№ 1574
гр. Сливен, 26.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниДора П. Панайотова
заседатели:Мария Г. Велева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора М. Ст. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно
дело от общ характер № 20222230200924 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор В..
Подсъдимият пор.№ 2 – М. Ш. М., редовно призован, се явява лично и с
адв.С. С. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Свидетел пор.№ 3 – Р. Ф. Р., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 4 – Г. Р. Ф., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 5 – А. М. Е., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 6 – К. С. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 7 – А. А. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 8 – Г. И. Х., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 9 – И. И. К., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 10 – Д. К. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 11 – И. М. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 12 – Ю. Е. Й., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице пор.№ 13 – С. В. С., редовно призован, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки за даване ход на делото, моля да дадете.
1
Адв.С.: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
М. Ш. М. – роден на ***** г. в гр.***** жител и живущ в с.К.,
общ.***** български гражданин, с основно образование, женен, не работи,
осъждан, ЕГН **********.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
Р. Ф. Р. – 64 г., български гражданин, неграмотен, женен, не работи,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Г. Р. Ф. – 32 г., български гражданин, с основно образование, неженен,
не работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
А. М. А. – 31 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
не работи, осъждан, племенник на подсъдимия.
К. С. А. – 42 г., български гражданин, с начално образование, неженен,
не работи, осъждан, без родство с подсъдимия.
СВИД.И. К.: Познавам А. Д.. Той не е от с.С.р., но работи там. Това е
той.
А. А. Д. – 30 г., български гражданин, неграмотен, неженен, не работи,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Г. И. Х. - 28 г., българска гражданка, с начално образование,
неомъжена, не работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
И. И. К. – 53 г., български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Д. К. Д. – 49 г., български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
И. М. А. – 45 г., български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
2
Ю. Е. Й. – 40 г., български гражданин, с основно образование, разведен,
не работи, осъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
С. В. С. – 66 г., български гражданин, с висше образование, женен, без
родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност по чл.291 от НК
обещава да даде заключение по знание и съвест.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Адв.С.: Нямам искания за отводи на председателя, съдебния състав и
секретаря на състава. По отношение на доказателствата ще взема отношение
след разпита на всички свидетели.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм този състав на съда да гледа делото.
Няма да представям нови доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
На основание чл.276, ал.1 от НПК съдът ДОКЛАДВА, че настоящото
НОХД е образувано на основание внесен обвинителен акт от РП-Сливен
против подсъдимия М. Ш. М. за извършено престъпление по чл.198, ал.1,
пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
На основание чл.276, ал.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: РП-Сливен е предявила обвинение на М. Ш. М. за
3
престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, тъй като от
фактическа страна е установено, че на 06.04.2020 г. в с.С.р., общ.Сливен, като
съизвършител, в съучастие с К. С. А. от с.Б. е отнел чужда движима вещ –
сумата от 275,00 лева от владението на Р. Ф. Р., на 61 години с намерението
противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт преди повече
от 7 дни. Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам за виновен.
Обяснения ще дам накрая.
Съдът предложи на страните да промени реда за разпит като пристъпи
първо към изслушване на вещото лице.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
Адв.С.: Съгласен съм.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Със съгласието на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОМЕНЯ реда като пристъпва към изслушване на вещото лице.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението на вещото лице С. С. по назначената съдебно-
медицинска експертиза, намираща се на л.133 до л.135 от досъдебното
производство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. С.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да дам заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв.С.: Нямам въпроси към вещото лице.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към вещото лице.
На основание чл.282 от НПК, съдът
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението на вещото
лице С. С. по назначената съдебно-медицинска експертиза, намираща се на
л.133 до л.135 от досъдебното производство.
За явяването на вещото лице в днешното с.з. ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ 20,00
лв. от бюджетните средства на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям вещото лице да бъде
освободено от залата.
Адв.С.: Не възразявам да се освободи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не възразявам да бъде освободено.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата вещото лице С.
С..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.
СВИД.Р. Р.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам подсъдимия М. от К.. Не помня датата,
минаха около три години. М. продаваше щилка, но не му знам как му е името,
и аз отидох с Г. да я взимаме. Г. Ф. ми е син. Двамата със сина ми отидохме в
С.р.. Там бяха М.ТА и К. на едно място на поляната. Почнаха да бият мене,
М.ТА ме удари по главата с една сопа, кръв стана, К. ме мушна с ножа по
ръката, събориха ме. Оттам се загуби портфейла със 275 лева, не знам взе ли
ги някой. Те бяха в джоба ми. Те бяха двама, не помня кой ги взе, аз станах в
кръв. Питаха ме дали имам пари, не го помня точно, имах 300 лева, ама
пазарих в магазина и ми останаха 275 лева. Аз паднах на земята и не знам кой
какво взе. Парите бяха в портфейл в джоба на якето ми. Аз паднах на земята и
не помня. Аз бях с яке, не помня точно с какво, черно беше. След като
паднах, те ме оставиха и тръгнаха. Аз отидох в центъра към магазина, сам
отидох. Синът ми избяга преди това. Като отидох до магазина след това и
синът ми дойде, стояхме в магазина и там на магазина дойде полицията. Не
знам кой се обади на полицията. Аз не знам кой се е обаждал.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат зачетени показанията на свидетеля,
дадени в хода на досъдебното производство на л.102, както и тези на л.103-
5
104, чийто препис е на л.105, на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, тъй като
са налице противоречия от заявеното в момента, както и същият твърди, че не
си спомня някои факти и обстоятелства, т.2 също.
Адв.С.: Не се противопоставям. Моля да бъдат прочетени показанията
пред състав на СлОС по НОХД № 644/2020 г., дадени в съдебното заседание
на 22.02.2021 г. Съгласен съм да бъдат прочетени тези на досъдебното
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на
свидетеля, дадени на досъдебното производство.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК, че
прочетените показания на свид.Р. могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се прочетат показанията на свид.Р.
и съм наясно, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Съгласен съм да се прочетат и показанията му пред състав на СлОС.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса и с тяхно
съгласие, на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Р., дадени пред орган на досъдебното
производство, находящи се на л.102, л.103-105 от досъдебното производство.
Съдът започна с прочитане на показанията от л.102 от досъдебното
производство.
