РЕШЕНИЕ
№ 2714
гр. Варна, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110111227 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба,
предявена от КР. Д. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,чрез
пълномощника си адв.Я.П. Я. от ВАК, с личен адвокатски № **********, с
адрес ***, тел. *, моб. *; съдебен адрес - адреса на пълномощника: ** СРЕЩУ
Д. ИЛ. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес *
Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да допусне и
извърши делба, на основание чл.34 от ЗС, на следния съсобствен между
страните недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
** (**) по кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, представляващ Апартамент № 7 (седем),
находящ се в **, на трети жилищен етаж в сградата, а съгласно кадастралната
карта на четвърти етаж, с площ от 62,28 (шестдесет и две цяло и двадесет и
осем стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре, баня - тоалет, пералня, дневна,
кухня, спалня, дрешник и тераса, с граници по кадастрална карта на същия
етаж - обекти № *, № *, под обекта - обекти № *, № *, над обекта - обект № *,
ведно с изба № * с площ от 7,01 (седем цяло и една стотна)кв.м., при съседи:
север - изба №*, изток - коридор, юг - двор, запад - изба № *, заедно с 6,2212
%(шест цяло две хиляди двеста и дванадесет десетохилядни процента) ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е
построена сградата, представляващо Поземлен имот с идентификатор № * (*)
описан в документ за собственост като парцел № *-*, в кв. *, по плана на *ти
подрайон на гр. Варна, с площ от 294 кв.м., при равни квоти, т.е. по
1
1/2ид.част за всеки един от съделителите.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
Ищецът - КР. Д. К., с ЕГН: ********** и ответникът - Д. ИЛ. К. са
съсобственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *(*) по
кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, представляващ Апартамент № * (*), находящ
се в *, на трети жилищен етаж в сградата, а съгласно кадастралната карта на
четвърти етаж, с площ от 62,28 (шестдесет и две цяло и двадесет и осем
стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре, баня - тоалет, пералня, дневна, кухня,
спалня, дрешник и тераса, с граници по кадастрална карта на същия етаж -
обекти № *, № *, под обекта -обекти № *, № *, над обекта - обект № *, ведно
с изба № *, с площ от 7,01 (седем цяло и една стотна)кв.м., при съседи: север -
изба №*, изток - коридор, юг - двор, запад - изба № *, заедно с 6,2212 %(шест
цяло две хиляди двеста и дванадесет десетохилядни процента) ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е
построена сградата, представляващо Поземлен имот с идентификатор № *(*)
описан в документ за собственост като парцел № *-*, в кв. *, по плана на *ти
подрайон на гр. Варна, с площ от 294 кв.м.
Съсобствеността върху имота е при следните квоти: 1/2 за КР. Д. К. и
1/2 за Д. ИЛ. К..Правата на съсобствениците се основават на следните
обстоятелства:С договор за продажба на право на строеж от 26.11.1997г.
сключен под формата на нотариален акт вписан в АВ, СВ - Варна под № *,
том *, дело № */1997г.„Б." ЕООД продава на Д. ИЛ. К. вещно право на строеж
за изграждане на Апартамент № * (*), находящ се в **, на трети жилищен
етаж в сградата, с площ от 62,28 (шестдесет и две цяло и двадесет и осем
стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре, баня -тоалет, пералня, дневна, кухня,
спалня, дрешник и тераса, ведно с изба № *, с площ от 7,01 (седем цяло и една
стотна)кв.м., при съседи: север - изба №*, изток - коридор, юг -двор, запад -
изба № *, заедно с 6,2212 % (шест цяло две хиляди двеста и дванадесет
десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото в което е построена сградата, представляващо парцел
№ *-*, в кв. *, по плана на *- ти подрайон на гр. Варна, с площ от 294 кв.м.
С договор за дарение на право на строеж от 09.12.1997г., сключен под
формата на нотариален акт вписан в АВ, СВ - Варна под № *, том *, дело №
*/*. Д. ИЛ. К. д. аходящ се в *, на трети жилищен етаж в сградата, с площ от
62,28 (шестдесет и две цяло и двадесет и осем стотни) кв.м., състоящ се от
вх.антре, баня -тоалет, пералня, дневна, кухня, спалня, дрешник и тераса,
ведно с изба № 7, с площ от 7,01 (седем цяло и една стотна)кв.м., при съседи:
север - изба №*, изток - коридор, юг - двор, запад - изба № 10, заедно с 6,2212
%(шест цяло две хиляди двеста и дванадесет десетохилядни процента) ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е
построена сградата, представляващо парцел № *-1487, в кв. 131, по плана на
2
29 - ти подрайон на гр. Варна, с площ от 294 кв.м.
Сградата в която е разположен апартамент № 7 за построяването на
който е продадено, респективно дарено право на строеж е построена съгласно
разрешение за строеж № 64/27.09.1994г. Съгласно Удостоверение peг. № АУ
087212 АС/26.08.2013г. на община Варна, район Аспарухово, строежът не
подлежи на въвеждане в експлоатация, като построен преди 31.03.2001г.
Сградата е нанесена в кадастралната карта на гр. Варна с идентификатор № *,
а делбеният имот с идентификатор № *
С оглед на изложеното ищецът - КР. Д. К. и баща му - ответникът - Д.
ИЛ. К. са съсобственици на делбения имот при следните квоти: 1/2 за КР. Д.
К. и 1/2 за Д. ИЛ. К..
Ищецът желае да бъде прекратена съсобствеността върху имота чрез
доброволна делба или друга сделка, но ответникът отказва съдействие.
Предвид посоченото и на основание чл.34 от ЗС за КР. Д. К. е налице
правото да поиска делба на съсобствения имот.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез
пълномощник адв. Р., депозира отговор на исковата молба и предявява
насрещен иск.
Оспорва изложеното в исковата молба, с която се претендира допускане
на делба на недвижим имот представляващ апартамент № *, находящ се в **.
Не оспорва факта, че през 1997 год. е закупил право на строеж за
описания имот, като през същата година е направил дарение върху 1/2 ид. ч.
от вещното право на строеж на ищеца.
