№ 25948
гр. София, 24.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110143657 по описа за 2022 година
Производство по делото е образувано по предявен от И.
С. Б. против „Т....” ЕАД, иск с правно основание 124 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 1920,91 лв.,
представляваща сума за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м. 04.2015 г.,
сумата от 16,70 лв., представляваща законна лихва за
периода от м.05.2013 г. до 22.06.2016 г., както и суми за
дялово разпределение, а именно: 30,00 лв. –главница, за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015 г. и 2,90 лв. – лихва за
периода от 14.09.2014г. до 22.06.2016 г., ведно със законна
лихва върху главницата за периода от 29.06.2016 г. до
изплащане на вземането, за които суми на 24.04.2014 г. е
издаден изпълнителен лист на основание Заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. дело №
35310/2016 г., по описа на 47-ми състав на СРС, поради
настъпила погасителна давност.
1
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника,
с който оспорва предявения иск. Поддържа, че
претендираната давност е била прекъсната с подаването на
молба за образуване на изпълнително дело №
20228380403808 по описа на ЧСИ М..., рег.№ 838 на
29.06.2022 г., като със същата молба съдебният изпълнител
бил овластен да избира начина на изпълнение. Поддържа
още, че давността е била прекъсвана и след образуване на
изпълнителното дело с предприемане на редица
изпълнителни действия. Посочва, че процесните суми са
платени от ищцата по изпълнително дело №
20198410400777 по описа на ЧСИ Н.., рег.№ 841.
В срока за решаване на делото, и съдът след като се
запозна с приетите по делото изпълнително дело №
777/2019г. по описа на ЧСИ Н.., с район на действие,
районна на СГС и изпълнително дело № 3808/2022г. по опис
на ЧСИ М..., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие,
районна на СГС, намира настоящото производство за
недопустимо, поради следното.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, въз основа на което като годно
изпълнително основание по чл. 404 от ГПК да е издаден
изпълнителен лист, какъвто е настоящият случай.
2
Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите по влязлото в сила решение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването му. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, след
влизане в сила на изпълнителното основание /Решението,
постановено на 09.05.2017г., влязло в сила на 06.06.2017г. по
гр.д. № 54477/2016г. по описа на СРС, 47-ми състав/, и въз
основа на което са издадени изпълнителен лист от
16.01.2019г. за сумите по заповедта и изпълнителен лист от
28.09.2021г. за разноските в заповедното и исковото
производство.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е
цитирал, изпълнителното дело, образувано въз основа на
изп.лист от 28.09.2021г., издаден за разноските в исковото и
заповедното производство по гр.д. № 54477/2016г. по описа
на СРС, 47-ми и въз основа на който е образувано изп.д. №
3808/2022г. по описа на ЧСИ М..., но в петитума е сезирал
съда с искане с решението си да признае за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение,
установяването на които е било предмет по гр.д. №
54477/2016г. по описа на СРС, 47-ми състав, за което е
издаден друг изпълнителен лист от 16.01.2019г. по ч.гр.д. №
35310/2016г. по описа на СРС, 47-ми състав, и въз основа на
който е образувано друго изпълнително дело, а именно
изп.д. № 777/2019г. по описа на ЧСИ Н... Тоест въз основа
на влязлото в сила решение са издадени два изпълнителни
3
листа – единият за сумите по заповедта и другият за
разноските, въз основа на които изпълнителни листа са
образувани две отделни изпълнителни производства. Съдът
с разпореждане от 07.09.2022г. е дал конкретни указания на
ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК за
установяване недължимост на сумите по заповедта, поради
изтекла погасителна давност, след като в
обстоятелствената част на исковата молба е посочил
изпълнително дело, образувано въз основа на изпълинтелен
лист, издаден за сумите за разноски. С молба с вх. №
211062/07.10.2022г. ищецът бланкетно е обосновал правния
си интерес.