СВИД.Р. Р.: „Искам да обясня, че боят ми го нанесоха двамата – М. и
К.“ – вярно е. „М. ме удряше със сопата, която държеше, по главата, по
тялото, в областта на десния бъбрек, на двете ръце, в областта на рамената“ –
вярно е. „К. ме удари със сопата, която държеше, по двата крака, също с нея
ме мушна в корема“ – вярно е. „Двамата едновременно ме биха, като и
двамата докато ме биха ме питаха къде са парите, бяха ме съборили на
земята“ – вярно е. „К. извади един нож – не съм видял откъде го извади, но го
6
държеше с дясната ръка“ – вярно е. „С ножа ме резна леко по дясната ръка
над палеца, раната беше малка, но потече кръв, след това опря ножа на врата
ми и ми каза „Ща коля, казвай къде са парите, сега заминаваш“ – аз много се
уплаших, че ще ме заколи и веднага му казах „Ей тука са“ и му показах
десния си джоб на панталона, тогава М. изкара портмонето ми – малко, черно,
с цип, от джоба ми“ – вярно е. „В портмонето имах останали 275 лева, М. взе
парите заедно с портмонето“ – вярно е. „След което ме оставиха и си
тръгнаха“ – вярно е. „Ножът на К. беше голям, не можах да го огледам, но ми
се стори с дръжката голям нож, видях само как проблесна на светлината,
острието беше тясно – тънко, няма да мога да разпозная ножа на К. ако го
видя отново“ – вярно е. „Нямам представа защо М. и К. ми взеха парите“ –
вярно е. „В С.р. заедно със сина ми пазарихме от два магазина, един
хранителен и един железарски“ – вярно е. „От железарския магазин аз
закупих един чифт гумени цървули, гвоздеи и метални панти за врата“ –
вярно е. „В хранителния магазин влезе само синът ми, оттам знам че той
закупи олио, мисля че и хляб“ – вярно е. „Всичките ни покупки останаха в
лекия автомобил и не зная какво се е случило с тях“ – вярно е. „Преди това не
съм имал вземане-даване нито с М., нито с К., не им дължа никакви пари“ –
вярно е. „Вчера на 07.04.2020 г. ходих на лекар за да ме прегледа и да ми
издаде медицинско свидетелство, копие на което прилагам към материалите
по досъдебното производство, понеже не мога да пиша, единствено съм го
подписал в долната част на листа“ – вярно е.
Съдът продължава с прочитане показанията на свид.Р., находящи се на
л.103-105 от досъдебното производство.
СВИД.Р. Р.: „Днес към 20,30-20,40 часа дойдох в с.С.р. със сина ми да
пазаруваме“ – вярно е. „Дойдохме, първо ходихме в един хранителен
магазин, после влезнахме в железарски магазин и тогава докато пазарувахме
телефонът на сина ми звънна, търсеше го негов приятел и разбрах, че някой
му искаше пари“ – вярно е. „Синът ми първо казваше, че не може да даде
пари“ – вярно е. „Телефонът обаче няколко пъти звънна и все за пари
говореше някой със сина ми“ – вярно е. „Разбрах от него, че му се обажда М.,
който до днес не познавах“ – вярно е. „После синът ми отиде в друг
хранителен магазин, защото бяхме забравили да купим още неща“ – вярно е.
„Тогава решихме да си ходим, но телефонът на сина ми Г. пак звънна и тоя М.
го пита къде е“ – вярно е. „Синът ми каза, че сме близо до магазина в една
7
пресечка – там спряхме колата и там дойде тоя М. дето искаше пари от сина
ми“ – вярно е. „Тогава дойде М. и повика сина ми отвън, хвана ръката му и
започна да му иска пари, настояваше синът ми да му даде 120 лева – така
поне аз разбрах“ – вярно е. „Синът ми не искаше да му дава и тогава отзад
отнякъде дойде един друг мъж – М., него го познавам от преди“ – вярно е.
„М. извади една сопа и с нея заудря сина ми в рамото или в гърба, не видях
точно къде го удари“ – вярно е, избяга той, аз останах. „Тогава синът ми се
отскубна и избяга, но аз останах“ – вярно е. „Тогава М. посегна към мен,
извади ме от колата, даже се появи и К., и него го познавам“ – вярно е. „На М.
зная и другото му име – Ш. – така се казваше баща му – Ш.“ – вярно е. „Та М.
и К. ме извадиха от колата, К. ме заудря с една сопа – в корема и гърдите ме
удряше, също и по краката“ – вярно е. „М. също ме удряше със сопа – по
главата ме удряше със сопа М.“ – вярно е. „По едно време К. извади един
голям – ловджийски нож, насочи го към мен и посегна с него към мен –
поряза ме по ръката като замахна към мен с думите „Къде са парите, извади
парите“ – вярно е. „Тогава аз се изплаших много, бях сам срещу тях и в този
момент, понеже К. посегна към мен – към врата ми с ножа, аз казах че парите
са в джоба ми и тогава М. бръкна в джоба ми и ги взе – издърпа ги от джоба
ми – парите ми бяха 275 лева в една платняна торбичка с ципче“ – вярно е. Не
беше точно торбичка, кожено изкуствено като портфейл. „Като взеха от мен
парите аз бях на земята – болеше ме много и не можех да вървя“ – вярно е.
„Тогава чух, че двигателят на колата заработи – разбрах, че те са взели колата
ни – М. и К.“ – вярно е. „Станах полека и тръгнах към магазина – там – в
железарския магазин намерих сина ми, там беше и магазинера“ – вярно е.
„Малко след това дойдоха полицаите“ – вярно е. „Те ни питаха какво е
станало“ – вярно е. „После полицаите намериха колата – в селото някъде“ –
вярно е.
На основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Р., дадени пред друг състав на съда по
същото дело, находящи се на л.64-65 от НОХД № 644/2020 г. по описа на
СлОС.
8
СВИД.Р. Р.: „Познавам тримата подсъдими“ – вярно е. „Живея в с.С.“ –
вярно е. „С подсъдимите не живеем в едно село“ – вярно е. „Аз живея със
сина си“ – вярно е. „Не сме се карали с подсъдимия, който е в средата
(посочва подс.Ю. Й.)“ – вярно е. „Него не го познавам“ – вярно е. „Тук в съда
го видях вече“ – вярно е. „Моят син познава подсъдимите“ – вярно е. „Синът
ми не е имал кавга с подсъдимите“ – вярно е. „Биха ме и тримата подсъдими“
– вярно е. „Биха ме със сопа“ – вярно е. „Двамата, К. и М. държаха сопи“ –
вярно е. „К. имаше и един нож, даже ме мушна по лявата китка на ръката“ –
вярно е. „Искаха парите“ – вярно е. „Те разбраха, че имам пари“ – вярно е.
„Средното момче обещал да продава една машина, тъй като жена му е в
болница“ – вярно е. „Отидохме в магазина в с.С.р. да пазаруваме“ – вярно е.
„Биха ме в с.С.р.“ – вярно е. „Чакаха ме на тъмното, малко от главния път на
тъмно“ – вярно е. „Синът ми караше колата“ – вярно е. „Ю. извика сина ми да
продава една машина“ – вярно е. „Ние отидохме там за да вземем машината“
– вярно е. „Те са ни причакали, извадиха ме от колата, събориха ме на земята
и ме биха“ – вярно е. „Средното момче знаеше, че имам пари“ – вярно е.
„Взеха ми 275 лева“ – вярно е. „Не помня кой ми ги взе“ – вярно е, не помня.
„Събориха ме, сцепиха ми главата“ – вярно е. „Отзад кръв течеше“ – вярно е.