Въпреки, че ответникът е прехвърлил 1/2 ид.ч. от имота, реално правото
на строеж е реализирано изключително и само от ответника, като ищеца няма
никакъв принос за реализиране на строежа.
Правото на строеж е реализирано единствено и само с лични средства
на ответника, като същият заявява, че е единствен собственик на имота.
С оглед на горното за ответника е налице правен интерес за предявяване
на насрещен иск с които да се установи, че ответникът е едноличен
собственик на имота.
Предвид на гореизложеното предявява НАСРЕЩЕН ИСК, с който
навежда следните фактически твърдения:
С договор за дарение ответникът е прехвърлил 1/2 ид.ч. от право на
строеж да ищеца, като след прехвърлянето ищеца по никакъв начин и с
никакви средства не е допринесъл за реализиране на това право на строеж,
като същото е реализирано единствено и само с лични средства на ответника.
Нещо повече ищеца никога и по никакъв повод не е ползвал имота, като
заявява, че единствено ответникът е владял имота от изграждането му през
2001 год. до настоящият момент, като всички разходи по изграждането и
завършването са направени единствено от ответника.
3
С оглед на горното за ответника е налице правен интерес от
предявяване на насрещния иск, с който претендира от съда след като се убеди
в основателността на твърденията му да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на К. Д.К., ЕГН **********, че Д. И. К. е
единствен собственик на имота, реализиран изключително с негови лични
средства.
В условията на евентуалност да приеме, че Д. И. К. е собственик на
целия имот на база давностно владение,осъществявано в периода от 2001 год.
до настоящият момент, тъй като правота на строеж е реализирано преди 2001
год. и от тогава имота се владее единствено и само от ищеца по насрещния
иск.
При уважаване на насрещния иск, претендира от съда да отхвърли иска
за делба на ищеца. Ако съдът приеме,че насрещната претенция при
наведените основания е неоснователна, да допусне делба.
В срока за отговор на насрещния иск, ответникът по насрещния
иск, депозира отговор,чрез пълномощника си адв. Я.. Намира предявените
насрещни искове за неоснователни.
Възраженията срещу предявените насрещни искове и аргументите за
тяхната неоснователност са следните:
Неоснователен е искът, с които се претендира, че Д. ИЛ. К. е единствен
собственик на делбения имот, тъй като той е дарил само 1/2 ид.ч. от правото
на строеж за изграждане на имота, но имотът бил реализиран само с негови
средства. По силата на чл.63, ал.1 от ЗС лицето в полза на което е отстъпено
право на строеж става собственик на изградената въз основа на това право
сграда. Фактическото изграждане на постройката и разноските за нейното
изграждане са ирелевантни по отношение на правото на собственост.
Независимо от това кой е построил сградата или кой е заплатил разноските за
построяването, собственик ще стане собственика на земята (чл.92 от ЗС) или
този в полза на когото е отстъпено право на строеж (чл.63 от ЗС). Предвид
посоченото дори да се приеме, че Д. ИЛ. К. е заплатил разноските (а това не е
така за което ще бъдат изложени твърдения и основания по-долу) за
построяване на делбения имот- - апартамент N 7, то собственици на имота са
носителите на правото на строеж, а именно: Д. ИЛ. К. и КР. Д. К..
Независимо от горното оспорва, че построяването на делбения имот е
заплатено само със средства на Д.К.. От представените от него доказателства
е видно, че договорът за строителство на апартамента е сключен няколко
години преди прехвърляне на правото на строеж и плащанията по договора
също са направени прели учредяване на правото на строеж. Към момента на
сключване на договора за строителство и към момент на плащанията по този
договор Д.К. е бил в брак с Д. К. К.а - майка на К.К.. Договорът за
строителство е сключен през 1994г, тоест по време на брака му с Д. К.а.
Плащанията по този договора са извършвани с парични средства, които са на
двамата съпрузи Д.К. и тогавашната му съпруга Д. К., намиращи се в
4
съпружеска имуществена общност към момента на плащанията. Всъщност
част от парите за плащането по договора за строителство са осигурени от
роднини на съпругата Д., което е и една от причините, след прекратяване на
брака 1/2 идеална част от апартамента (правото на строеж) да бъде дарена на
общото им дете К. От представените документи не се установяват значителни
плащания извършени след учредяване на правото на строеж, още повече, че
видно от представената по делото декларация (по същество приемателен
протокол ) вече построеният апартамент е предаден на Д.К. и на Дияна К.а,
която е подписала декларацията от името на малолетния си син.
Отделно от изложеното дори някакви разноски за реализирането на
учреденото право на строеж и завършването на имота да са направени само от
Д.К., то същите са част от дарственото намерение, с което последния е дарил
на сина си 1/2 идеачна част от правото па строеж (фактически от
собствеността) на делбения апартамент. Даряването па право на строеж за
построяване на сграда (обект в сграда) на малолетно лице, би било лишено от
всякаква правна и житейска логика, ако същото не бъде реализирано и
трансформирано в право на собственост върху завършен обект.
Независимо от посоченото, дори да бъде прието, че Д.К. сам е заплатил
част от стойността на делбения имот, то видно от неговите твърдения и от
представените доказателства, тези плащания са направени преди повече от 20
години, поради което с настоящия отговор К.К. прави възражение за
погасяване на евентуалните вземания по давност.
Неоснователен е и предявения в условията на евентуалност иск, с който
се претендира, че Д.К. е придобил делбения имот въз основа на упражнявано
давностно владение повече от 10 години.
Оспорва, че Д.К. е упражняван фактическа власт върху процесния имот
със съзнанието че е единствен собственик на имота. От една страна
апартамент № 7 на практика не се използва от момента в който е построен,
тъй като фактически не е завършен и обзаведен и не е годен за ползване. От
друга страна Д.К., макар да не поддържа редовни отношения със сина си и
бившата си съпруга, винаги когато в разговори между тях е ставало въпрос за
този апартамент е заявявал че К. притежава половината апартамент. При
осъществен контакт преди предявяване на иска за делба Д.К. заявява, че
половината апартамент е на К., но той има и друг син, който е непълнолетен и
когато последният навърши пълнолетие двете му деца ще решат какво да
правят с апартамента. Д.К. никога не е отричал правата на Кристиан върху
имота. Кристиан винаги е бил със съзнанието, че макар имотът да се намира в
гр.Варна, а той да живее в гр. Пловдив, този апартамент е собственост на него
и на баща му. Освен това имотът е деклариран на името на двамата като
съсобственици и това не е оспорено или променено от Д.К..
