РЕШЕНИЕ
№ 21507
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110141553 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С.........., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изпълнителни
директори, срещу Ц. В. П., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. С.......,
с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 414,58 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия / ТЕ/ доставена до
топлоснабден имот с адрес гр. С......., с присъединен абонатен номер № ******, за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., сумата от 94,91 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2025 г., сумата от 30,98 лв., представляваща
главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2024 г., и
сумата от 8,08 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата
дялово разпределение за периода от 16.05.2022 г. до 16.05.2025 г., ведно със законните лихви
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 28.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31698/2025 г. по описа на СРС, 168-и състав.
В исковата молба ищецът „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в
качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С......., с присъединен
абонатен номер № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
„Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението
на топлинна енергия било извършвано от ищеца съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявените
1
искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело №
31698/2025 г. по описа на СРС, 168-и състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Ответникът оспорва да е потребител на топлинна
енергия и да има облигационно правоотношение с ищеца. Твърди, че липсва пасивна
процесуална и материалноправна легитимация, тъй като ищецът не е доказал собствеността
му върху имота за процесния период. Оспорва договора за дялово разпределение и
протокола от ОС на СЕС. Прави възражение за погасяване на част от претендираните суми
по давност. Оспорва начина на изчисляване на лихвите за забава и начисленията за сградна
инсталация, позовавайки се на решение на ВАС. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
Моли за присъждане на разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 31698/2025 г. по описа на СРС, 168-и състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника поради което са
дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; както и че в неговия патримониум е възникнало
правото да получи стойността на извършената услуга „дялово разпределение“ в
претендирания размер и изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Във връзка с възражението за давност на ищеца е указано да докаже, ако твърди да са
настъпили такива, факти и обстоятелства, имащи значение за спирането или прекъсването на
давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на
доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
2
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29-чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството потребител зависи от установяването на две
групи факти или че ответникът е собственик на топлоснабдения имот или че същият е
сключил договор за доставка на топлинна енергия.
По делото е представен Нотариален акт за учредяване право на строеж № 75, том IV,
рег. № 8530, дело № 588 от 2007 г., с който съсобствениците на Поземлен имот, находящ се в
гр. София, район „Подуяне“, съставляващ имот с планоснимачен № 194 от кв. 18 по плана на
гр. София, местността „Сухата река – бул. „Ботевградско шосе – рамка, целият с площ по
графични данни от 2382 кв.м., за който имот е отреден УПИ, обозначен като скица като
парцел XIII по плана на гр. София, местността „Сухата река – бул. „Ботевградско шосе –
рамка“, запазват, взаимно си учредяват и приемат така учреденото помежду си право на
строеж за построяване на обекти от жилищна сграда с магазини и подземни гаражи. Сред
изброените обекти е и Апартамент № 61 от секция „В“ на жилищната сграда, седми етаж,
като съгласно I.7 от нотариалния акт „На Ц. В. П. се учредява, същият приема и запазва
правото на строеж за построя ването“ на Апартамент № 62, който става „негова
изключителна собственост“. Впоследствие е издадено и Разрешение за ползване № СТ-05-
94/16.01.2013 г., с което сградата е въведена в експлоатация. Видно от Удостоверение за
идентичност, издадено от Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“,
ап. 62, находящ се в гр. С........, е идентичен с Апартамент № 62-62А, регистриран в базата
данни на адрес ......, с присъединен абонатен № ******.
По делото ищецът е представил Протокол № 6 от 14.09.2014 г., от проведено Общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост с адрес
гр. .......... На горепосоченото общо събрание етажната собственост е взела решение за
присъединяване към топлопреносната мрежа на „Т. С.“ ЕАД и за избор на същото дружество
да осъществява услуга по дялово разпределение на топлинна енергия. Приложение № 1 към
протокола се състои от списъка на собствениците, като срещу Апартамент № 61 и
Апартамент № 62-62А е записано името на ответника – Ц. В. П., и срещу него е отбелязано
несъгласието му срещу взетите на общото събрание решения. Оттук следва да се направи
извода, че, въпреки частичното разминаване в номерирането на процесния имот и този,
описан в нотариалния акт за учредяване на вещно право на строеж, се касае за един и същи
имот.
Следователно по делото безспорно се установи качеството собственик на ответника
касателно процесния недвижим имот. Ето защо съдът намира, че между ищеца и ответника
са налице облигационни отношения по продажба на топлинна енергия, като ответникът е
потребител на топлинна енергия за процесния период.
На следващо място съдът намира, че от изслушаното по делото заключение по
допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно
задълбочено, се установява, че сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г.