„К. и М. ме събориха на земята и ме биха“ – вярно е. „Парите ми бяха в
десния джоб на панталона“ – вярно е. Парите ми бяха в джоба на якето. „Като
ме набиха, ми взеха парите“ – вярно е. „След това взеха колата и са заминали“
– вярно е. „Аз след това съм станал и излязох към железарския магазин“ –
вярно е. „Когато отидох в магазина, казах на мъжа в магазина, че са ме били и
са ми взели парите“ – вярно е. „В магазина нямаше други хора“ – вярно е.
„Когато отидох в магазина, там беше и синът ми“ – вярно е. „Синът ми избяга
да не бият и него“ – вярно е. „Не знам за колко лева щяхме да взимаме
машинката“ – вярно е. „Аз имах 300 лева, пазарих в магазина“ – вярно е. „И
К. имаше сопа, и нож имаше, и ме мушна в китката“ – вярно е. „Не знам кое в
коя ръка държеше“ – вярно е. „М. носеше само сопа“ – вярно е. „М. ме удари
в главата със сопата“ – вярно е. „К. ме удари в краката със сопата“ – вярно е.
„Докато ме удряха, казваха ми „Дай парите“ – вярно е. „Кръвта ми течеше“ –
вярно е. „ Средното момче също беше там“ – вярно е. „Той бръкна да вземе
парите“ – вярно е. „Не помня дали ме е удряло средното момче“ – вярно е.
Като съм говорил за средното момче, не става дума за К. и М., а за Ю..
„Преди да отидем в тъмното, от магазина пазарихме гвоздеи и един чифт
9
цървули“ – вярно е. „В магазина не помня колко пари платихме“ – вярно е.
Останаха 275 лева. „И други неща взехме, но не помня какви“ – вярно е. „Аз
платих сметката в магазина“ – вярно е. „Синът ми с негови пари купи и други
неща“ – вярно е. „От другия магазин е взел хляб“ – вярно е. „Аз бях само в
железарския магазин“ – вярно е. „Уточнявам, че средното момче продаваше
машината“ – вярно е. „Не зная кой ми е взел парите от джоба“ – вярно е. „В
тъмното откъде да знам“ – вярно е. „М.ТА и К. казаха „Къде са парите, дай
парите“ – вярно е. „Като се изправих, тогава разбрах че ми ги няма парите“ –
вярно е. „Преди да ме набият, парите бяха в джоба ми“ – вярно е. „След това
отидохме и гледах на земята, но ги нямаше парите“ – вярно е. „Имам телефон,
но не съм говорил с Ю. по телефона“ – вярно е. „Г. ми каза, че Ю. иска да
купува машината“ – вярно е. „Аз продавам мляко и имам пари“ – вярно е.
„Продавам млякото в село“ – вярно е. „Жена ми прибира парите“ – вярно е.
„Животните, които отглеждам, са мои“ – вярно е. „Синът ми си работи
отделно и аз отделно“ – вярно е. „В железарския магазин отидохме най-
напред“ – вярно е. „Човекът, който е отвън свидетел, е магазинера“ – вярно е.
„При него пазарихме“ – вярно е. „Аз купих от него гвоздеите, аз плащах“ –
вярно е. „Не помня колко пари платих“ – вярно е. „Купих и цървули“ – вярно
е. „В себе си носих 300 лева“ – вярно е. „Взех ги от вкъщи“ – вярно е. „Парите
ми бяха по 20 лева“ – вярно е. „Може да е имало и банкноти по 10 лева“ –
вярно е. „Със сина ми живеем в една къща“ – вярно е. „Жена ми ми брои
парите, които бях взел“ – вярно е. „Аз разбирам от пари“ – вярно е. „Знам
парите“ – вярно е. „Бях облечен с дрехите, с които ходя при животните –
работни дрехи“ – вярно е. „Бях с палто, риза, панталон, който имаше отпред
два джоба и отзад един“ – вярно е. „Панталонът ми не знам какъв беше“ –
вярно е. „Влязох в магазина с моя син“ – вярно е. „Не помня на колко места
ми бяха парите“ – вярно е. „В хранителния магазин пазари сина ми, хляб взе“
– вярно е. „Парите ми 275 лева бяха в предния джоб на панталона“ – вярно е.
„Бях си преброил парите в къщи“ – вярно е. „В магазина не помня колко пари
съм похарчил“ – вярно е. „След като пазарих в магазина си преброих парите и
разбрах, че са останали 275 лева“ – вярно е. „Джоба, в който бяха парите,
нямаше цип или копче“ – вярно е. „Панталоните ми бяха средно широки“ –
вярно е. „Синът ми караше колата“ – вярно е. „След като спря колата, до
колата ме биха“ – вярно е. „Познавам К.И. от с.С.“ – вярно е. „На този човек
не съм казал, че не съм сигурен дали парите са били в колата или в мене“ –
10
парите бяха в мене. „Парите си бяха в мене“ – вярно е. „Не съм казал на К.И.,
че парите са били в колата“ – вярно е, в мене бяха парите. „В железарския
магазин ме обслужи И.“ – вярно е. „Не помня кога синът ми се е обадил на
тел.112“ – вярно е. „След това разбрах, че синът ми се е обадил на полицията“
– вярно е. „М. е средното момче (сочи подс.Ю. Й.)“ – вярно е. „Като ме
удряха аз бях отвън“ – вярно е. „Аз излязох от колата“ – вярно е. Парите бяха
в мен, в дрехите ми. Мисля, че М.ТА ми взе парите. Аз смятам, че М.ТА ми
взе парите. Той беше покрай мен и се въртеше. Пак не го помня. Нямам
проблеми с М.ТА. М.ТА не е идвал в нас да пита за конете си. Аз нямам стари
вражди с него. За сина ми не знам. Парите, с които тръгнах от къщи, 300 лева,
бяха в банкноти по 20 лева, имаше и по 10 лева.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.Г. Ф.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Р. Р. ми е баща. Познавам подс.М. М., той живее на
4-5 км от нашето село. Не сме имали конфликти с М., помагали сме си преди
години, нямали сме проблеми. Аз не си спомням подсъдимият да е идвал у
нас да търси откраднати коне. Разбрах, че си е търсил някакви изгубени коне.
По телефона ме е питал дали сме знаели, аз казах че не знам, не сме чували.
Казах му, че ако разбера ще му кажа, доколкото си спомням, защото мина
доста време. Ходихме да си пазаруваме в гр.Елена и се прибирахме насам по
пътя, за към къщи, по това време ми се обади М. по телефона. М. е Ю. Й. и ми
каза, че имал някаква щилка за продаване, дали ни интересува мен и баща ми.