Тъй като Д. К. не е демонстрирал по никакъв начин , че отрича правата
на сина си върху имота, точно обратното винаги е признавал тези права пред
него и пред майка му - Д.а, а и пред всички други лица, то той не е
5
обективирал право на индивидуална собственост и не е изразил по никакъв
начин намерение за своене на целия имот. Освен това на практика върху
имота не е упражнявана фактическа власт, тъй като поради състоянието му
(не е завършен и обзаведен) той не е годен за ползване. Тъй като ищецът по
насрещния иск не е упражнявал върху процесния имот (1/2 идеална част от
апартамент 7) фактическа власт с намерение за придобиване, то той не е
владял имота по смисъла на чл.79 от ЗС, поради което и не е придобил
правото на собственост върху него.
Независимо от горното следва да се има предвид, че К.К. е навършил
пълнолетие на 30.11.2011г. Съгласно чл. 115, ал.1 от ЗЗД (приложим и по
отношение на придобивната давност) давността не тече между родители и
деца докато децата не навършат пълнолетие. В този смисъл дори Д.К. да е
упражнявал даностно владение, то началния момент може да бъде най рано
30.11.2011г., а от 30.11.2011г.. до предявяване на иска не са изминали 10
години.
Предвид изложените по-горе възражения и съображения срещу
предявените насрещни искове същите са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Моли съда, след като се убеди в основателността на изложените по-горе
възражения, да отхвърли предявените от Д. ИЛ. К., с ЕГН **********
насрещни искове срещу КР. Д. К., с ЕГН: **********, с които се претендира
да бъде прието за установено, че Д. ИЛ. К. е собственик на делбения имот –
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.5506.75.1.8,
представляващ Апартамент № *, находящ се в *, на трети жилищен етаж в
сградата, а съгласно кадастралната карта на четвърти етаж, с площ от 62,28
кв.м., състоящ се от вх.антре, баня - тоалет, пералня, дневна, кухня, спалня,
дрешник и тераса, тъй като имотът е реализиран само с негови средства, а при
градусловията на евентуалност, че е придобит на основание давностно
владение от 20011г. до момента.
Моли съда да присъди в полза на К.К. разноските по настоящия иск.
В с.з. ищецът чрез проц. представител - адв.Я., поддържа иска за делба,
отговора на насрещния иск. В хода по същество на делото моли съда да уважи
иска за делба и отхвърли насрещните искове.Моли за присъждане на разноски
по насрещните искове.
В с.з. ответникът, редовно призована, чрез проц.представител адв. Р.,
поддържа отговора на исковата молба и насрещните искове. В хода по
същество на делото моли за отхвърляне на иска за делба, уважаване на
заявения насрещен иск и присъждане на разноски.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетият по делото нот.акт №*, том *, дело №*/1997год. на нотариус
6
Д.С. нотариус при Варненски районен съд се установява , че на
26.11.1997год. ,,Б.” ЕООД град Варна продава на Д. ИЛ. К. вещното право на
стоеж за следния обект в новостроящата се жилищна сграда в дворно място,
находящо се в **, цялото с площ от 294, съставляващо парцел 12-1487 в
кв.131 по плана на 29 подрайон на град Варна, а именно: ап. №* на 3ти
жилищен етаж, със застроена площ от 62,28кв.м. , ведно с изба №* с площ от
7.01кв.м, заедно с 6,2212% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място.
С нотариален акт №*, том *, дело №*от *. на нотариус Д. С. – нотариус
при ВРС, на 09.12.1997г. Д. ИЛ. К. дарява на сина си КР. Д. К., чрез неговата
майка и законна представителка Д. К. К.а, ½ идеална част от вещното право за
строеж за следния обект в новостроящата се жилищна сграда в дворно място,
находящо се в *, цялото с площ от ., съставляващо парцел 12-1487 в кв.131 по
плана на .подрайон на град Варна, а именно: ап. №. на 3ти жилищен етаж, със
застроена площ от 62,28кв.м. , ведно с изба №. с площ от 7.01кв.м, заедно с
6,2212% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място.
Приобщено към доказателствата към делото е удостоверение, издадено
от Община Варна – район Аспарухово /лист 13 от делото/, в уверение на това,
че в УПИ *– *, кв. 131, по плана на 29мрн. , **, има изградена жилищна
сграда, съгласно разрешение за строеж №64 от 27.09.1994г. и протокол за
определяне на строителна линия и ниво №35 от 28.09.1994г. , издадени от
район Аспарухово. Строежът не подлежи на въвеждане в експлоатация,
съгласно параграф 6 от преходните и заключителни разпоредби на наредба
№2 от 31.07.2003г. на МРРБ за строежи, завършени преди 31.03.2021г.
Удостоверението е издадено на 20.08.2013г. Приет по делото е договор за
строителство от 13.04.1994г. , сключен между Д. ИЛ. К. и едноличен търговец
,,Ю. Б.”. По силата на този договор Д.К., като възложител, възлага на ЕТ ,,Ю.
Б.” като изпълнител да построи апартамент с право на строеж върху дворно
място в **. Приета по делото, на лист 41, е декларация, подписана от Д. К.а и
Д. К., съгласно която същите декларират, че са получили ключа за
апартамент на етаж 4ти в жилищен блок №.. Приета по делото, на лист 42, е
план сметка за погасяване на разходи по строителство на ново жилище за
Д.К., издадено от ЕТ ,,Ю.Б.” Варна без подпис и дата на издателя.
Приобщени към доказателствата на делото са разписки и преводни
документи за направени плащания, а именно разписка на лист 43 от делото,
извлечение от платежен документ за направена вноска – лист 44, разписка на
лист 46, извлечение от платежен документ на лист 47, разписка на лист 48,
квитанция към приходен касов орден №20 – лист 50, квитанция към приходен
касов орден №1- лист 51, платежен документ по направена вноска за плащане
– лист 52. Приобщен към доказателствата по делото е договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, при
общи условия – лист 53 и 54. Ведно със заявление към него на лист 55.