След като обаче, съдът в хода на събиране на
доказателства в съдебното дирене е приобщил двете
изпълнителни дела, в срока за решаване на делото, намира,
че предмет на настоящия иск е установяване недължимост
на сумите по заповедта, а не на сумите за разноски, за който
е издаден изпълнителен лист от 16.01.2019г., по ч.гр.д. №
35310/2016г. по описа на СРС, 47-ми състав, и въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 777/2019г. по
описа на ЧСИ Н... Съдът след като се запозна с делото,
установи, че същото е образувано по молба на взискателя –
„Т..“ с вх. № 013432/20.02.2019г., като по делото са
извършени по молба на взискателя същински
изпълнителни действия по запор на банкови сметки на
ищцата в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. С разпореждане
4
на ЧСИ от 13.11.2019г. изпълнителното производство е
прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.2 от ГПК, поради
пълното погасяване на задължението, като за
разпореждането ищцата е уведомена на 15.11.2019г.
Специалната защита на длъжника чрез иска по чл. 439
от ГПК е предвидена при предприети въз основа на
изпълнителното основание изпълнителни действия.
Правният интерес от водене на този иск е налице във
всички случаи, когато длъжникът в
изпълнителното производство завява фактически и правни
твърдения, които обосновават доводите му за недължимост
на вземането по изпълнителният лист, основаващи се на
факти, настъпили след влизане в сила приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. С оглед на горното искът с
правно основание чл. 439 от ГПК е допустим единствено
при наличие на оспорване на вземането по издадения
изпълнителен титул.
В конкретиката на случая към датата на предявяване
на иска, не е налице висящо изпълнително производство за
събиране на сумите, за които е издадено изпълнителното
основание и обективирани като изпълняемо право в
изпълнителният лист. Изпълнително дело № 777/2019г. е
прекратено много преди подаване на исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото производство.
Нещо повече то е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.2
5
от ГПК, поради пълно погасяване на задължението за което
е издаден изпълнителния лист, тоест не в хипотезата на чл.
433, ал.1,т.8 от ГПК поради перемпция, която дава право на
взискателя да образува ново изпълнително производство
въз основа на същият изпълнителен лист за същите суми. В
тази връзка несъстоятелни са доводите на процесуалния
представител на ищеца, че процесните суми не са събрани,
установява се точно обратното.
Както бе посочено по-горе специалната защита на
длъжника чрез иска по чл. 439 от ГПК е предвидена при
предприети въз основа на изпълнителното основание
изпълнителни действия. В настоящия случай към датата на
предявяване на иска, за сумите по заповедта за които е
издаден изп.лист от 16.01.2019г. и предмет на настоящия
иск, не е налице предприемане на изпълнителни действия
за събиране на сумите срещу ищеца. Изпълнителното
производство е отдавна прекратено, а сумите са събрани.
Още повече че не се установи и погасяване на сумите по
давност, в предвид приложимостта на срока по чл. 110 от
ГПК от пет години, приложим когато вземането е
установено с влязло в сила решение, да е изтекъл, което
обуславя извод, че дори и съда да приеме, че исковете са
допустими, то те подлежат на отхвърляне.
Обстоятелствената част на исковата молба и петитума,
индикира на предявен иск по чл. 439 от ГПК за установява
недължимост на сумите по заповедта за което е издаден
6
изп.лист от 16.09.2019г., а не на тези за разноски, за които е
издаден изп.лист от 28.09.2021г. и въз основа на който е
образувано изп.д. № 3808/2022г., което към датата на
предявяване на настоящия иск е било висящо, въпреки, че
съда установи, че и сумите за разноски са събрани в хода на
изпълнителното производство.
По гореизложеното съдът намира, че за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск,
поради което ще следва да бъде отменен хода по същество и
делото следва да бъде прекратено.
На основание чл. 78, ал.4 от ГПК в хипотезата на
прекратяване на делото право на разноски се поражда в
полза на ответника. На същия следва на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лева.
Така мотивиран съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.05.2023г.,
постановено по гр.д. № 43657/2022г. по описа на СРС, 45-ти
7
състав, с което съдът е сложил край на съдебното дирене и е
дал ход на устни състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 43657/2022г.
по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Т..“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 100,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8