№ 119
гр. Ямбол, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Р. Ст. Стоева
Членове:Я. В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Р. Ст. Стоева Въззивно гражданско дело №
20252300500117 по описа за 2025 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
Агенция „Пътна инфраструктура" БУЛСТАТ *********, гр.София, пл.„Македония" №3,
представлявана от инж. Й.В. Председател на Управителния съвет, чрез Областно пътно
управление-Ямбол, гр.Ямбол, ул.„Димитър Благоев" №16, чрез пълномощник юриск. Я. П.
против Решение №66/07.02.2025 г., постановено по гр.д.№1391/2024 г. по описа на ЯРС, с
което съдът е постановил следното: ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" - гр.София,
ЕИК *********, чрез специализирано звено Областно пътно управление - гр.Ямбол, да
заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* , сумата от 534,90 лв.,
представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение по
щета/ликвидационна преписка №*********/18.10.2021 год., както и законна лихва върху
главницата, считано от 10.05.2024 год. до окончателното изплащане на главницата, като
претенцията за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 549,90 лв., като
неоснователна - ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" - гр.София, ЕИК
*********, чрез специализирано звено Областно пътно управление - гр.Ямбол, да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* , сумата от 973 лв., представляваща
съдебноделоводни разноски.
С въззивната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура", депозирана чрез юриск. Я.
П., първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за неправилност и
необоснованост. Наведено е оплакване, че съдът неправилно е кредитирал изцяло
назначената и изслушана по делото САТЕ. Твърди се, че вещото лице е интерпретирало
неправилно фактите, изложени в отговора на исковата молба, което е довело до неправилен
извод, възприет и от съда в мотивите на решението. Сочи се още, че в мотивите си ЯРС не
коментира разминаването в твърденията на ищеца относно мястото на процесното ПТП и
изцяло се позова на експертизата. Жалбоподателят намира изводите на съда, касаещи
виновното поведение на стопанина на пътя – АПИ, за неправилни и некореспондиращи със
1
събраните по делото доказателства. Излагат се твърдения, че неправилно ЯРС приема,
позовавайки се на експертизата, че св.И., при обясненията си, обърква посоката на движение
на процесното МПС. По направените оплаквания са изложени подробни съображения. Моли
ЯОС да отмени обжалваното решение, като неправилно и необосновано с присъждане на
направените по делото разноски пред двете инстанции.
По повод жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура" и в предвидения от закона
срок е постъпил писмен отговор от „Дженерали Застраховане" АД, чрез юриск. Р. К., в който
е заявено становище за неоснователност, необоснованост и бланкетност на жалбата и са
изложени съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, мотивирано
последователно в изложението си и съобразено със събраните по делото доказателства.
Моли ЯОС да потвърди в цялост атакуваното решение, като правилно и законосъобразно с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд.
Във въззивното производство не се представиха нови доказателства, които да оборят
фактическите изводи на Ямболския районен съд.
Видно от представената от ищеца застрахователна полица № 0312210089013929 за
комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ , включваща – застраховка „Каско на
МПС“ и застраховка „Автомобилен асистанс за България“, Д.М.М. е сключил застраховката
с „Дженерали Застраховане" АД гр. София за лек автомобил Ауди с Рег. № СТ0070КК за
периода 05.06.2021 – 04.06.2022 година. По делото са представени общите условия на
застраховката „Каско на МПС“.
Видно от направеното от Д.М. и приложено по делото искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“ от 18.10.2021 г., на 17.10.2021 г. около 18,00 часа, при
движение в района на село Малък Манастир застрахованият автомобил минава през дупка
на пътя и уврежда десните колела, предна дясна джанта, предна дясна гума и задна дясна
джанта. Приложени са още обяснение от 18.10.2021 г., СУМПС; Контролен талон №
5385579; Копие от свидетелство за регистрация на МПС, част II; Свидетелство за техническа
изправност на МПС. Видно от представения опис – заключение за вреди на МПС по
застраховка „Каско на МПС“ от 18.10.2021 год., в него са описани уврежданията по
автомобила. От приложения опис – заключение по претенция № *********/18.10.2021 год.
се установява, че определената по експертна оценка щета е на стойност 534,90 лева. От
ликвидационен акт 1016792/18.10.2021 г. се установява, че е разпоредено да се извърши
плащане на сумата 534,90 лв. по сметката на Д.М., като видно от преводно нареждане от
19.10.2021 г. сума в размер на 534, 90 лв. е изплатена по банкова сметка на Д.М.М..
