Р Е Ш Е Н И Е
№….........../17.12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 10164 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.П.С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4749,25 лв., представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 20.06.2017 г. до 19.06.2018
г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление,
находящ се в гр. Аксаково, обл. Варна, ул. „***“ № 6А, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за
която сума е издадена фактура № ********** от 10.06.2019 г.
По твърдения в исковата молба,
ищцата е потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Аксаково, ул. „***“ № 6А, с абонатен № ********** и
клиентски № **********. При проверка на текущите й задължения към ответното
дружество ищцата е установила, че има задължение в размер на 4749,25 лв. по
издадена фактура № ********** от 10.06.2017 г. за служебно начислена
електроенергия за периода от 20.06.2017 г. до 19.06.2017 г. след извършена
техническа проверка в обекта. Ищцата счита, че не дължи тази сума. Твърди, че
служебно начисленото количество ел. енергия не е реално потребено. Оспорва
извършената корекционна процедура като незаконосъобразна, за което излага
подробни аргументи.
По същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че не
дължи на ответното дружество сумата от 4749,25 лв., за която е издадена
съответната фактура.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Илия Златев, поддържа исковата претенция и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Възразява
срещу претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът - „Е.П.“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ.
Твърди, че на 19.06.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили техническа проверка в обекта в присъствието на двама свидетели –
съседи на абоната, при която са направени замервания с еталонен калибриран уред
и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на
25677 кВтч. Средството за търговско измерване е
демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен констативен
протокол. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при
софтуерно прочитане е установена намеса в тарифната схема на измервателния уред
и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 25677,824 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Със становище от
05.06.2019 г. на „Електроразпределение Север“ АД е установено точното
количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. - 25677 кВтч, което е остойностено в размер на 4749,25 лв. с
издадена от ответника фактура № ********** от 10.06.2017 г. Твърди, че абонатът
е уведомен за извършената техническа проверка и фактурираната сума с писма,
изпратени му от „Електроразпределение Север“ АД и от „Е.П.“ АД. Счита, че е
налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за
приложение на корекционната процедура. В условията на евентуалност поддържа, че
процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД като цена на реално
потребената ел. енергия – предмет на продажбеното правоотношение между
страните.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. М***, поддържа
и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Релевира възражение за прекомерност срещу претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет доставката на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Аксаково, обл.
Варна, ул. „***“ № 6А, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, като ищцата се
явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката.
От
съдържанието на приетия по делото протокол за монтаж № 1007807
от 17.08.2015 г. (л. 43) се установява, че на посочената дата е подменен
монтираният в процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен номер 1114021564366402 с нулеви показания на
регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви
са били показанията на електромера по останалите регистри.
Видно от констативен
протокол № 1104382/19.06.2018 г. (л. 29), на 19.06.2018 г. служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен
номер, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният
уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от двама
свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1007/03.06.2019
г. (л. 31), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната му
схема и наличие на преминала енергия по тарифа 15.8.3, която не е визуализирана
на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата
енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 06.06.2019 г. е съставено
становище от „Електроразпределение Север“ АД (л. 33) за начисление на
електрическа енергия в размер на 25677 кВтч за периода от 20.06.2017 г. до 19.06.2018 г., в което
е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта
на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 4749,25 лв., от страна на „Е.п.“ АД е
издадена фактура № **********/10.06.2019 г. (л. 34).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на
„Електроразпределение Север“ АД и „Е.п.“ АД до ищцата са изпратени писма,
съответно от 07.06.2019 г. и 10.06.2019 г. (л. 39 и 40).
Видно
от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца (л. 36) и извлечение за фактури и плащания към дата 12.07.2019
г. (л. 37), за периода 20.06.2017 г. - 19.06.2018 г. по партидата на ищцата са
начислени 25677 кВтч ел. енергия на стойност 4749,25 лв., която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-електротехническа експертиза (л. 55), което съдът кредитира като правилно
и обосновано, се установява, че към датата на извършване на проверката – 19.06.2018
г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност, като същият е параметризиран да отчита по две тарифи. Според експерта показанията, записани в регистър 1.8.3, не са
визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този
регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред,
което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е
резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. Според
вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за
доплащане ел. енергия са математически точни. При изслушването на експерта по
реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не е възможно да се определи от кой
момент е започнало натрупването на ел. енергия в невизуализирания регистър,
нито часовият диапазон, в който е извършено то.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.
С оглед вида на търсената защита, доказателствената тежест в процеса се
носи от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно
доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното
дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ корекция на цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия
за минал период.
Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за
възникване правото на ответника да извърши въпросната корекционна процедура.
Поради спецификата на
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната
уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване
потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на
живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на
доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда,
че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително
изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на
ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период,
следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената
корекция по предвидения в общите условия начин.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 -
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими
към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала
неточното измерване на електромера, е извършена на 19.06.2018 г., тоест след
тяхната отмяна.
Действие към
посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират
предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на
допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези
предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както
и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на
проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ,
в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на
практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури
- незаконосъобразни.
Не са налице и
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя по реда
на ЗЗД, тъй като не е доказано реалното потребление на служебно начисленото
количество електроенергия в периода на корекцията. Поради
липсата на данни за началния момент, от който електромерът, параметризиран
за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената
енергия в трета, върхова тарифа, не може да бъде установено и обстоятелството
дали показанията в невизуализирания регистър са натрупани след монтирането на
СТИ в обекта. Подобен извод не може да бъде направен и от протокола за
първоначален монтаж на електромера, тъй като в същия не са отразени показанията
на въпросния регистър 1.8.3. към момента на монтажа.
По изложените
мотиви съдът намира, че процесната сума е недължима от абоната, респективно
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 4749,25 лв., начислена по процесната фактура.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Ищцата претендира
такива в общ размер на 845 лв., от които 190 лв. за заплатена държавна такса, 5
лв. за съдебно удостоверение и 650 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото - разписка на л. 70 от делото. Срещу размера
на адвокатското възнаграждение ответникът е релевирал
своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което
същото следва да бъде редуцирано до нормативно установения минимум от 562,45
лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
сумата от 757,45 лв.
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Д.П.С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, не дължи
на ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от
4749,25 лв. (четири хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и двадесет
и пет стотинки), представляваща стойността на допълнително начислена
електроенергия за периода от 20.06.2017 г. до 19.06.2018 г. след извършена
корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в гр. Аксаково,
обл. Варна, ул. „***“ № 6А,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена
фактура № ********** от 10.06.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.П.С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, сумата от 757,45 лв.
(седемстотин петдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: