Определение по адм. дело №215/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), образувано въз основа на жалба от Р. М. Н., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 1, чрез пълномощник адвокат С. Г. при ШАК, и Н. М. Н., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 1, чрез пълномощник, чрез пълномощник адвокат Б. З. при ШАК, депозирана срещу Разрешение за строеж (РС) № 62 от 31.03.2025г., издадено от Главния архитект на Община [област], с което е разрешено на „Меном“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.1, представлявано от Г. П. Ж., да изгради „Многофамилна жилищна сграда „[община]“ с подземен гараж, фризьорски салон, офис и ателие“, със ЗП 256,06 кв.м. и РЗП 877,13 кв.м., строеж ІV категория, в УПИ І – 648, кв.172 по РП на [населено място], ПИ с идентификатор 83510.666.648 по КККР на [населено място].

Жалбоподателите сочат, че са собственици на сградите и дворното място, за което по регулационния план на [населено място] е отредено УПИ ІV-2839 в кв.172, отразен като ПИ с ид. 83510.666.387 по КККР – съседен от юг на имота, за който е издадено атакуваното РС. Считат, че притежават право да обжалват въпросния акт, тъй като между имота, за който е издадено РС - УПИ І-648 в кв.172 и притежавания от тях имот - УПИ ІV-2839 в кв.172, се предвижда свързано застрояване на граница, в резултат на което тяхната жилищна сграда граничи с бъдещия подземен гараж на кота - 2,90 м. от обекта (предмет на РС), за което те не са давали съгласие. Обосновават извод, че РС е издадено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не са уведомени нито за подаденото заявление за издаване на РС, нито за самото издаване на посочения индивидуален административен акт. Въз основа на изложените аргументи отправят искане за отмяна на атакуваното РС.

Ответната страна – Главен архитект на Община [област], депозира писмено становище, в което излага аргументи за недопустимост на оспорването, доколкото жалбоподателите, в качеството им на собственици на съседен имот спрямо този, за който се отнася атакуваното РС, не попадат в кръга на заинтересованите да го обжалват лица, съгласно чл.149, ал.2 от ЗУТ, доколкото такива са единствено възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1 от ЗУТ – и собственикът на земята.

Съдът, след като се запозна с представената от Главния архитект на Община [област] административна преписка и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

„Меном“ЕООД с ЕИК ********* се легитимира като възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ с приложените към Заявлението нотариален акт за учредяване право на строеж в чужд недвижим [имот номер]/12.08.2024г., том ІV, рег.№ 19660, дело № 574 от 2024 на нотариус с район на действие РС-[област], Удостоверение изх.№ 25-179371-08.07.2024г. за произход на обект на кадастъра и Скица на поземлен [имот номер]-1112380-31.10.2024г. по описа на СГКК-[населено място]. От същите се установява, че поземлен имот с ид. № 83510.666.648 и постройките в него са собственост на Г. П. Ж. и Д. В. З., които са учредили на „Меном“ ЕООД безсрочно правото да построи в поземления имот жилищна сграда с РЗП 1319,93 кв.м.

С. З. за административна услуга рег.инд. УТ-28-046 от 17.03.2025г. „Меном“ЕООД отправило искане до Главния архитект на Община [област] да му бъде издадено разрешение за строеж на обект „Многофамилна жилищна сграда „[община]“ с подземен гараж, фризьорски салон, офис и ателие“ в УПИ І-648, кв.172 по плана на [населено място], [имот номер] по КК на [населено място], намиращ се на ул.Ц. И..А. в [населено място]. Към заявлението дружеството приложило комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите, самия инвестиционен проект за обекта, документи за правото му да изгради обекта в поземления имот.

След като се запознал с представените от „Меном“ ЕООД документи, Главният архитект на Община [област] издал Разрешение за строеж № 62/31.03.2025г., с което на „Меном“ЕООД, [населено място] с ЕИК ********* било разрешено на основание чл.148, ал.1, 2, 4, 8 и 9 от ЗУТ, ПУП – ПЗ, одобрен със Заповед № РД-25-880/07.04.2023г. и скица-виза № 497/29.10.2024г., да изгради „Многофамилна жилищна сграда „[община]“ с подземен гараж, фризьорски салон, офис и ателие“, със ЗП 256,06 кв.м. и РЗП – 877,13 кв.м., строеж ІV категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, съгласно представения комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите, както и одобреният и съгласуван инвестиционен проект за обекта.

Несъгласни с издаденото Разрешение за строеж № 62/31.03.2025г., Р. М. Н. и Н. М. Н. го оспорили с жалба пред Административен съд – гр.[област], въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство. Със същата жалба е оспорена и Виза за проектиране № 497/29.10.2024г. на Главния архитект на Община [област], като по оспорването в тази му част е образувано адм.д.№ 216/2025г. по описа на ШАдмС, производството по което към настоящия момент е висящо.

