РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Търговище, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Б. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20213530101359 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.
Ищците твърдят в исковата си молба, че по силата на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том I, рег.№ 234, дело № 12 от
22.01.2020г. по описа на нотариус Д. Г.-рег.№ 771 на НК /съответно Вх.рег.№
215, акт № 95, том I, дело № 97 от 22.01.2020г. по описа на Служба по
вписванията-Търговище/, са закупили и са собственици на 2/3 идеални части
от ПИ с идентификатор 73626.506.531, с площ от 308 кв.м. по КК на гр.
Търговище, заедно с построения в него самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73626.506.531.1.2., с административен адрес в гр. Търговище,
ул. „Д. Г.“ № ..., ет.1, с предназначение: жилище, апартамент, като този
самостоятелен обект се намира в сграда 73626.506.531.1.
Не могат да се разберат с ответниците кой и в какъв обем може да
ползва ПИ.
Молят съдът да постанови решение, с което да разпредели реалното
ползване на ПИ с идентификатор 73626.506.531, съобразно правото на
собственост, а именно: 2/3 ид.части за ищците и 1/3 ид.ч. за ответниците, на
осн. чл.32 ал.2 от ЗС.
1
Редовно призовани ищците се явиха лично в първото по делото
заседание и двамата се представляват от упълномощен процесуален
представител – адв. В. Ф. от АК- Русе, който поддържа иска така, както е
предявен и моли съдът да постанови решение за разпределение правото на
ползване на съсобствения поземлен имот, съобразно Проект № 1 от
допълнение към съдебно-техническа експертиза с Вх.рег.№
7221/21.08.2023г. /л.239 и сл. по делото/ , изготвен от вещото лице инж. Д. и
ответниците да бъдат осъдени да заплащат на ищците месечно обезщетение,
съответстващо на частта от 56.43 кв.м., с която се превишава дела на
ответниците в съсобствеността, считано от подаване на исковата молба –
17.09.2021г.
Първият ответник-В. Л. И., е получил препис от исковата молба и е
представил писмен отговор на 08.12.2021г./л.23/. Счита молбата за допустима
и принципно да се счита за основателна, но при условие, че се отчитат всички
фактически положения и интересите на всички съсобственици.
Изложените в писмения отговор съображения са следните: Той-
първият ответник твърди, че съсобственик наред с него била и съпругата му Е.
М. И., починала на 13.05.2020г., а понастоящем съсобственици са законните й
наследници, наред и с него, а именно - М. В. Л.-дъщеря, и М. Д. П.-внучка
/заместваща починалата си майка и тяхна дъщеря Д. В. К./. Приземната част
от построената в имота сграда, намираща се под самостоятелния обект в
сградата, закупен от ищците, е собственост на лице на име Ф. което също би
следвало да е ответник по делото. Освен това, сградите, попадащи в имота, а
именно сграда 73626.506.531.3 от 18 кв.м. и сграда 73626.506.531.4 от 12кв.м.
са собственост на друго лице, което ги закупило от дъщеря му /втората
ответница - ми М. В. Л./, която пък е техен собственик по силата на
завещание. При разпределението на ползването би следвало да се вземат
предвид и следните факти-той-първият ответник и съпругата му са закупили
25/315 ид.ч. от имота, върху които е построен гараж, но със застроена площ от
19кв.м.,т.е. останалите около 6 кв.м. са негова и на наследниците на съпругата
му собственост. Освен това, сградата която е негова и на наследниците
собственост, не е със застроена площ от 80 кв.м., а е със застроена площ от
около 70 кв.м., и тези около 10кв.м., оставащи свободни, също са тяхна
/негова и на наследниците/ собственост. Счита, че тези общо около 16 кв.м.
2
от имота не следва да са предмет на ищцовата претенция.
Редовно призован, първият ответник – В. Л. И., се яви лично и с адв. Г.
Ц. от АК-Търговище в първото открито заседание. Не се яви лично, няма
представител и не взе становище в открито заседание по съществото на спора.
Втората ответница – М. В. Л. /дъщеря на първия ответник/ редовно
уведомена за исковата молба от 15.11. и от 18.11.2022г. /л.175 и л.177/ няма
писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Няма изразено
становище по иска. Няма процесуални и доказателствени искания.
