№ 40
гр. Шумен, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Г. Батанова
Членове:Йордан В. Димов
Петранка Б. П.
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20253600600038 по описа за 2025 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда Рег. № 1 от 09.01.2025 год. постановена по НОХД №
20243630201213 по описа за 2024 година Районен съд – Шумен е признал
подсъдимия Д. М. М. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 22.09.2022г. в
гр.Шумен се заканил с убийство на Т. Р. М. с думи и действия – тропал, ритал
и хвърлял плочки по вратата на къщата й, отправял реплики „отворете
вратата, ще ви убия, ще ви пребия като кучета и ще ви излежа“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от
НК го е осъдил на 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”. На осн. чл.57 ал.1
т.2 б.“б“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на наказанието
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществени
доказателства.
Против присъдата е депозирана въззивна жалба от адв.С. П. - ШАК в
качеството си на защитник на Д. М. М.. Счита, че наложеното наказание е
завишено, поради което се явява и явно несправедливо. Излага доводи, че
съдът не е взел предвид, че подсъдимия се грижи за две малолетни деца, за
семейството си и за жената, с която живее на съпружески начала. Освен това
1
той е единствения работещ и осигуряващ средства за домакинството. Моли
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца да бъде
намалено на лишаване от свобода за срок от три месеца.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Подсъдимият Д. М. М.
изразява съгласие със становището на адвоката си и моли за намаляване на
наказанието поне с един месец.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен счита, че присъдата
на Районен съд Шумен следва да бъде потвърдена в цялост, тъй като е
законосъобразна, обоснована и правилна. Излага доводи, че Районният съд в
пълнота е изложил мотиви, като е отчел отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Счита, че правилно са били отчетени
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и наказанието е
определено в справедлив размер. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и
изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК,
констатира следното:
Производството пред настоящия състав на ШОС е второ по ред въззивно
такова. С решение на №104 от 27.06.2024г. по ВНОХД №280/2024г. е отменена
присъда №18/26.03.2024г. на Шуменския районен съд и делото е върнато за
ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане на
делото в първоинстанционния съд е постановен съдебния акт, предмет на
настоящия въззивен контрол.
В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие,
подсъдимият и защитникът са направили искане делото да бъде разгледано по
реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371, т.2 от НПК
като е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът е одобрил искането и направеното самопризнание като
производстното се е развило по реда чл.371, т.2 от НПК.
От направеното признание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, събраните по
делото гласни и писмени доказателства, съдът приема установената
фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е
следната:
Подсъдимият Д. М. М. е осъждан многократно. М. е безработен и
живеел в гр. Шумен, на ул.“Пловдив“ 50. Къщата, в която живеел била
съседна (на един и същ административен адрес) с тази на подстрадалата Т. М..
Двата имота били разделени от една ограда.
Подсъдимият живеел в едно домакинство заедно с баща си - св. М. М. и
майка си - св. С. М.. Пострадалата Т. М. живеела в едно домакинство със св.
М. И. (във фактическо съжителство) и със сина си М. А..
По повод поставен климатик на една от стените на къщата на М. на
22.09.2022 г. възникнал спор нея и подс. М.. При възникналия спор подс. М. и
2
баща му започнали да обиждат М., а подсъдимият и да я заплашва, че „щял да
вземе една тръба, щял да я пребие като куче и щял да я излежи“. Тогава М.,
заедно със свид. И. решили да отидат до аптеката за инсулин. Минавайки по
пътечката между двата имота подсъдимият отново се заканил на М. с думите
„ще те еба теб и мъжа ти“, казал й, че щял да я „пребие като куче, щял да я
убие, щял да й запали къщата“.
След като М. и И. отишли до аптеката, на връщане, преминавайки по
пътечката към входа на тяхната къща, подс. М. продължил със заканите. М. и
И. се прибрали в къщата си и заключили вратата. Тогава М. и баща му
прескочили оградата, разделяща двата съседни имота и започнали да блъскат
по вратата на М.. Тропали, ритали и хвърляли плочки по вратата й, а
подсъдимия М. крещял по М.: „отворете вратата, ще ви убия, ще ви пребия
като кучета и ще ви излежа“. Това принудило пострадалата да се обади на
ЕЕН 112, като на место пристигнали служители на РУ-Шумен. Служителите
съпроводили подсъдимият и баща му до РУ-Шумен за снемане на сведения, а
пострадалата използвала момента докато ги няма за да напусне къщата си. От
тогава, поради страх за живота си пострадалата Т. М. заживяла със свид. М. И.
и синът си в друго жилище, собственост на св. М. П..
Изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието
на подсъдимия направено на основание чл.371 т.2 от НПК, в което признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК, в т.ч. и от
показанията на свидетелите Т. М., М. А., М. И., М. М., М. П. С. М., Д. М., Д.
М., В. М., Х. Х., Ж. М., С. С., Г. Г., М. Р. и Н. А., заключенията по назначените
в досъдебната фаза съдебно видеотехническа експертиза и съдебно-
психиатрична експертиза на пострадалата М., приети от съда по реда на
чл.283 от НПК. Свидетелските показания на М., А. и И. са еднозначни, а
именно, че подсъдимия я е атакувал вербално с посочените по горе изрази и е
осъществил нападение към имота й по съвсем незначителен повод. В тази
насока са и свидетелските показания на полицейските служители /свид.С. и
Г./, които са били изпратени на посочения адрес и са установили, че външната
ПВЦ врата на имота, обитаван от М. е била повредена и е имало следи от
удари по същата. Освен това полицейските служители сочат, че пострадалата
е била доста стресирана и уплашена и трудно са и снели сведение. От
показанията на свид.М. П. се установява, че на датата, когато е станал
инцидента, пострадалата и се е обадила и плачейки по телефона, поискала
ключ от неин апартамент, който тя не обитавала за да могат да се преместят
със съжителя и сина си. В същата насока е и заключението на съдебно
психиатрична експертиза, отнасяща се за пострадалата М. , от която се
установява, че психичното състояние на същата по време на деянието-
22.09.2022г. покрива критериите за остра стресова реакция, последвана от
краткотрайна тревожно-депресивна адаптационна реакция. Съдът намира, че
3
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение за виновността на подсъдимия, че е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от
НК /в редакцията към датата на извършване на деянието/.
Заканата с престъпление против личността на пострадалия, когато това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му е
особена форма на престъпно въздействие. Престъплението по чл. 144, ал. 3
НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144
ал. 1 НК - закана с престъпление. За престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да настъпи. В случая субекта на заканата е
пострадалата Т. Р. М.. Със заканата се цели промяна в поведението и
действията на заплашения противно на волята му в искана от дееца насока. В
конкретният случай изпълнителното деяние е реализирано от подсъдимия с
отправените от него думи към М. - „отворете вратата, ще ви убия, ще ви
пребия като кучета и ще ви излежа“ и действия, доколкото едновременно с
отправените реплики подсъдимият тропал, ритал и хвърлял плочки по вратата
на къщата й. Изречените от подсъдимия реплики, придружени и с
извършените от него действия, са били напълно в състояние да възбудят
основателен страх от осъществяването им у пострадалата. В подкрепа на това
е съдебно психиатричната експертиза, както и обстоятелството, че в резултат
на действията на посъдимия, пострадалата е напуснала домът си заедно с
близките си и заживяла на друг адрес. Престъплението е довършено,
доколкото пострадалата е възприела заканата с престъпление като
обективирано от подсъдимия намерение за извършване на престъпление
против личността.
От субективна страна деянието е осъществено при условията на пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал смисъла на изречените от него думи,
съзнавал е съдържанието на заканата с убийство и чрез поведението си е
целял именно това – да възбуди у пострадалата основателен страх, че заканата
ще бъде изпълнена.
При определяне вида и размера на наказанието: За престъплението по
чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК /в сила към датата на извършване на деянието/
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода" до 6 години.
При индивидуализацията на наказанието съдът е преценил степента на
обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена
опасност на дееца, както и подбудите за извършване на престъплението.
Първоинстанционният съд е преценил и обстоятелството, че с присъда
№18/26.03.2024г. по НОХД №973/2023г. по описа на РС – Шумен,
подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е
4
наложено наказание 6 месеца “лишаване от свобода” при първоначален строг
режим на изтърпяване. Тази присъда е била отменена с решение №104 от
27.06.2024г. по ВНОХД №280/2024г. на ШОС изцяло и делото е върнато за
ново разглеждане от друг съдебен състав, но само по жалба на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.355, ал.2 от НПК при новото разглеждане на
делото съдът може да наложи по – тежко наказание ако присъдата е била
отменена по протест на прокурора. Предвид на това, че в конкретният случай
няма подаден протест, първоинстанционния съд няма възможност да наложи
по-тежко наказание от 6 месеца “лишаване от свобода”.
В същото време първоинстанционния съд е приел, че не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и никое от тях не е
изключително, поради което е изключил приложението на чл. 55 от НК. Не
може да се направи и извода, че и най-лекото предвидено за престъплението
наказание би се явяло прекомерно тежко с оглед данните за деянието и дееца,
както и не би постигнало целите, визирани в чл.36 от НК.
