№ 7016
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20241100511251 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 13295 от 04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 15464/2023 г., СРС, ГО, 85-
ти състав, е отхвърлен предявеният от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД
по реда на чл.411 ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК иск с правно основание чл.247 ал.1 т.1 от
КЗ (отм.) срещу П. П. К. за признаване за установено, че последният дължи на ищеца сумата
от 11070,77 лв., представляваща регресно вземане по щета № 10014100105071 за изплатено
от ищеца в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ застрахователно обезщетение във връзка с имуществените вреди,
причинени на 16.05.2014г. в гр. Пловдив от виновно и противоправно поведение на
ответника, който виновно се е отклонил от проверка за алкохол, ведно със законната лихва от
26.05.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27432/2022 г. по описа на СРС, 85-и
състав.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца по делото
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с оплаквания за неговата
неправилност и незаконосъобразност, поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Излага се, че приетото в мотивите на
първоинстанционния съд противоречи на доказателствената съвкупност по делото. Отправя
1
се искане към въззивния съд за отмяна на атакуваното решение и постановяване на такова, с
което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират разноски в
производството.
Въззиваемият – ответник, П. П. К., в законоустановения срок чрез назначения особен
представител, оспорва депозираната въззивната жалба. Не оспорва, че е налице валиден
договор за застраховка при ищеца, който покрива отговорността му за вреди, но спори, че
ищецът не е провел доказване по отношение виновното поведение на ответника след
реализираното ПТП: относно това, дали той се е оттеглил сам от местопроизшествието,
както и дали е бил употребил алкохол или друго упойващо вещество по време на
настъпването на пътното произшествие. Счита решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в
изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи
следното:
С влязло в сила на 29.10.2015г. решение № 1149/27.05.2015г. по НАХД № 1513/2015г. по
описа на Пловдивски РС, постановено по реда на чл.78а от НК, ответникът П. П. К. е
признат за виновен в това, че на 16.05.2014г. в гр.Пловдив, на бул.“Найчо Цанов“ при
управление на МПС –л.а. БМВ 330 ХД е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл.6 ал.1, чл.15 ал.1, чл.16 ал.1 т.3, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил на М.Д.К. средна телесна повреда, като деецът е избягал от
местопроизшествието – престъпление по чл.343 ал.3 пр.6 б.а , пр. 2 вр. с ал.1 б.б пр. 2 вр.
чл.342 ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК П. К. е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 г.
В мотивите на решението наказателният съд е посочил, че подсъдимият е управлявал
лекия си автомобил БМВ в 5.00ч. на 15.05.2014г. в гр.Пловдив с изключително висока
скорост без да се съобрази с факта че е бил изморен, недоспал и употребил известно
количество алкохол. Подсъдимият управлявал автомобила рисково, скоростта му била около
97 км/ч. При движение към ул.“Найчо Цанов“, където пътят правел завой, подсъдимият
загубил контрол над управлявания от него л.а. БМВ, навлязъл в насрещната лента на
движение и осъществил удар с движещия се в дясната лента за движение лекотоварен
2
автомобил Рено, който превозвал служители на фирма, между които и пострадалата К..
Вследствие на удара се откачило предното ляво колело на БМВ-то, както и регистрационния
му номер, и задната част на Рено-то. След удара подсъдимият не излязъл от своя автомобил
и отново го привел в движение, като въпреки липсата на предно ляво колело, се отправил в
посока Сточна гара. Закарал автомобила до ул.Братя Бъкстон, където го паркирал, заключил
го, а той се придвижил до апартамента на свой приятел, където останал.
Разпитаният по делото св. Г., тогава младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“
– Пловдив, установява, че той е съставил протокола за ПТП. С колегата му били извикани по
сигнал за настъпило ПТП в ранните часове на деня. На место заварили само шофьора на
лекотоварния автомобил, който карал работници, докато пътниците били вече откарани от
линейки. Другият автомобил и шофьора му ги нямало на место. Заварил една гумата и
амортисьора на липсващия автомобил. Водачът на лекотоварния автомобил им обяснил, че
другият автомобил не спрял и продължил да се движи на три гуми. Спомня си случая,
защото бил фрапиращ, тъй като шофьорът избягал без една предна гума и се оказало, че е
изминал голямо разстояние в това състояние. Тъй като не открили виновния водач,
дежурният по КАТ разпоредил издирването му от всички дежурни екипи. Спомня си, че
негов колега установил автомобила, паркиран до м-н Рила. Разпознали го по липсващата
гума и амортисьор. Протоколът съставил след ПТП. Обяснява, че не е срещал водача на л.а.