Третата ответница – М. Д. П. /внучка на първия ответник/, е получила
препис от исковата молба ведно приложения на дата 22.06.2022г./лист 155 по
делото/, няма писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Няма
изразено становище по иска. Няма процесуални и доказателствени искания.
Втората и третата ответници нямат изразени възражения, доколкото
нямат писмен отговор.
Редовно призовани втората и третата ответница не се явиха лично и
нямат упълномощени процесуален представител по делото, нямат изразено
становище при разглеждане на делото по същество.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Няма никакъв спор между страните по делото, че всички те са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор 73626.506.531, с
административен адрес гр. Търговище, ул. „Д. Г.“ № ... като ищците са
собственици на 2/3 ид.ч. , а всички ответници заедно са собственици на
останалата 1/3 ид.ч.
Видно от представения от ищците нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот, акт № 95, том І, дело № 97 от 22.01.2020г. по описа на СВ-
Търговище, съответно акт № 33, том І, рег.№ 234, дело № 12 от 22.01.2020г.
по описа на нотариус Д. Г. - № 771 на нотариалната камара, Е. М. И. като
продавач продава на купувачите: М. Х. К. и А. Г. Г. следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, ул. „Д. Г.“ № ... а именно: 2/3
идеални части от Поземлен имот с идентификатор 73626.506.531, с площ от
308 кв.м., с трайно предназначение на територията : Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: 73626.506.501;
3
73626.506.125; 73626.506.530; 73626.506.529, заедно с построеният в ПИ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.506.531.1.2. със
застроена площ от 59.52 кв.м. с адрес на самостоятелния обект гр.
Търговище, ул. „Д. Г.“ № ... вх.а, ет.1 с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент. В представената скица към момента на
предявяване на иска № 15-600257/05.06.2021г., изд. от СГКК-Търговище за
ПИ с идентификатор 73626.506.531 с площ 308 кв.м., с номер по предходен
план *********, посочените съсобственици по данни на КРНИ са освен
ищците М. Х. К. и А. Г. Г., също така и В. Л. И. /първият ответник/ и
наследници на В. Д. И..
Видно от саморъчно завещание от 30.07.1993г. и Протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 20.10.1997г. М. П. И. завещава на
съпругата си В. Д. И. цялото си движимо и недвижимо имущество, което
притежава, с изключение на постройките - лятната кухня и стопански
постройки, застроени в дворно място, дворище пл.сн.№ 252 в кв.51 по плана
на гр. Търговище, които завещава на внучката си М. В. М.
От представеното удостоверение за наследници изх.№
2396/18.02.2022г.,изд. от Община Търговище, В. Д. И., вдовица, починала на
05.05.2019г. , оставила след смъртта си един законен наследник - 1. Е. М. И.-
дъщеря, която е починала на 13.05.2020г. и от своя страна след смъртта си
има трима законни наследници: 1. В. Л. И.-съпруг /първия ответник по
делото/; 2. М. В. Л. – дъщеря /втората ответница/ и 3.М. Д. П. – внучка
/третата ответница/, която наследява по право на заместване от майка си Д. В.
К. /поч.20.01.1998г., дъщеря на Е.М. И./.
С нотариален акт № 76, том I, дело № 124/1993г. по описа на СВ-
Търговище, съпрузите Е.М. И. и В. Л. И. са закупили 25/315 идеални части
от дворно място цялото с площ от 315 кв.м. в гр. Търговище, заедно с
построения върху посочените 25 кв.м. гараж със застроена площ от 19.25
кв.м., находящ се в западната част на дворището, който имот по плавна на гр.
Търговище е заснет под дв.пл.сн.№ 252 в кв.51.
Съгласно удостоверение за идентичност на имот изх.№ УД-
10/07.01.2022г., изд. от Община Търговище, имотът, описан в нотариален акт
№ 76, том I, дело № 124/1993г. по описа на СВ-Търговище като дворище с
пл.сн.№ 252 от кв.51 по отменения план на гр. Търговище от 1987г. е
4
идентичен с имот с пл.сн.№ 252 от кв.94 по действащия план на гр.
Търговище, който има идентификатор 73626.506.531 по кадастралната карта
на гр. Търговище.
Това са представените писмени доказателства по делото за
съсобствеността на страните върху процесния имот.