При така изяснената фактическа обстановка, Шуменският административен съд намира оспорването на РС № 62/31.03.2025г., за процесуално недопустимо, по следните съображения:

Видно от приложената към Заявление рег.инд. УТ-28-046 от 17.03.2025г. на възложителя Скица на поземлен [имот номер]-1112380-31.10.2024г. по описа на СГКК-[населено място], в посочения имот съществуват четири отделни сгради – сграда 83510.666.648.1 със ЗП 115 кв.м., брой етажи 3, с предназначение „Друг вид сграда за обитаване“; сграда 83510.666.648.2 със ЗП 86 кв.м., брой етажи 3, с предназначение „Жилищна сграда“; сграда 83510.666.648.3 със ЗП 13 кв.м., брой етажи 1, с предназначение „Друг вид сграда за обитаване“ и сграда 83510.666.648.4 със ЗП 33 кв.м., брой етажи 1, с предназначение „Друг вид сграда за обитаване“. Същевременно от представените комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и от самия инвестиционен проект се установява, че възложителят предвижда да построи в същия поземлен имот самостоятелна жилищна сграда с едно подземно ниво, частично надземно ниво и пет надземни нива, със ЗП 256,06 кв.м. и РЗП 877,13 кв.м., разположена между съществуващите жилищни сгради в имота, като предвиденото застрояване в поземления имот е свободно. Т.е. обектът, предмет на РС № 62/31.03.2025г., представлява нов строеж по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, чието изграждане ще се осъществи в незастроената част от имот с идентификатор 83510.666.648 по КК на [населено място], представляващ УПИ І-648, кв.172 по РП на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].

Оспорващите от своя страна обосновават правния си интерес за оспорване на РС с притежаваното от тях право на собственост върху поземлен имот и намиращите се в него постройки с ид.83510.666.387 по КККР, за който е отреден УПИ ІV-2839 в кв.172 по плана на [населено място], явяващ се съседен на поземления имот, в който ще се изгражда разрешената с обжалваното РС, сграда. В подкрепа на това свое твърдение представят нотариален акт № 141/09.07.1968г., том ІІ, д.№ 443/1968 по описа на РС – [област], удостоверяващ, че М. К. К. (по мъж Велянова) е собственик по давност на парцел ІІІ-2839 в кв.172 по плана на [населено място], ведно със застроени в него едноетажна жилищна постройка с пристоен към нея навес с лятна кухня, при съседи парцел ІІ-2840, парцел І-2827, парцел ХІІ-2828 и парцел ІV-2838; удостоверение за наследници от 12.04.2019г. на лицето М. К. В. и удостоверение за наследници № 4035/31.07.2023г. на лицето М. Н. В..

Въз основа на приложените към жалбата доказателства съдът приема за безспорно установено, че оспорващите са собственици на ПИ ид.83510.666.387 по КККР, за който е отреден УПИ ІV-2839 в кв.172 по плана на [населено място], както и на постройките в него.

Наред с това, ответната страна не оспорва твърдението на жалбоподателите, че ПИ с ид. 83510.666.387 по КККР, респ. УПИ ІV-2839 в кв.172 по РП на [населено място], е съседен на имота, в който е предвидено изграждането на сградата, разрешена с обжалваното РС. А и това се установява от представените към заявлението на възложителя документи (в т.ч. скици към инвестиционния проект, части „Паркоустрояване и благоустрояване“, „Архитектурна“ и др.).

Не е спорно и посоченото в жалбата обстоятелство, че предвиденото с РС застрояване в частта му досежно бъдещия подземен гараж е ситуирано до границата на УПИ І – 648, кв.172 по РП на [населено място], което обуславя свързано застрояване с жилищната сграда на оспорващите, разположена в съседния УПИ УПИ ІV-2839 в кв.172 по плана на [населено място].

Кръгът от лицата, легитимирани да обжалват едно разрешение за строеж е посочен в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, като изброяването е изчерпателно. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 - т. 4 от ЗУТ, заинтересовани лица от издадено разрешение за строеж са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

Доколкото жалбоподателите са собственици на съседен поземлен имот и на разположена в него сграда по КККР, съответно съседно УПИ, същите не са сред лицата, които имат право на жалба срещу разрешението за строеж, тъй като не попадат в нито една от хипотезите по чл. 149, ал. 2, т. 1-4 от ЗУТ.

В настоящия случай разрешението за строеж е издадено за нов строеж, който се намира в имот, съседен на този на жалбоподателите, а съгласно посочените норми на ЗУТ съседите не са в кръга на заинтересованите лица с право на жалба. Жалбоподателите нямат активна процесуална легитимация да обжалват процесното разрешение за строеж, поради което подадените от тях жалби като недопустими следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство - прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, Административен съд – [област]

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. М. Н. и Н. М. Н., двамата от [населено място], депозирана срещу Разрешение за строеж № 62 от 31.03.2025г., издадено от Главния архитект на Община [област], с което е разрешено на „Меном“ЕООД да изгради „Многофамилна жилищна сграда „[община]“ с подземен гараж, фризьорски салон, офис и ателие“, със ЗП 256,06 кв.м. и РЗП 877,13 кв.м., строеж ІV категория, в УПИ І – 648, кв.172 по РП на [населено място], ПИ с идентификатор 83510.666.648 по КККР на [населено място].

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 215/2025 г. по описа на Административен съд - [област].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис от същото пред Върховния административен съд на РБ.