На 29.02.2024 г. е изпратена от застрахователя регресна покана до ОПУ – Ямбол
относно щета *********/2021 г. с искане да им бъде възстановена сумата от 534,90 лв. и 15
лв. ликвидационни разноски на застрахователя ищец. Видно от писмо с изх. № 53-00-
282/02.04.2024, изпратено от ОПУ – Ямбол в отговор на регресната покана от
застрахователя, в същото е посочено, че мястото на настъпване на ПТП е в района на село
Малък Манастир, като участъкът от пътя е в рамките на населеното място, където никога не
е имало единични дупки с такава големина, като тези от приложения снимков материал,
поради което и претенцията се приема за неоснователна. В подкрепа на твърденията си
ответникът е представил Протокол от 17.08.2017 год. относно монтирани в района на път
111- 7008 /Елхово- Изгрев- Пчела-Малък Манастир/ пътни знаци за неравности по пътното
платно и Протокол от 01.11.2013 год. отново касаещ монтирани пътни знаци, както и
снимков материал.
2
Съгласно заключението на назначената по делото САТЕ, изплатените от
застрахователя вреди (щети) по автомобил Audi A6 кореспондират напълно на механизъм на
произшествие - преминаване през неравност на платното за движение „дупка". Тези щети
напълно се явяват в абсолютна причинно-следствена връзка с механизъм на произшествие -
преминаване през неравност на платното за движение „дупка". Вещото лице е посочило, че
общия размер на щетата за възстановяване на автомобила Audi A6 представлява сумата от
стойността на калкулацията (534,90 лв.) и стойността на ликвидационните разходи (15,00
лв.) или 549,90 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и 90 стотинки). Експертизата е
категорична, че процесното ПТП е настъпило извън населеното място в отсечката между
селата Малък и Голям Манастир. Експертизата е констатирала наличието на поставени
пътни знаци около 1,5 км. след табелата за край на населено място, които нямат никакво
отношение към настъпилото произшествие, т.к. няма как да се определи имало ли е и какви
знаци към датата на ПТП. Посочено е, че в материалите по делото липсват документи, от
които да става ясно колко точно са ликвидационните разноски по процесната щета, като
единствено в исковата молба ищецът е посочил размера им от 15 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. М. посочва, че си
спомня, че е претърпял инцидент с автомобила си през 2021 г. в района на с.Малък
Манастир. Било надвечер, смрачавало се. Участъкът, в който се случил инцидента бил след
табелата на селото в посока от с.Малък Манастир към с.Голям Манастир. Управлявал
автомобил „Ауди А6“ с рег. № СТ 0070 КК. Пътното платно било зле, имало асфалт и в двете
платна, но бил с дупки. Твърди, че не е видял пътни знаци за лош пътен участък и
неравности, както и за ограничение на скоростта. Посочва, че е карал с 30- 40 км/ч, защото
повече не можело да се кара. Били счупени двете му джанти и двете гуми. Сочи, че бил
обезщетен за уврежданията на автомобила. Свидетелят спрял на място, направил снимки,
обадил се на застрахователите и на КАТ. КАТ нямал свободна кола, която да дойде на място,
но му казали, че е регистрирано като ПТП. След което продължил без да се обажда на пътна
помощ.
В показанията си св. И. - служител в ОПУ - Ямбол, РС - Елхово, посочва, че
посочва, че през м.октомври 2021 г. участъка от изхода на село Малък Манастир в посока
село Голям Манастир е в средно лошо състояние на участъци. През 2022 г. имало
ремонтиран участък от 500 м., но на самия изход от с. Малък Манастир такива дупки, с
такава дълбочина и големина, като посочените на снимката в регреса, нямало. Твърди, че
имало по-скоро плитки дупки, които периодично били закърпвани със студена или топла
смес. Сочи, че имало знаци на изхода на с. Малък Манастир за с. Голям Манастир – на 18-
237 имало табела Д12- населено място, което съответно води до ограничение на скоростта от
50 км/час. Около 200 метра след табелата имало монтиран знак на 17-480, 200 метра след
табелата за населено място в дясно в посока Голям Манастир имало монтирани знаци А12 -
неравности и съпровождаща табела Т2 500 метра, която показва участъкът с каква дължина
е. Сочи, че и на 18 плюс 389 вдясно, тогава в момента на произшествието е имало
монтирани знаци А12 за път с неравност, ограничение на скоростта на 40 км/ч, табела 1500 м
и пътя в ремонт.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна. Съображенията са следните:
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
3
В производството пред първостепенния съд е предявен иск с правно основание
чл.410, ал.1 от КЗ вр. чл.30 от ЗП. Такава е и правната квалификация, възприета от
първостепенния съд. Предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като
в тази връзка са правилни и изцяло се споделят мотивите на ЯРС, които на осн. чл.272 ГПК
въззивния съд възприема и препраща към тях.