7
В полза на ищеца по насрещния иск са ангажирани гласни
доказателства, чрез показанията на свидетеля П. Х. П., без родство и дела със
страните. От показанията на свидетеля се установява следното: Познава Д .
Той е бил съдържател на едно кафене под наем в Аспарухово. Свидетелят
работи в Текстилен комбинат „Първи май“ в Аспарухово. Шофьор снабдител
и шофьор на шефовете е. В същия момент е началник транспорт на
фабриката. Д. е съдържател на едно кафене. Там ходи да си пие кафето. Пада
си по кафето и това кафене му е на път. Стават близки вече много години.
Познава го малко от преди 1995г. Тогава още не са толкова близки. Познава
го две – три години преди още така да се „сгъсти“ приятелството им. Тогава
той живее на квартира, иначе си строи кооперация на **, на която свидетелят
му е помагал. Няма спомен точно кога е започнал да строи, но е ходил
1996г., може би 1997г., ел.инсталация му е правил, за доста неща му е
помагал. Той тогава казва, че е разведен. И не е виждал нито жена, нито деца.
Не ги познава въобще. Години наред строи, той даже му прави инсталацията.
Той живее на третия етаж. Сега в момента има друго жилище. Може би 2012
– 2013г. той взема друго жилище по пътя за Галата, до Людото, в друга
кооперация. Сега в момента живее в новата кооперация. Там живее с някого,
но не знае дали има законен брак или не. Не му е известно да има деца. Жена
и деца нито е виждал, нито е чувал, нито са разговаряли. Не му е казвал, че
има дете К., нито го е виждал да идва в имота в Аспарухово. Даниел ползва
този имот може би до 2012г. Той го е предоставил на някаква жена. Има
някакви багажи. Когато е ходил не е удобно да разпитва, но е виждал някакви
багажи там. Когато е ходил там никой не е идвал да предявява претенции,
нито Д. му е споделял някой да е имал претенции за имота. Не е споменавал
сина му и бившата му жена да имат претенции за имота. За последно в имота
на ** ходи преди четири, пет години - сменят нова входната врата. Даже
старата врата я прибира той, понеже има работилница. Тогава в момента
никой не живее в имота. Към него момент никой не е ходил да каже нещо за
имота. Той си го ползва. Знае, че този имот е негов.Той отначало държи една
къщичка до кафенето. В къщичката живее и там ходи работи. В къщичката
живее сам. Когато ходи в апартамента последно вижда, че някаква жена влиза
и излиза. Когато пият кафе с него не си споделят такива неща – за жени, за
деца. Познава и тази, която строи кооперацията, защото и неговият шеф
участва, но после нещо се оттегля. Някаква Брайкова, някаква строителка.
Тогава и той се включва в кооперацията. И ходи там, маже, какво прави. Той
не винаги е бил с него, но инсталацията той лично ходи да му я прави.
Финансово му е помагал също. Като дойде време за плащане за апартамента
явно е виждал проблем и му е помагал финансово. Даже да не са му стигали
ходи, обменя пари, защото е разполагал с български пари, а той доколкото
знае в долари плаща за апартамента. Много подробности не знае.На тема
жена, деца не е говорил с него. Нищо не са обсъждали за децата му, за
браковете му.Не е споделял този апартамент да е негов и на сина му, нито на
бившата му съпруга. Той винаги е твърдял, че апартаментът е негов. Знае, че
8
той има апартамент. Не му е в характера и не обича да разпитва хората, нито
той обича. Затова са двама души приятели, които имат сходни черти. Той е от
този тип хора и той така. Знае, че е разведен. Там си е взел жилище. Прави,
струва, цименти носи, не знае какво прави. Той ходи прави инсталация.
Преди четири, пет години ходи и входната врата сменя. Той разполага с
транспорт бус, качват я горе, общо взето така.
В полза на ответника по насрещния иск, като свидетели са разпитани
лицата Д. К. К.а – М. и Д. Д. Д.
От показанията на Д. К. К. – М., майка на ищеца, бивша съпруга на
ответника и без дела със страните се установява следното:Знае, че синът й К.
и бившият й съпруг имат апартамент във Варна. Сдобиват се с апартамента
във В**. По време на техния брак 1994г., април месец подписват договор за
строителство с фирма „Ю. Б.“, за да започне строителство на тяхната семейно
жилище. По-голяма част от сумата за строежа е платена на „зелено“, 80 % от
цената на апартамента е платена при подписване на договора за строителство
по време на брака. Намеренията им са да живеят в това жилище като
семейство. В последствие се развеждат ноември месец 1997г. Правото на
строеж е прехвърлено на бившия й съпруг от строителната фирма два дена
след влизане в сила на бракоразводното решение съвсем умишлено и след две
седмици той по своя воля напълно доброволно, по свое желание прехвърля
1/2 ид.ч. от вещното право на строеж на сина им, който тогава е на 4 години.
И към момента на това жилище са собственици бившият й съпруг - една втора
и една втора сина й К. К.. Напуска Варна 1994г. с детето, като отиват да
живеят в Асеновград при неините родители. Договорът за строителство е
подписан на 13.04.1994г., но тя ноември месец 1994г. с детето си заминава за
Асеновград. След април 1994г. са платени по-голяма част от парите - 80% от
цената на апартамента по време на брака им – на 13.04.1994г. те живеят в
брак. Към него момент плащат 80% от цената на жилището. Ноември месец
тя вече си тръгва, защото има основателна причина да си тръгне – изневери и
развод. 1997г. жилището се строи, дълги години се строи. Фирмата не е много
изрядна и дълги години продължава строителството на този апартамент. Към
09.12.1997г., когато бившият й съпруг прехвърля правото на строеж също се
строи, не е завършен в груб строеж. Завършва се мисли след шест, седем
години – 2000 – 2001г. Не е ходила в жилището, никога не е стъпвала, не е
била и поканена от Д. изобщо да видя жилището, но отвън го е виждала.