Аз му отговорих, че на мен не ми трябва, защото разполагам с 9-10 машини
щилки в къщи, но той настояваше. Той ми каза „Ела”, защото му трябвали
пари, доколкото разбрах жена му била в София в болницата. Почнахме да се
пазарим, той каза че иска 300 лева. Питах баща ми, той каза че може да му
даде 280 лева. Не бяхме сигурни дали ще отидем за тая машина, понеже по-
късно разбрахме, че на майка ми и на жена ми им трябват да пазаря някои
неща, поръчаха, и по тази причина трябваше да пазаруваме. След около два
часа, може да е било към седем-осем часа надвечер, М. ми звъня през
половин час, около пет-шест пъти, дали имаме пари. Викам „Като дойдем да
11
вземем машината, ще ти се обадя”. Ходихме да пазаруваме, баща ми влезе в
единия магазин да пазарува, това е в с.С.р.. Мисля, че двамата влязохме в
първия магазин, напазарувахме, след което баща ми каза, че ни трябват
някакви работи метални, може би гвоздеи и влязохме в железарията и там
пазарихме някои неща, обувки ли бяха, със сигурност гвоздеи имаше със
сигурност. След което ми звънна М. и ми каза да отида до тях с баща ми да
ми даде машината, настояваше и питаше дали имаме пари. Аз му казах, че
баща ми има, но доста бързаме, да го отложим за друг ден, че трябваше да се
прибираме да доим кравите, защото осем - осем и половина всяка вечер доим
кравите. Дата не си спомням, беше някъде пролетта. Казах на М. късно става,
дали може да излезе пред тях да се срещнем и той се съгласи. Излязохме с
баща ми, тръгнахме с лекия автомобил, който беше регистриран на името на
жена ми Г. И. Х., спряхме по пътя, слязох от колата и се поздравихме. Той ми
каза „Къщата ми е тука на 20-30 м”, да влезем в къщата да видим машината,
но аз му казах, че бързаме, но той не ми пускаше ръката, аз се опитах да се
дръпна. И по едно време от дясната страна М. Ш., който познаваме като К.,
имаше една сопа в ръката и А. беше там, Ю. Й. и К., в ръката на който също
имаше нещо като сопа, около метър и десет, по-къса, те бяха до мен на метър
и половина. След като М.ТА ме удари по гърба със сопата, аз тръгнах да
бягам надолу, двамата с баща ми бягахме. По едно време го чувах баща ми
викаше „Оставете, недейте”, молеше се „Оставете ме, какво ви направих”. Аз
отидох до железарията, звъннах на тел.112, мисля че, това се случи на 50-60 м
от магазина в една тясна улица. Аз тръгнах да помогна на баща ми, да видя
какво става. Видях баща ми, дойде при мен разкървен, също видях, че ми
запалиха колата и я закараха на 30-40 м пред дома на Ю., който познавам като
М.. Бяха общо трима-четирима човека. Питах баща ми какво е станало, каза
че са го нападнали, че са го ударили, беше целия в кръв. На мен ми каза,
защото в магазина беше развалил пари, имаше около 270-280 лева и тези пари
липсваха. Баща ми каза, че М.ТА докато го е дърпал за якето сигурно му е
взел парите, „Той ми сцепи главата, аз му се молих”. Много пъти го удрял по
стомаха и по главата. По-късно полицаите дойдоха, на следващия ден го
закарахме на лекар, ръката му беше срязана. Питах баща ми за какви пари
става въпрос и той ми каза, че след магазина имал 275 лева в портфейла и
парите със портфейла му ги нямало. Баща ми си търсеше по джобовете и ги
нямаше, и той каза, че К. (М.) му ги е взел. Баща ми каза, че те са се качили в
12
колата и вече видях когато колата беше пред М., то отдалеч се вижда, на
около 40-50 м долу-горе. Всички не можах да ги позная, може и 4-5 човека да
са били. Аз тръгнах да търся баща ми и някъде на 20-30 м след магазина го
видях в улицата. Целия кървеше. Върнахме се в магазина. Там чакахме да
дойдат полицаите, да намерят колата, защото нямаше с какво да се приберем.
Мисля, че по телефона на магазинера се обадихме на тел.112. Беше мисля че с
около 300 лева баща ми, като тръгна от къщи, в банкноти от 50 лева. Пред
мен в магазина, в железарията извади банкнота от 50 лева и я развали, и
рестото го прибра пак в портфейла си. Когато звънях на тел.112 не помня
дали баща ми е бил до мен. Имаше няколко разговора с тел.112, защото те се
обадиха на същия телефон, от който звъняхме и питаха дали имаме нужда от
медицинска помощ и затова не помня за всеки един път дали баща ми е бил
до мен, защото мина много време. Първо звъннах на 112, баща ми го нямаше.
Втори път те ни се обадиха, но тогава баща ми беше при мен, защото се
срещнахме на улицата и се върнахме в магазина. Те ми звъняха и питаха дали
има нужда от линейка. След около 20-тина минути ни звъняха втори път, това
си спомням. Бяха ни попитали къде ми е автомобила, кой го е взел, няма ли
друго с какво да се приберете, това ме питаха. Казаха да изчакаме на с.С.р., до
половин час че ще дойдат полицаите.
Адв.С.: Правя искане, тъй като свидетелят твърди, че не си спомня
много от фактите и обстоятелствата по случая, да му бъдат прочетени
показанията пред СлОС, дадени в съдебно заседание на 21.02.2021 г. по
НОХД № 644/2020 г. Факти относно кога е звънял на тел.112, кои свидетели
са били там и т.н., и т.н.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям. Правя искане за четене
показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство, които се
намират на л.106-109, поради това че са налице противоречия.
Адв.С.: Не съм съгласен да се четат показанията от досъдебното
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не съм съгласен да бъдат прочетени показанията на
свидетеля, дадени на досъдебното производство.
Съдът констатира, че е налице проблем с компютърната програма,
заради което следва да прекъсне заседанието. Освен това съдът намира, че
следва да предложи на страните да уточнят лицата, които следва да бъдат
13
разпитани в днешно съдебно заседание и кои да останат за следващо съдебно
заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Държа на разпита на Г. И. Х., да бъде разпитана днес, а
всички останали свидетели за следващо съдебно заседание.
Адв.С.: Не се противопоставям останалите свидетели да бъдат
разпитани в следващо съдебно заседание. Освен това моля за следващо
съдебно заседание да бъде призован ПЕТЪР И., мл.пол.инспектор от РУ-
Сливен, който да бъде разпитан с останалите свидетели.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът, с оглед изявленията на страните, намира че следва да извика
свидетелите в залата и да освободи тези от тях, които ще бъдат разпитани в
следващо съдебно заседание.
Със съгласието на страните съдът прекъсна заседанието в 11,17 часа.
Заседанието продължава в 11,35 часа.
В залата се явяват прокурорът, подсъдимият, адв.С., свид.Р. Р. и свид.Г.
Ф..
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си, не давам съгласие да се
четат показанията от досъдебното производство.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса и на
основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Ф., дадени пред орган на досъдебното
производство, находящи се на л.106-109 от досъдебното производство.
СВИД.Г. Ф.: „Днес вечерта към 20,40 часа дойдох с баща ми – Р. Ф. Р. в
с.С.р. - искахме да си напазаруваме някои неща от магазините тука в това
село” – вярно е. „Като дойдохме в С.р. първо отидохме в един от
хранителните магазини, купих си някои неща и после влезнах в железарията
(железарския магазин), откъдето също исках да си купя някои неща” - в
железарския магазин аз влязох с баща ми и той си напазарува някои неща.
„Тогава на мобилния ми телефон, който ползвам с телефонен номер ***** ми
14
звънна един мой познат – М.” – вярно е. „М. зная, че е от С.р. и е на към 38-40
години, но не му зная другите имена - познавам го от около една година” –
вярно е. „Та този М. ми се обади от непознат за мен телефонен номер и ми
каза, че жена му била в София - бил се скарал с нея и сега спешно му
трябвали пари за да отиде при нея” - искам нещо да добавя тук, когато той ми
звънна първия път ние бяхме в къщи, не бяхме в С.р., жена ми и баща ми бяха
до мен. „Пита ме дали мога да му дам пари и като му казах, че съм в С.р. ме
пита къде точно съм” – той ми звънна пет-шест пъти като бях в къщи, беше
около три-четири часа следобяд. След около три-четири часа ние отиваме в
С.р. да пазарим и тогава пак ми се обажда М. и му казах, че съм в С.р.,
защото той наблягаше за тая машина. „Казах му, че съм тук за да си
напазарувам, но не мога да му дам пари в заем” – доколкото си спомням е
вярно, а той ми предложи машина. „Тогава той започна да ме пита дали не
искам да ми продаде една щилка - машина за рязане на дърва” – вярно е,
машина щилка 362. „Казах му, че не ми трябва щилка” – вярно е. „Той пак ме
молеше, но не исках да купувам нищо” – вярно е. „Затворих, продължих да си
пазарувам, но М. пак ми звънеше и ме увещаваше да дам пари в заем или да
продаде щилката, и така четири-пет пъти ми звънна и затварях” – вярно е.
„После излезнахме с баща ми от железарията и отидохме пак до хранителния
магазин – сетих се, че бях забравил да си купя още неща дето ми трябваха, но
магазина затваряше и затова отидох в другия хранителен магазин” - първо
отидох с баща ми до хранителния магазин и той ме чакаше отвън, и аз
пазарувах, той ме изчака, след което заедно с баща ми отидохме в
железарския магазин, и той си пазари оттам. Повече не съм ходил в
хранителния магазин. „В това време пак ми се обади М. и каза, че идва при
мен, аз му казах къде съм - бях в една пресечка от магазина към центъра се
намира и е тъмна пресечката - аз бях с колата с баща ми когато видях М. да
приближава към колата ми - беше пеша” – вярно е. „В един момент той дойде
до колата” – вярно е. „Каза ми слизай, аз отворих вратата и слезнах” – вярно е
и се поздравихме. „Той ми подаде ръка да се поздрави с мене, хвана ръката
ми, която подадох за поздрав към него и ме пита „Парите в тебе ли са”, аз
потвърдих, че имам в мен пари, но през това време М. не ми пускаше ръката”
- аз му казах, че баща ми има пари и той ме покани у тях, да влезем вътре в
къщата му. „Мисля, че нямаше ръкавици на ръцете” – вярно е. „Но не съм
сигурен” – не, сигурен съм, че нямаше ръкавици. „Аз вече бях излезнал от
15
колата, а баща ми беше в колата” – не, и баща ми беше слязъл, заедно
слязохме от колата. „М. продължаваше да ме държи за ръката и не ме
пускаше” – вярно е. „В един момент се обърнах назад и видях, че зад една
балировачка (машина за балиране) има един мъж, дето още с обръщането ми
назад ми извика „Ела ми тука”, при което замахна с една сопа и ме удари по
гърба” - вярно е, и каза че щял да ме убие. „Изплаших се, дръпнах се рязко,
успях да се отскубна от ръката на М. и избягах - хукнах към хранителния
магазин като за момент се обърнах назад към колата ми, но мога да кажа, че
видях че зад балировачката има друга машина - сеносъбирачка, където имаше
трети мъж - мога да кажа, че тоя мъж дето ме удари със сопата се казва М. -
познавам го по име, а другия мъж - дето беше зад другата машина - него го
разпознах - зная го като К., е от Б., но май живее в с.И., а М. е от с.К.,
общ.Елена” – вярно е. „Та като се обърнах докато тичах към магазина, видях
че баща ми беше в колата още - нашата кола - с рег.№ ***** - тя е на името на
жена ми, а тримата мъже отидоха до колата при баща ми” - не е вярно, защото
по това време баща ми беше слязъл отвън и аз, те като ме удариха аз
побегнах, и баща ми и той тръгна да бяга от другата страна. Той на лявата
страна, аз от дясната страна на пътя. И аз избягах в железарията. „Аз, обаче,
се изплаших, не се върнах към колата, а влезнах в магазина - на железарията,
щото хранителния беше затворил” - мога да добавя, че аз като тръгнах да
бягам баща ми викаше за помощ и им се молеше. Железарията беше наблизо
и затова там влязох, хранителния беше по-надалеч. „Там разказах набързо на
продавача за станалото и поисках да ми помогне” – вярно е. „Той ми даде
телефон за да позвъня на тел.112 понеже моите телефони - имам два телефона
- единия обикновена „Нокия” - черна, а другия - сензорна „Нокия”, дето е на
шест месеца купена на изплащане, за 150 лева, бяха останали в колата ми” -
вярно е, но единия ми телефон така и не можаха да го открият в колата ми.
„Докато чаках да дойде някой да помогне, след пет-шест минути от влизането
ми в магазина баща ми сам дойде там - в магазина” - доколкото си спомням,
се срещнахме пред магазина, той излизаше от улицата на 20-30 м пред
магазина, но понеже беше светло го видях. „Тогава е било около 21,05 часа” -
вярно е. „Ръката на баща ми беше порязана, по врата му имаше кръв, видях че
горе вляво главата му е спукана, на лявата ръка имаше порязано към 1-2 см” -
срязаното не беше в лявата ръка, а в дясната ръка. „Освен това баща ми
разказа, че са го били двама от мъжете - К. и М., като когато го били М.
16
бръкнал в джоба му и му извадил парите му - 270 лева мисля - 275 мисля, че
са му взели точно” - вярно е, точно така каза баща ми на мене. „Баща ми каза,
че не му е добре, но не е губил съзнание, но каза че му се вие свят и седна на
земята, че му било лошо” - вярно е. На другия ден сутринта го карахме на
Бърза помощ. „Каза още, че го болели двете рамена” - вярно е, и корема каза,
че го боли, много го боляла главата. Няколко пъти го удряли по главата със
сопа, така ми каза и много го боляла главата. „Баща ми ми обясни още, че
двама или трима - било тъмно, не зная дали и тримата, са се качили в колата,
но са запалили колата ни и са тръгнали нанякъде с нея” - да, нанякъде, на тази
улица, на която живее М.. „Това е - после като дойде полицията и им обясних
какво е станало, полицаите обикаляха наоколо и намериха колата в една
пресечка до центъра” - вярно е.
Съдът на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Ф., дадени пред друг състав на съда по
същото дело, находящи се на л.66-68 от НОХД № 644/2020 г. по описа на
СлОС.