Поради което е определил на подсъдимия наказание към границите на
минимално предвидения размер на наказанието „лишаване от свобода“ 6
месеца “лишаване от свобода”. Така определеното наказание на основание
чл.58а, ал.1 от НК съдът е намалил с 1/3 и е наложил на подсъдимия 4 месеца
„лишаване от свобода“. Съдът е отчел, че приложението на чл.66, ал.1 от НК
не е възможно по отношение на подс.Д. М., предвид отразеното в
приложената справка за съдимост на същия. С оглед на това съдът е
определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществени
доказателства.
По отношение на жалбата:
Против присъдата е депозирана въззивна жалба от адв.С. П. - ШАК в
качеството си на защитник на Д. М. М.. Счита наложеното наказание за
завишено, поради което и явно несправедливо. Излага доводи, че съдът не е
взел предвид, че подсъдимия се грижи за две малолетни деца, за семейството
си и за жената, с която живее на съпружески начала. Освен това той е
единствения работещ и осигуряващ средства за домакинството. Моли
наложеното наказание лишаване от свобода да бъде намалено. Подсъдимият
Д. М. М. изразява съгласие със становището на адвоката си и моли за
намаляване на наказанието поне с един месец.
Жалбата е неоснователна. Наказанието е наложено при условията на чл.
54 от НК, при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства като съдът го е определил в размер на шест месеца “лишаване
от свобода”. Съдът е съобразил обстоятелството, че не може да наложи на
подсъдимия по тежко наказание от това по отменената предходна осъдителна
присъда. Преценил е и степента на обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на дееца, както и подбудите за
извършване на престъплението. Независимо, че изрично не го е посочил съдът
5
е отчел и сочените от адв. П. смекчаващи отговорността обстоятелства: че
подсъдимия се грижи за две малолетни деца, за семейството си и за жената, с
която живее на съпружески начала, че е единствения работещ и осигуряващ
средства за домакинството.
От друга страна следва да се посочи, че са налични и други отегчаващи
отговорността обстоятелства, които също макар и изрично да не са посочени,
са взети предвид. Това е богатото съдебно минало на подсъдимия – справката
за съдимост е на 12 страници и съдържа 24 записа за наложени наказания.
Последните две осъждания на М. са от 2022 година, като наложеното общо
наказание „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 07.05.2022 година. Деянието
предмет на настоящото дело е осъществено на 22.09.2022 год. – само няколко
месеца от изтърпяване на последното наказание „лишаване от свобода“. Явно
предходните наказания не са реализирали своята превантивна и
превъзпитателна роля и целите на наказанието не са били постигнати.
Настоящото наказание е определено към минимално предвиденото.
При индивидуализацията на наказанието е отчетено обществената
опасност на конкретното деяние, непосредствения обект на засягане,
причинения престъпен резултат, степента на обществената опасност на
подсъдимия, социалния, семейния и имуществения му статус. Размера на
наказанието е изцяло съобразен с доказателствата свързани с
индивидуализацията му. Ето защо е и невъзможно неговото по нататъшно
намаление, както е невъзможно и приложението на чл. 55 от НК.
Така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства по своя брой
не сочат на многобройност. Няма и такива сочещи на изключителни, които да
обуславят приложението на чл. 55 от НК. Не може да се направи извод, че и
най-лекото предвидено за престъплението наказание би се явявило
прекомерно тежко съобразно данните за деянието и дееца. Освен това
наказанието следва и да постига целите, визирани в чл.36 от НК. Изобилната
и константна практика на ВКС приема, че многобройни са тези смекчаващи
обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите такива, а
изключителни – тези, които съществено отличават разглеждания казус от
типичните случаи. В първия случай става въпрос за количествена, а във
втория – за качествена оценка на смекчаващите обстоятелства. А в
количествено отношение смекчаващите отговорността обстоятелства не
надхвърлят значително отегчаващите такива. Втората предпоставка за
приложението на чл. 55 НК изисква да се направи извод, че и най-лекото
наказание, предвидено за съответното престъпление се явява несъразмерно
тежко. Очевидно е, че с оглед изложените факти не може да се достигне до
подобно решение за подсъдимия.
Поради което настоящият състав намира така определеното наказание за
справедливо. Няма нарушение на материалния закон, няма и процесуални
нарушения. Присъдата е законосъобразна и обоснована, а наложеното
наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдена.
6
С оглед на изложеното и водим от горното, Шуменският окръжен съд:
РЕШИ:
Потвърждава изцяло присъда Рег. № 1 от 09.01.2025 год. постановена
по НОХД № 20243630201213 по описа за 2024 година на Районен съд –
Шумен.
На основание чл. 340, ал.2 от НПК решението да бъде съобщено на
страните. Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7