Дори миналата година прави снимки на жилището, но само отвън – няма как
да влязе без ключ. К. също не е ходил в това жилище. Когато К. е първи или
втори клас, той гостува на баща си в Аспарухово, но бившият й съпруг Д.К.
тогава живее на адрес: А** и детето пребивава там. Детето също никога не е
ходило в това жилище. Последно разговаря с Д.К. септември 2020г., като той
й каза, че не живее в това жилище, а живее във Варна местност Зеленика,
някъде към Галата, и че този апартамент е заключен, нищо не е правено по
него, нищо не е ремонтирал, не е обзавеждал и жилището не се ползва и стои
заключено. И наистина тя като го вижда отвън си личи по прозорците, че това
9
е жилище, в което не се живее, всичко е много старо, овехтяло, дограмата,
просто си личи, че никой не живее вътре - като изоставено жилище, откакто е
построено. Разговаря с бившия си съпруг в тази връзка, просто се обръща към
него с молба по някакъв начин да помогне на сина им – К. К., който е вече на
28 години, защото синът им е в такава възраст, в която се замисля за
семейство, за отделно семейно жилище и го моли да помисли в тази насока
да коментират, даже му казва, че ще отиде във Варна да се срещнат и да
коментират какво могат да измислят, за да помогнат на сина си. Но след този
разговор септември месец 2020г., той повече не й вдига телефона. Разговорът
им е свързан с този апартамент. Молбата им е да помисли по някакъв начин с
някаква сума или пък идеята й е този апартамент да се продаде и да си
разделят парите между двамата като съсобственици, с цел да помогнат на
Кристиян, за да тръгне вече за покупка и за търсене на свое собствено
жилище в Пловдив. Той никога не е оспорвал, че К. е съсобственик на имота.
Винаги е признавал, че Криси е собственик на половината апартамент заедно
с него. Никога не е казвал, че апартаментът е само негов, винаги е признавал,
че К. е собственик на половината апартамент. Дори, когато се объръщат към
адв.Я. за съдействие, адв.Я. предлага да се чуят първоначално с Даниел, ако
може да се споразумеят нещо, за да не се стига до дела. Той разговаря с него
и Даниел казва дословно: „аз имам и друго дете, и когато то навърши
пълнолетие, те двамата да решават как да си поделят апартамента“. Но
никога не е оспорвал, че К. е собственик на половината апартамент.Почти не
поддържат никаква връзка с К. близо двадесет години. На седем – осем
години е първи или втори клас, когато К.гостува на баща си тук за един месец
през лятото и това е последното гостуване. След това знае, че са се чували по
телефона, но не са се виждали. Даниел няма желание да контактува с детето,
не идва, знае къде живеят,знае адрес, знае адреса на родителите й в
Асеновград, телефони, но не поддържа връзка със сина си. Апартаментът не е
деклариран пред НАП. Това прави тя с пълномощно от К. Миналата година,
юли месец декларира апартамента, плащат за пет години назад данъците,
изваждат данъчна оценка, от която е видно, че данъците от тяхна страна са
платени, а Д.К. има задължения към НАП – неплатени данъци. Изобщо не е
декларирал имота, може би с цел да не плаща данъци.Преди разговора й с Д.
2020г. няма данни синът й да е говорил с него. Към момента също живеят в
Асеновград – тя и синът й. За тези 26 години във Варна е идвала миналото
лято и по-миналото е идвала на море. Когато идва миналата и по-миналата
година не е говорила с Д. във връзка с този апартамент, защото няма актуални
координати. Не са ползвали този имот, не са имали достъп.
От показанията на Д. Д. Д., без родство и дела със страните се
установява следното:Познава Д.К. и бившата му съпруга. Познава го преди
1989г. Д.К. и нейният съпруг са приятели. Познава ги още отпреди да
сключат брак, от преди да станат семейство. Приятели им са. Разведени са
отдавна. Имат едно дете К. Знае, че Д. и синът му имат апартамент във Варна
в кв.Аспарухово. Наясно е как са го придобили. В началото на може би
10
1992г., 1993г., 1994г. – в началото на 90-те години, както всяко младо
семейство с детенце решават да си купят семейно жилище, в което да живеят.
Доколкото си спомня го вземат на зелено. Нещата със строежа се проточват.
Спомня си, че са го платили, защото те също искат да се включат в този
строеж, но не се получават нещата, няма място. След като сключват договор,
за съжаление изведнъж решават да се разведат. Случват се семейни истории.
Спомням си, че Диана се отказва от нейния дял в полза на детето. От нейните
претенции относно апартамента тя се отказа в полза на сина си и това нещо е
документирано. Този апартамент го купуват на „зелено“ и строителството се
проточва доста дълго време. Доколкото си спомня, когато се развеждат все
още не е завършен апартаментът. Не й е известно някой да е ползвал този
апартамент. Поддържа връзка с Кристиян и майка му. Виждала ги е,
говорили са, но рядко. Наясно е и те са наясно, че К. има апартамент във
Варна, всички са наясно. Не са говорили за това, че баща му не го пуска да
влиза в апартамента. Не знае да има такова нещо.Той е малък. Не й е известно
дали е влизал в апартамента. Мисли, че К. е бебенце, когато се развеждат
1996г. – 1997г. Знае само, че строежът много се е проточил. След като се
развеждат Кристиян и майка му заминават да живеят при родителите на Д. В
този период, след като се развеждат до строителството и завършването на
тази сграда, няма информация К. и майка му да са участвали в
строителството. Нейната информация е, че плащат апартамента в огромната
си част на „зелено“, когато са семейство. Има тази информация, защото са
семейни приятели. В момента живее във Варна, широк център. Към 2001г.
живеят на квартира в кв.Чайка. Живяла е две години в Аспарухово на
квартира преди 1998г., защото след това купуват апартамент. В периода от
2001г. до 2020г. не е живяла в Аспарухово. Не е ходила до самия имот. Не
знае дали изобщо се е ползвал този апартамент. От Диана разбира, че не се е
ползвал. Д. се отказа от имота в полза на сина си. След като Д. се е отказала
няма информация някой от тях двамата да е искал да ползва този имот, пък Д.