СВИД.Г. Ф.: „Син съм на гражданския ищец Р. Р.” – вярно е. „Живеем
заедно” – вярно е. „Познавам тримата подсъдими” – вярно е. „Не сме в много
добри отношения с тях” - от този случай насам не сме, преди това бяхме в
добри отношения. „Познаваме се, тъй като сме в близки села” – вярно е. „Не
съм имал конфликт с тях” – вярно е. „Мисля, че и баща ми не е имал
конфликт с тях” – вярно е. „На 06.04.2020 г. около 17,00-18,00 часа ми звънна
Ю. и ми каза, че жена му била в тежко състояние в болницата и му трябвали
пари на заем” - вярно е. На мен ми каза, че жена му е в болницата в София.
Много добре си спомням, че ми каза, че жена му с малкото дете била в София
в болницата, а не че са се скарали. Аз нямам представа дали те са се били
скарали или не, нямам идея. Не зная защо така е записано от полицията.
Може да е било от стрес или от страх. „Отговорих му, че нямам тези пари,
след което затвори телефона” - вярно е, някой път той ми затваряше, някой
път аз му затварях. „По-късно се обади пак и ми поиска пари” – вярно е.
„Казах му, че нямам тези пари и няма как да му ги дам” - казах му, че нямам
17
тези пари и имам десет машини, не се нуждая от други щилки. „След това ми
предложи някаква машинка за рязане на дърва, щилка за продаване” – вярно
е. „Казах, че имам пет машинки и нямам какво да я правя” - вярно е, пет-шест
машини имах тогаз. „След това попита дали баща ми няма нужда от такава
машина” – вярно е. „Баща ми каза, че не му трябва” – вярно е. „Ю. звънна
три-четири пъти” - може и пет-шест-седем пъти да е звънял, щото наблягаше
да можем да я купим. „На последния път каза, че ще ни я даде евтино, защото
му трябват парите” – вярно е. „Когато Ю. ми звъня, аз бях в къщи при
семейството ми” – вярно е. „В телефонен разговор казах на Ю., че ще ходим в
с.С.р. да пазаруваме” – вярно е. „Докато пазарувахме Ю. пак ми звъня
няколко пъти” – вярно е. „Последния път му вдигнах и му казах, че нямам
доста време и няма да може да дойдем” – вярно е. „Той искаше да вървим до
тях да я видим” – вярно е. „Аз не знам къде живее Ю.” - знам къде живее, но
понеже бързах да доим кравите и се разбрахме да се срещнем навън, малко
по-надолу на пресечката на тази улица. „Казах му, че съм пред магазина” -
вярно е. „Той ми каза, че има една уличка нагоре от магазина, на 20-30 метра
и аз тръгнах по нея, той ще слезе надолу и ще ме пресрещне” - вярно е, но
може да има 50-60 м малко по-нагоре се срещнахме. „Ние бързахме, защото
имахме животни и бяхме окъснели” – вярно е. „С баща ми влязохме в
магазина на И.” – вярно е. „Първо влязохме в хранителния магазин” – вярно
е. „Аз влязох в магазина, баща ми не е влизал” – вярно е. „След това заедно
влязохме в железарския магазин” - вярно е. „Баща ми си купи гвоздеи, едни
цървули и петали, мисля че и боя” - точно така, това беше взел. „Баща ми
имаше в него си пари” – вярно е. „Имаше 300 лева по 50 лева” – в къщи му
видях парите, като тръгваше от къщи, имаше по 50, имаше по 10, по 20 лева.
„Плати с едно 50 лева на И.” - вярно е. „Сметката му беше около 24-25 лева” –
вярно е. „Не мога да кажа къде баща ми си сложи парите” – доколкото си
спомням, в джоба си беше си ги сложил, в един малък черен портфейл, като
плащаше изкара портмоне. „Не си спомням” - спомням си, в един черен
портфейл беше и ги пъхна в джоба на якето, мисля. „Аз първо се качих в
колата, след 2-3 минути и баща ми се качи в колата и заедно тръгнахме по
уличката за към Ю.” - вярно е. „Ю. пеша ни пресрещаше отдолу” - не, отгоре.
„Вече почти мръкваше” – вярно е. „Беше около 21,00-21,15 часа” - някъде там
ще е било. „Ю. идваше отдолу сам” - не е вярно, отгоре-надолу слизаше сам.
„Ние спряхме и той дойде при нас” - да, срещнахме се на пътя, вярно е. „След
18
това аз слязох от колата и той си даде ръката и ме поздрави” – вярно е. „Аз
също го поздравих” – вярно е. „След което забелязах, че не ми пуска ръката”
– вярно е. „Казах му защо не ми пуска ръката, той каза ще видите какво ще
стане сега с вас” - точно изреченията сега не мога да си спомням, само ми
наблягаше да отидем у тях. Спомням си, че ми хвана ръката и не я пускаше,
но не си спомням думите му. „Отзад имаше сеносъбирачка и отзад излезе М. с
една сопа” – вярно е. „Имаше още един човек от другата страна – К.” – вярно
е. „Бяха трима” – вярно е. „След което отгоре се подаде още един друг човек,
който не познах” – вярно е. „В последствие разбрах, че се казва А.” – вярно е.
„Аз бутнах Ю. и избягах” – вярно е. „Един път ме удари по гърба със сопата”
– вярно е. „М. М. ме удари по гърба” – вярно е. „Ю. и К. не са ме удряли” -
вярно е, защото аз избягах, те гонеха баща ми в това време. „Като избягах и
веднага отидох до супера за да мога да потърся помощ” – вярно е. „Забелязах,
че беше затворен магазина” – вярно е. „След което отворих отзад една ограда
и започнах да викам” - да, вратата на железарията, вярно е. „От задната
страна до супера има нещо като барче и поС.но имаше хора” - нямам си на
идея, доста време мина. „Докато бяхме в железарския магазин изглежда са
затворили супера” – да, и тогава хората са си тръгнали, тогава имаше хора,
после нямаше. „След което отидох да викам пред железарския магазин, но
никой не излезе” - доколкото си спомням, не съм викал, отворих вратата и
влязох да търся помощ. „По едно време магазинерът И. ме чу и ми отвори” –
да. „След което му казах, че са нападнали баща ми” – вярно е. „Той ме попита
защо” – вярно е. „Аз казах, че нямам идея” – вярно е. „Попита ме кои” – вярно
е. „Аз му казах кои” – вярно е, аз му казах тия, които познавам. „Бях много
притеснен и уплашен в това време” – вярно е. „След около 10-15 минути той
искаше заедно да отидем да видим какво става” - доколкото си спомням,
вярно трябва да е. „През това време баща ми излезе пред магазина” – вярно е.
„Забелязах, че ръката му кървеше” – вярно е. „По главата си и около врата
имаше много кръв” – вярно е. „Каза, че е бил нападнат и са му взели парите”
– вярно е. „Беше му много лошо” – вярно е. „Каза, че се чувства много лошо
и трябва да отидем в Бърза помощ, защото доста кръв течеше от него” – вярно
е. „След това аз поисках от И. да звънне на 112” – вярно е. „И. ми даде
телефона си да звънна на 112” – вярно е. „След около 20 минути излязохме
пред магазина да видим дали колата беше там” - дали са минали 20 минути
нямам идея, може десетина - 15 да са минали. „Колата я нямаше” – вярно е.