Съгласно чл.410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1/ причинителя на вредата,
в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение,
или 2/ възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите, или 3/ собственика на
вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл.50 от Закона за задълженията и договорите. Регламентираното с тази
норма право е регресно по своя характер, суброгационно право. В хода на производството
по иск с такава квалификация следва да бъде установено от една страна наличието на
валидно застрахователно правоотношение между пострадалия от настъпването на
застрахователното събитие застрахован и застрахователя, както и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в
изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна е
необходимо да се установят обстоятелствата, породили правото на застрахования да получи
обезщетение по сключения от него договор за имуществена застраховка.
По делото с представения застрахователен договор е безспорно установено, че
между въззиваемото застрахователно дружество и Д.М. - собственика на пострадалото МПС
е налице валидно сключен договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“. В
срока на действие на договора застрахованият автомобил е бил увреден от ПТП (попадане в
необезопасена и несигнализирана дупка), като по силата на валидно сключената
имуществена застраховка, застрахователя е покрил причинените щети на лекия автомобил.
От изготвената автотехническата експертиза и събраните гласни доказателства се
установява също така механизма на настъпилото ПТП, причинно – следствената връзка
между същото и нанесените щети по автомобила. Обоснован е и извода, че процесното
произшествие е настъпило по вина на ответника - Агенция „Пътна инфраструктура” поради
попадане на лекия автомобил в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, като
за причинените в тази връзка вреди е отговорна Агенция „Пътна инфраструктура”,
собственик на пътищата от републиканската пътна мрежа, какъвто е и процесния път.
Досежно размера на причинените щети, ЯРС е възприел заключението на назначената
автотехническа експертиза, която е установила, че размерът на щетите е 534,90 лв.
Като неоснователно се прецени оплакването на въззивника, че неправилно съдът е
кредитирал изцяло назначената и изслушана по делото САТЕ с мотив, че вещото лице е
интерпретирало неправилно фактите, изложени в отговора на исковата молба, което е довело
до неправилен извод, възприет от съда в мотивите на решението. ЯОС счита, че правилно
първоинстанционния съд е кредитирал изцяло заключението по изготвената по делото
САТЕ, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено от лице със съответните
познания в областта, като същото не е оспорено от страните, поради което следва да се
ползва с доверие. Вещото лице, след като се е запознало с всички факти и обстоятелствата
по делото, е отговорило мотивирано на всички поставени въпроси. Заключението е
категорично, че произшествието е настъпило извън населено място. Вещото лице ясно е
посочило по отношение на приложената от ищеца към ИМ черно бяла снимка от мястото,
където са настъпили вредите, че въпреки че снимката е черно бяла в горния десен ъгъл се
различава затревен участък, близо до пътното платно, приличащ много на този, който се
вижда и на приложените в експертизата снимки от Street View – Google maps.
4
Като неоснователно се прецени от въззивния съд и оплакването на въззивника,
относно извода на съда, касаещ виновното поведение на стопанина на пътя – АПИ.
Правилно ЯРС е посочил, че съгласно чл.30 Закона по пътищата, Агенция „Пътна
инфраструктура" осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В процесния случай, действително ответникът по делото не
представи годни доказателства, с които да докаже по несъмнен начин, че е изпълнил
задължението си да поддържа пътя нито своевременно да обозначи и сигнализира
намиращите се на същия неравности. Изпълнението на тези задължения не се доказва по
категоричен начин и от показанията на св. И. - служител в ОПУ - Ямбол, РС – Елхово, който
не е очевидец на случилото се, като в тази насока ЯОС се солидаризира с изложеното от
първостепенния съд, поради което не смята за нужно да повтаря всичко детайлно.
При изложеното до тук предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
Районния съд, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно и
законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и
при условията на чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №66/07.02.2025 г., постановено по гр.д.№1391/2024 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, ЕИК *********, чрез
специализирано звено Областно Пътно управление – гр. Ямбол, да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК ********* сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5