава. При тези твърдения иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи сумата 2050.92 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г. и сумата 39,16 лв. за дялово
разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.08.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 362,98 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. –
21.08.2020 г. и сумата 8,23 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.08.2017 г. – 21.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу вземанията, по която е постъпило
възражение, което обосновава интереса от предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни без да сочи конкретни
доводи и възражения. В съдебно заседание, назначения особен представител, иска
постановяване на решение, съобразно установеното от заключението на съдебно –
1
техническата експертиза. Не претендира разноски. ФДР „Нелбо Инженеринг” ООД,
конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ищеца, счита
исковете за основателни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена
от установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма
при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, съгласно който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост ( презумирано
правоотношение ). Изричното волеизявление ( съгласие ) за сключване на договор изключва
презумираното– агр. от чл.9 от ЗЗД.
Видно от представената по делото молба – декларация от 28.01.2002 г., ответникът, е
поискал откриването на партида за процесния топлоснабдяван имот на негово име въз
основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения
имот. Това изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирал го е, продължил
е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в
заявлението абонатен номер, ищцовото дружество е приело предложението за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия. Така между страните е възникнало
правоотношение с източник сключен писмен договор, по силата на изрично волеизявление.
Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжник за цената на доставяната в ползвания от него апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени
изискванията за одобряването им от КЕВР и публикуването им в столичен ежедневник,
както и поради липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила
ответникът е изявил писмено несъгласието си с тях, като е предложил на топлопреносното
предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м.07.2017 г. – м.04.2019 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
2
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна
енергия срещу ответника е доказан по основание за посочения по – горе период.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводната
експертиза съдът приема, че общият размер на задължението на ответника е за плащане на
доставена топлинна енергия, след приспадане на завишената сума за БГВ за м.02.2019 г. –
м.04.2019 г. в размер 100.36 лв., доказан до размера 1950,56 лв. за топлинна енергия.
Предвид изложеното искът за цена на топлинна енергия за посочения период е основателен
за посочения размер и следва да бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 2050.92 лв.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, приложими за процесния период
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в размер 1950.56 лв., е
в размер 366.52 лв. за периода 15.09.2017 г. – 21.08.2020 г., който е по – висок от
предявения, поради искът е основателен за пълния предявен размер.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 31.08.2020 г.
Ответникът, както беше посочено по – горе е потребител на топлинна енергия по
смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
3
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – констативни
протоколи и заключението на ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била
реално осъществена, а нейната стойност възлиза на 39.16 лв. за периода м.07.2017 г. –
м.04.2019 г., поради което ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за
стойност на услугата дялово разпределение в посочения размер.
Дължимата лихва за забава върху тези вземания в периода 31.08.2017 г. – 21.08.2020
г. е в размер 8.23 лв.
Предвид изложеното искът за цена на услугата дялово разпределение и лихва за
забава върху тази главница са основателни за пълния предявен размер и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да
заплати направените от ищеца разноски за заповедното производството, съразмерно на
уважената част от исковете, в общ размер 95,18 лв. и за исковото производство в размер на
1789,53 лв. / за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение / .
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че М.М. ******,
ЕГН **********, с адрес – гр.София, ******, дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 1950,56 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г. и сумата 39,16 лв. - главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.08.2020 г., до окончателното им
изплащане, като отхвърля иска за сумата над 1950,56 лв. до пълния предявен размер от
2050.92 лв.; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД дължи сумата от 362,98 лв. – законна лихва за
4
забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 21.08.2020 г.
и сумата 8,23 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.08.2017 г. – 21.08.2020 г., за които суми по ч.гр.д. № ********* г. по описа на
СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА М.М. ******, ЕГН **********, с адрес – гр.София, ****** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 95,18 лв. – разноски за производството по ч.гр.д. №
41391/2020 г. по описа на СРС, 157 с-в и сумата 1789,53 лв. – разноски за исковото
производство за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ФДР „Нелбо Инженеринг” ООД като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5