№ 508
гр. Варна, 14.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500357 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „Фюжън – М Стил“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв.С., против решение № 135/21.05.2024г. на ОС – Добрич,
постановено по гр.д. № 772/2022г. и с което въззивникът е осъден да заплати
на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК ********* сумата от 6 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати
ползи, изразяващи се в неполучено възнаграждение, поради нарушаване
правата на авторите – членове на сродните дружества за колективно
управление на права, представлявани на територията на Република България
от Сдружение „Музикаутор“, върху музиката и текста на подробно описани
шест песни – обекти по чл.3, ал.1 ЗАПСП, по 500 лева за музика и по 500 лева
за текст на всяка една песен, извършено на 08.07.2022г. чрез използването на
записи за озвучаване на стопанисван от ответника обект – ресторант „***“ в
гр.***, без отстъпени права за ползването им, на основание чл.95, ал.1 вр.
чл.95в, ал.1 ЗАПСП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковете – 15.11.2022г., до окончателното й
изплащане, както и дружеството – въззивник е осъдено да разгласи за своя
сметка диспозитива на осъдителното решение по чл.95, ал.1 ЗАПСП в два
всекидневника / в-к „24 часа“ и в-к „Дневник“/ и в телевизионна организация
с национално покритие „Българска национална телевизия“ в часовия диапазон
от 20:00 ч. до 22:00 ч., на основание чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП.
Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалваното
решение, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че съдът е кредитирал показанията на св.Павлов в нарушение на
разпоредбата на чл.172 ГПК, без да отчете служебните му правоотношения с
ищцовото дружество и е направил изводите си за нарушени авторски права
1
само въз основа на показанията на този свидетел. Неправилно е прието, че
този факт се установявал и от заключението на приетата съдебна експертиза.
Оспорват се изводите за доказаност на претендираната имуществена вреда,
както и определянето й по реда на чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално размерът на определените
обезщетения да бъде намален.
Във въззивната жалба е направено и доказателствено искане – приемане
на представени с нея писмени доказателства, а именно сключени след
приключване на устните състезания договори за публично ползване на
музикални и свързани с тях литературни произведения. Искането е направено
с оглед наведените възражения срещу определените размери на
претендираните вреди.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна
– Сдружение „Музикаутор“, което с подробни аргументи оспорва жалбата
като неоснователна. Относно направеното доказателствено искане счита, че
същото е недопустимо и неоснователно поради това, че тези договори са
неотносими към предмета на спора.
Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана
страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата следва да бъде насрочена за
разглеждане в о.с.з.
Искането за приемане на представените с въззивната жалба два
договора и приложенията към тях е основателно. Същите съставляват нови
доказателства по см. на чл.266, ал.1 ГПК и касаят относими към предмета на
спора обстоятелства, предвид дадените разрешения и мотивната част по т.1 от
ТР № 3/2022г. на ОСГТК на ВКС.
Именно с оглед тези разрешения, наведените във въззивната жалба
оплаквания и по аргумент от разпоредбата на чл.162 ГПК вр. чл.155 ГПК,
настоящият състав намира, че следва да уведоми страните и предяви на
същите общоизвестните и публикувани на интернет страницата на Сдружение
„Музикаутор“ действалите към м.07 2022г. Правила за определяне размера на
възнаграждения, дължими за използване на музикални и свързани с тях
литературни произведения при публично изпълнение в туристически,
търговски обекти и други публични места и Заповед № РД-09-718/27.10.2015г.
на Министъра на културата за тяхното утвърждаване. На страните следва да
бъде дадена възможност в 1-месечен срок от уведомяването им да изразят
становище по относимостта на тези документи към правния спор, както и да
ангажират доказателства във връзка с тях.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства представените с въззивната жалба на „Фюжън
– М Стил“ ЕООД договор от 21.05.2024г., сключен между „Музикаутор“ СНЦ
2
и „Фюжън – М Стил“ ЕООД, приложение № 1 към него и договор за публично
изпълнение № 45328/2024г. от 17.05.2024г., сключен между Профон и
„Фюжън – М Стил“ ЕООД, ведно с приложение № 1 към него.
ОБЯВЯВА на страните известните на съда и публикувани на интернет
страницата на Сдружение „Музикаутор“ Правила за определяне размера на
възнаграждения, дължими за използване на музикални и свързани с тях
литературни произведения при публично изпълнение в туристически,
търговски обекти и други публични места, действали към м.07 2022г. и
Заповед № РД-09-718/27.10.2015г. на Министъра на културата за тяхното
утвърждаване.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в 1-месечен срок от
уведомяването им да изразят становище по относимостта на тези документи
към правния спор, както и да ангажират доказателства във връзка с тях.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 22.01.2025г. от 9:15 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3