№ 19537
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110173739 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Т.” АД е предявил срещу К. В. Д. кумулативно обективно
съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3277,88 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
26.05.2021г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 342,92 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3277,88 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. – 27.04.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 30,91 лв. – представляващо
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.04.2018г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 26.05.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,96 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 30,91 лв. в размер на законната
лихва за периода 31.05.2018г. – 27.04.2021г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответникът се явява
съсобственик на имота за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за
1
задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника К. В. Д., с приложени
към него платежни документи. В съдебно заседание оспорва исковете по основание и
размер, твърди заплащане на сума между 500-600 лв., лично и 800 лв. от дъщеря . Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответницика и “Т.” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и
да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От представено по делото заявление-декларация е видно, че между ответницата и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение по договор за доставка на топлинна
енергия. Следва също да се добави, че е доказано чрез представен окончателен
разпределителен протокол по чл. 35 от ЗЖСК, че К. Д. е и собственик на топлоснабдения
имот.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответникът К. Д. е имала
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
2
....
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация,
която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както
и на водомерите, ежегодно, като и периодично е извършвана и подмяната им с нови.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действаща през релевантния период.
Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни за общия разход на
топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот, като тези
изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент
нормативни актове.
Съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е потребителят има право на възражения
срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна
енергия. По делото няма данни, че ответникът като потребител е възразила срещу
отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия,
респ. че е възразила срещу отразените във фактурите стойности.
От заключението по ССчЕ се установява, че през процесния период са погасени –
4
74,54 лв. от главница за топлинна енергия и 5 лв. от лихва за забава върху сумата, а в хода
на процеса извършени плащания в размер на 180 лв., което е видно и от приложените към
отговора на исковата молба платежни документи и е изведено като безспорно от страните.
Недоказани остават твърденията на ответника за заплащане на сумиа в значително по-висок
размер.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период потребената
топлинна енергия е в общ размер на 3157,62 лв. Тази сума се получава след отчитане
нарушението, посочено от вещото лице топлотехник, а именно, че за периода 21.11.2019г. до
09.12.2019г. топломера в абонатната станция е бил с изтекъл срок на метрологична
проверка и с неясна годност като СТИ. Следователно съдът счита, че не е доказано
потреблението на топлинна енергия за сумата в размер от 95,74 лв.
Следователно за процесния период от 01.05.2017г. – 30.04.2020г. за топлинна енергия
след приспадане на платеното остава дължима сумата от 3083,08 лв. докато за дялово
разпределение 30,91 лв., до които следва да се уважат исковете.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения е в размер на 336,50
лв./сумата 274,85лв. и приспаднатата от нея сума в размер на 61,65 лв./, а за дялово
разпределение в размер на 6,24лв.
Съгласно чл. 235 ГПК съдът следва да съобрази обстоятелствата, настъпили в хода на
процеса, включително и погасяването на задълженията. Както се посочи по-горе в хода на
процеса е била заплатена сумата от 180 лв. от страна на ответника.
Съгласно чл. 76 ЗЗД Този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
5
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
В случая не следва да се погасяват първи поред разноските по делото, както е сторено
от ищцовото дружество, тъй като отговорността по чл. 78 ГПК не възниква до влизане в
сила на решението, т.е. вземането не е ликвидно и изискуемо.
След като ответникът не е посочил поредността на погасяване на задълженията си
следва първо да се погасят сумите, дължими за лихва, в поредност първо на по-
обременителното задължение, т.е. по-голямото по размер. С оглед горното съдът намира, че
вземанията за лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъдат намалени с 180
лв., а и с още 5 лв., платени през процесния период съгласно ССчЕ, при което дължима
остава сумата от 151,50 лв., до която следва да се уважи искът.
Искът за лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се уважи изцяло,
доколкото дължимата сума от 6,24 лв., надвишава претендираната от 5,96 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 3657,67 лв. Уважена част: 3451,45 лв.
Към уважената част следва да се включи сумата от 180 лв., тъй като исковете в тази
им част се отхвърлят не поради неоснователност, а погасяване чрез плащане в хода на
процеса, за който ответника е дал повод да бъде заведен.
Разноските на ищеца по делото са както следва: ДТ в заповедното -73,15/л. 10/, ДТ в
исковото производство- 207,96 /л. 64/, депозит за експертизи в общ размер на 550 лв., сумата
от 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното - 50 лв., определени от съда в минимален размер на осн. чл.
25 НЗПП, или общо 981,11 лв., На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед отхвърлената част от
исковете на ищеца се дължат разноски в размер от 925,79 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че К. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ..., дължи на „Т.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 30.10.2021г. по ч.гр.д. № 29446/2021г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми
състав, както следва:
6
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 3083,08 лв.- представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. ..., за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.05.2021г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3083,08 лв. до пълния
предявен размер от 3277,88 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 151,50 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 3083,08 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2018г. – 27.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 151,50 лв. до
пълния предявен размер от 342,92 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 30,91 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. ..., за периода 01.04.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
26.05.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 5,96 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 30,91 лв. в размер на законната лихва за периода
31.05.2018г. – 27.04.2021г.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕАД с
ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
от 925,79 лв. , разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Т.“ ЕАД - „Т.С.“ ЕООД с ЕИК:....
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7