От всички представени и обсъдени по-горе писмени доказателства
следва, че тримата ответници са собственици общо на останалата 1/3 ид.част
от поземления имот.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ... том ХI, дело № 2193 от17.08.2004г. по описа на СВ-Търговище,
съответно акт № 135, том V, рег.№ 5276 от 17.08.2004г. по описа на нотариус
К. Г., като М. В. Л. като продавач продава на И. Х. И. като купувач, 40 кв.м. от
дворно място цялото с площ от 305 кв.м., за което е отреден УПИ ХI-252 с
площ от 309 кв.м. с неуредени сметки по регулация в кв.94 по плана на града,
заедно с построените в продаваемата част второстепенни сгради - кухня и
стопанска постройка,, преустроени в магазин за промишлени и хранителни
стоки. С влязло в сила на 31.03.2022г. решение № 111/10.03.2022г. по Гр.д. №
1369/2021г. по описа на РС-Търговище, вписано на 12.04.2022г. в СВ-
Търговище под Вх.№ 138, том I, дело № 1588, е признато за установено, че И.
Х. И. няма право на собственост върху 40 кв.м. от дворното място. С
определение № 424/15.04.2022г. по настоящото гр.д. № 1359/2021г. по описа
на РСТ производството по делото е прекратено само в тази част- против
ответник И. Х. И..
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 105, том ХV, дело № 2989 от 23.12.2020г. по описа на СВ-Търговище,
съответно акт № 135, том III, рег.№ 3266, дело № 383 от 23.12.2020г., Д. Х. И.
като продавач продава на Е. Ш. Р. собствения си недвижим имот, находящ се в
гр. Търговище, ул. „Д. Г.“ № ..., ет. Минус едно, а именно: Самостоятелен
обект в сграда-жилище-апартамент, състоящ се от две стаи и коридор до тях
със самостоятелен вход от сутеренен етаж в северната част на жилищна сграда
на калкан със застроена площ от 37.55 кв.м., който самостоятелен обект по
схема е с идентификатор 73626.506.531.1.3., при съседи на самостоятелния
обект: на същия етаж:няма; под обекта: няма; над обекта: 73626.506.531.1.2.,
който имот е в сграда с идентификатор 73626.506.531.1, която е построена в
5
поземлен имот с идентификатор 73626.506.531. От визирания нотариален акт
следва, че Е.Ш.Р. е собственик на апартамент, но не и на част от процесния
поземлен имот.
По искане на ищците и зададените от тях 14 въпроси /л.205-206 по
делото/ съдът назначи първоначалната съдебна техническа експертиза, като
вещото лице инж. Д. не можа да даде предложение за разпределение
ползването на поземления имот съобразно зададените критерии – Вх.рег.№
4060/10.05.2023г. /л.222-230/.
По искане на ищците по делото са представени още и писмени
заключения от вещото лице инж. Д. по: допълнение към първоначалната
СТЕ с проекти № 1 и № 2 – Вх.рег. № 7221/21.08.2023г. /л. 239-247/;
допълнителна СТЕ с проект № 3 във вариант № 3.1 и вариант № 3.2. – Вх.рег.
№ 8971/17.10.2023г. /л.279-286/ ; писмено заключение по повторна СТЕ от
вещото лице инж. Н. - Вх.рег.№ 31/02.01.2024г. /л. 310-316/.
Съдът възприе от всички заключения по СТЕ, като най-обосновано,
пълно и ясно, в което се държи едновременно, и за действителното,
съществуващо в момента фактическо положение, и за правата и на двете
страни, изготвеното от инж. Д. заключение по допълнителна съдебна
техническа експертиза, проект № 3 за разпределение, вариант 1, представено
по делото на 17.10.2023г. /л.279-286/. Съгласно тази експертиза – проект № 3,
вариант № 3.1 и скица /на лист 285/: стената между гаража и жилищната
сграда не е съборена и разпределението на площта под ветеринарната
амбулатория е съобразно квотите на двете страни.
ПРОЕКТ № 3, ВАРИАНТ № 3.1 е със съществуващия тротоар и
стената. Съществуващият тротоар се намира северно от жилищната сграда.