да не го е пускал.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе
следните правни изводи:
Няма спор между страните , а и от приетия по делото нотариален акт
№*, том *, дело №*от 1997г. на нотариус Д. С. – нотариус при ВРС, се
установява , че на 09.12.1997г. Д. ИЛ. К. дарява на сина си КР. Д. К., чрез
неговата майка и законна представителка Д. К. К.а, ½ идеална част от
вещното право за строеж за следния обект в новостроящата се жилищна
сграда в дворно място, находящо се в **, цялото с площ от 294, съставляващо
парцел 12-1487 в кв.131 по плана на 29 подрайон на град Варна, а именно: ап.
№7 на 3ти жилищен етаж, със застроена площ от 62,28кв.м. , ведно с изба №7
с площ от 7.01кв.м, заедно с 6,2212% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място.Към момента на
извършване на дарението Кр.К. е бил малолетен и е получил дареният имот,
чрез своята майка и законен представител.
11
Реализираният в резултат на осъщественото право на строеж имот,
ответникът Д.К. смята, че е придобил в изключителна собственост, тъй като е
заплатил правото на строеж и обекта изграден въз основа на него с лични
средства и в условие на евентуалност при осъществено владение с намерение
за своене, което с огелд на периода от време го прави изключителен
собственик, на основание придобивна давност.
Възражението на ответника, че ищецът няма права върху 1/2ид.част от
процесния претендиран за делба имот, настоящият съдебен състав намира за
неоснователно. Неоснователността на това възражение произтича от
неоснователността на заявените насрещни искове.
Неоснователен е искът с който Д.К. твърди, че е станал единствен
собственик на делбения имот, тъй като независимо,че е дарил само 1/2ид.част
от правото на строеж за изграждане на имота, правото на строеж е било
упражнено и реализирано само с негови средства. По силата на чл.63, ал.1
от ЗС лицето в полза на което е отстъпено право на строеж става собственик
на изградената въз основа на това право сграда. Фактическото изграждане на
постройката и разноските за нейното изграждане са ирелевантни по
отношение на правото на собственост.Това е така, защото независимо от това
кой е построил сградата или кой е заплатил разноските за построяването,
собственик ще стане собственика на земята (чл.92 от ЗС) или този в полза на
когото е отстъпено право на строеж (чл.63 от ЗС). С оглед на това независимо
кой е заплатил правото на строеж и разноските по неговата реализация,
ищецът Кр.К. по силата на нотариален акт №*, том*, дело №* от *. на
нотариус Д. С. – нотариус при ВРС става собственик на ½ ид.част от имота,
резултат на осъщественото правото на строеж .
Горепосочените аргументи изключват твърденията на ищеца по
насрещния иск, че е станал изключителен собственик на имота, тъй като е
заплатил правото на строеж и неговата реализация, което право на строеж е
придобил с нот.акт №*, том *, дело №*/1997год. на нотариус Д.С. нотариус
при Варненски районен съд и впоследствие разпоредил до размера от 1/2,
чрез дарение на синът си Кр.К..
За пълнота на изложението следва да се отчете и следното:
От представените по делото писмени доказателства е видно, че
договорът за строителство на апартамента е сключен няколко години преди
прехвърляне на правото на строеж и плащанията по договора също са
направени преди учредяване на правото на строеж. Към момента на
сключване на договора за строителство и към момент на плащанията по този
договор Д.К. е бил в брак с Д. К. К.а - майка на К.К.. Договорът за
строителство е сключен през 1994г, тоест по време на брака му с Д. К.а.
Плащанията по този договора са извършвани с парични средства, които са на
двамата съпрузи Д.К. и тогавашната му съпруга Д. К., намиращи се в
съпружеска имуществена общност към момента на плащанията. Всъщност
част от парите за плащането по договора за строителство са осигурени от
12
съпругата Дияна, което е и една от причините, след прекратяване на брака 1/2
идеална част от апартамента (правото на строеж) да бъде дарена на общото им
дете К. От представените документи не се установяват значителни плащания
извършени след учредяване на правото на строеж, още повече, че видно от
представената по делото декларация (по същество приемателен протокол )
вече построеният апартамент е предаден на Д.К. и на Д. К.а, която е
подписала декларацията от името на малолетния си син.В тази насока са
показанията на самата Д., вяра на които съдът дава, тъй като те кореспондират
със събраните по делото писмени доказателства и с показанията на св. Д. Д.
Д. Пред съда Д. заявява ,че се сдобиват с апартамента във **, по време на
техния брак. През 1994г. април месец подписват договор за строителство с
фирма „Ю. Б.“, за да започне строителство на тяхната семейно жилище. По-
голяма част от сумата за строежа е платена на „зелено“, 80 % от цената на
апартамента е платена при подписване на договора за строителство по време
на брака. Намеренията им са да живеят в това жилище като семейство. В
последствие се развеждат ноември месец 1997г. Правото на строеж е
прехвърлено на бившия й съпруг от строителната фирма два дена след
влизане в сила на бракоразводното решение съвсем умишлено и след две
седмици той по своя воля напълно доброволно, по свое желание прехвърля
1/2 ид.ч. от вещното право на строеж на сина им, който тогава е на 4 години.
И към момента на това жилище са собственици бившият й съпруг - една втора
и една втора сина й К. К.. В същата насока са и показанията на св. Д. Д. Д.,
която сочи, че знае Д.и синът му да имат апартамент във Варна в
кв.Аспарухово. Наясно е как са го придобили. В началото на може би 1992г.,
1993г., 1994г. – в началото на 90-те години, както всяко младо семейство с
детенце решават да си купят семейно жилище, в което да живеят. Доколкото
си спомня го вземат на зелено. Нещата със строежа се проточват. Спомня си,
че са го платили, защото те също искат да се включат в този строеж, но не се
получават нещата, няма място. След като сключват договор, за съжаление
изведнъж решават да се разведат. Случват се семейни истории. Спомня си, че
Диана се отказва от нейния дял в полза на детето. От нейните претенции
относно апартамента тя се отказа в полза на сина си и това нещо е
документирано. Този апартамент го купуват на „зелено“ и строителството се
проточва доста дълго време. Доколкото си спомня, когато се развеждат все
още не е завършен апартаментът. Не й е известно някой да е ползвал този
апартамент.
Освен ,че горните твъдрения на ищеца по насрещния иск останаха
недоказани, същите се явяват и недопустими възражение срещу правата на
ищеца в претендираната за прекратяване съсобственост. Този извод съдът
прави от това, че дори и някакви разноски за реализирането на учреденото
право на строеж и завършването на имота да са направени само от Д.К., то
същите са част от дарственото намерение, с което последния е дарил на сина
си 1/2 идеачна част от правото па строеж (фактически от собствеността) на
делбения апартамент. Даряването па право на строеж за построяване на
13
сграда (обект в сграда) на малолетно лице, би било лишено от всякаква
правна и житейска логика, ако същото не бъде реализирано и
трансформирано в право на собственост върху завършен обект.
С оглед на гореизложеното съдът намира за безпредметно възражението
на Кр.К. за погасяване на евентуалните вземания по давност, което
възражение по същество, ако се приеме ,че Д.К. сам е заплатил част от
стойността на делбения имот се явява основателно.
Неоснователен е и предявения в условията на евентуалност иск, с който
се претендира, че Д.К. е придобил делбения имот въз основа на упражнявано
давностно владение повече от 10 години.
Институтът на придобивната давност, като оригинерен способ за
придобиване право на собственост, уреден с разпоредбите на чл. 79 ЗС е
предмет на задължителните разяснения по ТР 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. С
посоченото тълкувателно решение дадените задължителни разяснения са в
насока, че "законодателят е уредил придобивната давност като способ за
придобиване на вещни права в чл. 79 ЗС и е използвал законодателната
техника на препращането в чл. 84 ЗС, изрично предвиждащ съответно
прилагане на съществуващите в ЗЗД норми на чл. 113, чл. 115, чл. 116, чл. 117
и чл. 120. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД съдържа единственото правило, че
давността не се прилага служебно. Защитата на правата на владелеца при
изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за
собственост, възражение по предявен против него иск за собственост или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка. "
В настоящия случай ответникът предявява насрещен иск.По своята
правна същност заявеното с този иск основание , представлява първично
/оригинерно/придобиване на право на собственост, посредством
фактическото упражняване съдържанието на това право през определен
период от време.
От доказателствата по делото се установява, Д.К. не е упражняван
фактическа власт върху процесния имот със съзнанието че е единствен
собственик на имота. От една страна апартамент № 7 на практика не се
използва от момента в който е построен, тъй като фактически не е завършен и
обзаведен и не е годен за ползване.В тази насока са показанията на св.К.а-М,
която пред съда заявява, че не е ходила в жилището, никога не е стъпвала, не
е била и поканена от Д. изобщо да види жилището, но отвън го е виждала.
Дори миналата година прави снимки на жилището, но само отвън – няма как
да влязе без ключ. Кристиян също не е ходил в това жилище. Когато К. е
първи или втори клас, той гостува на баща си в Аспарухово, но бившият й
съпруг Д.К. тогава живее на адрес: ** и детето пребивава там. Детето също
никога не е ходило в това жилище. Последно разговаря с Д.К. септември
2020г., като той й казва, че не живее в това жилище, а живее във Варна
местност Зеленика, някъде към Галата, и че този апартамент е заключен,
14
нищо не е правено по него, нищо не е ремонтирал, не е обзавеждал и
жилището не се ползва и стои заключено. И наистина тя като го вижда отвън
си личи по прозорците, че това е жилище, в което не се живее, всичко е много
старо, овехтяло, дограмата, просто си личи, че никой не живее вътре - като
изоставено жилище, откакто е построено. Вяра на тези показания съдът дава,
защото от страна на Д.К. липсват каквито и да било доказателства, които да
ги опровергават. Освен това Д.К. по никакъв начин не е довел до знанието на
Кр.К. ,че има намерение да свои имота само и единствено за себе си.
Напротив според св. К.а-М., макар да не поддържат редовни отношения,
винаги когато в разговори между тях е ставало въпрос за този апартамент
Д.К. е заявявал че К. притежава половината апартамент. В същата насока са и
показанията на св. Делиева , която заявява ,че не е ходила до самия имот. Не
знае дали изобщо се е ползвал този апартамент. От Д. разбира, че не се е
ползвал. Д. се отказва от имота в полза на сина си. След като Д. се е отказала
няма информация някой от тях двамата да е искал да ползва този имот, пък Д.
да не го е пускал. Т.е. Д.К. никога не е отричал правата на Кристиан върху
имота и Кристиан винаги е бил със съзнанието, че макар имотът да се намира
в гр.Варна, а той да живее в гр. Пловдив, този апартамент е собственост на
него и на баща му. Освен това имотът е деклариран на името на двамата като
съсобственици и това не е оспорено или променено от Д.К..
Тъй като Д.К. не е демонстрирал по никакъв начин , че отрича правата
на сина си върху имота, точно обратното винаги е признавал тези права пред
него и пред майка му - Д., а и пред всички други лица, то той не е
обективирал право на индивидуална собственост и не е изразил по никакъв
начин намерение за своене на целия имот. Освен това на практика върху
имота не е упражнявана фактическа власт, тъй като поради състоянието му
(не е завършен и обзаведен) той не е годен за ползване. Тъй като ищецът по
насрещния иск не е упражнявал върху процесния имот фактическа власт с
намерение за придобиване, то той не е владял имота по смисъла на чл.79 от
ЗС, поради което и не е придобил правото на собственост върху него.
Освен горното, основателно се явява възражението на Кр.К., че е
навършил пълнолетие на 30.11.2011г. Съгласно чл. 115, ал.1 от ЗЗД
(приложим и по отношение на придобивната давност) давността не тече
между родители и деца докато децата не навършат пълнолетие. В този смисъл
дори Д.К. да е упражнявал даностно владение, то началния момент може да
бъде най - рано 30.11.2011г., а от 30.11.2011г.. до предявяване на иска не са
изминали 10 години.