19
„Моята кола я нямаше” – вярно е. „Когато аз побягнах и оставих баща си, аз
оставих ключовете на колата” – вярно е. „Намерихме по-късно колата на 300-
400 м на горната улица” – вярно е. „Не знам кой я е закарал там” – вярно е.
„Баща ми не може да кара кола” - да, вярно. „Чак когато баща ми дойде
окървавен, тогава звъннах на 112” - така трябва да е било. „След около 20
минути отново звъннах на 112 и им казах, че колата я няма и не можем да се
приберем” - така беше, вярно е. „По-късно колата я намерихме заедно с един
полицай от Сливен, който дойде” – вярно е. „Магазинера също беше с нас” –
вярно е. „Доколкото разбрах от баща ми, М.ТА и К. са го ударили” - да, вярно
е. „М.ТА го удрял много пъти по главата, така ми каза” – вярно е. „К. му
казал да изкара парите” - така трябва да е. „Баща ми не искал да ги изкара и К.
му порязал ръката” - да, вярно. „След това са му взели парите” – вярно е. „Не
съм питал дали М. или К. са му взели парите” - не е вярно, попитах го, той ми
каза, че ги е взел М.ТА. Така приказваха и с майка ми, майка ми го питаше
дали не ги е съборил парите, той каза че не ги е съборил, а че М.ТА когато го
е удрял, ги е взел. „Ю. бил при тях и ги гледал” - нямам идея, не съм бил там.
„Мога да кажа, че Ю. не се е месил” - вярно е. Аз питах баща ми, на другия
ден пак го питах, Ю. не се е месил, така ми каза баща ми, не го е удрял. „След
това ми каза, че са се качили в нашата кола и са тръгнали, но не е разбрал
накъде карат” – вярно е. „Не съм водил баща ми в Бърза помощ” – вярно е,
тогава не съм. „На другия ден го закарахме в Бърза помощ” - да, в гр.Елена.
„Вечерта чакахме да дойдат полицаи да ни разпитват” - вярно е, и да намерят
колата. „Бях дал един парцал на баща ми да попие кръвта” – вярно е. „Два дни
по-късно, на 08.04.2020 г. отново М. и К. нападнаха мен и баща ми” – вярно е.
„Бяхме дошли до Сливен и на връщане от Сливен ни нападнаха по пътя” -
вярно е, бяха ни извикали тука в полицията в Сливен за разпити. „М. караше
една кола, колата спря пред нас, излязоха и с една щанга започнаха да удрят
мен и баща ми” – вярно е. „Ние бяхме слезли от колата и започнаха да ни
удрят с щангата мен и баща ми и ни заплашваха да си дръпнем жалбата” -
вярно е, даже имаше още един човек с нас. „М.ТА каза, че не го е страх от
никого” - вярно е. „Мен също ме е удрял няколко пъти и съм си изкарал
медицинско” – вярно е. „По-късно след този случай, след няколко месеца в
село хората ни казаха, че се заканвал от най-малкия до най-големия да ни
хване по пътя да ни пребие” - вярно е, даже и да ни убие. „М. се е заканвал
това” - вярно е. „На 26.01.2021 г. когато имаше дело в Сливен, след делото
20
пред съдебната палата М. М. отправял закани на човека, който е докарал баща
ми и казал, че щяло да стане много лошо” – и щял да счупи колата, вярно е, и
от нас хора нямало да стане. „Щял да събере приятели и голям бой щял да ни
бие пред съда и че не го било страх от никого” - вярно е, той го е казвал на
доста хора. „Щял да ни счупи колата и да ни убие” – вярно е. „Това е казал
М.” – вярно е. „Това е чул баща ми, когато М. го е казал на човека, на К.Х. от
с.С.” - вярно, но той от страх си промени и не дойде да стане свидетел на
баща ми. Казал му, че го е страх, да не го нападнат по пътя го било страх и
затова не станал свидетел, така казал на баща ми. „Човекът не иска да си има
неприятности да не му направят нещо и на него” – вярно е. „М. доста
сериозни заплахи е направил” – вярно е. „От този случай насам, след делото в
моето село пак М. идва в село и тогава пак ни е заплашвал пред хората” -
вярно е. „Те ни казаха” - вярно е, но същата вечер автомобила, който аз
карам, но е регистриран на името на баща ми, беше счупен предния прозорец
и задните два стопа, и предните две гуми бяха спукани, даже виках полиция.
„Каза, че няма страх от никого, щял да ни убие, да ни пребие, ни деца ще
остави, нито някой друг” - вярно е, така е казал на майка ми. „Колата спря,
Ю. ме хвана за ръката да ме поздрави” - вярно е. „Баща ми беше в колата” -
да, вярно. „М.ТА дойде от дясната страна” – вярно е. „К. го видях докато ме
удряше М.” – вярно е. „К. дойде от лявата страна” – вярно е. „Имаше нещо в
ръката си, но не видях добре” - имаше сопа, двамата бяха с по една сопа.
„Беше по-късо от сопа” - може да е било и щанга. „Казах на Ю., че не ме
интересува машинката, защото имам пет такива” - тогава не съм му казал
такова нещо, исках да ми пусне ръката, но той не я пускаше. „Говорих с баща
ми и той каза, че не ни трябва”, това говорих с баща ми още докато бяхме в
къщи. „Ю. отначало каза, че иска 300 лева” – вярно е. „После каза, че малко
по-надолу ще ни я даде” – вярно е. „Той каза, че му трябват пари около 280
лева, защото жена му била в тежко състояние в болницата в София” - вярно е.
„Това го говорихме още от началото докато бях в къщи” – вярно е. „Тогава се
разбрахме за цена, но нямахме много намерение да я купуваме” – вярно е.
„Парите, които носеше баща ми, си бяха негови” – вярно е. „Парите ни с баща
ми не са общи” – вярно е. „Аз си гледам отделно животни и той отделно” –
вярно е. „В магазина видях, че баща ми носи 300 лева” - не, аз видях вкъщи, в
магазина той изкара само 50. „Баща ми имаше пари в себе си, защото се
чудеше дали да вземе машинката или не” - вярно е. „Затова му казах да вземе
21
пари” – вярно е. „Когато говорих с Ю. му казах, че аз нямам интерес, но баща
ми може да я вземе” – вярно е. „Самия Ю. ми каза да питам баща си дали ще я
вземе” – вярно е. „Към Ю. тръгнахме за да се разберем” – вярно е. „Нямахме
много време, бързахме” – вярно е. „Мисля, че звъняхме на майка ми да й
кажем, че ще закъснеем, но не съм сигурен” – вярно е. „Жена ми не е разбрала
какво се е случило” - тогава в момента не знаеше, по-късно й се обадихме.