Той започва от входа от ул.“Д.Г.“ и върви на запад към гараж с идентификатор
73626.506.531.2. В най-източната си част тротоара заема цялото пространство
между жилищната сграда и южната част на ветеринарната лечебница и навеса
зад нея, след което ширината му намалява на 1.62 метра. Тротоарът е изпълнен
от стари тротоарни плочи 30/30 см., силно компрометирани от времето. Той е
с площ 21.15 кв.м и в предложението е разпределен съобразно квотите на
страните - съответно 14.10 кв.м за ищците и 7.05 кв.м за ответниците.
Изградената стена ( 0.60 кв.м ) от югоизточния ъгъл на гаража с
идентификатор 73626.506.531.2 до северозападния ъгъл на жилищната сграда
6
с идентификатор 73626.506.531.1 остава към частта на ответниците, тъй като
на тази стена те са изградили и външна чешма с корито от юг, която се
захранва от техния водопровод. Разпределението на площта под
ветеринарната амбулатория е съобразно квотите на двете страни.
За ищците:
-Жилище на ищците, вкл. стълбище с идентиф. 73626.506.531.1.2
- 69.39 кв.м
-Земя под Ветеринарна амбулатория с преустроена площ - 28.54 кв.м
-Навес зад Ветеринарна амбулатория - 7.36 кв.м
-Незастроено дворно място в североизточната част на имота -
26.45 кв.м
-2/3 ид. части от съществуващ тротоар от север на жил. сграда -
14.10 кв.м
-Незастроено дворно място в югозападната част на имота -
37.03 кв.м
Обща площ – 182.87 кв.м.
Ищците получават с 22.46 кв. метра по-малко от притежаваните от тях
2/3 ид. части, равняващи се на 205.33 кв.м.
За ответниците:
-Жилище на ответниците, вкл. стълбище с ид.73626.506.531.1.1 - 72.60
кв.м.;
-Пристройка - покрит вход от запад – 3.72 кв.м.
-Гараж с идентификатор 73626.506.531.2 - 26.90 кв.м.;
-Преградна стена с външна чешма от юг - 0.60 кв.м.
-Земя под Ветеринарна амбулатория с преустроена площ – 14.26 кв.м.;
-1/3 ид. част от съществуващ тротоар от север на жил. сграда – 7.05
кв.м.
Обща площ - 125.13 кв.м.
Ответниците получават с 22.46 кв. метра повече от притежаваната от
тях 1/3 ид. част, равняваща се на 102.67 кв.м.
На приложения към експертизата Проект № 3, вариант № 3.1 – скица
7
на лист 285 по делото:
-Идеалните части за реално ползване от ищците са оцветени в жълто.
-Идеалните части за реално ползване от ответниците са оцветени в
синьо.
-Общия съществуващ тротоар от север на жил. сграда е оцветен в
червено.
-Сграда №3 и сграда №4, представляващи Ветеринарна амбулатория са
нанесени с черна линия, навеса е с черен пунктир, а неправилно изчертаните
контури на сградите №3 и №4 са зачеркнати с червено.
При този вариант на ползване на имота, на ответниците следва да се
осигури достъп до гараж с идентификатор 73626.506.531.2 от юг, от
ул.“М.А.“ за ползването му по предназначение като гараж, както и достъп до
сградата при необходимост от ремонтни дейности. Също така на ответниците
следва да се осигури достъп до жилището им с идентификатор
73626.506.531.1, както за ежедневно влизане/излизане от западния вход-
пристройка, така и достъп до сградата при необходимост от ремонтни
дейности.
На собственика на Ветеринарната амбулатория следва да се осигури
достъп до южната и западната фасада на сграда с идентификатор
73626.506.531.3 и сграда с идентификатор 73626.506.531.4 при необходимост
от ремонтни дейности.
По искане на ищците и с оглед изясняване на спора от фактическа
страна, съдът назначи съдебна оценителна експертиза, като вещото лице даде
заключение за действителната стойност на месечния наем към момента на
процесния ПИ с идентификатор 73626.506.531 с административен адрес в гр.
Търговище, ул. „Д. Г.“ № 2. Съгласно писменото заключение Вх.рег.№
8953/05.11.2024г. на вещото лице инж. Н. Н. /л.370-373/, действителната
стойност към момента на месечен наем за 1 кв.м. от този ПИ е 1.10 лв., като за
да достигне да този извод вещото лице е приложило два метода на оценяване -
1. Сравнителна стойност-поземлени имоти и 2. Сравнителна стойност -
паркоместа и обясни подробно в открито заседание защо не може да даде по-
висока стойност и да оценява съответните кв.м. само като паркоместа.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
8
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 3... ал.2 от ЗС - за
разпределение на ползването на съсобствено между страните дворно място. В
съдебната практика и в доктрината е изяснено, че производството по чл. 3...
ал.2 от ЗС не е исково, а съставлява спорно производство за съдебна
администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по
повод ползването на общата вещ. Когато е предявен иск с правно основание
чл. 3... ал. 2 от ЗС съдът не решава правен спор, а замества липсващото
мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразно ползване на
общата вещ. Самото искане за съдебна администрация е категорично
указание, че такова мнозинство не може да се формира. Макар и този иск
имплицитно да включва в съдържанието си произнасяне и по правата на
собственост, притежавани от съсобствениците, които претендират определяне
на начина на ползване, с оглед отредените им площи от съсобствен имот,
които да съответстват на притежаваните от тях идеални части като
квадратура, с решението си по него съдът само замества липсващото или
взетото във вреда на общата вещ съгласие от съсобствениците. Това решение,
макар и да притежава изпълнителна сила, не формира сила на пресъдено
нещо. В конкретния случай по настоящото дело е несъмнено установено, че
ищците и ответниците са съсобственици на един поземлен имот с
идентификатор 73626.506.531 по Кадастралната карта, намира се в
гр.Търговище, на ул."Д. Г.“ № ... като делът на ищците е 2/3 ид.ч., а на
тримата ответници общо е 1/3 ид.ч. Безспорно е, че страните по делото не
могат да постигнат съгласие за разпределение на реалното ползване на имота.
Така установените обстоятелства обуславят допустимост и основателност на
молбата по чл.32 ал.2 от ЗС.
Правомощието на собственика да си служи с общата вещ е в
зависимост от фактическото състояние на вещта и нейното предназначение, но
упражняването му не трябва да накърнява правата на останалите собственици.
Това е юридическия критерий, от който съдът, който е сезиран да се намеси в
управлението на съсобствения имот по реда на чл. 3... ал. 2 от ЗС следва да се
ръководи. Но не само това е единственият, а и водещ критерии. Законът не
установява нормативно такива, по които да се извърши разпределението, а са
установени от съдебната практика, но са свързани с осигуряване на по-
целесъобразен вариант на разпределение, така че всеки собственик да може
9
максимално да се ползва от вещта съобразно правата си. В този смисъл
целесъобразното разпределение е и законосъобразно / Р. № 1375 от 18.12.2008
г. на ВКС по гр. д. № г., V г. о., ГК/. Самият начин на разпределяне е
фактически въпрос, който се разрешава от съда по целесъобразност с оглед на
конкретните обстоятелства, установени по делото /Р. № 230 от 10.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. П./. Следва да се съобрази
освен участието на всеки съсобственик в общата вещ, заетата площ от
постройките, които са индивидуална собственост на отделните
съсобственици, да се отчете като пряко, непосредствено използвана от тях и
да се съпоставя към правата, които имат върху дворното място, с извършените
от страните подобрения в мястото /Р. № 1344 от 05.12.2008 г. на ВКС по гр. д.
№ г., IV г. о., ГК/, наличните постройки и пристройки /Р. № 1542 от 4.09.2003
г. на ВКС по гр. д. № 1297/2003 г., I г. о. /, варианта, който осигурява удобен
начин на ползване и достъп до имота, както и до построените в него сгради с
цел обслужването им и поддръжката им /Р. № 1134 от 20.10.2008 г. на ВКС
по гр. д. № г., IV о., ГК/, възможността за достъп до съсобствения имот за
всички съсобственици и до постройките в него, както и да не се налагат
допълнителни преустройства / Р. № 1225 от 30.12.2008 г. 4788/2007 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията И. А. / Във всички случаи обаче съдебната практика е
непротиворечива и категорична, че в това производство не могат да се
разпореждат никакви промени в имота, а като се изхожда само от
фактическото положение следва да се определи начина на ползването му, т. е.
съдебното решение по чл. 3... ал. 2 от ЗС не следва да бъде основание за
внасяне на фактически и/или юридически промени /Р. № ЗЗ8 от 18.05.2009 г.
на ВКС по гр. д. № г., III г. о., ГК; Р. № 1197 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д.
№ г., I г. о., ГК; Р. № 825 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № г., IV г. о.; Р. №
1054 от 23.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № г., II г. о. и мн. др. /.
При съобразяване на горните обективни критерии, а имено –
притежаваните от страните съсобствени квоти и възможността, и на ищците, и
на ответниците да им се разпредели в един общ дял и те да ползват общо;
данните за наличините и фактически ползваните от страните постройки и
съоръжения, тяхната площ, при отчитане на нормативно прилежащата площ,
необходима във връзка със служене и обслужване на индивидуално
притежаваните постройки, установени към момента на приключване на
устните състезания; съобразено изцяло съществуващото застрояване;
10
следва да се избере вариант, който в най-близка степен ще доведе до
минимално засягане правото на собственост и на двете страни, при
осигуряване и на възможност за достъп до съсобствения имот за всички
съсобственици, както и да не се налагат допълнителни преустройства,
фактически промени и каквото и да било преместване на каквито и да е
съоръжения - сочи, че изключително целесъобразен и в този смисъл и
законосъобразен /предвид изложеното и по-горе/ следва да се одобри проект
№ 3, вариант № 3.1. от допълнителната съдебна техническа експертиза /лист
279-283/, като се постанови скицата с този вариант /л.285/ да бъде неразделна
част от настоящото решение. Съдът счита, че това е вариантът, който е
максимално съобразен с правата на страните в съсобствеността, отчита
конкретното действително фактическо положение на построените сгради,
постройки и съоръжения, отчита ползването на същите, както и начина, по
който към момента страните ползват имота, осигурява се възможност за
достъп и на двете страни, като е недопустимо с решението по спорна
администрация да се постановяват промени, свързани с преместване, събаряне
на съоръжения, независимо от това дали са движими или трайно прикрепени
към земята, доколкото това би било свързано и със значителни разходи за тази
страна, а според цитираната трайна съдебна практика в тази насока е
недопустим вариант, при който да се внасят каквито и да било промени в
имота на основание съдебното решение по чл. 3... ал. 2 от ЗС.
В производството по чл. 3... ал. 2 от Закона за собствеността съдът
трябва да определи частите за реално ползване на отделните съсобственици по
начин, който не създава неудобства и предпоставки за бъдещи спорове във
връзка с определения начин на ползване. В тази връзка вариант № 3.2 на
проекта за разпределение от допълнителната СТЕ, както и повторната СТЕ от
друго вещо лице-инж. Н. не са удачни и целесъобразни. При тях се
предвиждат промени, свързани със събаряне и премахване на стена, на която
ответниците вече имат изградена външна чешма с корито, захранвана от
техния водопровод; или промени, свързани с премахване на съществуващ
тротоар; или изобщо липсва и не е отразена фактически съществуващата
стена, само поради заявяване от първия ответник пред инж. Н. при изготвяне
на експертизата, че тази стена ще бъде съборена или ако не – ще остане за
общо ползване. Изявление на един от ответниците пред вещото лице не е
фактическо обстоятелство, съществувало към момента на приключване на
11
устните състезания, а евентуално изразяване на намерение за бъдещо
несигурно събитие, чието настъпване се обещава от част от съсобствениците
и в този смисъл са абсолютно ирелевантно. Отделно от това такива
премествания, събаряния, размествания, биха създавали неудобства и
предпоставки за бъдещи спорове във връзка с определения начин на ползване.
Доколкото при разпределение на ползването на имота, ответниците
получават реално с 22.46 кв. метра повече от притежаваната от тях 1/3 ид.
част, равняваща се на 102.67 кв.м., а ищците – по-малко с 22.46 кв. метра по-
малко от притежаваните от тях 2/3 ид. части, равняващи се на 205.33 кв.м.,
съобразно предложения от вещото лице инж. Д. ПРОЕКТ № 3, ВАРИАНТ №
3.1 за разпределение на ползването, то ответниците следва да заплащат на
ищците месечно обезщетение в размер на 24.71 лв. /22.46 кв.м. х 1.10 лв./.
По отношение на обезщетението, дължимо на осн. чл.32 ал.2 ЗС във вр.