и няма информация защо е напуснал ПТП. На место тествали водача на лекотоварния
автомобил за употребата на алкохол.
Не се спори, че в резултат на същото ПТП са причинени имуществени вреди по
лекотоварния автомобил, в който е пътувала пострадалата К. – т.а. Рено Мастер с ДК №
****, собственост на Райфайзен Лизинг България. Застраховател на гражданската
отговорност на виновния водач П. П. К. е ищеца, ЗАД „Армеец“ АД. По искане на
застрахователя на увредения автомобил т.а. Рено Мастер, ЗАД „Евроинс“, ищецът е заплатил
обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 11 060,77лв. ведно с 10лв.
ликвидационни разходи на 29.06.2017г.
На 26.05.2022г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу ответника П. П. К. за сумата 11 070,77лв., дължима на основание чл.274 ал.1
т.1 от КЗ /отм./. Издадената от заповедния съд заповед за изпълнение е връчена на ответника
К. при условията на чл.47 ал.1 от ГПК, поради което и на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК
заповедният съд е указал на заявителя, сега ищец, да предяви установителен иск срещу
длъжника. Съобщението е получено от заявителя на 2.03.2023г. Установителния иск е
предявен срещу длъжника на 24.03.2023г.
В съдебното производство ответникът П. П. К. се представлява от особен представител. В
отговора на исковата молба същият е оспорил твърдението на ищеца, че ответникът виновно
е напуснал местопроизшествието с цел да се отклони от проверка за алкохол. Посочил е, че
в наказателното производството не са събрани доказателства за предприети действия от
органите на МВР за установяване на наличието на алкохол в кръвта на ответника, както в
момента на ПТП, така и по-късно. Според процесуалният представител на ответника,
3
последният е напуснал местопроизшествието заради получените от него наранявания в
областта на главата и предвижването му до безопасно място за медицинска помощ.
В обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно е приел, че е сезиран с иск
по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и правилно е разпределил доказателствената тежест, като е
възложил в тежест на ищеца застраховател да установи факта на валидна застраховка ГОА
на делинквента - ответник по делото, факта на удовлетворяване на пострадалите от
причиненото от делинквента ПТП, както и факта на виновното отклоняване от извършване
на проверка от контролните органи за употреба на алкохол. При преценка обаче на
събраните по делото доказателства, районният съд е стигнал до неправилен извод, че
третото обстоятелство не е доказано. Практиката на съдилищата по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ
/отм./ не е константна, а зависи от обстоятелствата по всяко конкретно дело. В настоящия
случай бягството от местопрестъплението е установено с влязла в сила присъда /решението
по чл.78а от НК има последиците на присъда/. В решение №152/5.11.2014г. по т.д.№
2080/2013г., ВКС, I т.о. /постановено по реда на чл.290 от ГПК/, ВКС е приел, че в хипотеза
на неоспорване на твърдението в исковата молба, че с напускане на местопроизшествието
деликвентът се е отклонил виновно, като е осуетил проверка за алкохол или др. упойващи
вещества, застрахователят следва да установи с оглед изискването на цитираната норма
/нейният хипотезис/ - факта на валидна застраховка „ Гражданска отговорност” на
автомобилистите на деликвента – ответник в производството, факта на удовлетворяване на
пострадалите от причиненото от деликвента ПТП в конкретен обоснован съразмерно с
вредата размер, както и факта на виновното отклоняване от извършване на проверка от
контролните органи за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Прието е, че
бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в сила
присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние, но то може да
бъде установено в производството по чл.274, ал.1 т.1, пр. посл. КЗ /отм./ и със съставения от
контролния орган протокол за ПТП. Посочено е, че отклоняването от местопроизшествието
като фактическо действие, нарушаващо императивни законови норми, винаги е виновно /ако
не е осъществено обратно доказване/, като то може да бъде признато и за престъпление с
влязлата в сила присъда, респективно със споразумението. Взето е предвид, че е
императивно заложено в чл.8 на Наредба №1-167 от 24.10.2002г. за условията и реда на
взаимодействието между органите на МВР и застрахователните компании правилото за
задължителната проверка за алкохол и други упойващи вещества с технически средства,
която органите на МВР осъществяват по отношение участниците в ПТП, като резултатът от
тази проверка, също така задължително, с оглед нормативно установеното съдържание на
протокола се отразява в него. По съображения, изведени от императивния регламент на тези
правоотношения, е прието, че са налице предпоставките по чл.274, ал.1, пр. посл. КЗ /отм./ в
разглежданата хипотеза в случаите, когато ответникът не е оспорил твърденията на ищеца,
нито е доказал, че напускането на местопроизшествието при ПТП, при което има пострадал,
се дължи на обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети действия от
неотложен характер – например - при спасяване на пострадали /чл.200 ППЗДвП/ или при
получена от него телесна повреда и т.н.. По тези съображения на поставения въпрос е даден
4
отговор, че липсата на въведено в процеса правозащитно твърдение за това, че лицето
оспорва заявеното от застрахователя, че се е отклонил виновно от местопроизшествието, за
да осуети проверка за алкохол и други упойващи вещества, както и изложеното по-горе
относно императивния регламент на дължимото поведение от деликвента и органите на
МВР при ПТП, установяват релевантните факти, относими към основателността на
регресната претенция на застрахователя по реда на чл.274, ал.1 т.1 пр. посл. КЗ.
