Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
08.05.2019 г., гр.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА
При участието
на секретар Тинка Гюрецова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 629 по
описа на същия съд за
Постъпила е жалба от “Б.т.к.” ЕАД, със седалище и адрес на управление *** „***“, сграда ***, против НП № 20/01.02.2019 г. на Председател на Комисията за регулиране на съобщенията - София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 335 от ЗЕС, във вр. с чл. 4, ал. 1, т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсална услуга по ЗЕС и на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83 ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 335, във вр. с чл. 336 от ЗЕС, във вр. с чл. 4, ал. 1, т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсална услуга по ЗЕС е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиряди/ лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не изразява становище по предмета на делото.
Ответникът по жалбата - Председател на Комисията за регулиране на съобщенията - София, се представлява от ст. юрк. Е.М., изразява становище по предмета на делото и моли за потвърждаване на НП .
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
14.12.2018 г. длъжностните лица Д.И.М.-инспектор в ГД „Контрол на съобщенята“
на КРС и Г.П.И.-старши инспектор в КРС извършили проверка по повод жалба вх. № 14-00-1831/05.10.2018 г. депозирана по
електронен път от страна на „П.“, телефон ***, гр. ***, ул. „***“ ***, относно
неосигурявяне на П. Ц.Д. – краен
потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер ***,
24 часа на денонощие, 7 дни в
седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални повиквания на
адреса на ползване на услугата – гр. ***, ул. „***“ ***.
В хода на двете проверки /изцяло документални/ се установило, че в периода 26.07.2018г. до 18.10.2018г. абонатът е подал 12 заявки за липса на сигнал и интернет достъп и лошо качество на предоставяната интернет услуга, поради техническа повреда - прекъсване на медна кабелна мрежа на оператора, като предприятието е направило предложение за предоставяне на интернет услугата чрез безжична свързаност. Жалбоподателят не е приел офертата и е пожелал интернет услугата да бъде закрита. Към момента на проверката интернет услугата е закрита без неустойки и предизвестие, като фиксираната гласова услуга е възстановена трайно и се предоставя на адреса на абоната. Горните констатации свидетелите отразили в два констативни протоколи с № ВТ-ДМ-058/02.11.2018 г. и № ВТ-ДМ-062/27.11.2018 г., а на 14.12.2018 год. свидетелката Д.И.М. съставила в присъствието на упълномощено лице А.Л.А.против „БТК’’ ЕАД гр.София АУАН № ВТ-360/14.12.2018 год. за нарушение на чл. 335 от ЗЕС, във вр. с чл.4, ал. 1, т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008год. за универсалната услуга по ЗЕС.
Въз основа на така съставения АУАН е
издадено Наказателно постановление № 20/01.02.2019 год. от Председател н.К.з.р.н.с.
с което на „Б.т.к.” ЕАД, *** на основание чл. 335, във вр. с чл.336 от ЗЕС, във
вр. с чл. 4, ал.1, т. 1 от Наредба №6 от 13.03.2008год. за Универсалната услуга
по ЗЕС е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на
5000 лв., за това, че в периода 26.09.2018 г. - 11.10.2018 г. не е осигурило на
П. Ц.Д. - краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез
телефонен пост с номер ***, 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване
на национални повиквания на адреса на ползване на услугата – гр. ***, ул. „***“
***. Прието е в наказателното постановление, че на основание § 7 от ПЗР на
Закона за електронните съобщения, във връзка с т. 2.5. от Решение № 1317 от
Изложената фактическа обстановка се установява от приложените към АНП писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.И.М. и Г.П.И. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материали, поради което ги възприема показанията им като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването
му чрез надлежно и изрично упълномощено от представителя по закон на
дружеството - жалбоподател, лице. В съдебната практика този подход, по отношение
на еднолични търговци и юридически лица - търговски дружества е приет като
допустим от гледна точка процесуалните изисквания. С предявяване и връчването
на АУАН, чрез упълномощено лице е осигурена възможност на привлеченото към
административна отговорност юридическо лице, чрез съответния представляващ по
закон да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по
него и в този смисъл не би се стигнало до ограничаване на права в
административнонаказателното производство и конкретно на правото на защита. На
следващо място, АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването на санкционния
акт, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити, като доводите на дружеството - жалбоподател
в обратна насока следва се приемат за изцяло несъстоятелни. Спазени са и
сроковете по чл. 34 ЗАНН, приети с актуалната и задължителна за приложение
съдебна практика като давностни по своя характер, както за привличане към
административнонаказателна отговорност със съставяне на процесния АУАН по чл.
34, ал. 2 ЗАНН, така и за издаване на санкционния акт по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът
приема, че констатациите в АУАН съответстват на действителното положение и от
събраните доказателства се установява по безспорен начин, че действително
въззивникът е нарушил
разпоредбите на чл. 335, във връзка с чл.
336 от ЗЕС, във
връзка с чл. 4 ал.1 т.1 от Наредба № 6
от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС. Съгласно § 7 от
ПЗР на ЗЕС, във
връзка с т. 2.5. от Решение № 1317 от
Съгласно
разпоредбата на чл. 4 ал.1 т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната
услуга по ЗЕС, "БТК" ЕАД е длъжно да
осигури на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата
възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания
от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на
факсимилни съобщения.; Като не е осигурило на своя абонат П. Ц.Д. 24 часа на
денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на
национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера,
както и приемане и предаване на факсимилни съобщения, „БТК" ЕАД безспорно
е нарушило чл. 4 ал. 1
т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС, във
връзка С
чл. 335 от
Закона за електронните съобщения.
Основното възражение на жаябоподателя се
отнася до неустановеност и недоказаност на извършено по смисъла на чл. 4 ал. 1
т. 1 от Наредбата нарушение от страна на дружеството,което съдът счита за
несъстоятелно.
Съгласно Решение № 1317 от
По силата на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗЕС, наложените по реда на отменения Закон за далекосъобщенията задължения на операторите със значително въздействие върху пазара, свързани с универсална далекосъобщителна услуга, се запазват, с оглед на което „БТК”ЕАД е задължено да предоставя универсална далекосъобщителна услуга на територията на цялата страна. С т. 5 от Решение № 1214/25.09.2009 г. на КРС е предвидила, че действието на Индивидуална лицензия No 100- 00001/28.01.2005 г., в частта относно определени задължения, включително задължението за предоставяне на универсална услуга, се запазват до влизане в сила на решенията на комисията, с които се налагат специфични задължения на БТК по реда на ЗЕС.
Понятието “универсална
далекосъобщителна услуга” /наричана накратко “услугата”/ е определено с
разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 6, като съгласно ал.1 "Универсалната
услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни
потребители, независимо от географското им местоположение на територията на страната и на достъпна цена. По силата на чл.2,
ал.2 от Наредба №6/13.03.2008г. за универсалната услуга по ЗЕС универсалната
услуга включва: 1. Свързване в определено местоположение към обществената
телефонна мрежа и достъп до обществени телефонни услуги независимо от
използваната технология; 2. Осигуряване на обществени телефони с определено
качество, които осигуряват провеждане и на безплатни спешни повиквания към
национални номера и към единния европейски номер за спешни повиквания
"112"; 3. Осигуряване осигуряване на телефонен указател с номера на
всички абонати на обществени телефонни услуги;4. осигуряване на телефонни
справочни услуги, достъпни за всички крайни потребители, включително ползващите
обществени телефони;5. осигуряване на безплатни спешни повиквания към
национални номера и към единния европейски номер за спешни повиквания
"112";6. осигуряване на достъп до обществени телефонни услуги, включително
услугите за спешни повиквания, телефонен указател и справочни услуги за хора с
увреждания, подобни на ползваните от другите крайни потребители.
Съдът намира, че възраженията, изложени от
жалбоподателя и неговия пълномощник в депозираната жалба са неоснователни.
Според същите по отношение на
правоотношения са неприложими разпоредбите на Нарадба 6/13.03.2008 г. за
универсалната услуга по ЗЕС, както и че е изпълнил задълженията си спрямо
абоната своевременно и качествено. Несъмнено наказаното дружество е било длъжно
да предоставя на своя абонат за инкриминирания период въпросната универсална
далекосъобщителна услуга. Въпреки това си задължение, то не е изпълнено така,
както го повелява законът.
За осъщественото от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 335 във вр, с чл. 336 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 год. за универсалната услуга, по ЗЕС, наказващият орган е наложил глоба в размер на 5000,00 лв. Съгласно чл. 335 от ЗЕС, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500.00 лв. до 5000 лв. При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на констатираното в АУАН, като е наложил санкцията в пределите, предвидени в закона. Съдът намира, че наказанието е правилно определено. При индивидуализацията на наказанието е съобразена тежестта на нарушението, степента на засягане на обществените отношения. Така определеното наказание имуществена санкция като размер, съдът намира за справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и безспорно ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.
По отношение искането за намаляване
размера на наложеното наказание до неговия законен минимум съдът счита, че
същото е неоснователно. Административно наказващият орган надлежно е мотивирал
в НП налагане на санкция в нейния максимален размер, който се оказва и
законосъобразно определен, предвид представените
доказателства за извършени и на други такива нарушения от страна на
жалбоподателя. Т. е, съобразен е размерът с обстоятелството, че не за първи път
на дружеството са налагани наказания за идентични нарушения. Съобразено е и
тежестта на нарушението, тъй като то е извършено в един достатъчно дълъг период
от време, както е и съобразено с неговата степен на обществена опасност, поради
което не са налице основания за намаляване размера на санкцията, наложена с
обжалваното НП, още по-малко до минимално предвидения такъв от 500 лв.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който
извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Предоставянето на универсалната услуга е
въздигнато като основна цел на Закона за електронните съобщения. Невъзможността
на крайния потребител да се възползва от услуга, представляваща елемент от универсалната
услуга, като същевременно заплаща тази непредоставена му услуга, представлява
засягане на значими обществени отношения, като за такова административно
нарушение трябва да се носи отговорност по реда, предвиден в закона.
Предвид изложеното по-горе съдът приема за установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е наказан. По тази
причина НП следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Жалбата следва да се остави без уважение. Същата се явява неоснователна. Не са
налице основания за изменяне или отменяне на атакуваното НП.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20/01.02.2019 г. на Председател на Комисията за регулиране на съобщенията - София, с което на жалбоподателя “Б.т.к.” ЕАД, със седалище и адрес на управление *** „***“, сграда ***, с ЕИК ***за нарушение на чл. 335 от ЗЕС, във вр. с чл. 4, ал. 1, т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсална услуга по ЗЕС и на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83 ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 335, във вр. с чл. 336 от ЗЕС, във вр. с чл. 4, ал. 1, т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсална услуга по ЗЕС е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиряди/ лева като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.*** в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: