Определение по дело №621/2018 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ I -   1048                                             04.06.2018 г.                                          град Бургас

Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

                                                             мл.с. Сияна ДИМИТРОВА

Секретар

като разгледа докладваното от младши съдия С. Димитрова

въззивно гражданско дело № 621 по описа за 2018 година,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 1958/23.03.2018 г. от Д.Р.Д., ЕГН **********, П.С.П., ЕГН ********** и Р.С.А., ЕГН **********, тримата с адрес: ***„а“, срещу решение № 46/07.03.2018 г. на Районен съд – Айтос, постановено по гр.д. № 766/2016 г.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е разпределил реалното ползване на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 680 кв.м., имот с пл. № 77 в кв. 166 по плана на гр. Айтос, обособено в УПИ V-77 в кв. 166 по плана на гр. Айтос, с площ от 677 кв.м., находящ се на административен адрес: гр. Айтос, ул. Н. Велков“ № 13/13“а“, съобразно вариант „А“ от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Във въззивната си жалба пред настоящия съд, въззивниците  излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт, като постановен при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че съдът изградил крайния си извод изцяло въз основа на експертиза, по която били изложени възражения от въззивниците. Твърди се, че кредитираната от съда експертиза неправилно определяла квотите на съсобствениците и по този начин ги ощетявала при упражняване правото им на ползване на съсобствения имот, а в хода на процеса било постановено решение по делбено дело между част от страните, което също не било съобразено при изготвяне на вариантите за разпределяне ползването в имота. Въпреки констатиране от страна на съда на тези обстоятелства, въззивниците твърдят, че неправилно отказал допускане на нова задача към експертизата, за изготвяне на нов вариант за разпределение на ползването и съобразяване на изложените възражения и факти. При тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение изцяло, като се претендират направените разноски във въззивната инстанция. С въззивната жалба не се правят искания по доказателствата.

Във връзка със съдебно разпореждане № 1486/10.05.2018 г. по настоящото дело, въззивниците уточняват искането си пред въззивния съд, като релевират и доказателствено искане за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да изготви нов вариант на разпределение на ползването на съсобствения за страните имот, като вземе предвид квотите им в съсобствеността и ограничи достъпа на съсобственика К.Н. до находящата се в имота сграда, предвид обстоятелството, че последната не притежава собственост в нея. Претендира се отмяна изцяло на обжалваното решение, постановяване на ново във връзка с оплакванията на въззивниците и присъждане в тяхна полза на съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К.Р.Н., ЕГН **********, чрез адвокат Д.В. от БАК, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност и излага насрещни съображения по оплакванията, релевирани от въззивниците. Сочи, че районният съд правилно разпределил ползването на съсобствения недвижим имот, вземайки предвид заключението на изготвената по делото и неоспорена от страните експертиза. Излагат се съображения, че оплакванията и възраженията срещу приетата СТЕ са преклудирани, тъй като не са били своевременно направени съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от ГПК. Въззиваемата намира за неоснователно и оплакването за несъобразяване от съда на постановеното в друг процес делбено решение, тъй като с него бил възложен недвижим имот на съделител, но дължимото парично уравнение на дялове било извършено след постановяване на обжалваното решение, предвид което и за АРС не съществувало основание да го съобрази. От друга страна се навеждат твърдения, че съделителят – въззивник П.П. все още не е станал собственик на делбения имот, тъй като не е заплатил дължимата законна лихва върху сумата за уравняване. С тези съображения се иска потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

В законоустановения срок не са постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемите страни Д.И.К. и Н.Ж.К..

Настоящият състав намира, че постъпилата въззивна жалба е допустима като подадена от страни, които имат правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съобразена с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По отношение на направеното с въззивната жалба доказателствен искане, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след взимане на становище от насрещните страни.

Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 1958/23.03.2018 г. от Д.Р.Д., ЕГН **********, П.С.П., ЕГН ********** и Р.С.А., ЕГН **********, тримата с адрес: ***„а“, срещу решение № 46/07.03.2018 г. на Районен съд – Айтос, постановено по гр.д. № 766/2016 г.

ВНАСЯ в.гр.д. № 621/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане и го НАСРОЧВА в открито съдебно заседание за 13.06.2018 г. от 10,20 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                2.