„Жена ми се е притеснила доста и е звъняла на 112” - вярно е, преди да й
звъннем е звъняла. „Попитала какво се е случило и те са й казали, че единият
е ранен, ограбен” - вярно е. „Не знам наизуст телефона на жена си” – вярно е.
„Колата е на жена ми Г.” – вярно е. „Нямаме брак с нея, живеем на семейни
начала, имаме и три деца” – вярно е. „Колата ни е Ауди 80, рег.№ *****” -
вярно е. „На Ю. дома е на около 300-400 м от магазина в посока към
училището” – вярно е. „Магазинът се намира на главния път” – вярно е.
„Двата магазина са един срещу друг, супера и железарския магазин” – вярно
е. „Пресечката по която тръгнахме е на 20 м вляво след магазина, гледано от
посока Сливен-Елена” – вярно е. „На 30-35 м продължихме в пресечката и се
срещнахме с Ю.” – вярно е. „От магазина на К. няма видимост до дома на Ю.”
– вярно е. „От къщата на К. има видимост до къщата на Ю.” - суперът остава
в средата, няма видимост. По пътя може да се види, ама от къщата не. „Моят
телефон беше в колата” – вярно е. „На съпругата ми телефона също беше в
колата” – вярно е. „Взех телефона от К. и звъннах или два, или три пъти на
112” - може, аз звъннах, ама и те ми звъняха два-три пъти. „Първия път като
се обадих на 112 казах, че сме били нападнати” – вярно е. „Първия път не сме
съобщили за колата, тъй като не знаехме” – вярно е. „Втория път казахме за
колата” – вярно е. „За трети път не си спомням да сме звънели” – вярно е. „От
112 ни се обадиха да питат точно къде се намираме” - вярно е, и за линейка.
„Имахме уговорка да ходим аз, баща ми и съпругата ми да пазаруваме” –
вярно е. „Нямаше кой да гледа децата и отидохме без жена ми” – вярно е.
„Отидохме в С.р. да пазаруваме” – вярно е. „Отидохме в С.р., защото в
железарския магазин имаше повече стока” – вярно е. „Баща ми имаше пари по
50 лева” - едни 50 цели видях, там ги развали, а другите пари ги бях видял
вкъщи, имаше по 50, по 20 и по 10 лева. „Миналия път на делото идва само
баща ми” – вярно е. „К.И. Х. докара баща ми за делото” – вярно е. „Сигурен
съм, че не съм говорил изобщо с него за пари” - не съм казвал на Х.. „Баща ми
взе около 2 кг гвоздеи” – вярно е. „Доста време мина, но мисля че баща ми
22
беше казал, че М. му е взел парите от джоба” – вярно е. „Сигурен съм, че М.
(така казвам на Ю.) ми се обади няколко пъти, може би два или три пъти още
докато бях в къщи” – вярно е. „Докато пазарувахме, колата ми беше спряна на
главния път на ъгъла с пресечката, по която тръгнахме за Ю.” – вярно е.
„Затова му казах, че съм вече в пресечката” – вярно е. „И двата пъти казвам
истината, но понеже мина доста време” – вярно е. „Уточнявам, че първия път
когато Ю. ми се обади, бях в къщи и съм сигурен за това” – вярно е. „Майка
ми, баща ми и жена ми бяха там” - вярно е, бяха до мен. „После звъня докато
бяхме в магазина, аз не му вдигнах и последния път когато вече вдигнах, се
разбрахме да тръгнем по пресечката към тях” – вярно е. „Влязох сам за да си
напазарувам в супера, след което заедно с баща ми влязохме да напазаруваме
в железарския магазин” - да, вярно е, той си пазарува оттам. „Не съм крал
животни на никой от тримата подсъдими” - да, вярно е. „Никой от тримата
подсъдими не ме е обвинявал” – вярно е. „М. е казал след този случай, че са
му изчезнали коне и се съмнява, че аз съм ги откраднал” - вярно е, аз и баща
ми е казал, че сме ги взели, така ми каза по телефона, аз му казах, че не сме ги
взели. „С М. сме говорили, но не ме е питал къде са конете” - питаше ме дали
знаем някои коне къде са, но аз му казах, че не знаем. Дясната ръка на баща
ми беше порязана между палеца и показалеца около 2 см. Моля да ми бъдат
платени пътните за явяването ми.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът, след представяне на справка за полагащите се пътни от
счетоводството на СлРС
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на свид.Г. Р. Ф. пътни разноски по делото – отиване
и връщане от с.Светославци, общ.Елена, обл.Велико Търново до гр.Сливен и
обратно за явяването му в днешно с.з. в размер на 18,65 лева, платими от
бюджетните средства на съда.
СВИД.Г. Х.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
23
РАЗПИТАНА КАЗА: Живея на семейни начала с Г.. Имах лек
автомобил „Ауди”, не му помня номера. Г. караше този автомобил, аз нямам
шофьорска книжка. Аз не мога да карам, само той ходи с този автомобил.
Помня, че бащата на Г. го биха. Него ден те бяха в С.р., отидоха с тази кола
„Ауди”. Отидоха хем да пазаруват, хем тоя М. викал моя да му продава
някаква машинка. И са ги нападнали там. Долу-горе познавам М., прякорът
му е К.. Не познавам К.. Не дължим пари нито аз, нито някой от семейството
ни на М. и К.. К. обвинява мъжа ми, че му е взел конете, но ние си имаме
коне, имаме пет коня, не ни трябват неговите коне. Мъжът ми и баща му се
прибраха рано сутринта. Видях ги, свекърът беше ударен по главата и имаше
кръв, ръката му, не помня коя, беше порязана. Свекърът ми каза, че са го били
- М. и още един са го били, и този К.. Взели са му пари, 275 лева. Не помня,
не знам кой му е взел парите, мисля че каза че М. ги е взел, някой от тях, ама
не знам кой. Преди да тръгнат, мъжът ми говори с тоз М., че искал да му
продава някаква машина за 300 ли за колко там каза. Мъжът ми му каза, че
ще дойде да я види каква е. Като закъсняха, търсих мъжа ми по телефона. Той
ми се обади да ми каже, че го биха, на сутринта и вечерта, два пъти ми звъня.
Когато ги биха се обади. Не съм се обаждала на тел.112.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам
разпитаните свидетели да бъдат освободени от залата.
Адв.С.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъдат
освободени от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да
бъдат освободени.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаните
свидетели.
ПРОКУРОРЪТ: Моля за следващо съдебно заседание да бъдат
призовани освободените днес свидетели.
Адв.С.: Съгласен съм, като моля да бъде призован и свидетелят П.Н. И.
по месторабота.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира
направеното доказателствено искане от страна на защитата на подсъдимия за
24
допустимо и основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел П.Н. И., който да се
призове по месторабота чрез Началника на РУ-Сливен.
С оглед гореизложеното съдът счита делото за неизяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 18.11.2022 г. от 09,30 часа, за която дата
и час РП-Сливен, подсъдимият и неговият защитник да се считат редовно
призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 13,07 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
25