Предвид изложените по-горе възражения и съображения, съдът намира,
че предявените насрещни искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед неоснователността на насрещните искове, съдът приема, че
между страните в настоящото производство съществува съсобственост при
равни квоти по отношение на следния имот: Самостоятелен обект в сграда с
15
идентификатор № *(**) по кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със
заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, представляващ Апартамент
№ * (*), находящ се в г**, на трети жилищен етаж в сградата, а съгласно
кадастралната карта на четвърти етаж, с площ от 62,28 (шестдесет и две цяло
и двадесет и осем стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре, баня - тоалет,
пералня, дневна, кухня, спалня, дрешник и тераса, с граници *кадастрална
карта на същия етаж - обекти № *, № *, под обекта - обекти № *, №
10135.5506.75.1.5, над обекта - обект № *, ведно с изба № *, с площ от 7,01
(седем цяло и една стотна)кв.м., при съседи: север - изба №*, изток - коридор,
юг - двор, запад - изба № *, заедно с 6,2212 %(шест цяло две хиляди двеста и
дванадесет десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото в което е построена сградата,
представляващо Поземлен имот с идентификатор № *(*) описан в документ
за собственост като парцел № *-*, в кв. 131, по плана на 29 ти подрайон на гр.
Варна, с площ от 294 кв.м., на основание нот.акт №*, том *, дело
№*/1997год. на нотариус Д.С. нотариус при Варненски районен съд от
26.11.1997год. и нотариален акт №*, том *, дело №*от *. на нотариус Д. С. –
нотариус при ВРС от 09.12.1997г.
При изхода от насрещните искове пред настоящата инстанция за
ответника по насрещния иск следва да се присъдят разноски , на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.Същите възлизат в размер от 1000лв. и се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот-
представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *(**) по
кадастралната карта на гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, представляващ Апартамент № * (*), находящ
се в **, на трети жилищен етаж в сградата, а съгласно кадастралната карта на
четвърти етаж, с площ от 62,28 (шестдесет и две цяло и двадесет и осем
стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре, баня - тоалет, пералня, дневна, кухня,
спалня, дрешник и тераса, с граници по кадастрална карта на същия етаж -
обекти № *, № *, под обекта - обекти № *, № *, над обекта - обект № *, ведно
с изба № *, с площ от 7,01 (седем цяло и една стотна)кв.м., при съседи: север -
изба №*, изток - коридор, юг - двор, запад - изба № *, заедно с 6,2212 %(шест
цяло две хиляди двеста и дванадесет десетохилядни процента) ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е
построена сградата, представляващо Поземлен имот с идентификатор № *(*т)
описан в документ за собственост като парцел № *-*, в кв. *, по плана на *ти
подрайон на гр. Варна, с площ от 294 кв.м., съсобствеността по отношение на
който съществува между страните, на основание нот.акт №*, том *, дело
16
№*/1997год. на нотариус Д.С. нотариус при Варненски районен съд от
26.11.1997год. и нотариален акт №*, том *, дело №*от *. на нотариус Д. С. –
нотариус при ВРС от 09.12.1997г. при следните квоти: 1/2 ид.част за КР. Д.
К., с ЕГН: ********** и 1/2 ид.част за Д. ИЛ. К., с ЕГН **********, на
основание чл.34 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. ИЛ. К., с ЕГН ********** срещу КР. Д. К., с
ЕГН: ********** за призанава за установено в отношенията между страните,
че Д. ИЛ. К., с ЕГН ********** е изключителен собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *(*) по кадастралната карта на гр.Варна,
одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК,
представляващ Апартамент № * (*), находящ се в **, на трети жилищен етаж
в сградата, а съгласно кадастралната карта на четвърти етаж, с площ от 62,28
(шестдесет и две цяло и двадесет и осем стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре,
баня - тоалет, пералня, дневна, кухня, спалня, дрешник и тераса, с граници по
кадастрална карта на същия етаж - обекти № *, № *, под обекта - обекти № *,
№ *, над обекта - обект № *, ведно с изба № *, с площ от 7,01 (седем цяло и
една стотна)кв.м., при съседи: север - изба №8, изток - коридор, юг - двор,
запад - изба № *, заедно с 6,2212 %(шест цяло две хиляди двеста и дванадесет
десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото в което е построена сградата, представляващо
Поземлен имот с идентификатор № *(*) описан в документ за собственост
като парцел № *-*, в кв. *, по плана на *ти подрайон на гр. Варна, с площ от
294 кв.м.,тъй като имотът е реализиран с изключително с лични средства на
Д.К., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. ИЛ. К., с ЕГН ********** срещу КР. Д. К., с
ЕГН: ********** за призанава за установено в отношенията между страните,
че Д. ИЛ. К., с ЕГН ********** е изключителен собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *(*) по кадастралната карта на гр.Варна,
одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК,
представляващ Апартамент № * (*), находящ се в *, на трети жилищен етаж в
сградата, а съгласно кадастралната карта на четвърти етаж, с площ от 62,28
(шестдесет и две цяло и двадесет и осем стотни) кв.м., състоящ се от вх.антре,
баня - тоалет, пералня, дневна, кухня, спалня, дрешник и тераса, с граници по
кадастрална карта на същия етаж - обекти № *, № *, под обекта - обекти № *,
№ *, над обекта - обект № *, ведно с изба № *, с площ от 7,01 (седем цяло и
една стотна)кв.м., при съседи: север - изба №*, изток - коридор, юг - двор,
запад - изба № *, заедно с 6,2212 %(шест цяло две хиляди двеста и дванадесет
десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото в което е построена сградата, представляващо
Поземлен имот с идентификатор № *(*) описан в документ за собственост
като парцел № *-*, в кв. *, по плана на *ти подрайон на гр. Варна, с площ от
294 кв.м.,въз основа на давностно владение,осъществявано в периода от 2001
год. до настоящият момент, тъй като правота на строеж е реализирано преди
2001 год. и от тогава имота се владее единствено и само от Д.К., на
17
основание чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ** ДА
ЗАПЛАТИ на КР. Д. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: **,чрез
пълномощника си адв.Я.П. Я. от ВАК, с личен адвокатски № **********, с
адрес *, тел. *, моб. *; съдебен адрес - адреса на пълномощника: **,
офис,сумата от 1000лв. представляваща сторени по делото разноски , за
платено адв.възнаграждение по насрещните искове, на основание чл.78,ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18