чл.31 ал.2 ЗС, съдът се придържа към трайно установената по този въпрос
съдебна практика която приема, че когато в рамките на спорове по съдебна
администрация за разпределяне ползването на съсобствен имот, единият от
собствениците ползва площ по-голяма от правата му в съсобствеността за
сметка на по-малката от правата в съсобствеността площ, разпределена за
ползване на другия съсобственик, то това неравенство подлежи на
изравняване чрез парично обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. И исковата
молба, с която се заявява искане за разпределяне ползването на имота между
съсобствениците съдържа и искане за парично обезщетяване и в двете
хипотези - невъзможност за реално разпределяне на ползването на
съсобствения имот или реално ползване неотговарящо на правата на
съсобствениците в имота. Съдебната практика приема, че исковата молба по
чл. 32, ал. 2 ЗС, играе ролята на покана, поради което и изпращане на
последваща такава не е нужно като елемент от фактическия състав на
твърдяното право и имаща значение за неговото възникване. Още повече, след
като е допустимо и съдът в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
следва да се определи и дължимото парично обезщетение, равняващо се на
гражданските плодове за частта от имота, която съсобственикът не може да
ползва съразмерно на дела си, когато фактически ползването не може да бъде
разпределено съобразно правата в съсобствеността. Искането за реално
ползване по чл.32 ал.2 ЗС обхваща и искането за парично обезщетяване
12
независимо дали поради предоставяне на реално ползване неотговарящо на
правата в съсобствеността или поради липса на възможност за предоставяне
на реално ползване. В рамките на производството по чл. 3... ал. 2 ЗС съдът
следва да изясни дали ищецът желае парично обезщетение, ако не може да
получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността,
доколкото исковата молба се явява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
ВКС последователно приема, че ползващият по-голяма площ дължи
парично обезщетение, съответстващо на гражданските плодове за частта,
превишаваща неговия дял в съсобствеността и това обезщетение се присъжда
с постановеното по реда на чл. 3... ал. 2 ЗС решение. В изложения по-горе
смисъл са напр. Решение № 291/29.11.2011 г. на II ГО ВКС по гр. д. №
212/2011 г.; Решение № 139/16.11.2015 г. по гр. д. № 2715/2015 г. на II ГО
ВКС; Решение № 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2010 г., I г. о.,
ГК; Решение № 164 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 247/2014 г., I г. о.,
ГК; Решение № 69 от 7.07.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3851/2022 г.
Доколкото в рамките на производството по чл. 3... ал. 2 ЗС по настоящото
дело се изясни, че ищците желаят парично обезщетение, ако не могат да
получат реално ползване, съответстващо на правата им в съсобствеността,
както и в хода на производството се установи за съответния вариант на
разпределение на реалното ползване на имота /проект № 3, вариант № 3.1. от
допълнителната съдебна техническа експертиза /лист 279-283/ точно каква
част от имота ищците не могат да ползват съразмерно на дела си, съдът
счита, че считано от влизане в сила на решението по разрешения спор по
молбата по чл. 32, ал. 2 ЗС е възникнало задължението на ответниците да
плащат обезщетение на ищците за ползваната от тях по-голяма площ
съобразно правата им в имота. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени
да заплащат солидарно на ответниците обезщетение в размер на 24.71 лв.
месечно, ведно със законната лихва, на осн. чл.32 ал.2 от ЗС и във вр.чл.31
ал.2 от ЗС.
По разноските: Според константната по въпроса за дължимостта на
разноските в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдебна практика /Решение
№ 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/12 г. на ІІ г. о., Определение №
62/26.03.2015 по дело № 4351/2014 на ВКС, ГК, II г. о. /, в това производство
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
13
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това следва от
характера на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС представляващо спорна
съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да
постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е
вредно за вещта. Доколкото съдебното решение за разпределяне на ползването
ползва всички съсобственици, в първоинстанционното производство същите
понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността. С оглед на това сторените от страните разноски за
възнаграждение на адвокатите - упълномощените им процесуалните им
представители следва останат, така както са ги направили. Деловодните
разноски по делото са общо в размер на 1575 лв. /д.т. 50 лв.-лист 10; д.т. 5
лв.-л.38; д.т.5 лв.-л.51; д.т.5 лв.-л.62; депозит за първоначална СТЕ-250 лв.-
л.218; д.т. 80 лв.-л.232; д.т.80 лв.-л.233; депозит за допълнение към
първоначалната СТЕ-50 лв.-л.263; депозит за повторна СТЕ-250 лв.-л.298;
доплащане на депозит за повторна СТЕ – 500 лв.; депозит за СТЕ -300 лв./,
като всички те са заплатени само от ищците. Ответниците съобразно своя
дял от 1/3 ид.ч. от собствеността на имота следва да заплатят на ищците
солидарно сумата в размер на 525 лв. – за разноски по делото.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ реалното ползване между съсобствениците на следния
недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор 73626.506.531 с
административен адрес в гр. Търговище, ул. „Д. Г.“ № ... по КККР на гр.
Търговище, на осн. Чл.32 ал.2 от Закона за собствеността, съобразно ПРОЕКТ
№ 3, ВАРИАНТ № 3.1 от писменото заключение по допълнителна съдебно-
техническа експертиза Вх.рег.№ 8971/17.10.2023г., изготвено от вещото лице
инж. Д. И. Д. ведно с приложена скица /лист 282-285/ в том 2 по делото,
както следва:
1.На М. Х. К., ЕГН ********** и А. Г. Г., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес в гр. Търговище, ул. „Д. Г.“ № ... съдебен адрес гр. Русе, ул.
„К. С.“ № 1... офис 7, чрез адв. В. Ф. от АК-Русе, се предоставя за реално
ползване площ от общо 182.87 кв.м. , която включва: Жилище на ищците,
14
вкл. стълбище с идентиф. 73626.506.531.1.2 - 69.39 кв.м, Земя под
Ветеринарна амбулатория с преустроена площ -28.54 кв.м, Навес зад
Ветеринарна амбулатория -7.36 кв.м, Незастроено дворно място в
североизточната част на имота -26.45 кв.м, 2/3 ид. части от съществуващ
тротоар от север на жил. сграда -14.10 кв.м, Незастроено дворно място в
югозападната част на имота - 37.03 кв.м., като площта за реално ползване от
ищците е оцветена в жълто на скица /на лист 285 по делото/:
2.На В. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, бул.
„М. А.“ № 33; М. В. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище,
бул. „М. А.“ № 33 и М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Търговище, ул. „В. П.“ № 19, се предоставя за реално ползване площ от
общо 125.13 кв.м., която включва: Жилище на ответниците, вкл. стълбище с
ид.73626.506.531.1.1 - 72.60 кв.м.; Пристройка - покрит вход от запад – 3.72
кв.м.; Гараж с идентификатор 73626.506.531.2 - 26.90 кв.м.; Преградна стена
с външна чешма от юг - 0.60 кв.м.; Земя под Ветеринарна амбулатория с
преустроена площ – 14.26 кв.м.; -1/3 ид. част от съществуващ тротоар от север
на жил. сграда – 7.05 кв.м., като площта за реално ползване от ответниците е
оцветена в синьо на скица /на лист 285 по делото/, като общият съществуващ
тротоар от север на жил. сграда е оцветен в червено.
ОСЪЖДА В. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище,
бул. „М. А.“ № 33; М. В. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Търговище, бул. „М. А.“ № 33 и М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Търговище, ул. „В. П.“ № 19, ДА ЗАПЛАЩАТ СОЛИДАРНО на М. Х.
К., ЕГН ********** и А. Г. Г., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в
гр. Търговище, ул. „Д. Г.“ № ... съдебен адрес гр. Русе, ул. „К. С.“ № 1... офис
7, чрез адв. В. Ф. от АК-Русе, сумата в размер на 24.71 лв. месечно,
представляваща парично обезщетение, равняващо се на гражданските плодове
за частта от 22.46 кв.м. от имота, която те двамата не могат да ползват
съразмерно на дела си, ведно със законната лихва, на осн. чл.32 ал.2 от ЗС и
във вр.чл.31 ал.2 от ЗС, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА В. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище,
бул. „М. А.“ № 33; М. В. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Търговище, бул. „М. А.“ № 33 и М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Търговище, ул. „В.П.“ № 19, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М. Х. К.,
ЕГН ********** и А. Г. Г., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр.
Търговище, ул. „Д. Г.“ № ... съдебен адрес гр. Русе, ул. „К. С.“ № 1... офис 7,
чрез адв. В. Ф. от АК-Русе, сумата в размер 525 лв., представляваща
направените по делото разноски, съответстващи на дела им от имота.
НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от решението е приложената скица на лист 285
по делото.
15
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
16