Същото разбиране се споделя и от ВКС в решение № 81/30.07.2020г. по т.д.№ 889/2019г.,
II т.о.
В настоящия случай с влязла в сила присъда е установено, че ответникът е избягал от
местопрестъплението. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на
всички елементи от фактическия състав, от който произтича регресното право на
застрахователя, но не е изложил и установил конкретни твърдения за наличие на
обстоятелства, изключващи неговата вина. Твърдението, че напуснал местопрестъплението,
тъй като бил ранен и търсел медицинска помощ се опровергава от приетото от наказателния
съд - вместо да изчака да пристигне линейка, за да му бъде оказана помощ, ответникът е
напуснал веднага местопроизшествието, паркирал е автомобила си пред жилището на свой
приятел, където останал. Медицинска помощ не е търсил. При бланкетно оспорване , и при
съобразяване на императивното задължение на водача, причинил ПТП с пострадали лица, по
чл.123 ал.2 б.б от ЗДвП и чл.201 от ППЗДвП – да остане на местопроизшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР, и ако следва да помогне на пострадали
лица, то след транспортирането им в болнично заведение, да се върне на
местропроизшествието, въззивният съд намира за установени фактите, релевантни за
основателността на регресната претенция на застрахователя.
Установи се размера на заплатеното от застрахователя обезщетение, вкл. и от приетата
съдебно техническа експертиза.
Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. На основание чл.78 ал.1 и ал.8 от
ГПК, на ищеца се следват на правените от него разноски на заповедното и на исковото
производство – пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд. Разноските на ищеца
пред заповедния съд са в размер на 221,42лв., платена държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение; разноските пред СРС са в размер на 1321,42лв. за платена
държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо лице;
разноските пред СГС са в размер на 621,42лв. за платена държавна такса и възнаграждение
за особен представител на ответника. На основание чл.78 ал.8 от ГПК, на ищеца се следват и
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200лв. за
първа инстанция и 100лв. за въззивната инстанция.
Като е достигнал до друг извод, районният съд е постановил незаконосъобразно съдебно
решение, което следва да се отмени. Посочената от първоинстанционния съд практика на
ВКС касае други хипотези, които не са сравними с настоящия спор.
Воден от горното, Софийски градски съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 13295/ 04.07.2024 г., постановено по гр. д. № 15464/2023г. на
Софийски районен съд, 85 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
срещу П. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, че П. П. К. дължи на ЗАД „Армеец“ АД
сумата от 11070,77 лв., ведно със законната лихва от 26.05.2022 г. до окончателното плащане,
представляваща регресно вземане по щета № 10014100105071 за изплатено от ищеца в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застрахователно обезщетение във връзка с имуществените вреди, причинени на 16.05.2014г.
в гр. Пловдив от виновно и противоправно поведение на ответника при управление на л.а.
„БМВ 330“ с рег.№ СА 9879 ТХ, като ответникът виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 27432/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Армеец“ АД разноски по делото
в размер на 271,42лв. за заповедното производство, 1521,42лв. за производството пред
районен съд и 721,42лв. за производството пред градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6