Съгласно вещото лице топлинна енергия за отопление на имот и битово горещо
водоснабдяване не се ползва в процесния имот. Ищцовото дружество ежемесечно е
3
извършвало отчети на общия топломер, който е от търговски тип и е преминавал
метрологичен контрол съгласно нормативните документи; отчислявани са технологични
разходи за сметка на ищеца съгласно нормативните изисквания. Дяловото разпределение,
извършено от ищеца, за ЕС е в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Общата сумата за ТЕ,
начислена от ищеца във фактури за прогнозно потребление, е 355,19 лв., а изравнителната
сума за процесния период е 64,59 лв. за доплащане, тоест – 419,78 лв. Извършените
измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на
потребена ТЕ за имота на ответника, абонатен № ****** са в съответствие с изискванията
на действащите наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като пълно, подробно задълбочено се установява се установява, че за процесния
абонатен № ******, инсталация № **********, не извършвани плащания за погасяване на
процесните вземания. Размерът на общо дължимата сума за топлинна енергия е 414,58 лв., а
за дялово разпределение – 30,98 лв. Размерът на мораторната лихва върху главницата за ТЕ е
94,91 лв., изчислена за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2025 г., а върху главницата за ДР –
8,08 лв., изчислена за периода от 16.05.2022 г. до 16.05.2025 г.
В случая се претендира сума в размер на 377,32 лева за главница за доставена
топлинна енергия която се установява че не е заплатена Ето защо искът за главницата за
доставена топлинна енергия се явява основателен.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл. 36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, сключен между клиентите в Сграда – етажна
собственост, находяща се в гр. С......, по силата на който на ищеца е възложено
извършването на услугата по дялово разпределение. Съгласно чл. 36 ОУ, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец,
а съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в
случая, на ищеца. Следователно ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне
на дялово разпределение, доколкото през процесния период той е лицето, доставил услугата
по дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Ежегодната цена за отчетен период,
за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията.
Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с
определени привилегии - например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и
таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за
датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. При това положение съдът
намира, че и искът за цената на услугата дялово разпределение се явява установен по
основание и размер, а именно – за сумата от 30,98 лв.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.
„в“ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
4
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението
от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца за топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2021 г.
до 31.03.2022 г. са погасени по давност. Същите са в общ размер от 61,85 лв., тоест
непогасена остава главница в размер на 352,73 лв.
Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия по отношение на
ответника следва да се отхвърли за сумата от 61,85 лв. като погасен по давност.
Главницата за дялово разпределение също е погасена по давност частично за периода
от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г., за сумата от 1,09 лв., тоест непогасена остава главница в
размер на 29,89 лв.
Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия по отношение на
ответника следва да се отхвърли за сумата от 1,09 лв. като погасен по давност за период.
По исковете за мораторна лихва върху главницата за ТЕ и за ДР.
Съгласно Общите условия на „Т. С.“ ЕАД за продажбата на топлинна енергия за
битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016
г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да
погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без
да е небходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия
към главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на
текста, т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед гореизложеното лихвата за забава върху уважената част от главницата за
топлинна енергия следва да е в размер на 73,55 лв., изчислена с помощта на онлайн
калкулатор.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената
част от иска. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер на 750 лв., от
които 50 лв. – държавна такса, 350 лв. – възнаграждание за вещо лице по ССчЕ, и 350 лв. –
възнаграждение за вещо лице по СТЕ. На ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждени в размер на 100 лв. Следователно следва да му се присъдят разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 705,50 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 62,25 лв. – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
31698/2025 г. по описа на СРС, 168-и състав, за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от исковите претенции. Същият е представил доказателства за сторени
разноски в размер на общо 800 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 09.07.2025 г., 200 лв., платени в брой, и съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 25.08.2025 г., 600 лв., платени в брой. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което предвид ниската правна
и фактическа сложност на исковот производство и спецификата на заповедното, следва да се
уважи, като разноските за адвокатски хонорар бъдат намалени на общо 450 лв. за двете
производства. Следователно на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 76,50
лв. съразмерно отхвърлената част от исковите претенции.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Ц. В.
П., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. С......., ДЪЛЖИ на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.........., представлявано от П.
П. и М. Ц. – Изпълнителни директори, сумата от 352,73 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия / ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес
гр. С......., с присъединен абонатен номер № ******, за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2024
г., сумата от 73,55 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г.
до 16.05.2025 г., и сумата от 29,89 лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законните лихви върху
двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 28.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31698/2025 г. по описа на СРС, 168-и състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за доставена топлинна енергия за разликата над
присъдения размер от 352,73 лв. до пълния претендиран размер от 414,58 лв., за периода
01.05.2021 – 01.04.2022г. КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; предявените искове за главница
за дялово разпределение над присъдения размер от 29,89 лв. до пълния претендиран размер
от 30,98 лв., като погасен по давност; предявения иск за мораторна лихва върху главницата
за ТЕ за разликата над присъдения размер от 73,55 лв. до пълния претендиран размер от
94,91 лв., като неоснователен; предявения иск за сумата от 8,08 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от
16.05.2022 г. до 16.05.2025 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника Ц. В. П., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление
6
гр. С......., да заплати на ищеца „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С.........., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изпълнителни директори, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 767,75 лв., представляваща съдебни разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ищеца „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С.........., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изпълнителни директори, да заплати на
ответника Ц. В. П., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. С......., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 76,50 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7